FULL

TEXT



език

3547202 matching pages

Results 1-100

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Испански език – Уикипедия Испански език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Испански език idioma español idioma castellano Страна Испания , Мексико и 43 други страни Регион Западна Европа, Латинска Америка Брой говорещи 329 до 400 милиона като първи език [1] [2] [3] [4] 500 милиона като първи или втори език [5] [6] Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Италийски ... Испански език – Уикипедия Испански език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Испански език idioma español idioma castellano Страна Испания , Мексико и 43 други страни Регион Западна Европа, Латинска Америка Брой говорещи 329 до 400 милиона като първи език [1] [2] [3] [4] 500 милиона като първи или втори език [5] [6] Систематизация по Ethnologue Индоевропейски ... es ISO 639-2 spa ISO 639-3 SPN Испански език в Общомедия Испанският език (самоназвание: español CACHE

Испански език – Уикипедия Испански език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Испански език idioma español idioma castellano Страна Испания , Мексико и 43 други страни Регион Западна Европа, Латинска Америка Брой говорещи 329 до 400 милиона като първи език [1] [2] [3] [4] 500 милиона като първи или втори език [5] [6] Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Италийски Романски Итало-западноромански Западноромански Гало-иберийски Иберо-романски Западноиберийски Кастилски Испански Официално положение Официален в Аржентина , Боливия , Венецуела , Гватемала , Доминиканска република , Европейския съюз , Еквадор , Екваториална Гвинея , Ел Салвадор , Испания , Колумбия , Куба , Коста Рика , Мексико , Никарагуа , Ню Мексико (САЩ), Панама , Парагвай , Перу , Пуерто Рико , Уругвай , Хондурас и Чили . Контролиран от Кралската испанска академия Кодове ISO 639 -1 es ISO 639-2 spa ISO 639-3 SPN Испански език в Общомедия Испанският език (самоназвание: español, произнесено [espaˈɲol] ), наричан и кастилски език (castellano, [kasteˈʎano] ) е иберо- романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок. 548 млн души [7] ( 2014 ). Той е вторият по разпространение (след китайски ) роден език (за ок. 470 млн души той е роден език) и третият най-говорим език в света (след английски и китайски). По-голямата част от испаноговорещите групи живеят в Латинска Америка . Произхождащ от Испания , откъдето по-късно е бил пренасян от испанските изследователи и колонизатори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на Обединените нации. Той е един от най-важните световни езици (заедно с английския и френския ), който се говори на всички континенти: най-вече в Северна и Южна Америка , Европа и някои части на Африка и Азия . Голямото му заначение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар. Съдържание 1 „Испански“ или „кастилски“ 2 История 3 Класификация и сродни езици 4 Географско разпространение 5 Диалекти 6 Бележки 7 Външни препратки „Испански“ или „кастилски“ [ редактиране | редактиране на кода ] Испанците наричат езика си español (испански), когато го съпоставят с други езици (напр. с френски или английски ), но го наричат castellano (кастилски), когато го сравняват с други местни езици в Испания (напр. галисийски , баски и каталонски ). По същия начин конституцията на Испания от 1978 г. използва термина castellano , за да определи официалния език на цялата държава, противопоставяйки го на las demás lenguas españolas (букв. останалите испански езици ). Член III гласи следното: El castellano es la lengua española oficial del Estado. (…) Las demás lenguas españolas serán también oficiales en las respectivas Comunidades Autónomas… Кастилският е официалният испански език на държавата. (…) Останалите испански езици също ще бъдат официални в съответните автономни области… В някои части на Испания обаче, главно където се говори галисийски, баски и каталонски, изборът на името може по някакъв начин да покаже чувството на принадлежност на говорещия, и дори неговите политически възгледи. Хора от двуезичните области може да счетат за обидно да се нарече езикът español , тъй като това е името, избрано от Франсиско Франко (по времето на неговата диктатура местните езици са били забранени), и защото то включва в себе си значението, че баски, каталонски и галисийски не са езици на Испания. От друга страна обаче, някои националистически настроени граждани (и испански и местни националисти) биха предпочели español , или за да покажат убеждението си за единството на Испанската държава, или за да обозначат схващането за откъснатостта между тяхната област и останалата част от държавата. В някои от останалите части на испаноезичния свят езикът е известен като „испански“, а в други – като „кастилски“. „Кастилски“ е името на испанския език в Аржентина , Боливия , Чили , Еквадор , Парагвай , Перу , Уругвай и Венецуела . Някои филолози използват термина „кастилски“ само когато имат предвид езика, говорен в Кастилия през Средновековието , твърдейки, че е за предпочитане да се използва „испански“, когато се говори за сегашната му форма. „Кастилски“ също може да бъде поддиалект на испански, който се говори в повечето части на днешна Кастилия. Този диалект притежава някои характеристики и специфично произношение, различни от това в Андалусия и Арагон например, където се говорят други поддиалекти. Произношението на този кастилски диалект съвпада точно със стандартното испанско произношение, и се различава много малко (даже никак) от стандартния испански език. История [ редактиране | редактиране на кода ] Испанският се формира в северната част на Иберийския полуостров от простонародния латински език , като се чувства келтско-иберийско , баскско и арабско влияние. Някои от типичните черти на испанската диахронична фонология са омекотяването (латински vita , испански vida ), палатализация (латински annum , испански año ) и дифтонгация на кратко E/O от простонародния латински (латински terra , испански tierra . латински novus , испански nuevo ). подобни явления се наблюдават в повечето романски езици. По време на Реконкистата този северен диалект е пренесен на юг и все още е малцинствен език в северно Мароко . През 13 век в християнските кралства на Иберия се говорят множество езици, като повечето са взаимно разбираеми помежду си без много затруднения. Това са произлезлите от латинския кастилски , арагонски , леонски , астурски , галисийски , каталонски и окситански както и изолираният древен баски език . С течение на времето кастилският, който днес се нарича испански език , става предпочитаният език за култура и комуникация в кралство Кастилия. На кастилски започват да се пишат определени документи и той става официален език по времето на Алфонсо X (управлявал от 1252 до 1284). Също през 13 век са основани няколко университета в Леон и Кастилия, от тях университетите в Саламанка и Паленсия са сред най-старите университети в Европа. Първата испанска граматика (Gramática de la Lengua Castellana) е била написана в Саламанка , Испания, през 1492 г. от Антонио де Небриха . Когато книгата била представена на Исабела Кастилска , тя попитала: „Защо ми е подобна книга, ако вече знам езика?“, на което Антонио отвърнал: „Мадам, езикът е оръдието на Империята.“ След 16 век езикът е въведен от испанските колонизатори в Северна и Южна Америка , Микронезия , Гуам , Марианските острови , Палау и Филипините . Също така през тази епоха испанският се превръща в главен език на изкуството и политиката в по-голяма част от Европа . През 18 век френският заема неговото място. През 20 век езикът е въведен в Екваториална Гвинея , в Западна Сахара и в някои части на Съединените щати като Испанския Харлем в Ню Йорк – територии, които не са били част от Испанската Империя. Класификация и сродни езици [ редактиране | редактиране на кода ] Испански/Кастилски се класифицира: Семейство: Индоевропейско Клон: Италийски Група: Романска Комплекс: Итало-западен Подкомплекс: Западноромански Клон: Гало-иберийски Клон: Иберо-романски Клон: Западноиберийски Испанският/кастилският е най-близък с останалите испански езици (произлезли от латински) и диалекти (произлезли от самия испански), които се говорят в границите на днешна Испания. Повечето са взаимно разбираеми помежду си без много затруднения. Арагонски (aragonés) Леонски (llïonés) Астурски (asturianu) Галисийски (gallego) Португалски (português) Екстремадурски (estremeño) Каталонски (català) Окситански (aranès) Стандартните форми на двата основни езика, които се говорят на полуострова – Испански и Португалски , са общо взето взаимно разбираеми, въпреки че испанската морфология се разбира много по-лесно от един португалец, отколкото обратното. Същото важи и за каталонския, който е по-близък с окситански, отколкото с испански или португалски. Граматиката и по-голямата част от лексиката на испанския и португалския са сходни, а и двата езика имат обща история на влияние от арабския , докато голяма част от полуострова е била под ислямска власт. Дифтонгизацията на поставените под ударение къси гласни е обичайно за испанския, както и за другите романски езици, но липсва в галисийския и португалския. Латински morit (той/тя умира) Италиански m uo re Френски m eu rt/m ue rt Испански m ue re Португалски morre Румънски m ua re Orbis Latinus Специфична за испанския (както и за гасконския диалект на окситански) е загубата на латинското начално /f/ (която със сигурност се дължи на влиянието на баски), когато следващият звук не е двугласна. Испански Португалски hacer fazer hígado fígado hablar falar horno forno hacienda fazenda hijo filho (note Gascon hilh, Occitan filh) harina farinha, но fuego fogo fuerte forte fuero foro Не е задължително подобни сродни думи да означават едно и също. Някои често срещани думи също се различават между двата езика. Испански Португалски Български ventana (vĕntu) janela (jānuella) прозорец rodilla (rŏtella) joelho (genucŭlu) коляно calle (callis) rua ([via] ruga) улица alfombra (Араб. alḥánbal) tapete (tapēte) килим borrar (Исп. borra) apagar (adpācāre) изтривам olvidar (oblītare) esquecer (excadĕscere) забравям Еволюцията от латински на някои струпвания на съгласни също се е развила по различен начин в двата езика (испански и протугалски думи като „pleno“, „ocular“, „nocturno“, „tremular“ и т.н. не са взети в предвид в долните примери, защото те са взети директно от латинския през ренесансовата и бароковата епоха): Латински Испански Португалски Български o ct o o ch o o it o осем no ct em no ch e no it e нощ mŭ lt um mu ch o mu it o много a lĭ um a j o a lh o чесън a rg illa a rc illa a rg ila глина pl ēnum ll eno ch eio пълен bl andum bl ando br ando мек homĭnem > ho m´n em ho mbr e ho m em мъж ocŭlum > o c´l um o j o o lh o око tremulāre > tr e m´l are t e mbl ar tr e m er треперя cā s ĕus que s o que ij o сирене В испанския не са се изгубили единичните интервокални \L\, \N\, което е естесвено за португалския: Латински Испански Португалски Български generāle(m) general geral (арх. gẽeral) общ volāre volar voar летя tenēre tener ter (арх. tẽer) имам Luna Luna Lua (арх. Lũa) луна caelu(m) cielo céu (арх. ceo) небе arēna arena areia (арх. arẽa) пясък Латинското двойно интервокално \LL\ се превръща в испанското -ll- и португалското -l-, \NN\ в испанското -ñ- (испанската буква „ñ“ е всъщност начин да се пише „nn“) и португалското -n-, Латински Испански Португалски Български castellu(m) castillo castelo замък canna caña cana тръстика Испанският има различни особености с каталонския , който е източноиберийски език и показва много Гало-романски белези. Латински Испански Португалски Каталонски Български nos nos otros nós nos altres букв. ние -други dies Martis martes Terça-Feira („Трети Ден“) Dimarts Вторник germānu(m) hermano irmão germà брат (Фр. frère, Лат. frātrĕm) cantĭōne(m) canción canção cançó песен magis, plus más mais (арх. и chus ) més по(вече) (Фр. plus, Ит. più) manū(m) sĭnistra mano izquierda mão esquerda (арх. и sẽestra ) mà esquerra лява ръка (Баск. esku ezkerra) nulla rem nata (букв. никакво нещо родено) nada nada (арх. и rem ) res нищо (Фр. rien) Испанският не е взаимно разбираем с френски или румънски , или, противно на широко разпространеното вярване, с италиански . Въпреки че италианската фонетична система е много сходна с тази на испанския, езиците се различават изключително много в граматика, лексика и морфология, и обикновено могат да бъдат разбрани, единствено ако човек вече е запознат с другия език. Географско разпространение [ редактиране | редактиране на кода ] Испанският е един от официалните езици на Обединените нации и Европейския съюз . Мнозинството от испаноговорещите се намира в западното полукълбо и Испания. Страни със значително испаноговорещо население По азбучен ред По брой на тези, за които езикът е роден Австралия (150 000) Австрия (1 970) Американски Вирджински острови (3 980) Андора (40 000) Аржентина (41 248 000) Аруба (105 000) Белиз (130 000) Боливия (5 010 000) Бонер (5 700) Бразилия (10 700 000) Великобритания (900 000) Венецуела (22 021 000) Доминиканска република (8 850 000) Еквадор (10 946 000) Екваториална Гвинея (447 000) Гватемала (8 163 000) Гвиана (108 000) Германия (410 000) Западна Сахара (341 000) Израел (160 000) Испания (44 400 000) Италия (455 000) Канада (272 000) Китайска НР (250 000) Колумбия (43 600 000) Коста Рика (4 220 000) Куба (11 285 000) Кувейт (1 700) Кюрасао (112 450) Ливан (2 300) Мароко (960 706) Мексико (106 255 000) Никарагуа (5 503 000) Нова Зеландия (26 100) Панама (2 708,000) Парагвай (2 737 000) Перу (20 152 265) Португалия (1 750 000) Пуерто Рико (4 017 000) Румъния (7 000) Русия (1 200 000) Салвадор (6 859 000) Съединени щати (41 000 000) Швеция (39 700) Швейцария (172 000) Тринидад и Тобаго (32 200) Турция (29 500) Уругвай (3 442,000) Филипини (2 900,000) Финландия (17 200) Франция (2 100 000) Френска Гвиана (11 000) Хаити (1 650 000) Холандия (17 600) Хондурас (3 267 000) Чили (16 795 000) Южна Корея (90 000) Япония (500 000) Мексико (106 255 000) Испания (44 400 000) Колумбия (43 600 000) Аржентина (41 248 000) Съединени щати (41 000 000) Венецуела (22 021 000) Перу (20 152 265) Чили (16 795 000) Куба (11 285 000) Еквадор (10 946 000) Бразилия (10 700 000) Доминиканска република (9 050 000) Гватемала (8 163 000) Салвадор (6 859 000) Никарагуа (5 503 000) Боливия (5 010 000) Хондурас (4 267 000) Коста Рика (4 220 000) Пуерто Рико (4 017 000) Уругвай (3 442 000) Филипини (2 900 000) Парагвай (2 737 000) Панама (2 708 000) Франция (2 100 000) Португалия (1 750 000) Хаити (1 650 000) Русия (1 200 000) Мароко (960 706) Великобритания (900 000) Япония (500 000) Италия (455 000) Екваториална Гвинея (447 000) Германия (410 000) Западна Сахара (341 000) Канада (272 000) Китай (250 000) Швейцария (172 000) Израел (160 000) Австралия (150 000) Кюрасао (112 450) Гвиана (108 000) Аруба (105 000) Южна Корея (90 000) Андора (40 000) Швеция (39 700) Тринидад и Тобаго (32 200) Белиз (30 000) Турция (29 500) Нова Зеландия (26 100) Нидерландия (17 600) Финландия (17 200) Френска Гвиана (10 000) Румъния (7 000) Бонер (5 700) Американски Вирджински острови (3 980) Ливан (2 300) Австрия (1 970) Кувейт (1 700) С приблизително 106 милиона жители, говорещи испанския като първи и втори език, Мексико се слави с най-голямата популация от испаноговорещи в света. Следващите четири най-големи популации живият в Колумбия (43 милиона), Испания (ок. 46 милиона), Аржентина (39 милиона) и Съединените Американски Щати (41 милиона американски жители на 5 и повече години, които говорят испански в къщи) [1] . Испанският е официален и най-важен език в 22 държави: Аржентина , Боливия (заедно с кечуа и аймара ), Чили , Колумбия , Коста Рика , Куба , Доминиканската република , Еквадор (заедно с кечуа ), Ел Салвадор , Екваториална Гвинея (заедно с френски ), Гватемала , Хондурас , Мексико , Никарагуа , Панама , Парагвай (заедно с гуарани ), Перу (заедно с кечуа и аймара ), Пуерто Рико (заедно с английски ), Испания , Уругвай , Венецуела , и Западна Сахара (заедно с арабски ). В Белиз испанският няма официално признание. Въпреки това той е роден език на 50% от населението и се говори като втори език от още 20%. Може да се твърди, че той е най-важният и най-говорим език от народа, но английският си остава единственият официален език. В Съединените Щати испанският се говори от три четвърти от 41,3 милионното испанско население там. Той е също така учен и говорен от една малка, макар и слабо растяща, част от неиспанското население заради нарастващата му употреба в бизнеса, търговията, вътрешната и външната политика. Испанският е един от официалните езици в щата Ню Мексико и в неприсъединената територия на Пуерто Рико . В Бразилия испанският е добил голямо значение като втори език сред много млади ученици и опитни професионалисти. През последните години, тъй като Бразилия разчита все по-малко на търговията със САЩ и Европа и засилва търговските си отношения с испаноговорещите си съседи (особено като член на Меркосур ), голямо значение се придава на двуезичието и доброто владеене на испанския език в страната (същото се отнася за доброто владеене на португалския в съседните държави). На 7 юли 2005 г. Националният конгрес на Бразилия окончателно одобри законопроект, който прави задължително изучаването на испански в държавните и частните училища на страната [2] . Популярността на езика се дължи и на близката му родствена връзка с португалския, а и испанският е преобладаващият и официалният език в почти всяка държава, граничеща с Бразилия. Стандартен испански и ладински също се говорят като родни езици от някои бразилци с испанско потекло, работници имигранти от съседните испаноговорещи страни, които са запазили тези езици и ги използват в домовете си. Също така в бразилските гранични щати, които имат пълномощие над образователната си система, испанският се учи от години. В много други гранични градове и села (особено по уругвайско-бразилската граница) се говори един смесен език, известен като портуньол . В другите европейски страни освен Испания езикът се говори от някои от техните испаноговорещи имигрантски общности, на първо място в Андора (където се говори от огромна част от населението, въпреки че няма официален статус), Холандия , Италия , Франция , Германия и Обединеното Кралство (В Лондон има многобройна общност). През последните години там се наблюдава покачване на популярността на испанския. Значителна част от населението на Гибралтар също говори испански, въпреки това английският си остава единственият официален език. Там съществува и езикът янито – смесица между английски и испански. Сред страните и териториите в Океания испанският е седмият най-говорим език в Австралия (100 000 говорещи), където от доста време живеят аржентински , чилийски и испански имигранти, а колумбийската и мексиканската общност нарастват най-вече в Сидни . Езикът също така се говори от около трите хиляди обитателя на Великденския остров , териториална собственост на Чили. Във всички народи от островите Гуам , Палау , Северни Мариански острови , Маршалови острови и Микронезия някога е имало испаноговорещи, но испанският отдавна се е забравил и сега единствената останала следа от него е влиянието, което е оказал върху местните езици. В Азия испанският език отдавна е в упадък. Той престана да бъде официален език на Филипините през 1987 г. и сега се говори от по-малко от 0,01% от населението, или 2 658 души (преброяване на населението през 1990 г.), въпреки че наскоро изглежда има съживяване на интереса към езика сред образованата младеж. Единственият съществуващ испано-азиатски креолски език чабакано е говорен от още 0,4% от филипинското население, или 292 630 души (преброяването през 1990 г.). Повечето други филипински езици съдържат голямо количество испански заемки. Измежду останалите азиатски държави испанският може би се говори от изолирани групи от бивши имигранти като например етнически китайци , родени в Мексико, но депортирани в Китай, или от трето и четвърто поколение перуанци, които всъщност са етнически японци , завръщащи се в отечеството на предците си – Япония. В Близкия изток и Северна Африка съществуват малки испаноговорещи общности в Израел (говорещи и стандартен испански, и ладински), в Северно Мароко (и стандартен испански, и ладински), в Турция (ладински) и в испанските анклави Сеута и Мелия , които са част от Испания . В Северна Америка и Карибите испанският се говори от части от населението на Аруба , Канада (предимно в Торонто и Монреал ), Холандските Антили (предимно на Бонер , Кюрасао и Синт Мартен ), Тринидад и Тобаго , и Американските Вирджински острови (предимно на Сент Кроа ). В Антарктика териториалните участъци и постоянните бази на Аржентина, Чили, Перу, Уругвай и Испания също определят испанския като официален и работен език на тези анклави. Диалекти [ редактиране | редактиране на кода ] Главна статия: Диалекти на испанския език Има важни различия между диалектите в различните райони в Испания , а и между тези из цяла Латинска Америка , където се говори испански . В Испания кастилският диалект обикновено се взема за стандартния език на страната (въпреки че характерната за този диалект употреба на винителните форми на местоименията вместо дателните, или така нареченото Лоисмо не се одобрява). В испанския има три местоимения за второ лице , единствено число : tú , usted и в някои части на Латинска Америка – vos (употребата на тази форма се нарича восео ). Общо казано, tú и vos са неофициални и се използват за приятели (въпреки че в Испания vos се смята за архаично обръщение към високопоставени личности и сега употребата му се ограничава главно в литургиите). Usted навсякъде се смята за учтива форма (произлиза от vuestra merced , „ваша милост“) и се използва като знак за уважение, когато човек се обръща към по-възрастните членове на семейството си или към непознати. Местоимението vosotros е множествената форма на tú в повечето части на Испания, въпреки че в Америките (и в някои южни испански градове като Кадис и на Канарските острови ) е изместено от ustedes . Забележително е, че в южна Испания употребата на ustedes като неофициално „вие“ не следва правилото за съгласуване между местоимение и глагол. Например докато в правилния учтив еквивалент на „вие отивате“, ustedes van , се използва глагол в трето лице множествено число, в Кадис неофицалната форма се образува така: ustedes vais , то ест използва се глагол във второ лице множествено число. На Канарските острови обаче обичайното съгласуване между местоимение и глагол се е запазило в повечето случаи. Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ ( (en) ) Lewis, M. Paul (ed.). Statistical Summaries. Summary by language size . // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 27 октомври 2010. ↑ ( (es) ) Moreno Fernández, Francisco и др. Demografía de la lengua española (PDF) . // ICEI, 2006. с. 38. Посетен на 27 октомври 2010. ↑ ( (es) ) Vivanco Torres, Hiram. Enseñanza del español como lengua extranjera . // Unidad en la diversidad lingüística: La enseñanza del español como lengua extranjera y su certificación. Instituto Cervantes, 2010. Посетен на 27 октомври 2010. ↑ ( (es) ) Soca, Ricardo. Historia del Idioma Español . // elcastellano.org, 2008. Посетен на 27 октомври 2010. ↑ ( (en) ) The President claimed that the Spanish language is „a source of wealth and development“ . // Government of Spain, 2010. Посетен на 27 октомври 2010. ↑ ( (en) ) Why choose Spanish as your new foreign Language? . // University of Illinois at Springfield, 2010. Посетен на 27 октомври 2010. ↑ Instituto Cervantes (2014): cervantes.es (pages 8 to 12) Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: Правила за транскрипция и правопис на испанските географски имена Уикипедия на Испански език Испанският език на Ethnologue п б р Официални езици на Европейския съюз английски • български • гръцки • датски • естонски • ирландски • испански • италиански • латвийски • литовски • малтийски • немски • нидерландски • полски • португалски • румънски • словашки • словенски • унгарски • фински • френски • хърватски • чешки • шведски Следните езици имат статут на официални в отделни райони, но не са официални езици за ЕС: баски • галисийски • каталонски • люксембургски • турски • уелски • фризийски Източник: Езиците в Европа п б р Официални езици на ООН английски • арабски • испански • китайски • руски • френски Източник: официален сайт на ООН п б р Романски езици Западни Ибероромански Астуро-леонски Астурски Кантабрийски Естремадурски Леонски Мирандски Галисийско-португалски Португалски Европейски Бразилски Африкански Азиатски и океански Галисийски Еонавски Фала Юдеопортугалски Португалски калао Португалски креоли Испански (кастилски) Испански (кастилски) Американски Филипински Екваториалногвинейски испански Полуостровен Староиспански Ладински Испански кало Испански креоли Други Наваро-арагонски Арагонски Юдеоарагонски Мозарабски Окситаноромански Каталонски Източен Алгерски Балеарски Централен Северен Западен Северозападен Валенсиански Юдеокаталонски Каталонски кало Окситански Овернски Гасконски Арански Лангедокски Лимузенски Провансалски Нисардски Ментонаски Вивароалпийски Староокситански Юдеопровансалски Галоромански Ойл Бургундски Шампански Франконтоански Френски Стандартен Африкански Камбоджански Канадски Индийски Лаоски Виетнамски Старофренски Среднофренски Юдеофренски Френски креоли Гало Лотарингски език Нормандски Пикардски Поатийски Сентонжонски Валонски Други Франкопровансалски Реторомански Реторомански Фриулски Ладински Романшки Северни италиански диалекти Галоиталийски Лигурски Бригаски Генуезки Интемелийски Монегаски Западноломбардски Източноломбардски Емилиански Болонски Пармиджански Романьолски Пиемонтски Юдеопиемонтски Сицилийски галоиталийски Венециански Итало-далматински , Сардински и Източни Итало-далматински Италиански Италиански Централен Тоскански Корсикански Галурски Сасарски Юдеоиталиански Южноиталиански Неаполитански Севернокалабрийски Сицилиански Южнокалабрийски Други Далматински Истрийски Сардински Сардински Кампидански Логудорски Източни Румънски Молдовски Сръбски влашки Други Арумънски Истрорумънски Мъгленорумънски Курсив показва мъртъв език . получер – езици с над 5 милиона говорещи . в скоби са разновидности на езика вляво. Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Испански_език&oldid=7865889 “. Категория : Испански език Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Аҧсшәа Acèh Адыгабзэ Afrikaans Akan Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية ܐܪܡܝܐ مصرى অসমীয়া Asturianu Авар Aymar aru Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Boarisch Žemaitėška Bikol Central Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ भोजपुरी Bahasa Banjar Bamanankan বাংলা བོད་ཡིག বিষ্ণুপ্রিয়া মণিপুরী Brezhoneg Bosanski ᨅᨔ ᨕᨘᨁᨗ Буряад Català Chavacano de Zamboanga Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн Cebuano Chamoru ᏣᎳᎩ کوردی Corsu Qırımtatarca Čeština Kaszëbsczi Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski ދިވެހިބަސް Eʋegbe Ελληνικά Emiliàn e rumagnòl English Esperanto Español Eesti Euskara Estremeñu فارسی Suomi Võro Føroyskt Français Arpetan Nordfriisk Furlan Frysk Gaeilge Gagauz 贛語 Gàidhlig Galego گیلکی Avañe'ẽ 𐌲𐌿𐍄𐌹𐍃𐌺 ગુજરાતી Gaelg 客家語/Hak-kâ-ngî Hawaiʻi עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Hornjoserbsce Kreyòl ayisyen Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Interlingue Ilokano Ido Íslenska Italiano ᐃᓄᒃᑎᑐᑦ/inuktitut 日本語 Patois La .lojban. Basa Jawa ქართული Qaraqalpaqsha Taqbaylit Адыгэбзэ Kabɩyɛ Kongo Қазақша Kalaallisut ភាសាខ្មែរ ಕನ್ನಡ 한국어 Перем Коми Къарачай-малкъар Ripoarisch Kurdî Коми Kernowek Кыргызча Latina Ladino Lëtzebuergesch Лакку Лезги Limburgs Ligure Lumbaart Lingála ລາວ لۊری شومالی Lietuvių Latgaļu Latviešu मैथिली Мокшень Malagasy Олык марий Māori Baso Minangkabau Македонски മലയാളം Монгол मराठी Кырык мары Bahasa Melayu Malti Mirandés မြန်မာဘာသာ Эрзянь مازِرونی Dorerin Naoero Nāhuatl Napulitano Plattdüütsch Nedersaksies नेपाली नेपाल भाषा Nederlands Norsk nynorsk Norsk Novial Nouormand Sesotho sa Leboa Diné bizaad Chi-Chewa Occitan Livvinkarjala Ирон ਪੰਜਾਬੀ Pangasinan Kapampangan Papiamentu Picard Deitsch Pälzisch पालि Norfuk / Pitkern Polski Piemontèis پنجابی پښتو Português Runa Simi Rumantsch Română Armãneashti Tarandíne Русский Русиньскый Kinyarwanda संस्कृतम् Саха тыла Sardu Sicilianu Scots سنڌي Davvisámegiella Sängö Srpskohrvatski / српскохрватски සිංහල Simple English Slovenčina Slovenščina Gagana Samoa ChiShona Soomaaliga Shqip Српски / srpski Sranantongo SiSwati Sesotho Seeltersk Basa Sunda Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் ತುಳು తెలుగు Tetun Тоҷикӣ ไทย Türkmençe Tagalog Setswana Tok Pisin Türkçe Xitsonga Татарча/tatarça Twi Reo tahiti Тыва дыл Удмурт ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Tshivenda Vèneto Vepsän kel’ Tiếng Việt West-Vlams Volapük Walon Winaray Wolof 吴语 Хальмг IsiXhosa მარგალური ייִדיש Yorùbá Vahcuengh Zeêuws 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 IsiZulu Редактиране Последна редакция на страницата: в 10:21, на 13 април 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%28%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%29
  Език (лингвистика) – Уикипедия Език (лингвистика) от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Вижте пояснителната страница за други значения на Език . Лингвистика Основни ( Предписателна (нормативна, прескриптивна) лингвистика ) Език · Книжовен език Фонетика и лингвоакустика · Фонология Морфология · Морфофонология · Морфосинтаксис · Синтаксис Семантика · Прагматика Стилистика ... Език (лингвистика) – Уикипедия Език (лингвистика) от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Вижте пояснителната страница за други значения на Език . Лингвистика Основни ( Предписателна (нормативна, прескриптивна) лингвистика ) Език · Книжовен език Фонетика и ... езика Придобиване на втори език Оценяване на езика Развитие на езика Произход на езика и история на ... свързано с името на анатомичния орган език , физиологично условие за употребата на речта . Говорната CACHE

Език (лингвистика) – Уикипедия Език (лингвистика) от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Вижте пояснителната страница за други значения на Език . Лингвистика Основни ( Предписателна (нормативна, прескриптивна) лингвистика ) Език · Книжовен език Фонетика и лингвоакустика · Фонология Морфология · Морфофонология · Морфосинтаксис · Синтаксис Семантика · Прагматика Стилистика и стилометрия · Диалектология Правопис Теоретична лингвистика Когнитивна лингвистика Генеративна лингвистика Количествена (квантитативна) лингвистика Функционални теории на граматиката Граматология , графемика и графетика Речник · Прагматика Описателна (дескриптивна) лингвистика Антропологична лингвистика Социолингвистика Сравнителна лингвистика Историческа лингвистика Лексикология Лексикография Лексика Етимология Лингвометодология Лингвистична география Интерлингвистика Лингвографология Паралингвистика Лингвоконтактология Лингвотипология Класификационна лингвистика Лингвостранознание Приложна лингвистика и експериментална лингвистика Компютърна лингвистика Математическа лингвистика Еволюционна лингвистика Контрастивна лингвистика Криминоложка лингвистика Интернет лингвистика Лингвистична антропология Невролингвистика и Невросемантика Психолингвистика и Менталингвистика Философия на езика (лингвофилософия) (Езикова) семиотика Допълнителни статии Филология и литература Книжовна норма История на лингвистиката и Лингвистична историография Универсална граматика Придобиване на езика Придобиване на втори език Оценяване на езика Развитие на езика Произход на езика и история на писмеността Образование за езика Лингвисти Нерешени проблеми в лингвистиката Портал за лингвистика п • б • р Езѝкът е система от знаци за кодиране и декодиране на информация . Самото наименование е свързано с името на анатомичния орган език , физиологично условие за употребата на речта . Говорната способност на хората възниква в далечно предисторическо време. Тогава се оформят и езиковите семейства , които съществуват при появата на писмеността . В наши дни са конструирани множество изкуствени езици , което довежда и до появата на понятието естествен език . Езикът е средство за общуване , което се смята за специфично за хората. Макар че някои други животни използват сложни системи за общуване, понякога наричани животински език , те не притежават всички свойства, с които се дефинира езикът в езикознанието. Терминът „език“ има няколко отделни значения. [1] Най-видимата проява на езика са говоримите езици, като българския или английския . В същото време съществуват и писмени езици , както и други системи от визуални символи, като жестовите езици . В когнитивната наука терминът понякога се използва в по-широк смисъл, обхващайки човешката познавателна способност , при която също е от съществена важност системното създаване и използване на системи от символи, всеки от които свързва даден знак с определено значение, установено чрез обществени конвенции. [2] През 20 век Чарлс Пърс нарича този процес семиоза , а неговото изследване – семиотика . [3] Съдържание 1 Същност 1.1 Език и реч 2 Класификация на езиците 2.1 Естествени езици 2.1.1 Разделение в рамките на езика 2.2 Изкуствени езици 2.3 Формални езици 3 Език и мислене 3.1 Език и изкуствен интелект 4 Научно изучаване на езика 4.1 История на лингвистиката 5 Език и култура 6 Бележки 7 Източници 8 Вижте също 9 Външни препратки Същност [ редактиране | редактиране на кода ] Езикът е система от знаци , използвани за комуникация . В този смисъл езикът е семиотична система и най-често под език се разбира говорният (устен) вариант на езика – речта , и неговият писмен вариант, но има също и други типове езици, като жестикулаторни например. Системата на организация на езиковите знаци (думи) се нарича граматика . От лингвистична гледна точка граматиката на един език съдържа неговия синтаксис и морфология, но в една по-широка перспектива това са всички правила за използване на един език: правопис фонетика лексикология словообразуване морфология синтаксис Думите в езика имат формално и семантично съдържание, като под формално се разбира тяхното звуково и писмено изразяване, а семантиката е тяхното значение. В речта думите реализират не само своите основни езикови (речникови) значения, но те се натоварват с конкретни, контекстуални, индивидуални и социално обособени значения. Така в речта езиковите значения се обогатяват (чрез експресивността) и следователно в своята реализация думите, събрани в изречения и текстове (или реч), организират често обща семантика на фразата, изречението и текста. По този начин може да се говори за семантика, различна от чисто лексикалната . Към основната комуникативна функция на езика можем да добавим още експресивната, конотативната и др. функции. Броят и назоваването на езиковите функции са въпрос на оспорване от отделните езиковеди и лингвистични школи . Език и реч [ редактиране | редактиране на кода ] Лингвистика Език Същност на езика Езикът като знакова система Езикът като система Виж още реч (parole) . Съществува разлика между език и реч. Докато речта е употреба на езика, езикът в действие, то езикът от лингвистична гледна точка е системата от правила, речниково съдържание, суровината на речта. Класификация на езиците [ редактиране | редактиране на кода ] Виж още Езиково семейство . Езиците биват естествени (човешки), които по последни преброявания на Етнолог са над 6000, и изкуствени. Естествените езици се делят още на съществуващи и изчезнали или „мъртви“ (като латински например). Някои изчезнали езици се реконструират на базата на лингвистични данни (рядко писмени). Изкуствените езици биват компютърни, логически, математически, но също така и конструирани ( Есперанто , Праславянски език , Индоевропейски ). Естествени езици [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Естествен език Езиците най-често се делят по техния произход и на базата на прилики в техните характеристики. Повечето от езиците, говорени в Европа, имат общ произход и е реконструиран общ индоевропейски праезик. По произхода си от общ праезик и по езикови прилики и сродства езиците се обединяват в езикови семейства и подсемейства. Основоположник на това деление е Август Шлайхер . Разделението и разклонението на езиците по техния произход и сходства може да се илюстрира чрез Генеалогическо дърво на езиците . Някои изследователи, зоолози и др, твърдят, че животните използват също свои средства за комуникация, които също могат да бъдат наречени език. Разделение в рамките на езика [ редактиране | редактиране на кода ] Повечето езици не са така хомогенни, както изглежда на пръв поглед. От една страна, един език се дели на: книжовен език - правописна и правоговорна норма на език. публична реч - език, използван от медиите официален език - държавен език, използван в официалните документи литературен език - езикова норма, използван в художествената литература диалекти - говорни (или говорими) езикови норми в регионален мащаб. социолекти . - специфични говори, професионални жаргони, възрастовоориентирани диалекти и др. Диалектите са регионалните говори за даден език. Книжовният език е най-често книжовно (литературно) базиран на определени, дадени диалекти, което се дължи на исторически фактори. Книжовният език е еволюирал от диалектите, той е речниково обогатен. Книжовният език се създава също така и под влиянието на чужди книжовни влияния и явления, а някои факти в него могат да нямат диалектна почва (като например пълният и непълният член в българския език /в съвременния му вид/), но да са изкуствено създадени и наложени (виж езикови реформи , езикови норми ). Книжовният език обикновено е официалният език на дадена страна. Социолектите са говори на даден език организирани не толкова на регионален, колкото на социален принцип. Те са говорени от групи хора с идентично социално положение, професия, занимание и т.н. В социолектите често се използват специфични думи и изрази. Виж също жаргон . Изкуствени езици [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Изкуствен език Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Формални езици [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Формален език В математиката , логиката и информатиката се използват системи, наричани формални езици . Към тях се отнасят езиците за програмиране , маркиращите езици и някои групи с по-теоретичен характер. Формалните езици обикновено имат формата на символни низове , генерирани от съчетание на формална граматика и семантика с различна сложност. Езиците за програмиране са формални езици със семантика, предназначена за контролиране на поведението на машини, най-често компютри . Могат да се използват и за прецизно описание на алгоритми . Дефинирани са чрез синтактични и семантични правила, които определят съответно структурата и смисъла. Език и мислене [ редактиране | редактиране на кода ] Език и мислене е един от основните проблеми на езикознанието. Езикът е средство за комуникация, а човешките езици са средство за обмен на мисли. Ако два компютъра комуникират посредством мрежа, това едва ли са техните мисли, но когато двама души комуникират, те предават чрез езика това, което се върти в главите им – тоест езикът е израз, представяне на мисълта. Спорно е как мисли човекът – с образи или посредством понятия (думи). В общи линии е ясно, че мисленето става посредством идеи и представи, които се представят чрез назоваващите ги думи и се организират чрез речта. Науки като невролингвистиката твърдят, че мисленето и езикът са дотолкова свързани, че с промени в езика могат да се организират мислите, идеите и представите, действията на човека. Невролингвистиката твърди, че езикът съдържа описание на света, което е продуктивно, тоест организира по определен път психиката на човека. Език и изкуствен интелект [ редактиране | редактиране на кода ] Един от най-новите проблеми на съвременната наука – изкуственият интелект, също има отношение към езика. Обработка на естествен език е дисциплината, която изучава езика за целите на изкуствения интелект. От вече доста време съществува т. нар. разпознаване на реч . Тоест компютърът е в състояние да разпознава думите в речта, а и в същото време обратното – да ги възпроизвежда. Научно изучаване на езика [ редактиране | редактиране на кода ] История на лингвистиката [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Лингвистиката има за начало като дисциплина (според историческите документи) формулирането на 3 959 правила на санскритската морфология от граматика Панини (5-ти век пр.н.е., Индия ). Език и култура [ редактиране | редактиране на кода ] Основна: Култура (език и култура) . Връзката между култура и език, като способности специфични за човека, е забелязана още в класическата античност. Както културата, така и езикът са символни системи и по тази причина изследователите през 20 век прилагат методи от лингвистиката за изучаване на културата. Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ Houghton Mifflin Company 1992 . ↑ Saussure 1983 , с. 32. ↑ Nöth 1995 , с. 13, 50. Източници [ редактиране | редактиране на кода ] The American Heritage Dictionary of the English Language. Boston, Houghton Mifflin Company, 1992. Nöth, Winfried. Handbook of semiotics. Bloomington, Indiana Universiy press, 1995. Saussure, Ferdinand de , Harris, Roy, Translator. Course in General Linguistics. La Salle, Illinois, Open Court, 1983, [1913]. ISBN 0-8126-9023-0 . Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ] Лингвистика Книжовен език Национален език Регионален език Български език Чужд език Майчин език Детски език Билингвизъм Полиглотия Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за: Език (лингвистика) В Уикикниги има на разположение: Как да научим децата си на български език в двуезична среда Класификация на езиците според ритмичната им организация, Петър Цонев Нормативен контрол GND : 4056449-6 NDL : 00562332 Freebase : /m/04g7d Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Език_(лингвистика)&oldid=8093915 “. Категория : Езици Скрити категории: Раздели мъничета Уикипедия:Статии с нормативен контрол (GND) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (Freebase) Страници, използващи вълшебни препратки ISBN Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Acèh Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية مصرى অসমীয়া Asturianu Aymar aru Azərbaycanca Башҡортса Boarisch Žemaitėška Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ भोजपुरी Bamanankan বাংলা བོད་ཡིག Brezhoneg Bosanski Буряад Català Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Cebuano Chamoru ᏣᎳᎩ کوردی Čeština Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki ދިވެހިބަސް Ελληνικά Emiliàn e rumagnòl English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Võro Føroyskt Français Arpetan Nordfriisk Furlan Frysk Gaeilge 贛語 Gàidhlig Galego گیلکی Avañe'ẽ गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni ગુજરાતી Gaelg 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Kreyòl ayisyen Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Interlingue Iñupiak Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 Patois La .lojban. Basa Jawa ქართული Kongo Қазақша Kalaallisut ភាសាខ្មែរ ಕನ್ನಡ 한국어 Перем Коми Къарачай-малкъар Ripoarisch Kurdî Коми Kernowek Кыргызча Latina Ladino Lëtzebuergesch Лезги Limburgs Lumbaart Lingála ລາວ Lietuvių Latgaļu Latviešu मैथिली Basa Banyumasan Malagasy Олык марий Baso Minangkabau Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu မြန်မာဘာသာ مازِرونی Nāhuatl Napulitano Plattdüütsch Nedersaksies नेपाली नेपाल भाषा Nederlands Norsk nynorsk Norsk Novial Nouormand Occitan ଓଡ଼ିଆ Ирон ਪੰਜਾਬੀ Papiamentu Picard Deitsch पालि Norfuk / Pitkern Polski Piemontèis پنجابی پښتو Português Runa Simi Rumantsch Romani Română Armãneashti Русский Русиньскый संस्कृतम् Саха тыла Sardu Sicilianu Scots سنڌي Davvisámegiella Sängö Srpskohrvatski / српскохрватски සිංහල Simple English Slovenčina Slovenščina Gagana Samoa ChiShona Soomaaliga Shqip Српски / srpski Sranantongo Sesotho Seeltersk Basa Sunda Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் తెలుగు Тоҷикӣ ไทย Türkmençe Tagalog Tok Pisin Türkçe Xitsonga Татарча/tatarça Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vèneto Vepsän kel’ Tiếng Việt Volapük Walon Winaray Wolof 吴语 IsiXhosa მარგალური ייִדיש Yorùbá Zeêuws 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 19:22, на 8 септември 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Сръбски език – Уикипедия Сръбски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Сръбски език српски jезик, srpski jezik / sr̩̂pskiː / Страна Сърбия , Черна гора , Босна и Херцеговина , Хърватия и на други места Регион Балкански полуостров ( Централна Европа и Югоизточна Европа ) Брой говорещи 8,5 милиона [1] Според списъка на езиците по общ брой говорещи: ~75-то място ... Сръбски език – Уикипедия Сръбски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Сръбски език српски jезик, srpski jezik / sr̩̂pskiː / Страна Сърбия , Черна гора , Босна ... ] Румъния [5] Контролиран от Комитет по стандартизация на сръбски език Кодове ISO 639 -1 sr ISO 639-2 scc ISO 639-3 SRP Сръбски език в Общомедия Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община CACHE

Сръбски език – Уикипедия Сръбски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Сръбски език српски jезик, srpski jezik / sr̩̂pskiː / Страна Сърбия , Черна гора , Босна и Херцеговина , Хърватия и на други места Регион Балкански полуостров ( Централна Европа и Югоизточна Европа ) Брой говорещи 8,5 милиона [1] Според списъка на езиците по общ брой говорещи: ~75-то място Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Славянски Южнославянски Западни южнославянски Сръбски Официално положение Официален в Сърбия (~84% от населението) Босна и Херцеговина (~35% от населението) Черна гора (~42% от населението) [2] Света гора — Хилендар малцинствено: Хърватия Унгария [3] [4] Румъния [5] Контролиран от Комитет по стандартизация на сръбски език Кодове ISO 639 -1 sr ISO 639-2 scc ISO 639-3 SRP Сръбски език в Общомедия Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община Сръбският език (на сръбски : Српски језик ) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия , Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. [1] На него говорят и сръбските малцинства в Хърватия , Република Македония , Словения , Унгария и Румъния . Трудно е да се определи броят на сърбите – изселници в Европа , Северна и Южна Америка и Австралия . Сръбският език спада към западната група южнославянски езици . В основата му са по-младите новощокавски говори на щокавския диалект , наречени източни херцеговски говори (за йекавския изговор ) и най-младите новощокавски говори (за екавския изговор ). Според някои сръбски езиковеди друг основен диалект е т.нар торлашки говор. Съдържание 1 Характерни особености на сръбския език 2 Исторически преглед 2.1 Най-старият книжовен език у сърбите 2.2 Славяносръбски книжовен език 2.3 Реформа на книжовния език и правопис 2.3.1 Дейността на Вук Караджич 2.3.2 Дейността на Джуро Даничич 2.4 Съвременният сръбски книжовен език 3 Вижте също 4 Външни препратки 5 Бележки Характерни особености на сръбския език [ редактиране | редактиране на кода ] В морфологично отношение сръбският език е запазил падежната система при имената, макар и доста опростена (особено в множествено число – в дателен, творителен и местен падеж има общо окончание - ма при съществителните и - им при прилагателните). при глаголите са запазени архаичните времена аорист и имперфект (минало свършено и несвършено време), но се срещат само в произведения на стари писатели, докато в съвременни текстове не се откриват изобщо. все повече намалява използването на инфинитива, който се замества от да - конструкция. Най-характерна фонетична черта на сръбския език е неговата сложна акцентна система, която дава основание на някои изследователи да го определят като маргинално тонален . Върху стара праславянска основа той е създал система от четири ударения, които се различават както по дължина: къси: ` и ``. дълги: ´ и ˆ. така и по интонация: възходящи: ` и ´. низходящи: `` и ˆ. Сръбското ударение е свободно, подвижно и музикално. То може да стои на всички срички, с изключение на последната. Освен това, то може да променя мястото си, дължината си и интонацията си в различни форми на една и съща дума (јỳнāк, јунáка, јÿначе). Дълга сричка в книжовния език може да се появи не само под ударение, но и след ударение. Исторически преглед [ редактиране | редактиране на кода ] Най-старият книжовен език у сърбите [ редактиране | редактиране на кода ] На територията на средновековните сръбски държави се е използвала сръбска редакция на старобългарския език ( църковнославянски език ). В административните и юридическите текстове обаче се използвал предимно народен език. Затова многобройните грамоти (повели) са богат източник за изучаване развитието на щокавския диалект до края на 15 век . През 15 век българските книжовници Григорий Цамблак и Константин Костенечки , които бягат от турското нашествие, се опитват да реформират сръбския църковнославянски език. Нахлуването на турците и падането на сръбската държава силно затруднява всяка книжовна дейност в Сърбия, така че националната идентичност на сърбите и народния сръбски език се запазват до голяма степен благодарение на устното народно творчество, особено на епичните народни песни. Славяносръбски книжовен език [ редактиране | редактиране на кода ] С голямото преселение на сърбите на територията на Унгария и Източна Славония в края на 17 век и началото на 18 век под предводителството на патриарх Арсений III Черноевич , сръбското население в рамките на Хабсбургската монархия се развива и създава свой книжовен език, смесица между руския църковнославянски и народните сръбски говори. Този книжовен език, наречен славяносръбски (или граждански ), се използва от средата на 18 до трийсетте години на 19 век . Реформа на книжовния език и правопис [ редактиране | редактиране на кода ] В края на 18 век сръбският писател Доситей Обрадович обявява, че ще пише на простонароден език, който да бъде разбиран не само от образовани хора, но и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това, езикът на Обрадович представлява славяносръбска смесица, но не и народен език. Дейността на Вук Караджич [ редактиране | редактиране на кода ] Вдъхновен от идеите на Доситей Обрадович, през 1813 г. Вук Караджич , подпомогнат от словенеца Йерней Копитар , започва във Виена работа по реформата на сръбския език и писменост. През 1814 г. Вук Караджич издава своята „Граматика на сръбския език“ ( Писменица сербскога іезика ). Тя е написана с опростена азбука, предложена от Сава Мъркал . „Граматиката“ на Вук Караджич представлява основа за създаване на стандартен книжовен език на базата на източнохерцеговския новощокавски иекавски диалект. От самото начало на своята книжовна дейност Вук Караджич прилага правописния принцип „пиши както говориш“ ( пиши као што говориш ), т.е., използва фонологичен правопис, като постепенно реформира и сръбската кирилица. След издаването на „Граматиката“, Вук Караджич събира и издава народни песни, като успоредно с това събира и думи за капиталния си труд – „Сръбски речник“ ( Српски рјечник ), който излиза през 1818 г. и съдържа 27000 сръбски народни думи и изрази. В своя „Речник“ той използва окончателно реформираната сръбска кирилска азбука, използвана и до днес. Въпреки че Вук Караджич става широко популярен, става член на няколко научни дружества в Русия, Германия и Полша, получава докторат по философия в Йена, противниците му в Сърбия не допускат въвеждането на сръбския народен език и фонетичния правопис. Те оспорват възможностите на народния език да служи за изразяване на сложни мисли. Вук Караджич успява да разбие всички съмнения в богатството и съвършенството на народния език, след като издава четири големи тома с народни песни ( 1823 , 1824 , 1833 ). Съпротивата срещу езика и правописа на Караджич е толкова силна, че концепцията му за книжовен език бива приета официално едва през 1868 г. Дейността на Джуро Даничич [ редактиране | редактиране на кода ] Към края на 40-те години на 19 век в Сърбия идва ново поколение книжовни и научни дейци, което приема реформата на Вук Караджич. Сред тях най-силно се изявяват поетът Бранко Радичевич и близкият сътрудник на Вук, Джуро Даничич , който помага изключително много при второто издание на „Сръбския речник“ през 1852 г. Джуро Даничич изиграва ключова роля в стандартизацията на сръбския книжовен език, която завършва през последните десетилетия на 19 век. През 1850 г. излиза „Малка сръбска граматика“ ( Мала српска граматика ) от Джуро Даничич, която е първата научно разработена граматика на сръбския език и служи като солидна основа на всички по-късни сръбски граматики. Съвременният сръбски книжовен език [ редактиране | редактиране на кода ] Въпреки че Вук Караджич се застъпва за иекавската норма в стандарта на сръбския език, налага се екавския изговор, базиран на най-младите новощокавски говори (шумадийско-войводинския диалект). През югославския период от 1918 до 1990 г. се налага латиницата като графична система, за да бъде по-лесно налагането на донякъде изкуствено създадения сърбохърватски език . След разпадането на Югославия сръбският език отново става самостоятелен и естественият му развой се възстановява. Обаче в научно-техническата лексика остават много хърватизми като наследство от общия период. Освен това, латиницата все още продължава да се използва масово от сърбите, почти наравно с кирилицата. Официална сръбска писменост е кирилицата, която се състои от 30 букви, но се допуска и използване на латиница, особено в общините, където освен сръбския, официален език е език на някоя национална или етническа общност, а също така и на територията на цялата Автономна област Войводина , където равноправно се използват (според числеността на населението) сръбски, унгарски , ромски , хърватски , словашки , румънски и русински език . Съвременният сръбски език е отразен най-пълно в „Граматиката“ на Михайло Стеванович , както и в речника на Милош Московлевич . Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ] Сръбска азбука , Сръбска латиница Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Уикипедия на Сръбски език Институт за сръбски език Сърбохърватският език на Ethnologue И.Е. Иванова Сербский язык для начинающих (сръбски език за начинаещи): учебник и разговорник. Радионица за српски језик и културу Научете сръбски Сръбско-български речник Funky Serbian – Безплатни материали по сръбски (с аудио записи) Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ а б https://www.ethnologue.com/language/srp ↑ http://www.monstat.org/userfiles/file/popis2011/saopstenje/saopstenje(1).pdf ↑ http://ec.europa.eu/education/policies/lang/languages/langmin/euromosaic/hu_de.pdf ↑ UNHCR – Ethnic Hungarian Minorities in Central and Eastern Europe ↑ Structura Etno-demografică a României п б р Славянски езици Източнославянски староруски † • древноновгородски † • руски • старобелоруски/староукраински † (~ западноруски, рутенски ) • белоруски • украински ( русински • западнорусински ) Западнославянски чешки • кнаански † • словашки • полски ( силезийски • кашубски ) • поморянски † • словински † • полабски † • лужишки † ( горнолужишки • долнолужишки ) Южнославянски старобългарски † • среднобългарски † • български ( банатски български • македонски ) • сърбохърватски • бошняшки • хърватски ( молишки хърватски • градишчански ) • сръбски ( славяносръбски † • черногорски ) • словенски ( прекомурски • резиянски ) Други праславянски † • църковнославянски • русенорски † • междуславянски ° • новославянски ° • словио ° † отмрели езици, ° конструирани езици, в скоби - езикови норми със спорен възглед 'език или диалект' Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сръбски_език&oldid=8291329 “. Категория : Сръбски език Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Аҧсшәа Afrikaans አማርኛ Aragonés العربية Asturianu Авар Azərbaycanca Башҡортса Žemaitėška Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ বাংলা Brezhoneg Bosanski Буряад Català Нохчийн Cebuano کوردی Corsu Čeština Kaszëbsczi Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Français Arpetan Nordfriisk Frysk Gaeilge Gàidhlig Galego Avañe'ẽ Gaelg 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Hrvatski Hornjoserbsce Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 Basa Jawa ქართული Қазақша 한국어 Kurdî Коми Kernowek Кыргызча Latina Lëtzebuergesch Ligure Lietuvių Latviešu Олык марий Македонски Монгол मराठी Bahasa Melayu Эрзянь Napulitano Nederlands Norsk nynorsk Norsk Occitan Oromoo Ирон ਪੰਜਾਬੀ Norfuk / Pitkern Polski Piemontèis پنجابی Português Runa Simi Română Русский Русиньскый Sardu Sicilianu Scots Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Gagana Samoa Shqip Српски / srpski Seeltersk Svenska Ślůnski தமிழ் Тоҷикӣ ไทย Türkmençe Tagalog Türkçe Reo tahiti Удмурт ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Tiếng Việt Volapük IsiXhosa მარგალური ייִדיש Yorùbá 中文 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 07:21, на 12 декември 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



http://elearning-bg.com
  Онлайн обучение MENU Курсове Курсове Business English - Elementary Business English - Intermediate Business English - Pre-Intermediate Английски език А1 Английски език А2 Английски език В1 Английски език В2 Английски език С1 Английски език С2 Гръцки език А1 Гръцки език А2 Испански език C1 Испански език А1 Испански език А2 Испански език В1 Испански език В2 Италиански език А1 Италиански език А2 Италиански ... Business English - Pre-Intermediate Английски език А1 Английски език А2 Английски език В1 Английски език В2 Английски език С1 Английски език С2 Гръцки език А1 Гръцки език А2 Испански език C1 Испански език А1 Испански език А2 Испански език В1 Испански език В2 Италиански език А1 Италиански език А2 Италиански език В1 Немски език А1 Немски език А2 Руски език А1 Френски език C1 Френски език А1 Френски език А2 Френски език В1 Френски език В2 Преподаватели Мобилно приложение Форум Логин или Включете CACHE

Онлайн обучение MENU Курсове Курсове Business English - Elementary Business English - Intermediate Business English - Pre-Intermediate Английски език А1 Английски език А2 Английски език В1 Английски език В2 Английски език С1 Английски език С2 Гръцки език А1 Гръцки език А2 Испански език C1 Испански език А1 Испански език А2 Испански език В1 Испански език В2 Италиански език А1 Италиански език А2 Италиански език В1 Немски език А1 Немски език А2 Руски език А1 Френски език C1 Френски език А1 Френски език А2 Френски език В1 Френски език В2 Преподаватели Мобилно приложение Форум Логин или Включете се безплатно демо Вашето име*: Потребителско име*: Парола за вход*: e-mail: Изберете образователен курс*: Гръцки език А2 Гръцки език А1 Италиански език В1 Руски език А1 Френски език C1 Business English - Intermediate Business English - Pre-Intermediate Business English - Elementary Немски език А2 Испански език C1 Френски език В2 Френски език В1 Немски език А1 Английски език С2 Италиански език А2 Италиански език А1 Френски език А2 Френски език А1 Испански език В2 Испански език В1 Испански език А2 Испански език А1 Английски език С1 Английски език В2 Английски език В1 Английски език А2 Английски език А1 * С включването си като demo потребител се съгласявате да получавате e-mail съобщения от нас. създай demo профил 3840 потребители се обучават online при нас! Нашите най-предпочитани онлайн курсове Английски език А1 677 потребители се обучават в online курса. Немски език А1 532 потребители се обучават в online курса. Английски език А2 395 потребители се обучават в online курса. Английски език В1 328 потребители се обучават в online курса. Английски език В2 261 потребители се обучават в online курса. Немски език А2 239 потребители се обучават в online курса. Вече можете да изучавате чужд език по телефона си Изтеглете нашето мобилно приложение Четете уроци, решавайте тестове и комуникирайте с преподавател с Вашия телефон! Това вече е възможнос нашето мобилно приложение Изтеглете мобилното приложение Mobile Apps Apps to manage your search Електронен самоучител $65K Самоучителят е бърз и напълно независим курс, с който можете да се сдобиете с желаната от Вас диплома за владение на чужд език на цени, започващи от 20,00 лева. Поръчай своя Самоучител Курсове с преподавател Курсът с обучител Ви осигурява постоянно наблюдение и напътствия от опитен преподавател в изучавания от Вас език, включително с възможност за уроци с конферентна връзка. Поръчай курс с обучител ВЗЕМЕТЕ СВОЯТА ДИПЛОМА Вашият курс ще приключи с желаната от Вас диплома за владение на чужд език. Научете повече Курсове Business English - Elementary Business English - Intermediate Business English - Pre-Intermediate Английски език А1 Английски език А2 Английски език В1 Английски език В2 Английски език С1 Английски език С2 Гръцки език А1 Гръцки език А2 Испански език C1 Испански език А1 Испански език А2 Испански език В1 Испански език В2 Италиански език А1 Италиански език А2 Италиански език В1 Немски език А1 Немски език А2 Руски език А1 Френски език C1 Френски език А1 Френски език А2 Френски език В1 Френски език В2 Курсове Преподаватели За системата Общи условия Мобилно приложение Електронно образование © 2014



http://xn--80acmaodmpdcdf0ewc.com
  Онлайн обучение MENU Курсове Курсове Business English - Elementary Business English - Intermediate Business English - Pre-Intermediate Английски език А1 Английски език А2 Английски език В1 Английски език В2 Английски език С1 Английски език С2 Гръцки език А1 Гръцки език А2 Испански език C1 Испански език А1 Испански език А2 Испански език В1 Испански език В2 Италиански език А1 Италиански език А2 Италиански ... Business English - Pre-Intermediate Английски език А1 Английски език А2 Английски език В1 Английски език В2 Английски език С1 Английски език С2 Гръцки език А1 Гръцки език А2 Испански език C1 Испански език А1 Испански език А2 Испански език В1 Испански език В2 Италиански език А1 Италиански език А2 Италиански език В1 Немски език А1 Немски език А2 Руски език А1 Френски език C1 Френски език А1 Френски език А2 Френски език В1 Френски език В2 Преподаватели Мобилно приложение Форум Логин или Включете CACHE

Онлайн обучение MENU Курсове Курсове Business English - Elementary Business English - Intermediate Business English - Pre-Intermediate Английски език А1 Английски език А2 Английски език В1 Английски език В2 Английски език С1 Английски език С2 Гръцки език А1 Гръцки език А2 Испански език C1 Испански език А1 Испански език А2 Испански език В1 Испански език В2 Италиански език А1 Италиански език А2 Италиански език В1 Немски език А1 Немски език А2 Руски език А1 Френски език C1 Френски език А1 Френски език А2 Френски език В1 Френски език В2 Преподаватели Мобилно приложение Форум Логин или Включете се безплатно демо Вашето име*: Потребителско име*: Парола за вход*: e-mail: Изберете образователен курс*: Гръцки език А2 Гръцки език А1 Италиански език В1 Руски език А1 Френски език C1 Business English - Intermediate Business English - Pre-Intermediate Business English - Elementary Немски език А2 Испански език C1 Френски език В2 Френски език В1 Немски език А1 Английски език С2 Италиански език А2 Италиански език А1 Френски език А2 Френски език А1 Испански език В2 Испански език В1 Испански език А2 Испански език А1 Английски език С1 Английски език В2 Английски език В1 Английски език А2 Английски език А1 * С включването си като demo потребител се съгласявате да получавате e-mail съобщения от нас. създай demo профил 3841 потребители се обучават online при нас! Нашите най-предпочитани онлайн курсове Английски език А1 677 потребители се обучават в online курса. Немски език А1 532 потребители се обучават в online курса. Английски език А2 395 потребители се обучават в online курса. Английски език В1 328 потребители се обучават в online курса. Английски език В2 261 потребители се обучават в online курса. Немски език А2 240 потребители се обучават в online курса. Вече можете да изучавате чужд език по телефона си Изтеглете нашето мобилно приложение Четете уроци, решавайте тестове и комуникирайте с преподавател с Вашия телефон! Това вече е възможнос нашето мобилно приложение Изтеглете мобилното приложение Mobile Apps Apps to manage your search Електронен самоучител $65K Самоучителят е бърз и напълно независим курс, с който можете да се сдобиете с желаната от Вас диплома за владение на чужд език на цени, започващи от 20,00 лева. Поръчай своя Самоучител Курсове с преподавател Курсът с обучител Ви осигурява постоянно наблюдение и напътствия от опитен преподавател в изучавания от Вас език, включително с възможност за уроци с конферентна връзка. Поръчай курс с обучител ВЗЕМЕТЕ СВОЯТА ДИПЛОМА Вашият курс ще приключи с желаната от Вас диплома за владение на чужд език. Научете повече Курсове Business English - Elementary Business English - Intermediate Business English - Pre-Intermediate Английски език А1 Английски език А2 Английски език В1 Английски език В2 Английски език С1 Английски език С2 Гръцки език А1 Гръцки език А2 Испански език C1 Испански език А1 Испански език А2 Испански език В1 Испански език В2 Италиански език А1 Италиански език А2 Италиански език В1 Немски език А1 Немски език А2 Руски език А1 Френски език C1 Френски език А1 Френски език А2 Френски език В1 Френски език В2 Курсове Преподаватели За системата Общи условия Мобилно приложение Електронно образование © 2014



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Списък на страните по официален език – Уикипедия Списък на страните по официален език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Списъкът включва независими държави и зависими територии, подредени по официален език . Официалните езици на отделни части от страните не са включени. А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · ... Списък на страните по официален език – Уикипедия Списък на страните по официален език от Уикипедия ... зависими територии, подредени по официален език . Официалните езици на отделни части от страните не са ... · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я А [ редактиране | редактиране на кода ] Косово Език Държава Азербайджански език Азербайджан Аймара Боливия Перу Албански език Албания Амхарски език Етиопия Английски език ... Палау Папуа Нова Гвинея Език Държава Английски език Руанда Самоа Свазиленд САЩ * Света Елена CACHE

Списък на страните по официален език – Уикипедия Списък на страните по официален език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Списъкът включва независими държави и зависими територии, подредени по официален език . Официалните езици на отделни части от страните не са включени. А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я А [ редактиране | редактиране на кода ] Косово Език Държава Азербайджански език Азербайджан Аймара Боливия Перу Албански език Албания Амхарски език Етиопия Английски език Австралия Ангила Антигуа и Барбуда Барбадос Бахамски острови Белиз Бермудски острови Ботсвана Бруней Вануату Гамбия Гана Гвиана Гибралтар Гренада Гуам Доминика Замбия Зимбабве Индия Ирландия Кайманови острови Камерун Канада Кения Кирибати Лесото Либерия Мавриций Малави Малта Маршалови острови Микронезия Монсерат Намибия Науру Нигерия Ниуе Нова Зеландия Остров Норфолк Великобритания Острови Кук Пакистан Палау Папуа Нова Гвинея Език Държава Английски език Руанда Самоа Свазиленд САЩ * Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня Северни Мариански острови Сейнт Винсънт и Гренадини Сейнт Китс и Невис Сейнт Лусия Сейшелски острови Сиера Леоне Сингапур Соломонови острови Токелау Тонга Тринидад и Тобаго Търкс и Кайкос Уганда Фиджи Филипини Фолклендски острови Шри Ланка РЮА Ямайка Арабски език Алжир Бахрейн Джибути Египет Еритрея Израел Ирак Йемен Йордания Катар Коморски острови Кувейт Либия Ливан Мавритания Мароко Обединени арабски емирства Оман Палестина Саудитска Арабия Сирия Судан Тунис Чад Арменски език Армения Африканс РЮА Б [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Беларуски език Беларус Бенгалски език Бангладеш Сингапур Бирмански език Мианмар Език Държава Бислама Вануату Букмол Норвегия Босненски език Босна и Херцеговина Български език България В [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Венда РЮА Виетнамски език Виетнам Волоф Мавритания Г [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Грузински език Грузия Гръцки език Гърция Кипър Гуарански език Парагвай Д [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Дари Афганистан Датски език Дания Дзонгкха Бутан Дивехи Малдиви Е [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Естонски език Естония З [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Зулуски език РЮА И [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Иврит Израел Индонезийски език Индонезия Ирландски език Ирландия Исландски език Исландия Испански език Аржентина Боливия Венецуела Гватемала Доминиканска република Еквадор Екваториална Гвинея Салвадор Испания Език Държава Испански език Колумбия Коста Рика Куба Мексико Никарагуа Панама Парагвай Перу Уругвай Хондурас Чили Италиански език Италия Сан Марино Швейцария К [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Кабовердиански език Кабо Верде Казахски език Казахстан Каталонски език Андора Кечуа Боливия Перу Киняруанда Руанда Киргизки език Киргизстан Език Държава Кирибатски език Кирибати Кирунди Бурунди Коморски език Коморски острови Корейски език Северна Корея Южна Корея Кхмерски език Камбоджа Кхоса РЮА Л [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Лаоски език Лаос Латвийски език Латвия Латински език Ватикан Литовски език Литва Люксембургски език Люксембург М [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Маврицийски език Мавриций Македонски език Република Македония Малайски език Бруней Малайзия Сингапур Малгашки език Мадагаскар Малтийски език Малта Език Държава Мандарин Китай Сингапур Тайван Маорски език Нова Зеландия Маршалски език Маршалови острови Молдовски език Молдова Монголски език Монголия Н [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Немски език Австрия Белгия Германия Лихтенщайн Люксембург Швейцария Език Държава Науруански език Науру Ндебеле РЮА Непалски език Непал Нинорск Норвегия Ниянджа Малави П [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Палауански език Палау Полски език Полша Португалски език Ангола Бразилия Гвинея-Бисау Източен Тимор Език Държава Португалски език Кабо Верде Мозамбик Португалия Сао Томе и Принсипи Пущунски език Афганистан Р [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Реторомански език Швейцария Румънски език Румъния Молдова Руски език Беларус Казахстан Киргизстан Русия С [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Самоански език Самоа Санго Централноафриканска република Сесото Лесото РЮА Синдхи Пакистан Синхалски език Шри Ланка Словашки език Словакия Словенски език Словения Сомалийски език Сомалия Език Държава Сръбски език Босна и Херцеговина Сърбия Черна гора Косово Суази Свазиленд РЮА Суахили Кения Танзания Т [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Таджикски език Таджикистан Тайски език Тайланд Тамилски език Сингапур Шри Ланка Тетун Източен Тимор Тигриня Еритрея Ток писин Папуа Нова Гвинея Тонгански език Тонга Език Държава Тсонга РЮА Тсуана Ботсвана РЮА Тувалуански език Тувалу Туркменски език Туркменистан Турски език Кипър Турция У [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Узбекски език Узбекистан Украински език Украйна Унгарски език Унгария Урду Пакистан Ф [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Фарси Иран Филипински език Филипини Фински език Финландия Фиджийски език Фиджи Френски език Белгия Бенин Буркина Фасо Бурунди Вануату Габон Гваделупа Гвинея Демократична република Конго Джибути Камерун Канада Коморски острови Република Конго Кот д'Ивоар Люксембург Език Държава Френски език Мавриций Мадагаскар Мали Мартиника Монако Нигер Нова Каледония Реюнион Руанда Сейшелски острови Сен Пиер и Микелон Сенегал Того Уолис и Футуна Франция Френска Гвиана Френска Полинезия Хаити Централноафриканска република Чад Швейцария Х [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Хаитянски креолски език Хаити Хинди Индия Фиджийски хиндустани Фиджи Хири моту Папуа Нова Гвинея Език Държава Холандски език Аруба Белгия Нидерландия Нидерландски Антили Суринам Хърватски език Босна и Херцеговина Хърватия Ч [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Чаморо Гуам Чешки език Чехия Ш [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Шведски език Финландия Швеция Я [ редактиране | редактиране на кода ] Език Държава Японски език Япония Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] * В САЩ английският език е национален и най-разпространен език, но не ѝ официален на федерално ниво. Някои отделни щати в САЩ са декларирали официални езици. Английският език е деклариран като официален в 27 щата. Вижте още [ редактиране | редактиране на кода ] Списък на официалните езици по страна Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Списък_на_страните_по_официален_език&oldid=8019043 “. Категории : Страници, използващи невалидни самозатварящи се HTML тагове Списъци на страни Езици Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Ænglisc العربية Asturianu کوردی Deutsch English Suomi Français 日本語 ქართული 한국어 Монгол Malti Nederlands Norsk nynorsk Norsk Occitan Polski Português Română Русский Simple English Shqip Татарча/tatarça Українська Tiếng Việt მარგალური Yorùbá 中文 Редактиране Последна редакция на страницата: в 20:31, на 16 август 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F
  Република Македония – Уикипедия Република Македония от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Вижте пояснителната страница за други значения на Македония . Република Македония Република Македонија ( знаме ) ( герб ) Национален химн : Днес над Македония Наименование на местния жител: македонец Местоположение на Македония География и население Площ 25 713 km² ( на 148-о ... Официален език Македонска литературна норма [1] [2] Население (пребр., 01.01.2016) 2 071 278 [3 ... Население 4.1 Вероизповедания 4.2 Етноси 4.3 Език 5 Политика 5.1 Държавно устройство 5.2 Дипломатически ... присъединена към провинция Мизия [28] . В южните части на областта се употребява предимно гръцки език ... позволява употребата единствено на сърбохърватски език. [40] Употребата на български, включително ... федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на „македонски книжовен език“. От 27 ноември до CACHE

Република Македония – Уикипедия Република Македония от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Вижте пояснителната страница за други значения на Македония . Република Македония Република Македонија ( знаме ) ( герб ) Национален химн : Днес над Македония Наименование на местния жител: македонец Местоположение на Македония География и население Площ 25 713 km² ( на 148-о място ) Води 1,9% Граници • България • Гърция • Албания • Косово • Сърбия Климат умерен Столица Скопие 42°00′ с. ш. 21°26′ и. д.  /  42° с. ш. 21.433333° и. д. 42 , 21.433333 Най-голям град Скопие Официален език Македонска литературна норма [1] [2] Население (пребр., 01.01.2016) 2 071 278 [3] ( на 142-ро място ) Гъстота на нас. ( на 117-то място ) Управление Форма Парламентарна република Президент Георге Иванов Министър-председател Зоран Заев Организации Съвет на Европа , ЦЕФТА , ООН История Независимост от СФРЮ обявена 8 септември 1991 г. официално призната 8 април 1993 г. Икономика БВП (ППС, 2012 ) $22 147 млрд. [4] БВП на човек (ППС) $10 718 [4] БВП (ном., 2012 ) $10 198 млрд. [4] БВП на човек (ном.) $4 935 [4] ИЧР ( 2012 ) 0.728 [5] ( висок ) ( 78-о ) Коеф. на Джини ( 2008 ) 44.2 [6] ( среден ) Валута Македонски денар ( MKD ) Други данни Часова зона CET Лятно време CEST Код по ISO MKD Интернет домейн .mk Телефонен код 389 Всички езици, които се говорят от над 20% от жителите на дадена македонска община, са официални езици на тази община. Това се отнася за следните езици: албански , турски , сръбски , ромски , бошняшки и т.н. Република Македония (на македонска литературна норма : Република Македонија ) е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа . Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН , но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония [7] (БЮРМ, англ. FYROM, фр. ARYM) [8] [9] [10] . Република Македония е член на Съвета на Европа , а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО . Република Македония е държава без морска граница и съставлява северозападната част на историческата област Македония , части от която се намират в България и Гърция . На изток граничи с България , на юг – с Гърция , на север – със Сърбия и Косово , а на запад – с Албания [11] . Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие , с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля , Куманово , Прилеп , Тетово , Охрид , Велес , Щип , Кочани , Гостивар , Кавадарци и Струмица . В Република Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m. Съдържание 1 Етимология 2 История 2.1 Антична история на региона 2.2 Средновековие и османско владичество 2.3 Национално възраждане 2.4 В Кралство Сърбия и Югославия 2.4.1 По време на Първата световна война 2.4.2 След Първата световна война 2.5 По време на Втората световна война 2.6 Федеративна Македония 2.7 Независимост (1991 г.) 3 География 3.1 Води 3.2 Геология 3.3 Климат 3.4 Административно деление 4 Население 4.1 Вероизповедания 4.2 Етноси 4.3 Език 5 Политика 5.1 Държавно устройство 5.2 Дипломатически мисии 5.3 Международен статут 6 Икономика 6.1 Въоръжени сили 7 Култура и общество 7.1 Национални празници 8 Галерия 9 Други 10 Външни препратки 11 Бележки Етимология [ редактиране | редактиране на кода ] Името на държавата произлиза от древногръцкото название на царството на античните македони Μακεδονία ( Makedonía ) [12] [13] . Името на античните македони – Μακεδόνες ( Makedónes ), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός ( makednós ) – висок, изтънен [14] , имащо общ корен със съществителното μάκρος ( mákros ), означаващо дължина на гръцки [15] . Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“, [13] [16] [17] и се е отнасяло до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя. История [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: История на Република Македония Антична история на региона [ редактиране | редактиране на кода ] Основни статии: Древна Македония и Пеония Руините на град Хераклея Линкестис , основан от Филип II Македонски през 4 век пр. н. е. През античността по-голямата част от днешна Република Македония попада в границите на Пеония , територия населена от тракийската племенна група на пеоните [18] , докато северозападната част е населявана от племето дардани , а югозападната от племената енхелейци , пелагони и линкести , първите две от които илирийски , а вторите – молоски . [19] [20] [21] [22] [23] [24] Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония. През 356 пр.н.е. Филип II Македонски присъединява [25] Горна Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония ( Девриоп ) [26] . Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява голяма част от региона към империята си. Филип V Македонски (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония – Дропион , като ок. 218/215 г. почти и напълно я подчинява, но областта около Скопие, никога не попада под контрола на македоните. През 168 г. пр.н.е. регионът е включен в границите на Римската империя , а през 146 пр.н.е. е създадена провинция Македония . Въпреки това, Дардания продължава съпротивата, като областта (вкл. Скопско ) попада под римска власт чак през 28 г. пр.н.е. При управлението на Диоклециан провинция Македония е разделена на две части – Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Република Македония попада във втората, чиято столица е град Стоби [27] . Най-северните части на областта, включително град Скупи (дн. Скопие), е присъединена към провинция Мизия [28] . В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския [29] . Средновековие и османско владичество [ редактиране | редактиране на кода ] Основни статии: Южни славяни , Първо българско царство , България (тема) , Втора българска държава и Османска империя След 580 г. византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари. Куберова България България при цар Симеон I България при цар Самуил Около 680 г. в Керамисийските поля, областта на днешния град Битоля , се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан Кубер , напуснали Аварския хаганат [30] . Тук те се установяват като независими създават своя Куберова България и, както е отбелязано в надписите на Мадарския конник , държат връзка с Аспарухова България и участват във външнополитическите ѝ преговори. През 808 г. хан Крум настъпва към Сяр . При управлението на хан Пресиян (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на Първата българска държава до Синьо море . През управлението на княз Борис-Михаил (852 – 889) България приема християнството , а Охридската книжовна школа става най-важен културен и просветен център наред със столицата в Царство България. При цар Симеон Велики книжовният разцвет продължава, a областта става вътрешна: българските границите обхващат не само съседните Сърбия и Епир , но и Тесалия, както и останалата дотогава извън границите част от днешна Албания . След завладяването на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. столицата на България се мести последователно в Скопие , Преспа , Охрид и Битоля , тук е седалището на българския патриарх [31] и днешните Албания и Македония са центърът на българската държава, която в тези години се простира от Добруджа [32] през Банат , Белград и София до Драч и Лариса . През 1018 г. след съкрушаване на съпротивата на Пресиян II в Томор , на войводата Ивац в планината Връхот (дн. в Албания), на Видин и на Сермон в Срем България пада под византийска власт при император Василий II Българоубиец след 47 години борба. Византийската власт инкорпорира региона във военно-административната област (тема) България , а българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия . Но завоевателят тук не е в свои земи, само след двадесет и три години през 1040 г. българите от Срем и Видин през София до Янина и Ламия въстават и провъзгласяват за свой цар Петър Делян. Византийската власт е наложена отново с цената на продължителни военни усилия, но само след тридесет и една години през 1072 г. потомъкът на българските кавхани Георги Войтех оглавява вдигналите се отново българи и освобождава земите от Костур до Ниш . Византийското господство е възстановено единствено благодарение на огромния военен потенциал на империята. Балканите между 1373 – 1395 година. Само десет години след възвръщане на независимостта на България цар Иван Асен I настъпва през 1195 г. към Скопие и възстановява в областта суверенитета на Българското царство. При братята му царете Петър IV и Калоян българските държавни граници обхващат териториите от Прищина до Сервия . След смъртта на цар Калоян, в Македония управляват неговите братовчеди деспот Алексий Слав и севастократор Стрез. При цар Иван Асен II областта е сред подчинените пряко на царя области, посочени в Дубровнишката грамота, и страната отново има широк излаз на Синьо море . Към средата на XIII в. български боляри на Скопие са Тих и синът му Константин Тих , който през 1257 г. е избран от болярския съвет в Търново за цар на България . След като Ивайло сваля цар Константин Тих, властта в региона преминава през много ръце – малко преди началото на XIV век византийското господство за кратко е възстановено, към 1336 г. областта е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. Душаново царство, за чиято столица е обявен град Скопие [33] . Към 1356 г. , само десет години след смъртта на цар Стефан Душан, империята се разпада и до османското нашествие на Балканския полуостров в този регион доминира Прилепското кралство . След смъртта на Крали Марко през 1395 г. владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, по-късно преименуван на Охридски санджак , и са присъединени към Османската империя . Части от днешна Република Македония попадат в Скопския санджак , създаден още през 1392 г. с падането на града, в Дебърския санджак и Кюстендилския санджак . Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с Видин , Провадия и Мадара на въстание се вдига народът във Велес и Овче поле . Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желаният резултат не е постигнат. През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено Мариовска буна . През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско. [34] През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от Чавдар войвода, същата година превземат София, по това време главен град на Румелия и седалище на румелийския бейлербей. През 1618 г. хайдушки акции заливат областта на Крива паланка, през 1637 г. отряд от двеста хайдути действа в Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци [35] . През 1686 г. срещу султанската власт действат четири-пет хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур, Воден и Хрупиш. През 1689 г. Петър, водачът на известното Карпошово въстание, влиза във връзка с австрийския император Леополд I , който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона [36] и е признат от сюзерена за български „ крал на Куманово “ и негов васал , а съратникът му Страхил войвода e c ранг на генерал. През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия . Национално възраждане [ редактиране | редактиране на кода ] Основни статии: Възраждане и Българска екзархия Карта на Българската екзархия (1870 – 1913). Карта на Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано Граници на България според Цариградската конференция , 1876 – 1877 Карта на Санстефанска България. Обитавани от българи земи – български говори и диалекти В средата на XIX век територията на цялата област Македония е поделена на три вилаета – Битолски , Косовски и Солунски . Българите от Македония активно участват в националната просвета, в църковната и националноосвободителната борба, в легиите на Раковски, в бунтовете на хъшовете в Браила, в революционните чети. През 1859 г. жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия. През 1869 г. Йосиф Ковачев открива първото педагогическо училище в Щип. На 28 февруари 1870 г. излиза султанският ферман за Българската Екзархия – опора на българите в Македония. През 1876 г. заедно с Априлското въстание е вдигнато известното Разловско въстание. През 1877 г. македонски българи се бият на Шипка в българското опълчение . На 20 май 1878 г. от двадесет и една църковно-училищни български общини в Македония е отправена молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България. След Берлинския конгрес избухва Кресненско-Разложкото въстание . На 1 юни 1880 г. българите от Воден и Гумендже пращат прошение до европейската комисия за Източна Румелия, а на 3 юни с.г. македонските българи пращат прошение до лорд Фицморис за присъединяване към Солунския вилает и образуване на област от българските санджаци в Македония. Същата година е основана Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1882 г. е открита и девическа гимназия. През 1885 г. Гьорче Петров основава комитет в гр. Щип с цел присъединяване на Македония към Княжество България. На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава ВМРО . През 1895 г. става т. нар. Четническа акция на Македонския комитет . През XX век освободителната борба на българите от Македония продължава с Горноджумайското въстание , солунските атентати , Илинденско-Преображенското въстание . Българите участват масово в Македоно-одринското опълчение и Единадесетата пехотна македонска дивизия . [37] Проникването на идеите на Просвещението от Западна Европа бележи нов етап в развитието на Македония, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През XIX век братята Миладинови , Райко Жинзифов, Йоаким Кърчовски , Кирил Пейчинович , Йордан Хаджиконстантинов (Джинот) и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на борбата за българска църковна независимост . Главното постижение е създаването на български църковни общини във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 г. Българска екзархия . В границите на днешна Република Македония такива общини е имало в градовете Скопие , Битоля , Велес , Дебър , Крива паланка , Прилеп , Струмица , Щип и други, а български епархии, управлявани от владици, са Охридската , Битолската , Скопската , Дебърската , Велешката и Струмишката . Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са българската класическа гимназия в Битоля, българското педагогическо училище в Скопие‎‎ и българското педагогическо богословско училище в Щип‎. През 1876 г. избухва Разловското въстание като част от Априлското въстание , което предизвиква последната сериозна Източна криза . Според предложенията на Цариградската конференция голямата част от територията на днешна Република Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния Санстефански мирен договор почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След Берлинския конгрес от 1878 г. Македония остава в рамките на Османската империя , а през 1893 г. се основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация , която на основата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на автономия за Македония . Илинденското въстание от 1903 г. предизвиква по-активната намеса на Великите сили по Македонския въпрос . Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби се стига до формирането на Балкански съюз между тях и започването на Балканската война през 1912 г. В Кралство Сърбия и Югославия [ редактиране | редактиране на кода ] Държавни граници в Македония 1913 – 1999 година Според сключения преди Балканските войни Българо-сръбски договор от 1912 г. Македония се разделя на безспорна и спорна зона. Първата е трябвало да бъде присъединена към България, а за втората се е предвиждал арбитраж от руския цар. Този план е бил предвиден, в случай че не се постигне автономия на Македония. [38] По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война се стига до фактическото разделяне на Македония на три части – Вардарска Македония за Кралство Сърбия, Пиринска Македония за Царство България и Егейска Македония за Кралство Гърция. След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация. [39] Сръбските власти затварят 641 български училища и 761 църкви, а екзархийските духовници и учители са прогонени. [39] Официалната сръбска власт определя славянското население в Македония за „южни сърби“. [40] Сръбското правителство нарича Македония „Южна Сърбия“, а езикът на местното славянско население смята за диалект на сърбохърватския. [40] В обществения живот се позволява употребата единствено на сърбохърватски език. [40] Употребата на български, включително местните диалекти, е забранена. [39] Забранява се също публикуването на вестници, списания и книги на български. [41] Срещу сръбската власт избухват: Тиквешкото въстание на 15 – 25 юни 1913 г. и Охридско-Дебърското въстание на 7 септември 1913 г. По време на Първата световна война [ редактиране | редактиране на кода ] България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили през есента на 1915 г. и анексира голяма част от областта. След излизането на България от войната на 29 септември 1918 г. Вардарска Македония попада отново под сръбско власт. Според Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., България отстъпва и Струмица в полза на Кралство Югославия . С възстановяването на сръбската власт се завръщат и антибългарските мерки от първата окупация (1913 – 1915 г.): всички български учители и духовници са прогонени, българските книги и знаци са премахнати и всички български организации са разпуснати. [39] След Първата световна война [ редактиране | редактиране на кода ] Сръбското правителство провежда политика на сърбизация в региона, която включва системни репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, вътрешна колонизация, принудителен труд и интензивна пропаганда. [39] За да подпомогне осъществяването на тази политика, югославското правителство разполага петдесетхилядна армия и жандармерия във Вардарска Македония. [39] До 1940 г. по правителствения план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии, съставени от 4200 семейства (първоначалните планове са били за 50 000 семейства). [39] През 1927 г. в Скопие е организиран процес срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В отговор на репресиите срещу българите в Македония малко след това Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие. В периода 1920 – 1934 г. в областта активно действат четите на Вътрешната македонска революционна организация , които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация Сдружение против българските бандити и извършват атентати срещу политически и военни лица като Жика Лазич , Велимир Прелич и други. В най-общи линии местното население се застъпва за създаването на независима Македония или за включването на цялата област Македония в Балканска федеративна република . В границите на Кралството на сърби, хървати и словенци Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 г. е формирана Вардарската бановина в Кралство Югославия . По време на Втората световна война [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944) България по време на Втората световна война Между 6 и 17 април 1941 г. нацистка Германия и фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти образуват Български акционни комитети във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България. [42] В италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево. На 19 април 1941 г. българските войски навлизат във Вардарска Македония, като още преди това, на 13 април 1941 г., сръбската власт в Скопие е смъкната от местните българи и е избран кмет на града. Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. Покрайненският комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ) начело с Методи Шатаров (Шарло) [43] [44] отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска. [45] Методи Шатаров установява връзка с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозни са и връзката със задграничното представителство на партията. По инициатива на Методи Шатаров Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) в Македония. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиска на Югославската комунистическа партия в Коминтерна . В периода 1941 – 1944 г. от комунистическата съпротива във Вардарска Македония загиват 445 души в борба с български полицейски и военни органи, [46] което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 г. българските власти под силен германски натиск [47] извършват депортацията на близо седем хиляди евреи от областта. [48] След преврата на 9 септември 1944 г. България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония [49] . Българското управление завършва на 28 октомври 1944 г. с подписването на Московското примирие. [50] Още на 11 октомври е подписано предварително споразумение, даващо петнайсетдневен срок за прибиране на българската администрация и войска в границите от 1939 г. (изключвайки Южна Добруджа), което страната изпълнява. [51] С подписването на Парижкия мирен договор , влязъл в сила на 15 септември 1947 г., статуквото е закрепено и формално. Федеративна Македония [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Социалистическа Република Македония Социалистическа република Македония (тъмно червено) в СФР Югославия . Още през август 1944 г. е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопровъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложени на силен политически терор . До началото на 1960 г. са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров , Методи Андонов (Ченто) , Павел Шатев , Венко Марковски и други. На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пшински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ). То провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на „македонски книжовен език“. От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“ В кратки срокове са създадени езикови комисии на АСНОМ , които изработват и стандартизират македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис. Дадено е начало на македонска историография , която с помощта на исторически фалшификации започва създаването на македонска нация . На 6 – 7 януари 1945 г. избухва бунт в Скопие и Щип в т.н. Народноосвободителна войска на Македония. Потушаването и последвалите репресии остават известни като Кървавата коледа. В периода от края на Втората световна война до 1949 г. Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса – насилствената македонизация на Пиринска Македония , извършвана под натиска на СССР и със сътрудничеството на българските власти, и Гръцката гражданска война (1946 – 1949 г.) чрез Народоосвободителния фронт , който под шапката на Демократичната армия на Гърция се бори за отцепването на Егейска Македония от Гърция. Проведена е колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство . В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944 – 1991 г. се изграждат държавните и академичните институции, голяма част от инфраструктурата. Независимост (1991 г.) [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: История на независимата Република Македония Вижте също: Правителства на Република Македония На 8 септември 1991 г. Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия. Проведен е референдум и започва процес на мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява независимостта на страната въз основа на резултатите от референдума. България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия да стори същото. [52] Роберт Бадинтер , председател на Мирната конференция за Югославия , призовава същия месец държавите от Европейския съюз да признаят независимата република. [53] През 1993 г. Република Македония е приета за член на ООН . Република Македония е силно дестабилизирана от войната в Косово през 1999 г. и последвалата бежанска вълна от над 250 000 етнически албанци, която е принудена да приеме. След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 г. се стига до военния конфликт в страната между албанската Армия за национално освобождение (АНО) и силите за сигурност на Република Македония . Същата година е подписано Охридското споразумение , с което се дават значителни граждански и политически права на македонските албанци , а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО. Република Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с Гърция на първо място, заради нерешения спор за името Македония , и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседски отношения, а през 1999 г. бе решен езиковият спор между България и Република Македония . Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в Република Македония, която от своя страна иска от България да признае организацията „ОМО Илинден – Пирин“. География [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: География на Република Македония Връх Кораб Мавровско езеро Република Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие . Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина , висок 2 764 м. Географските координати на Република Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина . Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро , а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке , в община Крива паланка . Най-западната точка е местността Кестеняр , югозападно от Дебър , а най-източната е Ченгене кале , източно от Берово . Република Македония има три национални парка – Пелистер в Баба планина , планината Галичица и парка Маврово . Има и два природни резервата – Езерани и Ясен. Води [ редактиране | редактиране на кода ] Главна река е Вардар с притоци Пчиня , Брегалница , Черна и други. Големи езера са Охридското и Преспанското . Геология [ редактиране | редактиране на кода ] Опасни природни явления са земетресенията . Едно от последните силни земетресения е в района на Валандово , със степен 5,4 по скалата на Рихтер. Климат [ редактиране | редактиране на кода ] Климатът в Република Македония е преходен средиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5 °C, за юли от 22 до 25 °C. Валежите са между 400 и 600 мм годишно. От растителността смесените гори заемат около 20% от територията. Страната има предимно планински характер. Административно деление [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Административно деление на Република Македония Република Македония е разделена административно на 80 общини. Столицата Скопие има статут на сборен административен център – община Скопие включва десет градски общини. Население [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Население на Република Македония Вероизповедания [ редактиране | редактиране на кода ] 70% изповядват християнството, 28% – исляма, а 2% – друга вяра или не са се определили. Вероизповедания в Македония религии процент Християнство   70.1% Ислям   28.3% Друга вяра или неопределени   1.6% Етноси [ редактиране | редактиране на кода ] Етноси в Македония етноси процент Македонци   64.2% Албанци   25.2% Турци   3.9% Цигани   2.7% Други етноси и неопределени   4.0% Етническа карта на Република Македония според преброяването през 2002 г. По данни от преброяването в страната от 2007 г. населението на Република Македония наброява 2 057 000 души. [54] Според преброяването от 2002 г. по-голямата част от населението (65%) изповядва християнството (64% са православни ). 33% са мюсюлмани [55] . Жителите на републиката са се самоопределили етнически като: Македонци – 1 297 981 (64,2%) Българи – 1417 души, но около 50 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2011 г. [56] Десетки хиляди други граждани на Република Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски . Като цяло в България е застъпено схващането, че гражданите, които се самоопределят като македонци, са етнополитически дезориентирани българи. [57] Република Македония отказва да признае официално наличието на българско малцинство. Албанци – 509 926 (25,2%) Турци – 77 959 (3,9%) Цигани – 53 879 (2,7%) и 4% други [58] Език [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Македонска литературна норма 66,5% от населението заявява, че говори на македонски език , който според български и някои западни лингвисти [59] [60] е писмена регионална норма на българския език . Други 25,1% от населението говорят на албански , 3,5% – на турски , 1,9% – на цигански, а 1,2% заявяват, че говорят на сръбски [61] . [62] Езици в Македония езици процент Македонски литературен език   65.5% Албански език   25.1% Турски език   3.5% Цигански език   1.9% Други и неопределени   4.0% Македонският език или македонската езикова норма е южнославянски език или една от книжовните норми на българския език . Това е официалният език на Република Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на Република България и Гръцката република , където е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα). Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатския български език . Политика [ редактиране | редактиране на кода ] Държавно устройство [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Държавно устройство на Република Македония Правителствени сгради в столицата Република Македония е парламентарна република начело с президент , избиран за пет години. Висш законодателен орган в страната е Събранието , което се състои от 120 депутати , избирани за четири години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с министър-председател . В Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са ВМРО-ДПМНЕ и Социалдемократическият съюз на Македония. На последните парламентарни избори през 2016 г. ВМРО-ДПМНЕ печели 39,39% от гласовете. На второ място е Социалдемократическият съюз на Македония с 37,87%. Демократичният съюз за интеграция получава 7,52%. Настоящият президент е Георге Иванов (ВМРО-ДПМНЕ). През май 2017 г. за министър-председател е определен лидерът на СДСМ Зоран Заев, който встъпва в длъжност на 1 юни с. г. Дипломатически мисии [ редактиране | редактиране на кода ] Досегашни посланици в България: Благой Ханджийски (2010 – ) Александър Василевски (2009 – 2010) Абдираман Алити (2005 – 2008) Любиша Георгиевски (2000 – 2004) Никола Тодорчевски Георги Спасов Международен статут [ редактиране | редактиране на кода ] Република Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз , който замразява [63] [64] за неопределено време приемането на нови членове от 1 януари 2007 г. Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. страната не получава покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден. [65] Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Република Македония, са фиксирани в съвместна декларация от 22 февруари 1999 г., потвърдена със съвместния меморандум, подписан на 22 януари 2008 г. в София. [66] Икономика [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Икономика на Република Македония Изглед от центъра на Скопие Република Македония има отворена пазарна икономика . Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго , политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Република Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната. Безработицата е на изключително високо ниво – 34,5 % към 2008, като в Европа единствено Косово има по-висок процент. [67] Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2009 да бъде общо не повече от 3%. БВП е близо $19 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $ 9000. Средната работна заплата е 400 евро. [68] Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността – 27,2% и сектора на услугите – 61,4%. Основни търговски партньори са Сърбия , Германия , Гърция и България . Магистрала Е65 Въпреки световната финансова криза, Република Македония съумява да поддържа положителен растеж на БВП през 2009 – около 3%, с бюджетен дефицит от $ 72 милиона. Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми – медна , оловно- цинкова , желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна ( зеленчуци , плодове , яйца ), напитки ( вино , мляко ), тютюн и стомана . Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница , царевица , ориз , памук , тютюн , лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство – овце, едър рогат добитък, свине, птици и други. Въоръжени сили [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Армия на Република Македония Македонски Ми-24 Въоръжените сили на Република Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава македонската армия разполага само с 4 танка Т-34 и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав. Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка Т-55 , миномети „Тунджа“, МТ-ЛБ , автомати, ПЗРК и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово Украйна също помага на Македония с продажба 31 танка Т-72 , вертолети Ми-24 и четири щурмовика Су-25 (последните впоследствие продадени на Грузия ). Въпреки усилията си към пригодяване на армията към стандартите на НАТО , членството на страната в алианса е отхвърлено. Република Македония изпраща малък военен контингент от 77 войници в Ирак през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. Към днешна дата около 170 македонски войници са разположени в Афганистан . Култура и общество [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Култура на Република Македония Официалният език в страната е македонският , който в България се смята за една от трите книжовни норми на българския . [69] В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална Македонска православна църква , която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а ислямът – в населената предимно с албанци западна част. Държавните институции на Република Македония с времето започват да налагат все повече идеите на античния македонизъм в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на древните македонци . В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например Национална арена „Филип II Македонски“ и скопското летище „Александър Македонски“. Историографията на Република Македония , поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като цар Самуил , Карпош и Гоце Делчев . Някои съвременни учени-македонисти дори подкрепят абсурдни тези за македонски произход на названията на европейски градове – градове като Венеция , Виена и Осло , [70] както и на архитектурния стил барок . [71] Национални празници [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Официални празници в Република Македония Галерия [ редактиране | редактиране на кода ] Паметник в Скопие Кораб планина Шар планина Църквата „Свети Панталеймон“ край Скопие Майка Тереза Радовиш Други [ редактиране | редактиране на кода ] Комуникации в Република Македония Транспорт в Република Македония Въоръжени сили на Република Македония Външна политика на Република Македония Туризъм в Република Македония Косово и Сърбия Албания България Република Македония Гърция Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Официални страници Президент Парламент Правителство Централна банка Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ „The Macedonian language, written using its Cyrillic alphabet, is the official language in the Republic of Macedonia.“ , Член седми от Конституцията на Република Македония ↑ Languages Law passed in Parliament . // macedoniaonline.eu. 26 July 2008. Посетен на 27 July 2008. Using the Badenter principles, the Parliament had passed the use of languages law that will touch all ethnicities in Macedonia. The law doesn't allow for use of Albanian or any other minority language as a second official language on Macedonia's territory. ↑ Евростат ↑ а б в г Report for Selected Country . // International Monetary Fund. Посетен на 9 October 2012. ↑ Human Development Report 2010 . // United Nations, 2010. Посетен на 5 November 2010. ↑ CIA – The World Factbook – Field Listing :: Distribution of family income – Gini index . // Central Intelligence Agency . Посетен на 31 December 2010. ↑ Министерство на регионалното развитие – Стартира набирането на проектни предложения по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Бивша югославска република Македония . // Посетен на 25-10-2013. ↑ United Nations, A/RES/47/225 , 8 април 1993 година ↑ Резолюция 817 на Съвета за сигурност на ООН от 7 април и Резолюция 845 от 18 юни 1993 година, виж UN resolutions made on 1993 ↑ FYROM on un.org ↑ The Republic of Macedonia – BASIC FACTS , Министерство на външните работи, Република Македония ↑ Μακεδονία , Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon , on Perseus ↑ а б Macedonia , Online Etymology Dictionary ↑ μακεδνός , Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon , on Perseus ↑ μάκρος , Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon , on Perseus ↑ Eugene N. Borza, Makedonika , Regina Books, ISBN 0-941690-65-2 , p.114: The „highlanders“ or „Makedones“ of the mountainous regions of western Macedonia are derived from northwest Greek stock. they were akin both to those who at an earlier time may have migrated south to become the historical „Dorians“. ↑ Nigel Guy Wilson, Encyclopedia of Ancient Greece , Routledge, 2009, p.439: The latest archaeological findings have confirmed that Macedonia took its name from a tribe of tall, Greek-speaking people, the Makednoi. ↑ Bauer, Susan Wise: The History of the Ancient World: From the Earliest Accounts to the Fall of Rome (2007), ISBN 0-393-05974-X , page 518: „... Italy). to the north, Thracian tribes known collectively as the Paeonians.“ ↑ Wilkes, John: ''The Illyrians'', Wiley-Blackwell, 1996, ISBN 0-631-19807-5, p. 49 . Google Books, 28 December 1995. ISBN 978-0-631-19807-9 . Посетен на 6 June 2011. ↑ Sealey, Raphael, ''A history of the Greek city states, ca. 700 – 338 B.C.'', University of California Press, 1976 ISBN 0-520-03177-6, p. 442 . Google Books, 28 October 1976. ISBN 978-0-520-03177-7 . Посетен на 6 June 2011. ↑ Evans, Thammy, ''Macedonia,'' Bradt Travel Guides, 2007, ISBN 1-84162-186-2, p. 13 . Google Books, 2007-06-01. ISBN 978-1-84162-186-9 . Посетен на 6 June 2011. ↑ Borza, Eugene N., ''In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon,'' Princeton University Press, 1992, ISBN 0-691-00880-9, pp. 74 – 75 . Google Books, 1992-09-08. ISBN 978-0-691-00880-6 . Посетен на 6 June 2011. ↑ Lewis, D.M. et al. (ed.), ''The Cambridge ancient history: The fourth century B.C.'', Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-23348-8, pp. 723 – 724 . Google Books, 1994. ISBN 978-0-521-23348-4 . Посетен на 6 June 2011. ↑ The Cambridge Ancient History Volume 3, Part 3: The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC by John Boardman and N. G. L. Hammond,1982, ISBN 0-521-23447-6 ,page 284 ↑ Warfare in the ancient world: from the Bronze Age to the fall of Rome. By Stefan G. Chrissanthos, page 75 ↑ Poulton, Hugh, ''Who are the Macedonians?'' C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 14 . Google Books, 23 February 2000. ISBN 978-1-85065-534-3 . Посетен на 6 June 2011. ↑ A Companion to Ancient Macedonia, By Joseph Roisman and Ian Worthington, page 549 ↑ Encyclopaedia Britannica – Scopje . // Britannica.com. Посетен на 6 June 2011. ↑ A F Christidis. A History of Ancient Greek, Cambridge University Press, 2007, page 351 ↑ „Acta Sancti Demetrii“, V 195 – 207, Гръцки извори за българската история, 3, стр. 159 – 166 ↑ Снегаров, Иван . История на Охридската архиепископия, т.1 . Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“ , 1995, [1924]. с. 26 – 31. ↑ Записка на готския топарх, ГИБИ, т. 5р БАН, С 1958, стр. 288 – 294]] ↑ The last centuries of Byzantium, (1261 – 1453) by Donald MacGillivray Nicol . Google Books, 1993. ISBN 978-0-521-43991-6 . с. 500. Посетен на 28 April 2010. ↑ РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV – XVIII ВЕК, военна академия Г.С.Раковски ↑ http://www.heritagebg.net/kratka-istoriya/49-antiosmanskata-saprotiva-na-balgarskiya-narod-xv-xvii-v Иван Костадинов, Антиосманската съпротива на българския народ (XV – XVII в.)] ↑ |Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България ↑ Държавна агенция архиви ↑ Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878 – 1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11 – 14 ↑ а б в г д е ж Banac, Ivo. The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics.. London and Ithaka, Cornell University Press, 1984. ISBN 0801416752 . с. 317. ↑ а б в Danforth, Loring M.. The Macedonian Conflict. Princeton University Press, 1997. ISBN 0-691-04356-6 . с. 65. ↑ Рихлик, Ян , Коуба, Мирослав. Историја на Македонија. Скопие, Македонска Реч, 1997. ISBN 978-9989-163-88-3 . с. 189. ↑ Bulgarian Campaign Committees in Macedonia – 1941 Dimitre Mičev ↑ Historical dictionary of the Republic of Macedonia, Valentina Georgieva, Sasha Konechni, Scarecrow Press, 1998, ISBN 0-8108-3336-0, p. 223 . ↑ Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, p.102 . Books.google.bg, 1995. ISBN 978-1-85065-238-0 . Посетен на 28 April 2010. ↑ Bulgaria during the Second World War, Marshall Lee Miller, Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, p. 131 . Google Books, 1975. ISBN 978-0-8047-0870-8 . с. 314. Посетен на 28 April 2010. ↑ Македонија во НОБ 1941 – 44 година, том 7, Историски архив на КПЈ, стр. 410 ↑ The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry United States Holocaust Memorial Museum ↑ Mark Cohen, The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry , United States Holocaust Memorial Museum ↑ Axis Forces in Yugoslavia 1941 – 45, Nigel Thomas, K. Mikulan, Darko Pavlović, Osprey Publishing, 1995, ISBN 1-85532-473-3, p. 33. ↑ Мариана Атанасова, Московското примирие от 28 октомври 1944 г., в-к „Македония“, брой 42, 18 ноември 1998 г. ↑ Любомир Огнянов, БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРБИТА НА МОСКВА (1944−1955), 2012 ↑ Дипломатически отношения между Република България и Република Македония , http://www.mfa.bg , проверено на 23.10.2012 г. ↑ Recognition of States: Annex 3 . // Web.archive.org. Архив на оригинала от 15 February 2005. Посетен на 28 April 2010. ↑ Книга XIII. Вкупно население, домаќинства и станови. (PDF) . // Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македонија, 2002. Државен завод за статистика, 2005. с. 52. Посетен на 2006-07-06. ↑ [1] ↑ Промени в българското гражданство през периода 22.01.2002 – 30.06.2011 г. ↑ Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe (CEDIME-SE)Minotities in Southeast Europe – Macedonians of Bulgaria, pg. 33. ↑ [2] ↑ Who are the Macedonians?, Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340,p. 116. ↑ When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Brian D. Joseph, Ohio State University Press, 2003, p. 281, ISBN 0814209130. ↑ [3] ↑ Република България признава Република Македония за суверенна държава, но не признва македонския език ↑ Сайт vestnikataka.com ↑ От evroportal.bg ↑ От сайта actualno.com ↑ Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани . София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6 ↑ Таблица ↑ Средната заплата в Македония – 400 евро на месец , pariteni.bg, 29.01.2009 ↑ Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14. ↑ [4] ↑ [5] п б р Страни и територии в Европа Държави Австрия Азербайджан 5 Албания Андора Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикан 6 Германия Грузия 5 Гърция Дания Естония Испания 2 Ирландия Исландия Италия 2 Казахстан 1 Кипър 5, 6 Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия 4 Норвегия Обединено кралство Полша Португалия 2 Република Македония Румъния Русия 1 Сан Марино Сърбия Словакия Словения Суверенен Малтийски орден Турция 1 Украйна Унгария Финландия Франция 2, 3, 4 Хърватия Черна гора Чехия 6 Швейцария Швеция Зависими територии Акротири и Декелия 5 ( Обединено кралство ) Гибралтар ( Обединено кралство ) Гърнси ( Обединено кралство ) Джърси ( Обединено кралство ) Ман ( Обединено кралство ) Фарьорски острови ( Дания ) Непризнати държави Косово 6 Приднестровие 6 Северен Кипър 5, 6 1 Частично в Азия 2 Частично в Африка 3 Частично в Южна Америка 4 Частично в Северна Америка 5 Категоризирана предимно в Азия 6 Частично призната п б р Страни на Балканския полуостров Албания • Босна и Херцеговина • България • Гърция • Косово 1 • Република Македония • Румъния 2 • Словения 2 • Сърбия • Турция 2 • Хърватия 2 • Черна гора Бележки: 1 Обявява независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. и е призната от 110 държави-членки на ООН . 2 Разположена основно извън Балканите. п б р Членове на Европейския съюз Членове Австрия Белгия България Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Обединено кралство Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Хърватия Чехия Швеция Преговарящи кандидати Исландия Македония Сърбия Турция Черна Гора Кандидати Албания Потенциални кандидати Азербайджан Босна и Херцеговина Грузия Косово Молдова Украйна п б р Членове на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) Членове Албания · Белгия · България · Германия · Гърция · Дания · Естония · Испания · Италия · Исландия · Канада · Латвия · Литва · Люксембург · Нидерландия · Норвегия · Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия · Полша · Португалия · Румъния · САЩ · Словакия · Словения · Турция · Унгария · Франция · Хърватия · Черна гора · Чехия Кандидати Босна и Херцеговина · Грузия · Македония · Украйна Портал „ Македония “ Нормативен контрол VIAF : 135978180 ISNI : 0000 0004 0581 699X GND : 4114937-3 SUDOC : 153588349 BNF : cb15518086d (архив) HDS : 32208 NDL : 01054539 Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Република_Македония&oldid=8321618 “. Категория : Република Македония Скрити категории: Страници, използващи вълшебни препратки ISBN Портал:Македония/Тематични статии Уикипедия:Статии с нормативен контрол (VIAF) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (ISNI) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (GND) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (BNF) Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Acèh Адыгабзэ Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية ܐܪܡܝܐ مصرى Asturianu Авар Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Boarisch Žemaitėška Bikol Central Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ भोजपुरी Bislama বাংলা བོད་ཡིག বিষ্ণুপ্রিয়া মণিপুরী Brezhoneg Bosanski Буряад Català Chavacano de Zamboanga Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн Cebuano ᏣᎳᎩ کوردی Corsu Qırımtatarca Čeština Kaszëbsczi Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski डोटेली ދިވެހިބަސް Eʋegbe Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara Estremeñu فارسی Fulfulde Suomi Võro Føroyskt Français Arpetan Nordfriisk Furlan Frysk Gaeilge Gagauz Gàidhlig Galego Avañe'ẽ गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni 𐌲𐌿𐍄𐌹𐍃𐌺 ગુજરાતી Gaelg Hausa 客家語/Hak-kâ-ngî Hawaiʻi עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Hornjoserbsce Kreyòl ayisyen Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Interlingue Igbo Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 Patois Basa Jawa ქართული Qaraqalpaqsha Адыгэбзэ Kongo Қазақша Kalaallisut ಕನ್ನಡ 한국어 Перем Коми Къарачай-малкъар Kurdî Коми Kernowek Кыргызча Latina Ladino Lëtzebuergesch Limburgs Ligure Lumbaart ລາວ Lietuvių Latgaļu Latviešu मैथिली Мокшень Malagasy Олык марий Māori Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu Malti Mirandés မြန်မာဘာသာ Эрзянь مازِرونی Dorerin Naoero Nāhuatl Plattdüütsch Nedersaksies नेपाल भाषा Nederlands Norsk nynorsk Norsk Novial Occitan Livvinkarjala Oromoo ଓଡ଼ିଆ Ирон ਪੰਜਾਬੀ Pangasinan Kapampangan Papiamentu Picard पालि Norfuk / Pitkern Polski Piemontèis پنجابی Ποντιακά پښتو Português Runa Simi Romani Română Armãneashti Tarandíne Русский Kinyarwanda संस्कृतम् Саха тыла Sardu Sicilianu Scots Davvisámegiella Srpskohrvatski / српскохрватски සිංහල Simple English Slovenčina Slovenščina Gagana Samoa ChiShona Soomaaliga Shqip Српски / srpski Sranantongo SiSwati Seeltersk Basa Sunda Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் తెలుగు Tetun Тоҷикӣ ไทย Türkmençe Tagalog Tok Pisin Türkçe Xitsonga Татарча/tatarça Удмурт ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vèneto Vepsän kel’ Tiếng Việt West-Vlams Volapük Winaray Wolof 吴语 Хальмг მარგალური ייִדיש Yorùbá Zeêuws 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 IsiZulu Редактиране Последна редакция на страницата: в 08:44, на 3 януари 2018. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



http://bguchebnik.com
  Нови и употребявани учебници от онлайн книжарница bguchebnik.com JavaScript seems to be disabled in your browser. You must have JavaScript enabled in your browser to utilize the functionality of this website. Издателство Въпроси и отговори Блог за учебници За нас Доставка и плащане Контакти и книжарници Вход с Facebook Моят профил Регистрация 0,00 лв. Нямате продукти в кошницата Учебници и помагала ... повече 11 клас Вижте повече 12 клас Вижте повече Помагала за матура Български език и литература Вижте ... Английски език Вижте повече Немски език Вижте повече Френски език Вижте повече Испански език Вижте повече Италиански език Вижте повече Руски език Вижте повече Икономика Вижте повече Кандидат-студенти Справочници за кандидат-студенти Вижте повече Български език и литература Вижте повече Математика Вижте ... Английски език Вижте повече Немски език Вижте повече Френски език Вижте повече Испански език Вижте CACHE

Нови и употребявани учебници от онлайн книжарница bguchebnik.com JavaScript seems to be disabled in your browser. You must have JavaScript enabled in your browser to utilize the functionality of this website. Издателство Въпроси и отговори Блог за учебници За нас Доставка и плащане Контакти и книжарници Вход с Facebook Моят профил Регистрация 0,00 лв. Нямате продукти в кошницата Учебници и помагала 1 клас Вижте повече 2 клас Вижте повече 3 клас Вижте повече 4 клас Вижте повече 5 клас Вижте повече 6 клас Вижте повече 7 клас Вижте повече 8 клас Вижте повече 9 клас Вижте повече 10 клас Вижте повече 11 клас Вижте повече 12 клас Вижте повече Помагала за матура Български език и литература Вижте повече Математика Вижте повече История и цивилизация Вижте повече География и икономика Вижте повече Биология и здравно образование Вижте повече Химия и опазване на околната среда Вижте повече Физика и астрономия Вижте повече Предметен цикъл 'Философия' Вижте повече Информатика Вижте повече Английски език Вижте повече Немски език Вижте повече Френски език Вижте повече Испански език Вижте повече Италиански език Вижте повече Руски език Вижте повече Икономика Вижте повече Кандидат-студенти Справочници за кандидат-студенти Вижте повече Български език и литература Вижте повече Математика Вижте повече История и цивилизация Вижте повече География и икономика Вижте повече Биология и здравно образование Вижте повече Химия и опазване на околната среда Вижте повече Физика и астрономия Вижте повече Английски език Вижте повече Немски език Вижте повече Френски език Вижте повече Испански език Вижте повече Руски език Вижте повече Икономика Вижте повече Категории Учебници и помагала 1 клас Български език и литература Математика Околен свят Роден край Информационни технологии Музика Изобразително изкуство Домашен бит и техника Технологии и предприемачество Безопасност на движението Религия Физическо възпитание и спорт Английски език Италиански език Други 2 клас Ученически бележник Български език и литература Математика Околен свят Информационни технологии Музика Изобразително изкуство Домашен бит и техника Технологии и предприемачество Безопасност на движението Физическо възпитание и спорт Английски език Немски език Френски език Руски език Други 3 клас Ученически бележник Български език и литература Математика Човекът и обществото Човекът и природата Информационни технологии Музика Изобразително изкуство Домашен бит и техника Безопасност на движението Религия Физическо възпитание и спорт Английски език Немски език Френски език Руски език Други 4 клас Ученически бележник Български език и литература Математика Човекът и обществото Човекът и природата Информационни технологии Информатика Музика Изобразително изкуство Домашен бит и техника Безопасност на движението Религия Физическо възпитание и спорт Английски език Немски език Френски език Руски език Други 5 клас Ученически бележник Български език Литература Математика История и цивилизация География и икономика Човекът и природата Информационни технологии Информатика Музика Изобразително изкуство Домашна техника и икономика Технологии и предприемачество Безопасност на движението Английски език Немски език Френски език Руски език Испански език Италиански език Други 6 клас Ученически бележник Български език Литература Математика История и цивилизация География и икономика Човекът и природата Информационни технологии Информатика Музика Изобразително изкуство Домашна техника и икономика Технологии и предприемачество Безопасност на движението Английски език Немски език Френски език Руски език Испански език Италиански език Други 7 клас Ученически бележник Български език Литература Математика История и цивилизация География и икономика Биология и здравно образование Химия и опазване на околната среда Физика и астрономия Информационни технологии Информатика Музика Изобразително изкуство Технологии Безопасност на движението Английски език Немски език Френски език Руски език Испански език Италиански език Други 8 клас Ученически бележник Български език Литература История и цивилизация Математика География и икономика Биология и здравно образование Химия и опазване на околната среда Физика и астрономия Философия Информационни технологии Информатика Музика Изобразително изкуство Технологии Технологии и предприемачество Безопасност на движението Английски език Немски език Френски език Испански език Италиански език Руски език Други 9 клас Ученически бележник Български език Литература Математика История и цивилизация География и икономика Биология и здравно образование Химия и опазване на околната среда Физика и астрономия Психология и логика Информационни технологии Информатика Музика Изобразително изкуство Английски език Немски език Френски език Испански език Италиански език Руски език Икономически предмети Технически предмети 10 клас Ученически бележник Български език Литература Математика История и цивилизация География и икономика Биология и здравно образование Химия и опазване на околната среда Физика и астрономия Етика и право Информационни технологии Информатика Музика Изобразително изкуство Английски език Немски език Френски език Испански език Италиански език Руски език Икономически предмети Технически предмети 11 клас Ученически бележник Български език Литература Математика История и цивилизация География и икономика Биология и здравно образование Химия и опазване на околната среда Физика и астрономия Философия Информационни технологии Информатика Изобразително изкуство Английски език Немски език Френски език Испански език Италиански език Руски език Икономически предмети Технически предмети 12 клас Ученически бележник Български език Литература Математика История и цивилизация География и икономика Биология и здравно образование Химия и опазване на околната среда Физика и астрономия Свят и личност Информационни технологии Информатика Изобразително изкуство Религия Английски език Немски език Френски език Руски език Икономически предмети Технически предмети Тетрадки 'Великите българи' А5, 24 листа Тесни и широки редове Малки квадрати Големи квадрати А5, 40 листа А5, 56 листа А5, 80 листа А4, 56 листа А4, 80 листа А5, твърда корица Ученически пособия Книги за лятното четене Читателски дневници 2 клас 3 клас 4 клас 5 клас 6 клас 7 клас 8 клас 9 клас 10 клас 11 клас 12 клас Детски градини Яслена група (2-3 години) Първа група (3-4 години) Втора група (4-5 години) Трета група (5-6 години) Подготвителна група (6-7 години) Учебни помагала Учебно-помощни материали Стенни карти и табла Образователен процес За учителя Външно оценяване 4 клас Български език и литература Математика Човекът и обществото Човекът и природата 7 клас Справочници за кандидат-гимназисти Български език и литература Математика Обществени науки, гражданско образование и религия Природни науки и екология Английски език Немски език Френски език Руски език Други 8 клас Английски език Немски език Френски език Помагала за матура Български език и литература Математика История и цивилизация География и икономика Биология и здравно образование Химия и опазване на околната среда Физика и астрономия Предметен цикъл 'Философия' Информатика Английски език Немски език Френски език Испански език Италиански език Руски език Икономика Кандидат-студенти Справочници за кандидат-студенти Български език и литература Математика История и цивилизация География и икономика Биология и здравно образование Химия и опазване на околната среда Физика и астрономия Английски език Немски език Френски език Испански език Руски език Икономика Висши училища Педагогика Хуманитарни науки Литература История и археология Философия География и геология Религия и теология Филология Славянска филология Английска филология Испанска филология Българска филология Турска филология Френска филология Албанска филология Руска филология Португалска филология Класическа филология Немска филология Италианска филология Други езици Социални, стопански и правни науки Социология, антропология и науки за културата Психология Политология Обществени комуникации и информационни науки Право Администрация и управление Икономика Туризъм Природни науки, математика и информатика Физика Химия Биология Математика Информатика и компютърни науки Технически науки Машинно инженерство Електротехника, електроника и автоматика Комуникационна и компютърна техника Енергетика Транспорт, корабоплаване и авиация Материали и материалознание Архитектура, строителство и геодезия Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми Общо инженерство Аграрни науки и ветеринарна медицина Растениевъдство Животновъдство Ветеринарна медицина Горско стопанство Здравеопазване и спорт Медицина Здравни грижи Спорт Изкуства Теория на изкуствата Изобразително изкуство Музикално и танцово изкуство Театрално и филмово изкуство Сигурност и отбрана Военно дело Национална сигурност Учебна литература Професионално образование Икономически предмети Технически предмети Учебни помагала Речници и граматики Образователни списания Компютърна литература Чуждоезиково обучение Учебници и помагала Български език Английски език Немски език Френски език Испански език Италиански език Руски език Арабски език Латински език Граматики и самоучители Английски език Немски език Френски език Испански език Италиански език Руски език Български език Турски език Други езици Речници и разговорници Английски език Немски език Френски език Испански език Италиански език Руски език Гръцки език Български език Турски език Португалски език Други езици Бизнес и професии Английски език Немски език Френски език Чужди езици за деца Английски език Немски език Френски език Испански език Италиански език Изпити за сертификат Английски език Испански език Немски език Книги за четене Английски език Немски език Италиански език Испански език Френски език Книги за най-малките Приказки Дора Изследователката Образователни книги Книжки-игри Книжки за баня Енциклопедии Стихотворения и гатанки Книжки за оцветяване Книжки с дръжки Книжки със стикери Музикални книжки Книги за деца Приказки Мога да чета сам Приказна колекция Приказки на глас с аудиодиск Чародейства Приказка за сладък сън Забавни уроци с… Във Вълшебната гора Франклин Вечните български приказки Златни приказки Майстори на приказката Златни детски книги Мечетата Беранстийн Царството на приказките Български народни приказки Играй с приказка Образователни книги Забавни уроци с… Вече знам Страховитото в историята Стихотворения и гатанки Книжки за оцветяване Романи Приключенски Фентъзи Златни детски книги Разкази и повести Енциклопедии Меденосладка енциклопедия Енциклопедия Знание Larousse Искам всичко да знам Да се запознаем с… Книжки-игри Книжки със стикери Комикси Панорамни книжки Книжки с дръжки Музикални книжки Картонени модели Коледни книги Книги за тийнейджъри Романи Фентъзи Приключенски Фантастика Биографии Книги-игри Манга Забавление Пъзели 3D Пъзели 100 елемента 54 елемента 60 елемента 1000 елемента 120 елемента 20 елемента 25 елемента 30 елемента 260 елемента 500 елемента 1500 елемента 2000 елемента 3000 елемента Четири пъзела 35 части Игри Активни карти Декупаж Учебно-помощни материали Образователен процес Карти и табла Табла Стенни исторически карти Стенни географски карти Пътни и туристически карти Интерактивна класна стая Мултимедия Издания на БГ Учебник Книги Учебници и помагала Тетрадки А5, 24 листа Тесни и широки редове Малки квадрати Големи квадрати А5, 40 листа А5, 56 листа А5, 80 листа А4, 56 листа А4, 80 листа А5, твърда корица Нови издания Промоции Защо да изберете БГ Учебник? Голям асортимент Ниски цени Нови и употребявани учебници Ниски цени за доставка Изкупуване на учебници Информация за клиенти Работно време на операторите: от понеделник до петък: 9:00 - 18:00 ч. Условия на доставка и плащане Общи условия на магазина Политика за лични данни Контакти Начини на плащане: Наложен платеж Банков превод БГ Учебник – онлайн книжарница за учебници и борса за учебници БГ Учебник предлага учебници и учебни помагала за всички направления на учебната дейност – от детската градина през училището и помагалата за матура до пособия за студенти и за чуждоезиково обучение. От онлайн магазина можете да намерите употребявани или нови учебници, като поръчате точно каквото ви трябва онлайн с бърза и надеждна доставка до всяка част на страната.... Прочети повече Електронен бюлетин Получавайте първи информация за нови учебници, промоции и др. ©2010 - 2016 BGuchebnik.com Всички права запазени Карта на сайта Следете БГ Учебник във Facebook Уеб дизайн и оптимизация от Stenik bguchebnik.com използва 'бисквитки', които са нужни за нормалното функциониране на сайта. За да продължите да ползвате сайта е нужно вашето съгласие. Съгласен съм Повече информация



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Румънски език – Уикипедия Румънски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Румънски език limba română [ˈlimba roˈmɨnə] Страна Румъния , Молдова и други Брой говорещи 24 000 000 Систематизация по Ethnologue Романски Източноромански Румънски Официално положение Официален в Румъния Молдова Войводина (провинция на Сърбия ) Европейски съюз Контролиран от Academia Română ... Румънски език – Уикипедия Румънски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Румънски език limba română [ˈlimba roˈmɨnə] Страна Румъния , Молдова и други Брой ... румънския език Румънски език в Общомедия Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език , самоназвание ... румънците“) е романски език , говорен от около 24 милиона души в Румъния , Молдова , Сърбия , Атон и други. Официален език е на Румъния , Република Молдова , автономната област Войводина и Европейския съюз CACHE

Румънски език – Уикипедия Румънски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Румънски език limba română [ˈlimba roˈmɨnə] Страна Румъния , Молдова и други Брой говорещи 24 000 000 Систематизация по Ethnologue Романски Източноромански Румънски Официално положение Официален в Румъния Молдова Войводина (провинция на Сърбия ) Европейски съюз Контролиран от Academia Română Кодове ISO 639 -1 ro ISO 639-2 ron ISO 639-3 RUM Карта на географското разпространение на румънския език Румънски език в Общомедия Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език , самоназвание: română [roˈmɨnə] , букв. „румънски“, или românește [romɨˈneʃte] , букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език , говорен от около 24 милиона души в Румъния , Молдова , Сърбия , Атон и други. Официален език е на Румъния , Република Молдова , автономната област Войводина и Европейския съюз . Румънски език Съдържание 1 История 2 Граматика 3 Фонетични особености 4 Речников състав и българско влияние 5 Литература 6 Вижте още 7 Външни препратки История [ редактиране | редактиране на кода ] До средата на 18 век дедите на днешните румънци използват като официален език старобългарския и среднобългарския , а кирилицата - до средата на 19 век , когато по политически причини е въведена видоизменена латиница , въпреки изпитаното българско влияние в румънския език . До обединението на Влашко и Молдова единствената азбука в дунавските княжества е румънската кирилица . Старобългарският език под формата на т.нар. 'църковнославянски език' като литургичен (църковен) език се употребява в Румънската православна църква до началото на 20 век. И сега, в много издания на Румънската православна църква се употребява латиница изписана със старобългарски шрифт. Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica), [1] [2] , речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от латинския език , докато преди създаване на държавата Румъния през 1861 чрез обединението на двете княжество Влашко и Молдова, латинската лексика в писмения език е едва 20%, нещо обикновено за всички европейски езици, а останалите 80% са думи, заемки или производни преди всичко от български, по-малко новогръцки, унгарски, турски или албански. Според друго изследване, [3] съвременната румънска лексика съдържа 71,66% латински елементи (от които само 30,33% са собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи или регионални, малко известни езици, като корсо и сарду), 14,17% славянски (български или руски) елементи, 3,91% собствени румънски словосъчетания, 2,71% думи с неясен произход, 2,47% немски думи, 1,7% новогръцки адаптации, 1,43% унгарски адаптации, 0,73% турски думи, а останалото е от дакийския език . Граматика [ редактиране | редактиране на кода ] Румънският език, като продължител на езиците на народите на Влашко и Молдова, е просъществувал дълго време съвместно с останалите балкански езици ( албански , български , гръцки ) и споделя техните основни особености - балканизми, които го отличават от останалите романски езици . Най-голямо влияние е оказал българският език, поради непосредствената близост и административната и църковна принадлежност на днешната румънска територия към средновековната българска държава от времето на Аспарух до завладяването от османците. Това са: задпоставена членна форма на съществителните имена. замяна на родителния падеж с дателен . сложна система от аналитични форми за бъдеще време. удвояване на прякото допълнение. Румънският език притежава падежна система, изразена главно във формално отношение чрез склоняем задпоставен член, три рода: мъжки, женски и среден, пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, звателен и сложна система за образуване на бъдеще време. В това отношение се различава от останалите официални романски езици и техните регионални диалекти, по това, че именното му склонение се е изменило най-малко в сравнение с латинския. Това се дължи вероятно не само на изолираното му положение спрямо останалите романски езици, а преди всичко на влиянието на българския език, употребяван като официален административен и църковен език. Фонетични особености [ редактиране | редактиране на кода ] По-важни отличителни черти на румънския език, различаващи го от латинския и другите романски езици, са: наличие на фонеми ă (= ъ ), â, î (= ы ), характерна за българския. наличие на двугласни ea, oa: ceară < лат. cera 'восък', soare < лат. sole 'слънце'. „йекане“ в началото на думата: iarbă < лат. herba 'трева'. ротацизъм на -l- : soare < лат. sole, sare < лат. sale 'сол'. стремеж към палатализация (онебня̀ване) : c + e/i = ч. g + e/i = дж. t + e/i =ц. d + i = z. s + i = ш. zi < dies 'ден'. ţine < tenem 'дръж'. преход на съчетанията ct, cs в pt, ps: opt < octo 'осем', coapsă < coxa 'бедро'. лабиализация (оустня̀ване) на устнено-заднонебните qu, gu в p, b пред гласната а: apă < aqua 'вода', limbă < lingua 'език'. изчезване на меко -l- между гласни. смесване на b и v. Тези фонетични промени скриват понякога връзката между румънската дума и латинския ѝ първообраз, например zbura „летя“ < ex-volare „излитам“, in „лен“ < linum, bătrân „стар“ < veteranus. Речников състав и българско влияние [ редактиране | редактиране на кода ] Румънският език е запазил първоначалното значение на много латински думи (някои от които са излезли от употреба в основните романски езици в Западна Европа), например alb „бял“ < albus „бял“ (формата за женски род alba е променила значението си в „зора“ в италиански и френски), agru „угар“ (диал.) < ager „поле“ (в останалите романски езици е книжовна заемка от латински в думи като аграрен , агрикултура и др.), rost „уста“ < rostrum „човка, уста“ (в испански думата е променила значението си в rostro „лице“), biserică „църква“ < basilica (в другите романски езици се употребяват производни на ecclesia). Румънският език в своето развитие е претърпял силно влияние от страна на българския . Например румънските имена на числителни от 11 до 19 са копие на българските (unsprezece = единадесет - „един над десет“ и т.н.). Заети са някои производителни модели за образуване на думи с наставки: - ac (-ак), - aciu (-ец), - ca (-ка) и представки: ne - (не-). Около 30% от разговорната лексика (речников състав) на съвременния румънски език са заемки от българския и старобългарския (bolnav „болнав/болен“, vreme „време“, vidră „видра“, cleste „клещи“, gădil „гъдел“, gălăgia „глъч“, grijă „грижа“, dobitoc „добитък“, drâzneşti „дразня“, drojdia „дрожди“, jigneşti „да жегна“, vină „вина“, taina „тайна“, trebuie „трябва“, ştirbi „щърбав“, spovedanie „изповед“, ieftine „евтино“, izbăvi „избавям“, măgăriţa „магарица“, nevăstuica „невестулка“, oglinda „огледало“, obicei „обичай“, odih „отдих“, otrava „отрова“, primejdia „премеждие“, proroc „пророк“, pricina „причина“, pocăinţa „покаяние“, răsplata „разплата“, sfeşnice „свещник“, sfânt „свят“, sfârşit „свършек“, tutun „тютюн“, zid „зид“, muncă „работа“ (< мъка), a iubi „обичам“ (< любя), prieten „приятел“, ţara „държава“ (< царщина/царство)) и много др. Съществуват даже и заемки от прабългарския език, което говори за многовековното влияние на българската държавност върху земите и населението, приспадащи към днешна Румъния: pahar (пахар - „чаша“ на прабълг.) От средата на 19 век са предприети държавни мероприятия за прочистване на езика от заемките от български, турски и унгарски език, като се заемат наготово италиански и френски думи, без да отговарят на фонетичните промени в румънския, например acvatic „воден“ < итал. aquatico, макар че румънският корен е apă „вода“ (< aqua) или direct < фр. directe „прав“, макар че на румънски коренът е drept „прав“ < directus. Румънският език също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция е развивала дейност главно в различни румънски градове. Благодарение на полунезависимия статут на влашките княжества от администрацията на Османската империя и по-свободните връзки със Западна Европа, много думи от западноевропейските езици, най-вече от френския, като официален дипломатически език, са преминали в българския през румънския. Заемки от западноевропейските езици през румънски в българския са например маса < masă, супа < supă, абонат < abonat и др. Литература [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: 'Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri' ↑ Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: 'Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri' ↑ Marius Sala, ed altri, Vocabularul reprezentativ al limbilor romanice , Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, Bucureşti, 1988, p.19-79 Вижте още [ редактиране | редактиране на кода ] Румънска кирилица Молдовски език Официални езици на Европейския съюз Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз Европейски ден на езиците ПГИИРЕ 'Михай Еминеску' Международна олимпиада по румънски език Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Уикипедия на Румънски език Румънският език на Ethnologue п б р Романски езици Западни Ибероромански Астуро-леонски Астурски Кантабрийски Естремадурски Леонски Мирандски Галисийско-португалски Португалски Европейски Бразилски Африкански Азиатски и океански Галисийски Еонавски Фала Юдеопортугалски Португалски калао Португалски креоли Испански (кастилски) Испански (кастилски) Американски Филипински Екваториалногвинейски испански Полуостровен Староиспански Ладински Испански кало Испански креоли Други Наваро-арагонски Арагонски Юдеоарагонски Мозарабски Окситаноромански Каталонски Източен Алгерски Балеарски Централен Северен Западен Северозападен Валенсиански Юдеокаталонски Каталонски кало Окситански Овернски Гасконски Арански Лангедокски Лимузенски Провансалски Нисардски Ментонаски Вивароалпийски Староокситански Юдеопровансалски Галоромански Ойл Бургундски Шампански Франконтоански Френски Стандартен Африкански Камбоджански Канадски Индийски Лаоски Виетнамски Старофренски Среднофренски Юдеофренски Френски креоли Гало Лотарингски език Нормандски Пикардски Поатийски Сентонжонски Валонски Други Франкопровансалски Реторомански Реторомански Фриулски Ладински Романшки Северни италиански диалекти Галоиталийски Лигурски Бригаски Генуезки Интемелийски Монегаски Западноломбардски Източноломбардски Емилиански Болонски Пармиджански Романьолски Пиемонтски Юдеопиемонтски Сицилийски галоиталийски Венециански Итало-далматински , Сардински и Източни Итало-далматински Италиански Италиански Централен Тоскански Корсикански Галурски Сасарски Юдеоиталиански Южноиталиански Неаполитански Севернокалабрийски Сицилиански Южнокалабрийски Други Далматински Истрийски Сардински Сардински Кампидански Логудорски Източни Румънски Молдовски Сръбски влашки Други Арумънски Истрорумънски Мъгленорумънски Курсив показва мъртъв език . получер – езици с над 5 милиона говорещи . в скоби са разновидности на езика вляво. п б р Официални езици на Европейския съюз английски • български • гръцки • датски • естонски • ирландски • испански • италиански • латвийски • литовски • малтийски • немски • нидерландски • полски • португалски • румънски • словашки • словенски • унгарски • фински • френски • хърватски • чешки • шведски Следните езици имат статут на официални в отделни райони, но не са официални езици за ЕС: баски • галисийски • каталонски • люксембургски • турски • уелски • фризийски Източник: Езиците в Европа Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Румънски_език&oldid=7741046 “. Категория : Румънски език Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Аҧсшәа Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية ܐܪܡܝܐ مصرى Asturianu Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Žemaitėška Bikol Central Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ বাংলা Brezhoneg Bosanski Català Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн Cebuano Corsu Qırımtatarca Čeština Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski Ελληνικά Emiliàn e rumagnòl English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Føroyskt Français Arpetan Nordfriisk Frysk Gaeilge Gagauz Gàidhlig Galego Gaelg 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Hornjoserbsce Kreyòl ayisyen Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 Basa Jawa ქართული Qaraqalpaqsha ភាសាខ្មែរ 한국어 Kurdî Коми Kernowek Latina Limburgs Ligure Lumbaart ລາວ لۊری شومالی Lietuvių Latviešu Malagasy Олык марий Македонски മലയാളം मराठी Bahasa Melayu Эрзянь مازِرونی Nāhuatl Plattdüütsch नेपाल भाषा Nederlands Norsk nynorsk Norsk Novial Nouormand Occitan Norfuk / Pitkern Polski Piemontèis پنجابی پښتو Português Runa Simi Rumantsch Romani Română Armãneashti Русский Sardu Sicilianu Scots Davvisámegiella Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Gagana Samoa Soomaaliga Shqip Српски / srpski Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் Тоҷикӣ ไทย Tagalog Türkçe Татарча/tatarça Удмурт ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vèneto Tiếng Việt Volapük Walon Winaray მარგალური ייִדיש Yorùbá 中文 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 11:23, на 31 януари 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%2C_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0
  Списък на езици, използващи кирилица – Уикипедия Списък на езици, използващи кирилица от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Този списък показва езици, които използват или са използвали азбука въз основа на кирилицата . Повечето от символите на кирилица на различни езици, присъстват в Уникод (вж. символи на кирилица в Уникод ). Разпространение на кирилицата Съдържание ... ) езици Цигански език (в Сърбия и СССР в 1927 ) Ирански езици Белуджки език (опити в СССР ( Туркменска ССР ) от 1980 ) Кюрдски език (в бившия СССР 1946 ) Осетински език ( XVIII век - 1924, от 1938 ) Таджикски език (от 1940 ) Татски език (от 1938) Шугнански език (от 1980-те) Ягнобски език (от 1990-те) Романски езици Молдовски език (до 1932-те 1937 - 1989 в Молдова , все още е в Приднестровието ) Румънски език (до 1860 ) Ладински в някои публикации в България . Славянски езици Старобългарски език CACHE

Списък на езици, използващи кирилица – Уикипедия Списък на езици, използващи кирилица от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Този списък показва езици, които използват или са използвали азбука въз основа на кирилицата . Повечето от символите на кирилица на различни езици, присъстват в Уникод (вж. символи на кирилица в Уникод ). Разпространение на кирилицата Съдържание 1 Индоевропейски езици 2 Кавказки езици 3 Китайско-тибетски езици 4 Чукотско-Камчатски езици 5 Монголски езици 6 Тунгуско-манджурски езици 7 Тюркски езици 8 Уралски езици 9 Други езици 10 Външни препратки Индоевропейски езици [ редактиране | редактиране на кода ] Балтийски езици литовски (края на XIX век - нач. ХХ век успоредно с латински) Индо-ирански езици Индийски (индуски, индо-арийски) езици Цигански език (в Сърбия и СССР в 1927 ) Ирански езици Белуджки език (опити в СССР ( Туркменска ССР ) от 1980 ) Кюрдски език (в бившия СССР 1946 ) Осетински език ( XVIII век - 1924, от 1938 ) Таджикски език (от 1940 ) Татски език (от 1938) Шугнански език (от 1980-те) Ягнобски език (от 1990-те) Романски езици Молдовски език (до 1932-те 1937 - 1989 в Молдова , все още е в Приднестровието ) Румънски език (до 1860 ) Ладински в някои публикации в България . Славянски езици Старобългарски език Църковнославянски език (с изключение на хърватски и чешки глаголически диалекти ) Беларуски език Български език (от IX век ) Македонски език Полески диалект (от 1988 ) Полски език (опити от средата на XIX век ) Русински език Руски език (от IX в.) Сръбски език Украински език Кавказки езици [ редактиране | редактиране на кода ] Абазински език (от 1938) Абхазки език (1862-1926. от 1954-те) Аварски език (XIX век, успоредно с арабски, от 1938-те) Агулски език (от 1990-те) Адигейски език (от 1938) Арчински език (опити от 2000) Ахвахски език (опити от 1980-те) Даргински език (края на XIX - началото на XX век, успоредно с арабски, от 1938-те) Ингушки език (от 1937) Кабардински език (края на XIX - началото на XX век, успоредно с арабски, от 1936) Кубачински език (опити от 1990-те) Лакски език (края на XIX - началото на XX век, заедно с арабски, от 1938-те) Лезгински език (края на XIX - началото на XX век, успоредно с арабски, от 1938-те) Рутулски език (от 1990-те) Табасарански език (от 1938) Удински език (или опити за 1990-те, успоредно с латински) Хиналугски език (опит през 1990) Цахурски език (от 1990-те, успоредно с латински) Цезки език (от 1993-те) Чеченски език (от 1938-те, в 1991 - 2000 и латински) Китайско-тибетски езици [ редактиране | редактиране на кода ] Китайски клон Дугански език (от 1953 ) Чукотско-Камчатски езици [ редактиране | редактиране на кода ] Ителменски език (от 1980-те) Корякски език (от 1937) Чукчи (от 1937 ) Монголски езици [ редактиране | редактиране на кода ] Бурятски език (опити в края на XIX - началото на XX век, успоредно с монголски, от 1939-те) Калмишки език (1924-1930. от 1938) Монголски език (от 1940-те) Даурски език (опит през 1957) Тунгуско-манджурски езици [ редактиране | редактиране на кода ] Нанайски език (опити в края на XIX век, 1928-1929. през 1937-те) Негидалски език (от 2009-те) Орокски език (от 2008-те) Орочски език (2000-те) Удегейски език (от 1937), Улченски език (от 2001-те) Евенкийски (опити XIX век до 1937) Евенски (от 1937) Тюркски езици [ редактиране | редактиране на кода ] Азербайджански език ( 1939 - 1991 ) Алтайски езици (1845-1928. от 1938) Башкирски език (края на XIX - началото на XX век, успоредно с арабски, от 1940-те) Гагаузки език (опити в края на XIX - началото на ХХ век, 1957 , 1990-те) Долгански език (с 1973 ) Казахски език (края на XIX - началото на XX век, успоредно с арабски, от 1940-те) Караимски език (XX в.) Каракалпакски език ( 1940 - 1994 ) Карачаево-Балкарски език (от 1936) Киргизки език (от 1940-те) Кримскотатарски език (в 1938-1990) Кримчакски език (1990) Кумандински език (опити, от 1990-те) Кумикски език (от 1938) Ногайски език (от 1938) Сойотски език (2000-те) Татарски език (края на XIX - началото на XX век, успоредно с арабски, от 1938-те) Телеутски език (от 2004-те) Тофаларски език (в 1988 ) Тувински език (опити за 1920. от 1941) Туркменски език ( 1940 - 1991 ) Узбекски език ( 1941 - 1998 от 1998-те се използва в комбинация с латински) Уйгурски език (1947-те) Хакаски език (в края на XIX век - 1929-те, от 1939-те) Чувашки език (от края на XVIII век) Шорски език (в края на XIX век - 1929-те, от 1938-те) Якутски език (XIX век - 1917. от 1939-те) Уралски езици [ редактиране | редактиране на кода ] Самоедски езици Нганасански език (от 1990-те) Ненецки език (опити в края на XIX век до 1937) Селькупски език (опити в края на XIX век до 1937) Енецки език (опити от 1980-те) Угро-фински езици Карелски език (XIX - началото на XX век. 1937-1940) Коми (виж също Древнепермско писмо ) Коми-зарянски език (в началото на XIX век - 1930-1936) Коми-Пермски език (края на XIX век - 1930-1936) Коми-язьвински език (от 2003-те) Мансийски език (опити в началото на XX век, през 1937-те) Марийски език (от края на XVIII век) Мордовски езици Мокшански език (от края на XVIII век) Ерзянски език (от края на XVIII век) Саамски език (опити в края на XIX век, 1937-1938, 1982-те (в Русия)) Удмуртски език (от края на XVIII век) Хантийски език (опити в края на XIX - началото на XX век, от 1937-те) Други езици [ редактиране | редактиране на кода ] Алеутски език (XIX - началото на XX век. 1990-те) Алютикски език (XIX - началото на XX век. 1990-те) Асирийски език (в бившия СССР през 1920-те) Кетски език (от 1980-те) Нивх език (от 1937) Тлинкитски език (опити XIX - началото на XX век) Ескимоски език (опити в края на XIX век, от 1937-те, на територията на Русия) Юкагирски език (от 1987) Изкуствени езици Словянски език Словио Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] азбуки на не-славянски езици с азбука на базата на кирилицата азбуки на славянски езици хърватски кирилични надписи Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Списък_на_езици,_използващи_кирилица&oldid=8072688 “. Категория : Кирилица Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Azərbaycanca Čeština Чӑвашла English Magyar 한국어 Македонски Ирон Português Русский Українська 中文 Редактиране Последна редакция на страницата: в 22:37, на 2 септември 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0
  Кирилица – Уикипедия Кирилица от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Разпространение на кирилицата в световен мащаб. В тъмнозелено са показани страни, където кирилицата е основна азбука. в светлозелено – където се използва паралелно с друга азбука, като основна. в най-бледозелено – местата, където кирилицата е допълнително използвана писменост Кирилица в днешно време ... при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна ... разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия – княз Ростислав ... Източнофранкското кралство , чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по ... старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Охридската и Преславската книжовни ... Балкани кирилицата се използва в Босна у Хум в нецърковни текстове на разговорен език (дипломатическа CACHE

Кирилица – Уикипедия Кирилица от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Разпространение на кирилицата в световен мащаб. В тъмнозелено са показани страни, където кирилицата е основна азбука. в светлозелено – където се използва паралелно с друга азбука, като основна. в най-бледозелено – местата, където кирилицата е допълнително използвана писменост Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата , е едната от двете азбуки , използвани при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа към края на IX или началото на X век. [1] [2] [3] В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия . Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз , а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния . Съдържание 1 История и развитие 1.1 Възникване 1.2 Наименование 1.3 Класическа кирилица (IX-XI в.) 1.4 Развитие през ХІІ-ХV в. 1.5 Развитие през ХV-ХVІІІ в. 1.5.1 Русия 1.5.2 Хърватско 1.6 Развитие през 1700 – 1945 г. 2 Разпространение и разновидности 3 Букви 4 Системи за транскрипция 5 Компютърна поддръжка 6 Културно значение 7 Бележки 8 Външни препратки История и развитие [ редактиране | редактиране на кода ] Възникване [ редактиране | редактиране на кода ] Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. [4] [2] [5] Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е двуезичен надпис с гърцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г. [2] Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски , а името ѝ – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Кирилицата заменя глаголицата , създадена по-рано от Константин Философ-Кирил , съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската. [6] Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия , където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия – княз Ростислав , търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източнофранкското кралство , чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски , Наум Преславски , Горазд , Сава и Ангеларий ученици на братята са прокудени. (Петимата ученици и техните учители са така известните Свети Седмочисленици .) Българският владетел Борис–Михаил кани учениците на Методий да се установят в България [7] и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Охридската и Преславската книжовни школи. Наименование [ редактиране | редактиране на кода ] В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс: „Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“ [8] В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски. [6] Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген , в чието заглавие се казва: „ с цирулическими словами наипрво сада штампани “ [9] Класическа кирилица (IX-XI в.) [ редактиране | редактиране на кода ] Тази кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ , ю, ѧ , ѫ ). Както при глаголическата азбука , така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав. числени стойности на буквите Списък на буквите: а азъ 1 б боукы, бꙋкы - в в ѣ д ѣ 2 г глаголи 3 д добро 4 є єсть 5 ж жив ѣ тє - ѕ, ꙃ, дз ѕѣлѡ 6 ꙁ, з зємлѣ 7 и ижє 8 i (ї) iжєи 10 ꙉ, ћ ћьрвь, гѥрвь, дервъ - к како 20 л людиѥ 30 м мыслитє 40 н нашь 50 о онъ, ѻнъ (вариант на о) 70 п покои 80 р рьци 100 с слово 200 т тврьдо 300 ѹ, у, ꙋ ​о​укъ, ꙋкъ 400 ф фрьтъ 500 х х ѣ ръ 600 ѡ [oː] ѡ тъ 800 ц ци 900 ч чрьвь 90 ш ша - щ, шт ща - ъ ѥ ръ голѣмъ ꙑ, ы ѥ ры ь ѥ рь малѫкъ ѣ [æː], [eː] ѣть йу ю (iотирано ꙋ) ꙗ я, ꙗ (iотирано а) ѥ [йе] ѥ (iотирано є) ѧ [е н ] ѧсъ (малък юсъ, малка носовка) 900 ѩ [йе н ] ѩсъ (iотиранъ малъкъ юсъ) ѫ [о н ]/[ъ н ] ѫсъ (голѣмъ юсъ, голѣма носовка) ѭ [йо н ]/[йъ н ] ѭсъ (iотиранъ голѣмъ юсъ) ѯ (ξ) [кс] ѯ и (кси) 60 ѱ (ψ) [пс] ѱ и (пси) 700 ѳ [θ] ѳ ита (тита. фита) 9 ѵ [ɪ] ѵ жица (ижица) 400 (Ϋ) [ʏ] ѷ ѵжица съ кєндима, ѷжица 400 Ҁ, ҁ копа, ҁопа 90 [от] отъ, ѿ 800 ѽ 400 Развитие през ХІІ-ХV в. [ редактиране | редактиране на кода ] Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като: Поставяне на ударения: ́ Остро ударение : така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната. ̀ Тежко ударение : така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка. Придихания: ҅ Леко придихание – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни. ҆ Тежко придихание – използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ ˜ тилда – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.), както и над буквите при употребата им като числа, преди въвеждането на арабската цифрова система. Някои звукови знаци / букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите. Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата. На западните Балкани кирилицата се използва в Босна у Хум в нецърковни текстове на разговорен език (дипломатическа и официална кореспонденция). В тази редакция на кирилицата отпадат редица букви (ѫ, ѧ и йотираните им версии, ѳ, ѯ, ѡ, а ѣ се използва за предаване на мекост). Развитие през ХV-ХVІІІ в. [ редактиране | редактиране на кода ] Протестантска библия на кирилица, Антун Далматин, Тюбинген, 1563 г. Русия [ редактиране | редактиране на кода ] На базата на старославянската литература , внесена в Русия предимно от България след завладяването на България от османците, от ХV век писмеността се развива в Русия като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в административния, държавен език. След буквите Ѩ , Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и ІA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „йа“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ ). По време на Възраждането, през XVIII – XIX в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко. Хърватско [ редактиране | редактиране на кода ] Кирилицата е в редовна употреба в Хърватско и Босна през този период, заедно с глаголицата и (с нарастваща честота) латиницата. Основните средища за развитието на кирилицата са Дубровник (15.-16. век) и централна Далмация (правна и историографска литература). През XVI - XVII век има оживена издателска дейност на кирилска литература във Венеция от страна на францискански книжовници. В средата на XVI век в Урах , Германия работи хърватска протестантска печатница, която печата на кирилица и глаголица. Развитие през 1700 – 1945 г. [ редактиране | редактиране на кода ] През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата . Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите. 1741 г. – „Стематография“, Христофор Жефарович Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ , но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма. Въведени са и малки букви на същия принцип – чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата . Новоизобретени са малките букви г (огледален изглед на латинската s), д (от латинското g), и (лат. u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ , ѱ , ѵ . Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“. Първата книга на гражданска азбука – 1708 г. Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“ . Именно „гражданският шрифт“ е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки. Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа, и от средновековния етап, на който се намира дотогава, се изравнява с къснобароковата латинска типография. Азбуката , традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в Австроунгария (от т.нар. славяносръбски език ) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ , която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия. В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука . През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука. Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї, което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ ). [10] Разпространение и разновидности [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Списък на езици, използващи кирилица Румънски текст на кирилица от средата на 19 век Варианти на руския „ граждански шрифт “ днес ползват книжовният български език , руският , беларуският , украинският , русинският , македонският , сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия , а също така монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа . Национални варианти на кирилицата: Българска кирилица , Белоруска кирилица , Румънска кирилица , Сръбска кирилица , Македонска кирилица , Руска кирилица , Украинска кирилица , Казахстанска кирилица , Киргизстанска кирилица , Молдавска кирилица , Монголска кирилица , Таджикска кирилица Кирилицата в първоначалния си вид се ползва в църковнославянския език, употребяван днес в редица православни църкви в Източна Европа. Хърватско-босненската кирилица не се използва, освен спорадично със стилистино-декоративна цел (вж. Босанчица ) Букви [ редактиране | редактиране на кода ] Буква Произношение Произход Езици А, а / a / [б 1] IX век, от гръцката буква Α Всички Б, б / b / [б 2] IX век, от гръцката буква Β Всички В, в / v / [б 3] IX век, от гръцката буква Β Всички Г, г / g / [б 4] IX век, от гръцката буква Γ Всички Ґ, ґ / g / 1619 г., от кирилската буква Г Украински, русински Д, д / d / [б 5] IX век, от гръцката буква Δ Всички Ђ, ђ / dʑ / Началото на 19 век, от кирилската буква Д – ръкописната малка буква, завъртяна на 180 градуса и пресечена с хоризонтална линия Сръбски , черногорски Ѓ, ѓ / ɟ / 1945, от кирилската буква Г с добавено остро ударение Македонска литературна норма Е, е / e /, / ɛ / [б 6] IX век, от гръцката буква Ε Всички Ё, ё /jo/ [б 7] 1795, от кирилската буква Е с добавен диерезис Руски, беларуски, русински и много алтайски езици Є, є /jo/ [б 8] Краят на 18 век, от кирилската буква Е Украински, русински, хантийски . в сръбския до средата на 19 век Ж, ж / ʒ / [б 9] IX век, от глаголическата буква живете (Ⰶ) Всички З, з / z / [б 10] IX век, от гръцката буква Ζ Всички З́, з́ /ʒʲ/ Краят на 20 век, от кирилската буква З с добавено остро ударение Черногорски Ѕ, ѕ / dz / IX век, от гръцката буква Ϛ Македонска литературна норма И, и / i / [б 11] IX век, от гръцката буква Η Всички І, і / i / IX век, от гръцката буква Ι Украински, беларуски, русински, казахски , хакаски, коми Ї, ї /ji/ 1885, от кирилската буква І с добавен диерезис Украински, русински Й, й / j / XVII век, от кирилската буква И Б ългарски, р уски, украински, беларуски Ј, ј / j / [б 12] XIX век, от латинската буква J Сръбски, азербайджански, алтайски, македонска литературна норма К, к / k / IX век, от гръцката буква Κ Всички Л, л / l / [б 13] IX век, от гръцката буква Λ Всички Љ, љ / ʎ / XIX век, лигатура на кирилските букви Л и Ь Сръбски, македонска литературна норма М, м / m / IX век, от гръцката буква Μ Всички Н, н / n / [б 14] IX век, от гръцката буква Ν Всички Њ, њ / ɲ / XIX век, лигатура на кирилските букви Н и Ь Сръбски, македонска литературна норма О, о / o / [б 15] IX век, от гръцката буква Ο Всички П, п / p / IX век, от гръцката буква Π Всички Р, р / r / IX век, от гръцката буква Ρ Всички С, с / s / IX век, от един от графичните варианти на гръцката буква Ϲ [б 16] Всички С́, с́ /sʲ/ Краят на 20 век, от кирилската буква С с добавено остро ударение Черногорски Т, т / t / IX век, от гръцката буква Τ Всички Ћ, ћ / tɕ / Сръбски, черногорски, босненски Ќ, ќ / c /, / tɕ / 1945, от кирилската буква К с добавено остро ударение Македонска литературна норма У, у / u / XVIII век, от кирилския диграф оу Всички Ў, ў / ʊ / [б 17] 1870 година, от кирилската буква У Беларуски, дунгански Ф, ф / f / IX век, от гръцката буква Φ Всички Х, х / x / IX век, от гръцката буква Χ Всички Ц, ц / ts / IX век, от глаголическата буква ци (Ⱌ) Всички Ч, ч / tʃ / [б 18] IX век, от глаголическата буква черв (Ⱍ) Всички Ш, ш / ʃ / IX век, от глаголическата буква ша (Ⱎ) Всички Щ, щ /ʃt/ [б 19] IX век, от глаголическата буква ща (Ⱋ) Български, руски, украински, русински Ъ, ъ / ɤ̞ / [б 20] IX век, от гръцката буква Ο Български, руски, осетински Ь, ь — [б 21] IX век, от гръцката буква Ο Всички Э, э / e /, / ɛ / XIII век, от кирилската буква Е Руски, беларуски Ю, ю /ju/ IX век, от гръцката лигатура IǑ Български, руски, украински Я, я /ja/ XVIII век, от кирилската буква Ѧ Български, руски, украински ↑ На чеченски и ингушки език – / ɑ / или / ə /. ↑ В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до / p /. На марийски освен /b/ може да обозначава и звука / β /. ↑ В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до / f /. В монголския , както и в краесловна позиция в украинския се произнася като / w /. ↑ В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до / k /. В някои случаи в руския се произнася и като / v / (наставките -ого и -его , сегодня ) или / x / (пред буквата к ). В беларуския , украинския и русинския се произнася като / ɦ /. ↑ В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до / t /. ↑ В руски и беларуски палатализира предходната съгласна или се произнася като /je/ или /jɛ/ в началото на думата или след гласна. ↑ След съгласна се произнася като / o /, но съгласната се палатализира. ↑ След съгласна се произнася като / o /, но съгласната се палатализира. ↑ В руски и дунгански – / ʐ /, в монголски – / t͡ʃ /. ↑ В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до / s /. ↑ В украински – / ɪ /. ↑ В алтайски – / dz /. ↑ В българския – / ɫ / освен пред „е“ и „и“ или при палатализация. В монголския – / ɮ /. ↑ В руския, украинския и беларуския – / n̪ /. При палатализация в българския се изменя до / ɲ /. ↑ В руския в неударена позиция се редуцира до / ɐ / или / ə /. В македонската литературна норма – / ɔ /. ↑ Латинската буква C има различен произход – от гръцката буква Γ . ↑ В заемки може да се произнася и като / w /. ↑ В руския – / tɕ / или по изключение / ʂ /. ↑ В руския – / ɕɕ /, в украинския и русинския – /ʃt͡ʃ/. ↑ В руския и осетинския няма фонетична стойност, а изпълнява правописна функция. ↑ Обозначава палатализация на предходната съгласна. Системи за транскрипция [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Транслитерация на български имена с латиница (1956) Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица Компютърна поддръжка [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Кирилица (компютри) По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането на кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте шльокавица ), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py). Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи – Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица – допълнение (от U+0500 до U+052F). Вижте още: .бг Културно значение [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за: Кирилица В Уикикниги има на разположение: Как да си кирилизираме компютъра В Уикикниги има на разположение: Как да си кирилизираме мобилния телефон Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: Наредба 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език ↑ Dvornik, Francis. The Slavs: Their Early History and Civilization. Boston, American Academy of Arts and Sciences, 1956. с. 179. The Psalter and the Book of Prophets were adapted or „modernized“ with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs. ↑ а б в Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250, Cambridge Medieval Textbooks, Florin Curta, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0521815398, pp. 221 – 222. ↑ The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0191614882, p. 100. ↑ Dvornik, Francis. The Slavs: Their Early History and Civilization. Boston, American Academy of Arts and Sciences, 1956. с. 179. The Psalter and the Book of Prophets were adapted or „modernized“ with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs. ↑ The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0191614882, p. 100. ↑ а б Бакалов 2003 . ↑ Шишков, Т., „История на Българския Народ в 2 части“, 1873, стр.151 онлайн архив nalis.bg ↑ Димитър Хоматиан 2013 . ↑ Zubrinic 1995 . ↑ Десетилетия наред е било забранено да се твърди, че България е дала нещо на славянския свят. Цитирани източници ( (bg) ) Бакалов, Георги и др. История на българите том I (От древността до края на XVI век). София, ИК „Труд“, 2003. ISBN 9545282894 . ( (bg) ) Димитър Хоматиан . Кратко житие на Климент Охридски . // promacedonia.org. promacedonia.org, 2013. Посетен на 2013-06-15. ( (en) ) Zubrinic, Darko. Croatian Cyrillic Script . // croatianhistory.net. croatianhistory.net, 1995. Посетен на 2013-06-15. Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Уикипедия:Уникод/2000 , таблици с номерата на знаците в Уникод Cyrillic Alphabets of Slavic Languages преглед на кирилските азбуки в славянските езици Универсален дешифратор за кирилица – безплатна онлайн програма за възстановяване на неразбираеми кодирани текстове Romanization of Bulgarian and English Нелепо е да се твърди, че кирилицата идва от Византия! – Доц. др. Салвия Бърлиева п б р Писменост Видове Логографически египетска · канджи · китайска · клинописно писмо · писменост на маите Сричкови катакана · хирагана · черокска Абджади арабска · еврейска · финикийска Абугиди бенгалска · брахми · деванагари · геез · кхмерска · лаоска · тайска Азбуки арменска · глаголица · грузинска · гръцка · кирилица · латиница · хангъл Калиграфия · Стенография · Типография п б р Български език История Старобългарски език ( Кирил и Методий · Църковнославянски език ) · Охридска книжовна школа · Преславска книжовна школа · Константин-Кирил Философ · Редакции на старобългарския език · Среднобългарски език · Лондонско евангелие Азбука Кирилица · Кирилизация · Транслитерация на българския език · Български правопис Българско езикознание Българска граматика · Българска фонетика и фонология · Българска лексикология · Българска диалектология · Български езиковеди · Институт за български език Форми на българския език Български книжовен език · Македонска литературна норма · Банатска българска книжовна норма Български диалекти : източни ( рупски ) · западни · ( торлашки · шопски · македонски ) · банатски Литература Българска литература ( Старобългарска литература ) · Българска възрожденска литература ( Иван Вазов · Христо Ботев · Петко Славейков ) · Български символисти Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кирилица&oldid=8249867 “. Категория : Кирилица Скрити категории: Раздели мъничета Страници, използващи вълшебни препратки ISBN Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés العربية مصرى Asturianu Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Boarisch Žemaitėška Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ Bahasa Banjar বাংলা Brezhoneg Bosanski Буряад Català Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн کوردی Čeština Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Français Nordfriisk Furlan Frysk Gaeilge 贛語 Gàidhlig Galego 𐌲𐌿𐍄𐌹𐍃𐌺 Gaelg 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Hornjoserbsce Kreyòl ayisyen Magyar Հայերեն Bahasa Indonesia Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 Basa Jawa ქართული Taqbaylit Қазақша 한국어 Къарачай-малкъар Кыргызча Latina Lëtzebuergesch Lumbaart Lietuvių Latviešu Malagasy Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu مازِرونی Nāhuatl Plattdüütsch Nederlands Norsk nynorsk Norsk Nouormand Occitan Ирон ਪੰਜਾਬੀ Picard Polski Piemontèis پنجابی Português Runa Simi Română Tarandíne Русский Русиньскый Саха тыла Sicilianu Scots Davvisámegiella Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Shqip Српски / srpski Basa Sunda Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் Тоҷикӣ ไทย Tagalog Türkçe Татарча/tatarça Тыва дыл Удмурт Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vepsän kel’ Tiếng Việt Volapük Winaray 吴语 Хальмг მარგალური ייִדיש 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 10:27, на 12 ноември 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



http://hironbooks.com
  Книжарници Хирон 3000 Варна 0 продукта / 0.00 лв. Учебници 1-12 клас » 1 клас » Български език и литература » Математика » Околен свят » Музика » Изобразително изкуство » Технологии и предприемачество » Английски език » 2 клас » Български език и литература » Математика » Околен свят » Музика » Изобразително изкуство » Технологии и преприемачество » Английски език » Немски език » Френски език » Руски ... Книжарници Хирон 3000 Варна 0 продукта / 0.00 лв. Учебници 1-12 клас » 1 клас » Български език и ... предприемачество » Английски език » 2 клас » Български език и литература » Математика » Околен свят » Музика » Изобразително изкуство » Технологии и преприемачество » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 3 клас » Български език и литература » Математика » Човекът и обществото » Човекът и природата » Музика » Изобразително изкуство » Домашен бит и техника » Английски език » Френски език CACHE

Книжарници Хирон 3000 Варна 0 продукта / 0.00 лв. Учебници 1-12 клас » 1 клас » Български език и литература » Математика » Околен свят » Музика » Изобразително изкуство » Технологии и предприемачество » Английски език » 2 клас » Български език и литература » Математика » Околен свят » Музика » Изобразително изкуство » Технологии и преприемачество » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 3 клас » Български език и литература » Математика » Човекът и обществото » Човекът и природата » Музика » Изобразително изкуство » Домашен бит и техника » Английски език » Френски език » Немски език » Руски език » 4 клас » Български език и литература » Математика » Човекът и обществото » Човекът и природата » Музика » Изобразително изкуство » Домашен бит и техника » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 5 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Човекът и природата » Музика » Изобразително изкуство » Технологии и предприемачество » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Испански език » Информационни технологии » 6 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Човекът и природата » Музика » Изобразително изкуство » Технологии и преприемачество » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Информационни технологии » 7 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Музика » Изобразително изкуство » Домашна техника и икономика » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 8 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Музика » Изобразително изкуство » Технологии и предприемачество » Информационни технологии » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Философия » 9 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Психология и логика » Музика » Изобразително изкуство » Информатика и информационни технологии » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 10 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Етика и право » Изобразително изкуство » Информатика и информационни технологии » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 11 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Философия » Изобразително изкуство » Информационни технологии » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 12 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Свят и личност » Изобразително изкуство Учебна литература 1-12 клас » 1 клас » Български език и литература » Математика » Околен свят » Музика » Технологии и предприемачество » Английски език » Безопасност на движение » Информационни технологии » 2 клас » Български език и литература » Математика » Околен свят » Музика » Изобразително изкуство » Технологии и предприемачество » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Безопасност на движение » Информационни технологии » 3 клас » Български език и литература » Математика » Човекът и обществото » Човекът и природата » Музика » Изобразително изкуство » Домашен бит и техника » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Безопасност на движение » Информационни технологии » 4 клас » Български език и литература » Математика » Човекът и обществото » Човекът и природата » Музика » Изобразително изкуство » Домашен бит и техника » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Безопасност на движение » Информационни технологии » 5 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Човекът и природата » Музика » Технологии и преприемачество » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Безопасност на движение » Информационни технологии » 6 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Човекът и природата » Музика » Технологии и преприемачество » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Безопасност на движение » Информационни технологии » 7 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Музика » Домашна техника и икономика » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Безопасност на движение » Информационни технологии » 8 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Философия » 9 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Психология и логика » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 10 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Етика и право » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 11 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Философия » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » 12 клас » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език Езикови гимназии » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език » Испански език Учебни карти и табла » Географски карти » Исторически карти » Табла » Портрети Зрелостници,кандидат-студенти » Български език и литература » Математика » История и цивилизация » География и икономика » Физика и астрономия » Химия и опазване на околната среда » Биология и здравно образование » Философия » Английски език » Немски език » Френски език » Руски език Ученическа библиотека » Изучавана литература » 2 клас » 3 клас » 4 клас » 5 клас » 6 клас » 7 клас » 8 клас » 9 клас » 10 клас » 11-12 клас » Друга литература » Български романи и разкази » Българска класика за деца » Световна класика за деца » Приключенски романи » Романи за момичета Речници, езикова литература » Английски език » Речници » Разговорници » Самоучители, граматики » Пътеводители, книги » Немски език » Речници » Разговорници » Самоучители, граматики » Пътеводители, книги » Френски език » Речници » Разговорници » Самоучители, граматики » Пътеводители, книги » Руски език » Речници » Разговорници » Самоучители, граматики » Пътеводители, книги » Испански език » Речници » Разговорници » Самоучители, граматики » Пътеводители, книги » Италиански език » Речници » Разговорници » Самоучители, граматики » Пътеводители, книги » Други езици » Речници » Разговорници » Самоучители, граматики » Пътеводители, книги Детски градини » 2-3 годишни » 3-4 годишни » 4-5 годишни » 5-6 годишни » 6-7 годишни » Табла » Обучаващи ири » Дискове с приказки, песни и стихчета Детска литература » За най-малките » За баня » С твърди корици » Рисувателни » Със стикери » С пъзели » Музикални » Панорамни » Приказки и басни » Приказки » Стихчета и гатанки » Басни » Образователни и занимателни » За малките » За четящите » Книги и романи » Енциклопедии » Дискове с приказки, песни и стихчета Художествена литература » Българска литература » Съвременна българска литература » Класика » Световна класика » Романи » Исторически » Трилъри » Криминални » Приключенски романи » Любовни » Фантастика, фентъзи » Хумор » Четиво за жени » Книги за подарък » Друга литература Хоби и свободно време » Пътувания » Хоби и развлечения » Оцветявки за възрастни и консумативи » Хоби » Дом и градина » Мода и козметика » Спорт и фитнес Справочна литература » Биографии, мемоари » Речници на Български език » Енциклопедии » Психология Научно -популярна литература » Приложна психология » Самопознание » Любов и секс » Общуване » Икономика и безнес » История » История на България » На света » Изкуство и култура » Музика » Дизайн » Изобразително изкуство » Духовни учения и религии » Християнство » Астрология и ясновидство » Прераждания и медитации » Петър Дънов » Източни познания » Тайни и загадки Популярна медицина и здраве » Източна медицина » Билки и билколечение » За майката и детето » Хомеопатия » Хранене и диети Книги за възпитание на детето » Хранене и здраве » Възпитание и общуване » Монтесори Образователни игри » Игри Детско творчество » Моделиране и декорация » Стикери » Коледни украси » Комплекти за шиене и плетене Видяно на екрана » Филмирани книги Помагала на много ниски цени » Зрелостници и кандидат-студенти Издателства » Просвета » Д. Убенова » Булвест 2000 » Анубис » АзБуки Просвета » Димант » Слово » Пан » Скорпио » Славена » Хермес » Дъга Принт » Калоянов » Недкова » Регалия » Труд » Рива » Дидаско » Архимед » Бит и Техника » Датамап » Изкуства » Колибри » Атласи » Педагог 6 » Летера » Кръгозор » Персей » Диоген » Коала прес » Макрос » Алекс принт » Д-р Иван Богоров » Жар » Абагар » Дамян Яков » Веди » Сиела » Кронос » Литера Ико » Интеграл » Нова Звезда » Гея Либрис » Наука и Изкуство » Екстрем » Понс » Gaberoff » Грамма » Техника » Софт Прес » Кибеа » Интенс » Изток -Запад » Книгомания » Обсидиан » Фют » Златното пате » Егмонт » Ентусиаст » Бард » Студио Арт Лайн » Репортер » Жанет 45 » Ера » Джуниър Партнърс » Милениум » Стандарт » Везни 4 » A&T Publishing » Екслибрис » НСМ Медиа » AMG Publishing » Колхида » ProBook » Еднорог » Skyprint » Хеба » Ергон » Кайлас » Еквус Арт » Симетро » Прозорец » Анхира » Фама » Слънце » Инфо Дар » Хомо Футурус » Захарий Стоянов » Ахат » Клевърбук » Дилок » Парнас » Маре » Алекс Софт » Пергамент прес » Лъчезар Минчев » Емас » Хейзъл » Миранда » Атеа Букс » Апостроф » Световна библиотека » Locus » Жануа 98 » Аратрон » Плеяда » CLE International » Edelsa » Арос » Вузев » Ибис » Калпазанов » Паритет » Пух » Велес » Факел » Сребърно звънче » Рамита » Артлайн Студиос » Бук Бутик » Аделфи » Монт » Унискорп » Ноли » Алтея » АБГ » Архипелаг » Вино Зона » Фабер » Ина » Дуо Дизайн » Вакон » AVIS -24 » Детски свят » ПП Прес » Здраве и щастие » Посоки » Икон » Play Land » Август » Реко » Книгопис » Изида » Тара Пъблишинг » Бул херба » Лик » Еньовче » Парадокс » ИК Светове » Биана » Санитас » Нов Български университет » Аиком » Домино » Махалото » ХомеоХелпс » Тиара букс » Делакорт » ИК Дума » Распер » Булгея » Авангард прима » Весела Люцканова » Дионис » Производител: Baker Ross » Меркурии комерс » Сатори » Византия » Бан Мар » Алтера » Гурме » Bookmark » Атлантис КЛ » Стено » Ентропи 1 ЕООД » Тангра ТанНакРа » Лира принт » УИ 'Св.Климент Охридски' » Еко Кидс » Ученически свят » Ракурси » Уникарт ЕООД » Фондация 'Комунитас' » Фама + » Асеневци » Лабиринт » Клет България » Крокотак ЕООД » Smart books » Труд, Прозорец, Просвета » БГ учебник » Папагалчето » Фотомедия » Бестселър » Военно издателство » Paradox » Тип-топ -прес » Прес » Христо Ботев » АлексКидс » Класика и стил » Производител:Maped » Театър Пан » Просвета плюс » Лексикон » Гнездото ПАРТНЬОРИ АКТУАЛНО / НОВИНИ • За детските градини • Кацеларски материали. Всичко за ученика виж всички Единственият начин 14.95 лв. КУПИ Празник на буквите: Велики българи 5.90 лв. КУПИ Каузата на децата 24.00 лв. КУПИ Левски: Другото име на свободата 29.90 лв. КУПИ България в потури,но с цилиндър 14.95 лв. КУПИ Дневникът на една камериерка 16.00 лв. КУПИ Аз чета текст по срички 2.20 лв. КУПИ Последната миля 19.00 лв. КУПИ Информация НАЧАЛО ЗА НАС НОВИНИ ПОРЪЧКИ И ДОСТАВКИ КОНТАКТИ За връзка с нас тел./факс 052/ 511 130 тел. : 0894 694 475 hiron_3000@abv.bg Книжарници 'Хирон 3000'



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%B2_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Мъртъв език – Уикипедия Мъртъв език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Мъртвият език е език , който е излязъл от употреба поради дадена причина (най-често поради смърт на всички, които го говорят). Съдържание 1 Причини за изчезването на езици 2 Съживяване на езици 3 Изчезване на език или естествена еволюция на езика 4 Източници Причини за изчезването на езици [ ... Мъртъв език – Уикипедия Мъртъв език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Мъртвият език е език , който е излязъл от употреба поради дадена причина (най-често поради ... езици 3 Изчезване на език или естествена еволюция на езика 4 Източници Причини за изчезването на езици [ редактиране | редактиране на кода ] Изчезването на даден език може да настъпи по няколко различни ... . възходящо изчезване, при която разговорният език започва да се променя. низходящо изчезване, при която CACHE

Мъртъв език – Уикипедия Мъртъв език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Мъртвият език е език , който е излязъл от употреба поради дадена причина (най-често поради смърт на всички, които го говорят). Съдържание 1 Причини за изчезването на езици 2 Съживяване на езици 3 Изчезване на език или естествена еволюция на езика 4 Източници Причини за изчезването на езици [ редактиране | редактиране на кода ] Изчезването на даден език може да настъпи по няколко различни начина: постепенно изчезване, при която езикът изчезва в продължение на дълъг период от време. възходящо изчезване, при която разговорният език започва да се променя. низходящо изчезване, при която официалният език започва да се променя. насилствено изчезване (избиване на всички говорещи съответния език, геноцид и др.). асимилация , която може да бъде доброволна или насилствена. Тя настъпва в двуезичните общества, които с течение на времето изоставят майчиния си език и започват да използват определяния като по-престижен втори език. радикално изчезване, която настъпва в малки, изолирани общества, когато говорещите езика умрат вследствие на геноцид , болест или природно бедствие . Езиците обикновено се класифицират като мъртви още преди последният говорящ да умре, тъй като след като езикът вече не се използва за общуване , езикът на практика е мъртъв. [1] Езикът може да стане мъртъв и когато спре да бъде майчин език , т.е. когато родителите не приобщават децата си към този език и прекъсват процеса на предаване на езика между отделните поколения. Това явление обикновено протича бавно, като всяко следващо поколение използва съответния език все по-малко и все по-неефективно. Накрая езикът спира да се предава на новото поколение или новото поколение не може да говори гладко на този език и той се превръща в мъртъв език. Това се е случило с далматинския език . Съживяване на езици [ редактиране | редактиране на кода ] Съживяването на езици има за цел да забави и да предотврати неговото изчезване. Този процес се прилага в много езици с различна степен на успеваемост. Единственият пример за език, който става майчин език след като е бил изчезнал за дълъг период от време и е бил използван предимно за проповедничество, е иврит . [2] Подобно на иврит, опити за съживяването на други езици се правени и с ирландския , уелския и хавайския език , като постигнатите резултати са по-малко успешни. В отговор на британския империализъм , колониалното население с времето се ориентира към запазване на националната си идентичност най-често чрез защита на своя език и ограничаване на употребата на английския език . Подобен е случаят в Ирландия , където е предотвратено изчезването на ирландския език , макар и днес той да е само език на малцинството. Подобни опити за спасяването на местните езици са правени и в Северна Америка , но без успех. Изчезване на език или естествена еволюция на езика [ редактиране | редактиране на кода ] В лингвистиката изчезването на езика и естествената му промяна с течение на времето се класифицират като два отделни термина. Естествената езикова еволюция е налице, когато даден език се развие до такава степен, че на практика изоставя своята първоначална форма без естествени носители и се превръща в отделен език. Това явление се е случило и със староанглийския език , който с течение на времето е еволюирал в средноанглийски език , а впоследствие и в съвременен английски език . Естествената еволюция на езика може да доведе и до разделянето на даден език и обособяването на езикова група от дъщерни езици, при което първоначалната форма на езика се превръща в мъртъв език. Такъв е случаят с латинския език [3] , който с течение на времето чрез простонародния латински език еволюира в съвременните романски езици . Това явление обаче не може да се класифицира като класически случай на мъртъв език, тъй като латинският език просто се е развил и е довел до създаването на нови езици, но на практика няма точно определен момент, в който латинският език е престанал да се използва. Източници [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ Crystal, David (2000) Language Death. Cambridge, UK: Cambridge University Press. ↑ Hinton, Leanne. & Hale, Ken (eds.). 2001. The Green Book of Language Revitalization in Practice. San Diego: Academic Press. ↑ Posner, Rebecca (1996). The Romance Languages. Cambridge, New York: Cambridge University Press п б р Мъртви езици Акадски • Англо-нормански • Бактрийски • Галиндски • Геез • Готски • Дакийски • Далматински • Етруски • Класически китайски • Кумански • Латински • Лемноски • Лигурски • Мидийски • Минойски • Мориорски • Нордически • Османски турски • Пали • Печенежки • Прабългарски • Пруски • Пунически • Санскрит • Согдийски • Средноанглийски • Староанглийски • Старобългарски • Старогръцки • Староперсийски • Старотюркски • Тракийски • Тюрко-аварски • Финикийски • Фригийски • Хазарски • Хетски • Хунски • Чагатайски Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мъртъв_език&oldid=7718144 “. Категория : Лингвистика Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици العربية বাংলা Deutsch English Esperanto فارسی Gaeilge עברית हिन्दी Ilokano Italiano 한국어 Latina മലയാളം Bahasa Melayu Nedersaksies Norsk Ирон سنڌي Simple English Српски / srpski தமிழ் Українська اردو 中文 Редактиране Последна редакция на страницата: в 00:34, на 20 януари 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8
  Славянски езици – Уикипедия Славянски езици от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници . Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Славянски езици Европейски държави, където славянски език ... език е официален Държави с национални Западнославянски езици Държави с национални Източнославянски ... . Разпределение на славянските езици: Индоевропейски езици Праславянски език Западнославянски езици Лехитска група Полабски език † Поморянски езици Кашубски език Словински език † Полски език ' Силезийски език ' Лужишка група Долнолужишки език Горнолужишки език Чехо-словашка група Чешки език Словашки език ... езиков съюз : „българска група“) Старобългарски език † . Църковнославянски език † Български език CACHE

Славянски езици – Уикипедия Славянски езици от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници . Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Славянски езици Европейски държави, където славянски език е официален Държави с национални Западнославянски езици Държави с национални Източнославянски езици Държави с национални Южнославянски езици Разпространение Централна Европа , Източна Европа , Русия Говорени от над 400 000 000 души Систематизация по Ethnologue виж Индоевропейски Славянски езици Западнославянски Източнославянски Южнославянски Славянски езици в Общомедия Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство , които са обединени от съвременната лингвистика в една група. Народите, които ги говорят, са наречени на името им - славянски народи . Те обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров , както и части от Централна Европа и Северна Азия . Разпределение на славянските езици: Индоевропейски езици Праславянски език Западнославянски езици Лехитска група Полабски език † Поморянски езици Кашубски език Словински език † Полски език ' Силезийски език ' Лужишка група Долнолужишки език Горнолужишки език Чехо-словашка група Чешки език Словашки език Южнославянски езици Източна група ( според българската класификация и като част от т.нар. балкански езиков съюз : „българска група“) Старобългарски език † . Църковнославянски език † Български език . Новобългарски език : Съвременен български език (официален език в Република България) (развитие на новобългарския език след 1945 г. ) Македонски език (официален език в Република Македония) (македонска езикова норма от 1945 г.) Банатски български език (Банатска книжовна норма на българския език с употреба на латиница) (писмена норма в Румъния) Западна група ( според българската класификация: „сърбохърватска група“) Словенски език Сръбски език Черногорски език Хърватски език Босненски език Източнославянски езици Кривички език † Староруски език † Беларуски език Руски език Украински език Русински език Означения : † — отмрели езици или езици, запазени само в литургична или научна форма. Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ] Словио , Новославянски език , Междуславянски език Тази статия, свързана с лингвистиката , все още е мъниче . Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите. п б р Славянски езици Източнославянски староруски † • древноновгородски † • руски • старобелоруски/староукраински † (~ западноруски, рутенски ) • белоруски • украински ( русински • западнорусински ) Западнославянски чешки • кнаански † • словашки • полски ( силезийски • кашубски ) • поморянски † • словински † • полабски † • лужишки † ( горнолужишки • долнолужишки ) Южнославянски старобългарски † • среднобългарски † • български ( банатски български • македонски ) • сърбохърватски • бошняшки • хърватски ( молишки хърватски • градишчански ) • сръбски ( славяносръбски † • черногорски ) • словенски ( прекомурски • резиянски ) Други праславянски † • църковнославянски • русенорски † • междуславянски ° • новославянски ° • словио ° † отмрели езици, ° конструирани езици, в скоби - езикови норми със спорен възглед 'език или диалект' Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Славянски_езици&oldid=8194809 “. Категория : Славянски езици Скрити категории: Статии без посочени източници Мъничета за лингвистика Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Аҧсшәа Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés العربية مصرى Asturianu Авар Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Boarisch Žemaitėška Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ বাংলা Brezhoneg Bosanski Català Нохчийн Qırımtatarca Čeština Kaszëbsczi Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Føroyskt Français Nordfriisk Furlan Frysk Gaeilge Gàidhlig Galego Gaelg 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Hrvatski Hornjoserbsce Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Ido Íslenska Italiano 日本語 Basa Jawa ქართული 한국어 Kurdî Коми Kernowek Кыргызча Latina Lëtzebuergesch Лезги Limburgs Lumbaart Lietuvių Latviešu Олык марий Македонски मराठी Bahasa Melayu Эрзянь مازِرونی Nederlands Norsk nynorsk Norsk Nouormand Occitan Ирон ਪੰਜਾਬੀ Polski Piemontèis پنجابی پښتو Português Runa Simi Romani Română Русский Русиньскый Scots Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Shqip Српски / srpski Seeltersk Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் Тоҷикӣ ไทย Tagalog Türkçe Удмурт Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vepsän kel’ Tiếng Việt West-Vlams Volapük ייִדיש Yorùbá Zeêuws 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 16:09, на 16 октомври 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Португалски език – Уикипедия Португалски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Португалски език Português Страна Португалия , Бразилия , Ангола , Мозамбик и други Брой говорещи 200 000 000 Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Италийски Романски Итало-западноромански Западноромански Гало-иберийски Иберо-романски Западноиберийски Португало-галисийски Португалски ... Португалски език – Уикипедия Португалски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Португалски език Português Страна Португалия , Бразилия , Ангола , Мозамбик и ... за португалски език Кодове ISO 639 -1 pt ISO 639-2 por ISO 639-3 POR Страни в света, където португалският език е със статут на официален език или де факто е официален език Португалски език в Общомедия Португалският език (на португалски : português или língua portuguesa , [ˈɫĩɡwɐ puɾtuˈɣezɐ] [1] ) е CACHE

Португалски език – Уикипедия Португалски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Португалски език Português Страна Португалия , Бразилия , Ангола , Мозамбик и други Брой говорещи 200 000 000 Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Италийски Романски Итало-западноромански Западноромански Гало-иберийски Иберо-романски Западноиберийски Португало-галисийски Португалски Официално положение Официален в Португалия . Бразилия Контролиран от Международен институт за португалски език Кодове ISO 639 -1 pt ISO 639-2 por ISO 639-3 POR Страни в света, където португалският език е със статут на официален език или де факто е официален език Португалски език в Общомедия Португалският език (на португалски : português или língua portuguesa , [ˈɫĩɡwɐ puɾtuˈɣezɐ] [1] ) е романски език , единствен официален език в Португалия , Бразилия , Мозамбик , Ангола , Кабо Верде , Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи [2] и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор . По традиция от колониалната епоха португалски се говори и в Макао в Китай , Гоа , Даман и Диу в Индия [3] и Малака в Малайзия . Португалският е част от иберороманската езикова група и се развива в средновековното кралство Галисия от няколко диалекта на простонародния латински . С 240 милиона души говорещи португалски, 210-215 милиона от които като роден език, това е седмият по разпространение език в света и третият сред европейските езици. [4] Португалският е също вторият по разпространение романски език след испанския , най-разпространеният език в Южна Америка и един от официалните езици на Европейския съюз и Меркосур . Съдържание 1 История 2 Класификация и свързани езици 3 Географско разпространение 3.1 Официален статут 4 Фонология 5 Граматика 6 Лексика 7 Писменост 8 Вижте също 9 Външни препратки 10 Бележки История [ редактиране | редактиране на кода ] Анимирана карта на разпределението на езиците в Югозападна Европа между 1000 и 2000 година Библиотеката на Университета на Коимбра в Португалия С установяването си на Пиренейския полуостров в края на III век пр.н.е. римляните пренасят на полуострова латинския език , от който произлизат романските езици в региона, включително португалския. Латинският е разпространен от римските войници, заселници и търговци, които изграждат мрежа от градове по целия регион. След разпадането на Римската империя през V век полуостровът е завладян от свевите и вестготите , които до голяма степен възприемат римската култура и простонародния латински език в местните му диалекти. През VIII век маврите завладяват по-голямата част от Пиренейския полуостров и арабският става официален език, но голяма част от населението продължава да говори романски диалекти, обикновено наричани мосарабски език . В запазилите независимостта си християнски държави в северната част на полуострова арабският език има по-слабо влияние, най-вече в областта на лексиката . Португалският език произлиза от средновековните романски диалекти, говорени в най-западната част на контролираните от християните области на Пиренейския полуостров. Най-ранните запазени текстове, за които се смята, че принадлежат към тази група диалекти, са административни документи от IX век, които все още съдържат множество латински фрази. Най-ранният етап от развитието на езика, до отделянето на Португалия от Галисия през XII век, се нарича протопортугалски език. През следващия етап, продължил от XII век до началото на XVI век, езикът е известен като старопортугалски или галисийско-португалски. Този етап обикновено се разделя на два подетапа. До XIV век старопортугалският постепенно навлиза в широка употреба. За известен период това е предпочитания език на лирическата поезия в цялата християнска част на Пиренейския полуостров, подобно на окситанския , който по това време е езикът на трубадурската поезия във Франция . През 1139 година Португалия става независимо кралство, през 1290 година е основан първият португалски университет (първоначално в Лисабон , по-късно преместен в Коимбра ), а португалският, наричан просто „обикновеният език“, става официален в държавата. През XIV век започва периодът на португалските мореплавателни експедиции и колониално разширение. Португалският език е пренесен в отдалечени части на Азия , Африка и Америка и днес в Европа живеят съвсем малка част от лузофоните . През XVI век португалският се превръща в лингва франка за европейската търговия в Азия и Африка, като се използва не само от португалската колониална администрация и в търговията, но и за общуване между местните власти и европейци от всички националности. Разпространението на езика е подпомогнато от смесените бракове между португалци и местни жители, както и от католическите мисионери . Мисионерската дейност довежда до възникването в Азия на креолски езици , като кристан , който остава широко използван в Азия до XIX век. Някои християнски общности в Индия , Шри Ланка , Малайзия и Индонезия продължават да използват португалския език дълго след като вече не са под португалско управление и нямат преки контакти с Португалия. Краят на старопортугалския период бележи публикуването на „Cancioneiro Geral“ на поета Гарсия ди Ризенди през 1516 година, която поставя началото на съвременния португалски. Ранният етап от неговото развитие се характеризира с включването в езика на голям брой заемки от класическия латински и старогръцкия. Класификация и свързани езици [ редактиране | редактиране на кода ] Португалският е част от западноиберийския клон на романските езици , в който влизат също испанския , астурлеонския и галисийския . Въпреки значителните лексикални и граматични сходства между португалския език и останалите романски езици, той не е взаимноразбираем с тях. Извън западноиберийските езици, португалскиговорещите обикновено имат нужда от известно изучаване на граматиката и речника, преди да постигнат приемливо ниво на разбиране на романските езици, както и обратното. Галисийският, говорен главно в областта Галисия в северозападната част на Испания , е най-близкият до португалския език, като някои автори дори го разглеждат като португалски диалект . Взаимноразбираемостта между двата езика се оценява на 85%, [5] като е по-добра при жителите на северните части на Португалия. Галисийският и португалският се разделят в резултат на политическото обособяване между Португалия и Испания, като основните различия между тях са в областта на произношението и лексиката. Въпреки това граматиката и основният лексикален фонд на галисийския остават значително по-близки до тези на португалския, отколкото до тези на испанския. По-специално, както и при португалския, в галисийския се използват бъдеще съслагателно наклонение , личен инфинитив и минало предварително време . Фала е друг диалект, понякога определян като самостоятелен език, който произлиза от старопортугалския, а днес се говори от малък брой хора в испанските градове Валверде дел Фресно , Елхас и Сан Мартин де Тревехо в Естремадура . От 16 век насам активните контакти между португалски пътешественици и заселници, африкански роби и местни жители довеждат до възникването на множество пиджини с различна степен на влияние на португалския език. Тъй като тези езици стават майчини за следващите поколения, те се развиват в пълноценни креолски езици , които се използват на много места в Азия и Африка до 18 век. Някои основани на португалския или повлияни от него креолски езици се говорят и в наши дни, главно от хора с частичен португалски произход, като броят им се оценява на около 3 милиона души. Освен тези силно повлияни от португалския езици, той става източник на заемки за много други езици, като индонезийски , тамилски (в Шри Ланка ), синхалски , малайски , бенгалски , английски , хинди , конкани , маратхи , тетун , цонга , папиаменто , японски и други. Португалският оказва силно влияние върху езиците на индианците в Бразилия . Издаденият от йезуитите през 1603 година португалско-японски речник „ Нипо Джишо “ става първият японски речник на европейски език. Подобно е положението и с издадения през 1583-1588 година португалско-китайски речник. През 1651 година излиза „Dictionarium Anamiticum, Lusitanum et Latinum“ , който поставя основите на съвременния виетнамски правопис, базиран на португалския правопис от 17 век. Географско разпространение [ редактиране | редактиране на кода ] Двуезична табела на португалски и японски в японския град Оидзуми - обратната имиграция на бразилски японци води до значителен брой португалоезични жители на града [6] Португалският е родният език на голямото мнозинство от жителите на Бразилия , [7] Португалия [8] и Сау Томе и Принсипи . Той е и преобладаващият език в Ангола , където през 1983 година за 70% от населението той е роден език, а общият брой на говорещите го е 80%. [9] [10] Макар че само за 10% от жителите на Мозамбик португалският е роден език, през 2007 година той се говори от около половината население на страната. [11] Езикът се говори и от 11,5% от жителите на Гвинея-Бисау . [12] Няма точни данни за Кабо Верде , но почти цялото население на страната е двуезично, а едноезичните говорят силно повлияния от португалския креолски кабовердиански език . Португалски се говори е в части от някогашната Португалска Индия - Гоа и Даман и Диу . [13] [14] Значителни португалскоезични имигрантски общности има в страни, като Австралия (0,13% или 26 хиляди), [15] Андора (15,4% или 13 хиляди), [16] Бермудските острови , [17] Венецуела (1 до 2% или 254-480 хиляди), [18] [19] Канада (0,72% или 219 хиляди), [20] Люксембург (9%), [8] Макао (0,6% или 12 хиляди), [21] Намибия (4-5%), [22] Парагвай (10,7% или 636 хиляди), [23] Съединените щати (0,24% или 687 хиляди), [24] Франция (495 хиляди), [25] Швейцария (196 хиляди), [26] Южноафриканската република (300-600 хиляди), [27] Япония . [28] В Съединените щати най-голямо е протугалоезичното население в Кънектикът , Масачузетс (където португалският е вторият най-разпространен език), [29] , Ню Джърси , [30] Ню Йорк , Роуд Айлънд и Флорида . Като възможен за изучаване чужд език португалският задължително присъства в програмата на училищата в Уругвай [31] и Аржентина . [32] Други страни, в които португалският се преподава често в училищата са Венецуела , [33] Замбия , [34] Република Конго , [35] Сенегал , [35] Намибия , [22] , Свазиленд [35] и Южноафриканската република . [35] Официален статут [ редактиране | редактиране на кода ] Държави и територии, в които португалският е официален език Държава/територия Население (2013) [36] Бразилия 201 009 622 Мозамбик 24 096 669 Ангола 18 565,269 Португалия 10 799 270 Гвинея-Бисау 1 660 870 Източен Тимор 1 172 390 Макао 583 003 Кабо Верде 531 046 Сао Томе и Принсипи 186 817 Общо 258 604 956 Общността на португалоезичните страни е международна организация, включваща осем независими държави, в които португалският е официален език : Ангола , Бразилия , Гвинея-Бисау , Източен Тимор , Кабо Верде , Мозамбик , Португалия и Сау Томе и Принсипи . [2] В Източен Тимор втори официален език е тетум . Екваториална Гвинея е наблюдател в организацията и кандидат за пълно членство, поради което през 2011 година започва процедура за обявяване на португалския за официален език в страната, наред с испанския и френския. [37] Освен това португалският е един от официалните езици, заедно с китайския , на специалната територия Макао , както и на няколко международни организации, сред които Меркосур , [38] Организацията на ибероамериканските държави , [39] Съюза на южноамериканските нации , Организацията на американските държави , [40] Африканския съюз [41] и Европейския съюз . [42] Фонология [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . В хода на своето развитие португалският, както каталонския и сардинския , запазва ударените гласни на простонародния латински, които в повечето други романски езици се трансформират в дифтонги (сравни порт., кат., сард. pedra с фр. pierre , исп. piedra , ит. pietra , рум. piatră , от лат. petram , „камък“. или порт. fogo , кат. foc , сард. fogu с исп. fuego , ит. fuoco , фр. feu , рум. foc , от лат. focus , „огън“). Друга характеристика на ранния португалски е отпадането на междугласните l и n , понякога последвано от сливане на двете гласни или от вмъкването между тях на епентезна гласна (сравни лат. salire , „напускам“, tenere , „имам“, catenam , „верига“, с исп. salir , tener , cadena , и порт. sair , ter , cadeia ). Когато пропусната съгласна е n , често предходната гласна се преобразува в носова — сравни лат. manum („ръка“), ranam („жаба“), bonum „добър“ с порт. mão , rãa , bõo (в наши дни mão , rã , bom ). Този процес е причината за повечето носови дифтонги, характерни за португалския. По-специално латинските окончания -anem , -anum и -onem в повечето случаи са се превърнали в -ão - лат. canem („куче“), germanum („брат“), rationem („причина“) с порт. cão , irmão , razão . Окончанията за множествено число -anes , -anos , -ones обикновено се трансформират в -ães , -ãos , -ões - cães , irmãos , razões . Граматика [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Лексика [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Писменост [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ] Общност на португалоезичните държави Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Уикипедия на Португалски език Португалският език на Ethnologue Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ Бразилското произношение е [ˈlĩɡwɐ poɾtuˈɡezɐ] . ↑ а б cplp.org 2011 . ↑ Swan 2001 . ↑ CIA 2014 . ↑ Lewis 2009 . ↑ Carvalho 2013 . ↑ Countrystudies.us 2012 . ↑ а б European Commission 2006 . ↑ Medeiros 2006a . ↑ Brown 2005 . ↑ Medeiros 2006b . ↑ Medeiros 2006c . ↑ Colaco.net 2010 . ↑ Rjmacau.com 2010 . ↑ Australian Bureau of Statistics 2014 . ↑ estadistica.ad 2014 . ↑ World InfoZone 2010 . ↑ Lewis 2013b . ↑ Gomes 2001 . ↑ Statistics Canada 2014 . ↑ pagef30.com 2008 . ↑ а б namibian.com.na 2011 . ↑ Lewis 2013a . ↑ Carvalho 2010 , с. 346. ↑ Insee 2014 . ↑ Fibbi 2010 . ↑ Pina 2001 . ↑ correiodoestado.com.br 2008 . ↑ boston.com 2014 . ↑ Library of Congress 2010 . ↑ uol.com.br 2007 . ↑ portal.educ.ar 2009 . ↑ letras.etc.br 2009 . ↑ movv.org 2009 . ↑ а б в г estadao.com.br 2010 . ↑ CIA 2013 . ↑ Factoria Audiovisual 2010 . ↑ Actrav.itcilo.org 2012 . ↑ Oei.es 2012 . ↑ OAS 2000 . ↑ African Union 2003 . ↑ EUROPA web portal 2009 . Цитирани източници ( (en) ) Official languages of Mercosul as agreed in the ''Protocol of Ouro Preto'' . // Actrav.itcilo.org. Actrav.itcilo.org, 2012. Посетен на 2012-07-23. ( (en) ) Protocol on Amendments to the Constitutive Act of the African Union (PDF) . // africa-union.org. African Union, 2003. Посетен на 2014-05-03. ( (en) ) Spoken at Home (full classification list) by Sex&producttype=Census Tables&method=Place of Usual Residence&areacode=0 Language Spoken at Home from the 2006 census . // Australian Bureau of Statistics, 2014. Посетен на 2014-02-26. ( (en) ) An immigration phenomenon: Why Portuguese is the second language of Massachusetts . // boston.com. boston.com, 2014. Посетен на 2014-02-27. ( (en) ) Angola: Language Situation. // Brown, Keith (ed.). Encyclopedia of Language and Linguistics (2 ed.). Elsevier, 2005. ISBN 0-08-044299-4 . ( (en) ) Carvalho, Ana Maria. Portuguese in the USA. // Potowski, Kim (ed.). Language Diversity in the USA. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-74533-8 . ( (en) ) Carvalho, Daniela de. Migrants and Identity in Japan and Brazil: The Nikkeijin . 2013-02-01. ISBN 978-1-13-578765-3 . ( (en) ) The World Factbook -- Field Listing - Population - CIA . // CIA, 2013. Посетен на 2013-04-06. ( (en) ) World . // cia.gov. CIA, 2014. Посетен на 2014-02-26. ( (en) ) Portuguese Language in Goa . // Colaco.net, 2010. Посетен на 2010-04-21. ( (pt) ) Japão: imigrantes brasileiros popularizam língua portuguesa . // correiodoestado.com.br. correiodoestado.com.br, 2008. Посетен на 2014-02-26. ( (en) ) Portuguese language in Brazil . // Countrystudies.us. Countrystudies.us, 2012. Посетен на 2012-07-23. ( (pt) ) Estados-membros da CPLP . // cplp.org. cplp.org, 2010. Посетен на 2011-02-28. ( (pt) ) Congo passará a ensinar português nas escolas . // estadao.com.br. estadao.com.br, 4 June 2010. Посетен на 2010-07-13. ( (fr) ) Population par nationalité . // estadistica.ad. estadistica.ad, 2014. Посетен на 2014-02-26. ( (en) ) Languages in Europe – Official EU Languages . // EUROPA web portal, 2009. Посетен на 2009-10-12. ( (en) ) Special Eurobarometer 243 'Europeans and their Languages' . // ec.europa.eu. European Commission, 2006. с. 6. Посетен на 2011-05-11. ( (pt) ) El portugués será el tercer idioma oficial de la República de Guinea Ecuatorial - Página Oficial del Gobierno de la República de Guinea Ecuatorial . // Guineaecuatorialpress.com. Factoria Audiovisual, 2010-07-20. Посетен на 2012-07-23. ( (fr) ) Fibbi, Rosita. Les Portugais en Suisse (PDF) . // bfm.admin.ch. bfm.admin.ch, 2010. Посетен на 2014-02-27. ( (pt) ) Gomes, Nancy. Os portugueses nas Américas: Venezuela, Canadá e EUA . // janusonline.pt. janusonline.pt, 2001. Посетен на 2011-05-13. ( (fr) ) Répartition des étrangers par nationalité . // insee.fr. Insee, 2014. Посетен на 2014-02-26. ( (pt) ) Língua portuguesa será opção no ensino oficial venezuelano . // letras.etc.br, 24 May 2009. Посетен на 2010-07-13. ( (en) ) Lewis, M. Paul (ed.). Galician . // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 2010-04-21. ( (en) ) Lewis, M. Paul (ed.). Paraguay . // Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition. SIL International, 2013a. Посетен на 2014-02-27. ( (en) ) Lewis, M. Paul (ed.). Venezuela . // Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition. SIL International, 2013b. Посетен на 2014-02-27. ( (en) ) Twentieth-Century Arrivals from Portugal Settle in Newark, New Jersey . // loc.gov. Library of Congress, 2010. Посетен на 2014-02-27. ( (en) ) Medeiros, Adelardo A. D. Portuguese in Africa: Angola . // linguaportuguesa.ufrn.br. linguaportuguesa.ufrn.br, 2006a. Посетен на 2014-02-26. ( (en) ) Medeiros, Adelardo A. D. Portuguese in Africa: Mozambique . // linguaportuguesa.ufrn.br. linguaportuguesa.ufrn.br, 2006b. Посетен на 2014-02-26. ( (en) ) Medeiros, Adelardo A. D. Portuguese in Africa: Guinea-Bissau . // linguaportuguesa.ufrn.br. linguaportuguesa.ufrn.br, 2006c. Посетен на 2014-02-26. ( (pt) ) A Zâmbia vai adotar a língua portuguesa no seu Ensino Básico . // movv.org, 26 May 2009. Посетен на 2010-07-13. ( (en) ) namibian.com.na . // namibian.com.na. namibian.com.na, 2011-08-15. Посетен на 2012-07-23. ( (en) ) Amendments to the Rules of Procedure of the General Assembly . // oas.org. OAS, 2000. Посетен на 2014-05-03. ( (es) ) Estatutos . // Oei.es. Oei.es, 2012. Посетен на 2012-07-23. ( (en) ) How much Portuguese is spoken in Macau? . // pagef30.com. pagef30.com, 2008. Посетен на 2014-02-27. ( (pt) ) Pina, António. Portugueses na África do Sul . // janusonline.pt. janusonline.pt, 2001. Посетен на 2014-02-27. ( (es) ) El portugués será materia obligatoria en la secundaria . // portal.educ.ar. portal.educ.ar, 21 January 2009. Посетен на 2010-07-13. ( (en) ) The Portuguese Experience: The Case of Goa, Daman and Diu . // Rjmacau.com, 2010. Посетен на 2010-04-21. ( (en) ) Population by mother tongue, by province and territory (2006 Census) . // Statistics Canada, 2014. Посетен на 2014-02-26. ( (en) ) Swan, Michael и др. Portuguese Speakers. // Learner English: a Teacher's Guide to Interference and Other Problems. Cambridge University Press, 2001. ( (pt) ) Governo uruguaio torna obrigatório ensino do português . // uol.com.br. uol.com.br, 5 November 2007. Посетен на 2010-07-13. ( (en) ) Bermuda . // World InfoZone, 2010. Посетен на 2010-04-21. п б р Официални езици на Европейския съюз английски • български • гръцки • датски • естонски • ирландски • испански • италиански • латвийски • литовски • малтийски • немски • нидерландски • полски • португалски • румънски • словашки • словенски • унгарски • фински • френски • хърватски • чешки • шведски Следните езици имат статут на официални в отделни райони, но не са официални езици за ЕС: баски • галисийски • каталонски • люксембургски • турски • уелски • фризийски Източник: Езиците в Европа п б р Романски езици Западни Ибероромански Астуро-леонски Астурски Кантабрийски Естремадурски Леонски Мирандски Галисийско-португалски Португалски Европейски Бразилски Африкански Азиатски и океански Галисийски Еонавски Фала Юдеопортугалски Португалски калао Португалски креоли Испански (кастилски) Испански (кастилски) Американски Филипински Екваториалногвинейски испански Полуостровен Староиспански Ладински Испански кало Испански креоли Други Наваро-арагонски Арагонски Юдеоарагонски Мозарабски Окситаноромански Каталонски Източен Алгерски Балеарски Централен Северен Западен Северозападен Валенсиански Юдеокаталонски Каталонски кало Окситански Овернски Гасконски Арански Лангедокски Лимузенски Провансалски Нисардски Ментонаски Вивароалпийски Староокситански Юдеопровансалски Галоромански Ойл Бургундски Шампански Франконтоански Френски Стандартен Африкански Камбоджански Канадски Индийски Лаоски Виетнамски Старофренски Среднофренски Юдеофренски Френски креоли Гало Лотарингски език Нормандски Пикардски Поатийски Сентонжонски Валонски Други Франкопровансалски Реторомански Реторомански Фриулски Ладински Романшки Северни италиански диалекти Галоиталийски Лигурски Бригаски Генуезки Интемелийски Монегаски Западноломбардски Източноломбардски Емилиански Болонски Пармиджански Романьолски Пиемонтски Юдеопиемонтски Сицилийски галоиталийски Венециански Итало-далматински , Сардински и Източни Итало-далматински Италиански Италиански Централен Тоскански Корсикански Галурски Сасарски Юдеоиталиански Южноиталиански Неаполитански Севернокалабрийски Сицилиански Южнокалабрийски Други Далматински Истрийски Сардински Сардински Кампидански Логудорски Източни Румънски Молдовски Сръбски влашки Други Арумънски Истрорумънски Мъгленорумънски Курсив показва мъртъв език . получер – езици с над 5 милиона говорещи . в скоби са разновидности на езика вляво. Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Португалски_език&oldid=7885027 “. Категория : Португалски език Скрити категории: Раздели мъничета Страници, използващи вълшебни препратки ISBN Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Acèh Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية ܐܪܡܝܐ مصرى Asturianu Azərbaycanca Башҡортса Boarisch Žemaitėška Bikol Central Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ Bahasa Banjar বাংলা བོད་ཡིག Brezhoneg Bosanski Буряад Català Chavacano de Zamboanga Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн Cebuano ᏣᎳᎩ کوردی Corsu Qırımtatarca Čeština Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski ދިވެހިބަސް Eʋegbe Ελληνικά Emiliàn e rumagnòl English Esperanto Español Eesti Euskara Estremeñu فارسی Suomi Føroyskt Français Arpetan Nordfriisk Furlan Frysk Gaeilge 贛語 Gàidhlig Galego Avañe'ẽ Gaelg 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Hornjoserbsce Kreyòl ayisyen Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 Patois Basa Jawa ქართული Qaraqalpaqsha Адыгэбзэ Kabɩyɛ Kongo Қазақша Kalaallisut ភាសាខ្មែរ ಕನ್ನಡ 한국어 Къарачай-малкъар Kurdî Коми Kernowek Кыргызча Latina Ladino Lëtzebuergesch Лезги Limburgs Ligure Lumbaart Lingála ລາວ لۊری شومالی Lietuvių Latgaļu Latviešu Malagasy Олык марий Māori Baso Minangkabau Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu Mirandés Эрзянь مازِرونی Dorerin Naoero Nāhuatl Napulitano Plattdüütsch Nedersaksies नेपाली नेपाल भाषा Nederlands Norsk nynorsk Norsk Novial Nouormand Sesotho sa Leboa Occitan Ирон ਪੰਜਾਬੀ Pangasinan Kapampangan Papiamentu Picard Norfuk / Pitkern Polski Piemontèis پنجابی Português Runa Simi Rumantsch Română Русский Русиньскый Kinyarwanda संस्कृतम् Саха тыла Sardu Sicilianu Scots سنڌي Davvisámegiella Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Gagana Samoa Shqip Српски / srpski Basa Sunda Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் ತುಳು Tetun Тоҷикӣ ไทย Tagalog Türkçe Татарча/tatarça Reo tahiti ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vèneto Vepsän kel’ Tiếng Việt West-Vlams Volapük Walon Winaray 吴语 IsiXhosa მარგალური ייִדיש Yorùbá 中文 Bân-lâm-gú 粵語 IsiZulu Редактиране Последна редакция на страницата: в 06:26, на 30 април 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



http://nov-standart.com
  Курс по английски език, немски, испански, френски - Нов стандарт + 359 898 769 726 За нас Езици Английски език Курсове по английски за възрастни Индивидуални уроци по английски език Английски за деца Специализиран английски език Интензивни летни курсове по английски Немски език Курсове по немски за възрастни Индивидуални уроци по немски език Немски за деца Специализиран и бизнес немски Интензивни ... Курс по английски език, немски, испански, френски - Нов стандарт + 359 898 769 726 За нас Езици Английски език Курсове по английски за възрастни Индивидуални уроци по английски език Английски за деца Специализиран английски език Интензивни летни курсове по английски Немски език Курсове по немски за възрастни Индивидуални уроци по немски език Немски за деца Специализиран и бизнес немски Интензивни летни курсове по немски език Френски език Курсове по френски за възрастни Индивидуални уроци по CACHE

Курс по английски език, немски, испански, френски - Нов стандарт + 359 898 769 726 За нас Езици Английски език Курсове по английски за възрастни Индивидуални уроци по английски език Английски за деца Специализиран английски език Интензивни летни курсове по английски Немски език Курсове по немски за възрастни Индивидуални уроци по немски език Немски за деца Специализиран и бизнес немски Интензивни летни курсове по немски език Френски език Курсове по френски за възрастни Индивидуални уроци по френски език Френски за деца Интензивни летни курсове по френски език Испански език Курсове по испански за възрастни Индивидуални уроци по испански език Испански за деца Интензивни летни курсове по испански език Португалски език Турски език Курсове по турски за възрастни Индивидуални и онлайн уроци по турски Турски език за деца Бизнес и юридически турски Гръцки език Японски език Български език за чужденци Ваучери за заети лица Корпоративно обучение Обучение в чужбина График на курсове Новини Контакти За нас Езици Английски език Курсове по английски за възрастни Индивидуални уроци по английски език Английски за деца Специализиран английски език Интензивни летни курсове по английски Немски език Курсове по немски за възрастни Индивидуални уроци по немски език Немски за деца Специализиран и бизнес немски Интензивни летни курсове по немски език Френски език Курсове по френски за възрастни Индивидуални уроци по френски език Френски за деца Интензивни летни курсове по френски език Испански език Курсове по испански за възрастни Индивидуални уроци по испански език Испански за деца Интензивни летни курсове по испански език Португалски език Турски език Курсове по турски за възрастни Индивидуални и онлайн уроци по турски Турски език за деца Бизнес и юридически турски Гръцки език Японски език Български език за чужденци Ваучери за заети лица Корпоративно обучение Обучение в чужбина График на курсове Новини Контакти Промоции ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Подари ваучер за курс ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Целогодишни детски курсове ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ ОПРЧР „Ваучери за заети лица' ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Онлайн обучение ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Курсове по тай ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Искаш да научиш нов език? Запиши се онлайн и вземи 5% отстъпка. онлайн записване Кой е твоят език? Английски език Немски език Френски език Испански език Гръцки език Турски език Португалски език Японски език Тайски език Bulgarian for foreigners Новини Прочети повече 21.02.2018 Курс по турски за начинаещи през март С новия месец март стартира и нов курс по т... Прочети повече 14.02.2018 Искате ли да учите испански език? Не губете повече време и започнете да план... Прочети повече 15.01.2018 За произхода на кафето в една чаша турски език Слънцето бавно се показва на хориз... Прочети повече 14.11.2017 Бизнес английски в Малта с 35% отстъпка Ако си търсите курс по бизнес английски ил... Прочети повече 25.10.2017 Коледна промоция за английски в Малта Малта се свързва с лято, слънце и море, но т... Прочети повече 15.09.2017 Курсове по английски език Искате ли да научите английски? От есента ... Прочети повече 04.09.2017 За гръцкия с любов Гръцкият език и култура периодично са обек... Прочети повече 28.08.2017 Време за купон – бузуки Всеизвестно е, че гърците както и останали... Прочети повече 24.08.2017 Испанският празник La Tomatina тази година е на 30 август Испания е позната със своите пищни и ярки п... Прочети повече 22.08.2017 Курс по английски за начинаещи от септември Курс по английски за ниво А1 от 25 септември ... Прочети повече 16.08.2017 Безплатен курс по испански или немски за деца през септември Този септември Езиков център Нов стандарт ... Прочети повече 14.08.2017 Когато си в Португалия КОГАТО СИ В ПОРТУГАЛИЯ Ако сте се наситили ... Искаш да пътуваш и едновременно с това да научиш нов език? Възползвай се от програмите на езиков център Нов Стандарт за изучаване на португалски език в Португалия и английски език в Малта. Научи повече Абонирай се за нашите промоции Карта на сайта За нас Езици Корпоративно обучение Обучение в чужбина График на курсове Новини Контакти Езици: Английски език Немски език Френски език Испански език Гръцки език Турски език Португалски език Японски език Български език за чужденци Курсове за деца: Английски език Немски език Френски език Испански език Адрес ул. „Екзарх Йосиф“ 21 1000 София Phone: +359 2 983 37 07 Mobile: + 359 898 76 97 26 Mobile: + 359 885 43 90 44 Карта на сайтаа> Copyright © 2017 ЕЦ 'Нов Стандарт' SEO Онлайн записване ученик/студент - 7% отстъпка предишен курсист - 7% отстъпка пенсионер - 9% отъстъпка Име и фамилия (задължително) Телефон за връзка (задължително) Email: Избор на курс: Избери курс от списъка Английски език Немски език Френски език Испански език Гръцки език Турски език Португалски език Японски език Български език за чужденци Специализирани курсове Фирмено обучение FCE Ниво: Избери ниво на курса ниво A1 ниво A2 ниво B1 ниво B2 ниво C1 ниво C2 Удобно време: През деня Вечер Уикенд Цена на обучението:



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Украински език – Уикипедия Украински език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране . Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. Украински език українська мова Страна Украйна , Полша , Словакия , Румъния , Молдова и други ... Украински език – Уикипедия Украински език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към ... нужните корекции. Украински език українська мова Страна Украйна , Полша , Словакия , Румъния , Молдова и ... -2 ukr ISO 639-3 UKR Украински език в Общомедия Украинският език (на украински: українська мова ) е източнославянски език , говорен от около 47 000 000 души (основно етнически украинци ) в Украйна ... на украински език в България 6 Бележки 7 Външни препратки Азбука [ редактиране | редактиране на кода CACHE

Украински език – Уикипедия Украински език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране . Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. Украински език українська мова Страна Украйна , Полша , Словакия , Румъния , Молдова и други Брой говорещи 47 000 000 Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Славянски Източнославянски Украински Официално положение Официален в Украйна Контролиран от --- Кодове ISO 639 -1 uk ISO 639-2 ukr ISO 639-3 UKR Украински език в Общомедия Украинският език (на украински: українська мова ) е източнославянски език , говорен от около 47 000 000 души (основно етнически украинци ) в Украйна , Полша , Словакия , Румъния , Молдова и други. Съдържание 1 Азбука 2 Фонетика 3 Морфология 3.1 СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ 3.1.1 Род на съществителното име 3.1.2 Число на съществителното име 3.1.3 Особености на падежните окончания в II склонение 3.1.4 Особености на съществителните имена от III склонение 3.1.5 Особености на съществителните имена от IV склонение 3.1.6 Звателен падеж 3.2 ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ 3.2.1 Степени на сравнение 3.2.2 Пълна и кратка форма 3.2.3 Склонение на прилагателните имена 3.2.4 Образуване на прилагателни имена 3.2.5 Преход на прилагателни имена в съществителни имена 3.3 ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ 3.3.1 Склонение на числителните имена 3.3.2 Склонение на редните числителни имена 3.3.3 Особености в склонението на числителните имена 3.4 МЕСТОИМЕНИЕ 3.4.1 Лични местоимения 3.4.2 Възвратно местоимение 3.4.3 Притежателно местоимение 3.4.4 Показателно местоимение 3.4.5 Определително местоимение 3.4.6 Отрицателно и неопределително местоимение 3.5 Глагол 3.5.1 Инфинитив на глагола 3.5.2 Форми за сегашно време от изявително наклонение (I спрежение) 3.5.3 Частицата б (би) 4 Литература 5 Изучаване на украински език в България 6 Бележки 7 Външни препратки Азбука [ редактиране | редактиране на кода ] В украинския език се използват 33 букви. Те са: А а Б б В в Г г Ґ ґ Д д Е е Є є Ж ж З з И и I і Ї ї Й ѝ К к Л л М м Н н О о П п Р р С с Т т У у Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Щ щ Ь ь Ю ю Я я Украинският език е много близък до руски и беларуски език . Сходството помежду им е това, че имат еднакво построена граматична схема. Например, и в трите езика съществуват падежи, склонения и др. Между украински и български език съществуват много езикови разлики, но тъй като и двата произхождат от праславянски език , имат много думи, които са близки по произношение и значение, напр. неділя (неделя), червоний (червен), любов (любов) . В украински език съществуват и думи с прабългарски характер, което е едно доказателство за хипотезите, че волжки българи са живели и по земите около река Днепър . Украинските диалекти имат в речниковия си запас значителен брой думи от полски и тюркски произход. Фонетика [ редактиране | редактиране на кода ] 1. Азбука на украинския език Азбуката на украинския език съдържа 33 букви. В украинския език има и апостроф. Той се използва за омекотяване на думата, напр.: м’який, з’ єднанi. 1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език: Ґґ [г] Є є [йе] I і [и] Ї ї [йи] Щ щ [шч] 1.2. В украинския език буквата Г г се произнася като звучното съответствие на звука [х]. 1.3. Буквата И и се произнася [ъй], или близко до ы в руския език: запитання [запъйтання] риба [ръйба] Морфология [ редактиране | редактиране на кода ] СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ [ редактиране | редактиране на кода ] Съществителното име е дума, с която се назовава конкретна или абстрактна същина. Съществителните имена в украински език (iменники) имат род, изменят се по число и падеж, групират се в склонения и разряди. Род на съществителното име [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език съществителните имена принадлежат към един от трите рода: мъжки род, женски род и среден род. Граматически род нямат съществителните, които са само в множествено число, напр.: канiкули, уста, меблi и пр. При съществителните имена има и т. нар. общ род. Той се определя синтактически или по формата на съгласуване с останалите думи, напр.: круглий сирота – кругла сирота. N.B.! Съществителните имена, които означават професия, са само от мъжки род, напр.: iнженер, асистент, пiлот. Число на съществителното име [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език (а също и в български език) има две форми за число – единствено число (однина) и множествено число (множина). В някои славянски езици (в т.ч. украински и български език) има съществителни, които имат форма само за множествено число. Ето един пример: укр. штани – рус. брюки. Има и съществителни имена, които в украински език се употребяват и в двете форми. Този вид е най–разпространен: зошит, зустрiч, доба и пр. Съществителни имена, които се употребяват само в единствено число: розвиток, туга, юнiсть. Особености на падежните окончания в II склонение [ редактиране | редактиране на кода ] Определени трудности възникват при склонение на съществителни с афикс -р. Те могат да се изменят по типа на меката, твърдата и смесената група. В родителен падеж единствено число на съществителните от мъжки род имат окончание -у (-ю), а част от тях – окончание -а. Окончание -у (-ю) имат съществителните, които обозначават явленията на природата, абстрактните понятия, наименованията на учреждения и обществени служби. Съществителните имена, отбелязващи лица, конкретни единични предмети, географски названия и др., имат окончания -а (-я). Особености на съществителните имена от III склонение [ редактиране | редактиране на кода ] Към II склонение спадат съществителните от женски род с основа на мека и твърда съгласна, а също и съществителното мати. В именителен падеж болшинството от съществителните имена имат мека съгласна: сiль, осiнь, тiнь. Има и някои съществителни, които в именителен падеж, единствено число имат твърда съгласна: кров, розкiш, стiл. В творителен падеж, единствено число съгласните се удвояват, ако те стоят след гласна буква: нiччю, тiнню. Не се удвояват съгласните б, в, м, п, р и ф: верф’ю, кiновар’ю. Особености на съществителните имена от IV склонение [ редактиране | редактиране на кода ] Единствено число. В именителен, винителен и звателен падеж, съществителните имена имат афикс –а и –я (след меки съгласни). Суфиксите –ат (-ят), -ен, се появяват в родителен и дателен падеж, а в творителен отсъстват. Множествено число. В именителен падеж след суфиксите –ат (-ят), -ен те приемат окончание -а (-я). Във винителен падеж названията на неодушевените предмети имат форми, общи с тези на именителен падеж и родителен падеж. Звателен падеж [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език съществителните имена имат седми падеж, по – специфичен от другите. Това е звателен падеж. Такава форма с окончание –е имат всички собствени имена. Ако името се състои от име и презиме, то тогава окончанията са съответно:-е/-у (за м.р.) и — є/ -о. ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ [ редактиране | редактиране на кода ] Прилагателното име е дума, с която се назовава признак, качество или свойство на предмет. Прилагателните имена в украински език (прикметники), се изменят по род, число и падеж и също така се съгласуват със съществителните имена, към които се отнасят. Също така те имат сравнителна и превъзходна степен, пълна и кратка форма. Степени на сравнение [ редактиране | редактиране на кода ] Повечето от качествените прилагателни имат две степени на сравнение – сравнителна и превъзходна (вищий i найвищий). Простата форма се образува с помощта на суфиксите (наставките) -ш- и –iш-: веселий — веселiший, здоровий – здоровiший. Пълна и кратка форма [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език прилагателните имена имат по правило пълна форма, но само някои от тях притежават и кратка форма. Пълната форма съществува в два варианта – стяжен (зелений, зелена, зелене, зеленi) и нестяжен (зеленая, зеленеє, зеленiї). Най–употребяваните форми са пълните стяженни форми за прилагателно име. Прилагателните имена от женски и среден род в именителен и винителен падеж попадат и в т.нар. нестяженна форма (синяя, синєє и за мн.ч. синiї). Нестяженните форми се използват и във фолклора. Кратките форми в украински език се използват се употребяват само в именителен и винителен падеж (зелен сад, славен народ). Те не се изменят по род, число и падеж. Склонение на прилагателните имена [ редактиране | редактиране на кода ] По характер на основата на думата прилагателните имена се разделят на две групи: твърда и мека. Към твърдата група принадлежат по–голямата част от украинските прилагателни имена. В именителен падеж, единствено число те имат окончание –ий (мъжки род) и –а (женски род), -е (среден род): бiлий, бiла, бiле. Към меката група спадат прилагателните имена, които в именителен падеж имат окончание –iй (-їй), -я, -є: нижній, нижня, нижнє. Образуване на прилагателни имена [ редактиране | редактиране на кода ] Голяма част от украинските прилагателни са вторични думи. Основните начини за тяхното образуване са: С префикси: гарний – прегарний, високий – зависокий. Със суфикси: синiй – синявий, зима – зимовий. Префиксално – суфиксално: садиба – присадибний, берег – прибережний. Със сложни основи: бiлий камiнь – бiлокам’янний, сiрий i зелений – сiрозелений. N.B.! Образуването на прилагателни имена от съществителни имена с помощ на суфикса -ськ- се съпровожда със звукови изменения: при наличие на буквите г, ж, з + -ськ(ий) - -зьк(ий). при наличие на буквите к, ч, ц + -ськ(ий) - -цьк(ий). при наличие на буквите х, ш, с + -ськ(ий) - -ськ(ий). съществуват и изключения, при които това правило не важи, напр.: герцогський, казахський. Преход на прилагателни имена в съществителни имена [ редактиране | редактиране на кода ] Някои прилагателни имена имат способност да се променят и граматически да се превърнат в съществителни имена. Те специфични прилагателни имена са групирани по следния начин: названия на лица. названия на животни. названия на помещения. названия на абстрактни понятия. ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ [ редактиране | редактиране на кода ] Числителното име (числiвники) е неизменяема част на речта, която означава численост и се употребява като пояснение на съществителното име (по – рядко – самостоятелно). Числителното име се дели по значение и форма, а също така и на количествени и редни. По състав се делят на сложни и съставни. Количествените числителни се разделят на дробни, събирателни и неопределено – количествени. Числителните имена се скланят по падеж (без думите мало, немало, чимало и др.) Формите за род и число преобладават при отделни думи: один, одна, одно и одне, однi. два (м.р., ср.р.), пiвтори (ж.р.) и др. В украинския език количествените числителни имена могат да имат и друго граматическо значение, напр. съществителни (трiйка), глаголи (потроїти), наречия (тричi). Склонение на числителните имена [ редактиране | редактиране на кода ] Числителните имена в украински език се скланят нееднотипно. 3.1.1. Склонение на числителното име ОДИН И. один одна одно одні Р. одного однієї одного одних Д. одному одній одному одним В. один и одного одну одно одні и одних Т. одним однією одним одними П. (на) одному (на) одній (на) одному (на) одних 3.1.2. Склонение на числителните имена ДВА, ТРИ, ЧОТИРИ И. два, дві три чотири Р. двох трьох чотирьох Д. двом трьом чотирьом В. аналогично на И. или Р. аналогично на И. или Р. аналогично на И. или Р. Т. двома трьома чотирма П. (на) двох (на) трьох (на) чотирьох 3.1.3. Склонение на числителните имена 5 – 20, 30, 50, 60, 70, 80 И. п'ять сім вісім Р. п'яти, п'ятьох семи, сімох восьми, вісьмох Д. п'яти, п'ятьом семи, сімом восьми, вісьмом В. п'ять, п'ятьох сім, сімох вісім, вісьмох Т. п'ятьмя, п'ятьома сьома, сімома вісьма, вісьмома П. (на) п'яти, п'ятьох (на) семи, сімох (на) восьми, вісьмох И. одинадцять двадцять Р. одинадцяти, одинадцятьох двадцяти, двадцятьох Д. одинадцяти, одинадцятьом двадцяти, двадцятьом В. одинадцять, одинадцятьох двадцять, двадцятьох Т. одинадцятьма, одинадцятьома двадцятьма, двадцятьома П. (на) одинадцяти, одинадцятьох (на) двадцяти, двадцятьох И. п'ятдесят сімдесят Р. п'ятдесяти, п'ятдесятьох сімдесяти, сімдесятьох Д. п'ятдесяти, п'ятдесятьом сімдесяти, сімдесятьом В. п'ятдесят, п'ятдесятьох сімдесят, сімдесятьох Т. п'ятдесятьма, п'ятдесятьома сімдесятьма, сімдесятьома П. (на) п'ятдесяти, п'ятдесятьох (на) сімдесяти, сімдесятьох 3.1.4. Склонение на числителните имена 200 - 900 И. двісті триста чотириста Р. двохсот трьохсот чотирьохсот Д. двомстам трьомстам чотирьомстам В. двісті, двохсот триста, трьохсот чотириста, чотирьохсот Т. двомастами трьомастами чотирмастами П. (на) двохстах (на) трьохстах (на) чотирьохстах И. п'ятсот дев'ятсот Р. п'ятисот дев'ятисот Д. п'ятистам дев'ятистам В. п'ятсот дев'ятсот Т. п'ятьмастами, п'ятьомастами дев'ятьмастами, дев'ятьомастами П. (на) п'ятистах (на) дев'ятистах Склонение на редните числителни имена [ редактиране | редактиране на кода ] Редните числителни имена се скланят аналогично на прилагателните имена. В съставните редни числителни имена се скланя само последната дума, напр.: сто сорок п’ятий – сто сорок п’ятого, сто сорок п’ятому и пр. Особености в склонението на числителните имена [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език при числителните имена, започващи с числата два, три, чотири (а също и тези, които са с проследен компонент два, три, чотири), съществителните имена се употребяват само в именителен падеж, напр.: два онуки, три учнi, чотири дочки и пр. Числителните имена, които започват с пет, в именителен и винителен падеж в комбинация със съществително име, се употребяват с формата за родителен падеж, единствено число: п’ять синiв, сiм вiдсоткiв. МЕСТОИМЕНИЕ [ редактиране | редактиране на кода ] Местоимението (займенники) е дума, която се употребява вместо съществително, прилагателно или числително име. В украински език местоименията се делят на следните разряди: лични, възвратни, притежателни, указателни, въпросително-относителни, определителни, отрицателни и неопределени. Лични местоимения [ редактиране | редактиране на кода ] В групата на личните местоимения влизат: ЛИЧНИ МЕСТ. ЛИЧНИ МЕСТ. ЕД. Ч. МН. Ч. Я Ми Ти Ви Вiн Вони Вона - - - - Воно - - - - И. я ти Р. мене тебе Д. менi тобi В. мене тебе Т. мною тобою П. (при) менi тобi В следващите четири таблици са представени особеностите на склоненията на горепосочените лични местоимения. И. вiн вона Р. його, (у) нього її, (у) неї Д. йому їй В. його, (на) нього її, (на) неї Т. ним нею П. (при) ньому, (при) нiм (при) нiй И. ми ви Р. нас вас Д. нам вам В. нас вас Т. нами вами П. нас вас N.B.! Местоименията вiн, вона, воно във формите си във винителен и родителен падеж в съчетание с предлог получават допълнителна буква –н. В украински език е прието да се употребява местоименната форма Ви при разговор с по-възраст или ранг. Подчертава също уважение и вежливост. Възвратно местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Възвратното местоимение в украински език се скланя по следния начин: И. --- Р. себе Д. собi В. себе Т. собою П. (при) собi Притежателно местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Към притежателните местоимения в украински език принадлежат: мiй, твiй, свiй, наш, ваш, їхнiй. Местоименията мiй, твiй, свiй се скланят по следния образец: И. мій моя моє мої Р. мого моєї мого моїх Д. моєму моїй моєму моїм В. мій, мого мою моє моїх, мої Т. моїм моєю моїм моїми П. (на) моєму, (на) моїм (на) моїй (на) моєму (на) моїх, (на) моїм Показателно местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Към показателните местоимения спадат следните местоимения: той (отой), цей (оцей), такий (отакий), стiльки. По-долу е представена таблица с образец за склонението на този вид местоимения. И. той та те ті Р. того тієї, тої того тих Д. тому тій тому тим В. той, того ту те, того тих, ті Т. тим тiєю тим тими П. (на) тому, (на) тiм (на) тій (на) тому, (на) тім (на) тих N.B.! : Местоимението цей се употребява при посочване на близки обекти, а той се използва при по-далечни или далечни обекти. Определително местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Към определителните местоимения принадлежат: весь, сам, самий, всякий, iнший и др. Местоименията като например весь, се скланят като прилагателните имена от твърдата група. В украински език определителните местоимения могат да се употребяват във форма с ласкателни (умалителни) суфикси: всенький, кожненький и др. Местоимението кожний има и кратка форма кожен. Местоименията хто, що, який, чий, котрий, скiльки се явяват въпросителни и относителни местоимения. Отрицателно и неопределително местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Отрицателните и неопределителните местоимения се скланят така както и въпросителните местоимения, от които те са образувани. Отрицателните местоимения се образуват с помощта на префикса ні-: нiхто, нiщо и пр. Неопределителните местоимения се съставят с помощта на партикулата (частицата) де, аби, сь (пишат се заедно) и с помощта на будь-, -небудь, казна- и пр. Неопределителното местоимение якийсь във формата си за родителен и предложен падеж пред частицата -сь получават звук [о]: якийсь – якихось. Глагол [ редактиране | редактиране на кода ] Глаголът (дієслово) е част на речта, която обозначава действие. В украински език съществуват спрегаеми и неспрегаеми глаголни форми. Към неспрегаемите форми на глагола спадат инфинитив (інфінітив), причастие (дієприкметник) и деепричастие (дієприслівник). Неспрегаемите форми не се изменят по лице, време и наклонение. Инфинитив на глагола [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език основната форма на глагола (инфинитив) има суфикс -ти: жити, розмовляти, іти. Съществува форма -ть, която се използва главно във фолклора и художествената литература. Форми за сегашно време от изявително наклонение (I спрежение) [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език, глаголите от изявително наклонение (дійсного способу) има форма за сегашно, минало и бъдеще време. Глаголите от сегашно и бъдеще време се изменят по лице. Различават се две спрежения на глаголите. По-долу е представен образец за спрягане на глаголите от I спрежение. Ед. ч. Мн. ч. розмовля-ю, пиш-у розмовля-єте, пиш-ете розмовля-єш, пиш-еш розмовля-ємо, пиш-емо розмовля-є, пиш-е розмовля-ють, пиш-yть N.B.! При образуване на лични форми въз основа на глаголи от I спрежение, се получава редуване на следните съгласни: г, к, х – ж, ч, ш з, с – ж, ш т – ч ск – щ [шч] г — гн Следващата таблица е образец за спрягане на глаголи от II спрежение: Ед. число Мн. число леж-у, нош-у леж-имо, нос-имо леж-иш, нос-иш леж-ите, нос-ите леж-ить, нос-ить леж-ать, нос-ять N.B.! При образуване на лични форми въз основа на глаголи от II спрежение, се получава редуване на следните съгласни: б, п, в, м, ф – бл, пл, вл, мл, фл (за 1 л. ед. ч. и 3 л. ед. ч.) д – дж, з – ж, с – ш, т – ч (1 л. ед. ч.) г – ж (във всички лица) Частицата б (би) [ редактиране | редактиране на кода ] Глаголите от т. нар. умовного способу (условно наклонение) се образуват от формите за минало време с помощта на частицата б (би). Литература [ редактиране | редактиране на кода ] Изучаване на украински език в България [ редактиране | редактиране на кода ] Украински език в Република България се изучава в СУ 'Св. Климент Охридски'. Преподаватели там са Албена Стаменова, Валентина Драгулева, Лидия Терзийска, Райна Камберова и Владимир Колев. [1] През 2008 г. беше издаден първият в България учебник по украински език за българи, с автори Албена Стаменова и Райна Камберова. [2] Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ http://www.bgukrainistika.com/bg/i/?plID=1&scID=6 (посетен на 16.01.2014 г.) ↑ http://www.bgukrainistika.com/bg/?plID=1&scID=53&page=PageLayout&lang=bg (посетен на 16.01.2014 г.) Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Украинският език на Ethnologue Уикипедия на украински п б р Славянски езици Източнославянски староруски † • древноновгородски † • руски • старобелоруски/староукраински † (~ западноруски, рутенски ) • белоруски • украински ( русински • западнорусински ) Западнославянски чешки • кнаански † • словашки • полски ( силезийски • кашубски ) • поморянски † • словински † • полабски † • лужишки † ( горнолужишки • долнолужишки ) Южнославянски старобългарски † • среднобългарски † • български ( банатски български • македонски ) • сърбохърватски • бошняшки • хърватски ( молишки хърватски • градишчански ) • сръбски ( славяносръбски † • черногорски ) • словенски ( прекомурски • резиянски ) Други праславянски † • църковнославянски • русенорски † • междуславянски ° • новославянски ° • словио ° † отмрели езици, ° конструирани езици, в скоби - езикови норми със спорен възглед 'език или диалект' Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Украински_език&oldid=8356836 “. Категория : Украински език Скрита категория: Статии за редактиране Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Аҧсшәа Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية مصرى Asturianu Авар Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Boarisch Žemaitėška Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ Bislama বাংলা བོད་ཡིག Brezhoneg Bosanski Буряад Català Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн Cebuano کوردی Corsu Qırımtatarca Čeština Kaszëbsczi Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Français Nordfriisk Frysk Gaeilge Gagauz Gàidhlig Galego Gaelg 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Hornjoserbsce Magyar Հայերեն Bahasa Indonesia Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 ქართული Qaraqalpaqsha Қазақша Kalaallisut ភាសាខ្មែរ 한국어 Къарачай-малкъар Kurdî Коми Kernowek Кыргызча Latina Lëtzebuergesch Limburgs Ligure Lumbaart Lietuvių Latviešu Мокшень Олык марий Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu Эрзянь Plattdüütsch नेपाली नेपाल भाषा Nederlands Norsk nynorsk Norsk Occitan Ирон ਪੰਜਾਬੀ Papiamentu Polski Piemontèis پنجابی Português Runa Simi Română Русский Русиньскый Саха тыла Sardu Scots Davvisámegiella Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Gagana Samoa Shqip Српски / srpski Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் Тоҷикӣ ไทย Türkmençe Tagalog Türkçe Татарча/tatarça Twi Удмурт ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vepsän kel’ Tiếng Việt Volapük Walon მარგალური ייִדיש Yorùbá 中文 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 11:39, на 30 януари 2018. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Украински език – Уикипедия Украински език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране . Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. Украински език українська мова Страна Украйна , Полша , Словакия , Румъния , Молдова и други ... Украински език – Уикипедия Украински език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към ... нужните корекции. Украински език українська мова Страна Украйна , Полша , Словакия , Румъния , Молдова и ... -2 ukr ISO 639-3 UKR Украински език в Общомедия Украинският език (на украински: українська мова ) е източнославянски език , говорен от около 47 000 000 души (основно етнически украинци ) в Украйна ... на украински език в България 6 Бележки 7 Външни препратки Азбука [ редактиране | редактиране на кода CACHE

Украински език – Уикипедия Украински език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране . Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. Украински език українська мова Страна Украйна , Полша , Словакия , Румъния , Молдова и други Брой говорещи 47 000 000 Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Славянски Източнославянски Украински Официално положение Официален в Украйна Контролиран от --- Кодове ISO 639 -1 uk ISO 639-2 ukr ISO 639-3 UKR Украински език в Общомедия Украинският език (на украински: українська мова ) е източнославянски език , говорен от около 47 000 000 души (основно етнически украинци ) в Украйна , Полша , Словакия , Румъния , Молдова и други. Съдържание 1 Азбука 2 Фонетика 3 Морфология 3.1 СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ 3.1.1 Род на съществителното име 3.1.2 Число на съществителното име 3.1.3 Особености на падежните окончания в II склонение 3.1.4 Особености на съществителните имена от III склонение 3.1.5 Особености на съществителните имена от IV склонение 3.1.6 Звателен падеж 3.2 ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ 3.2.1 Степени на сравнение 3.2.2 Пълна и кратка форма 3.2.3 Склонение на прилагателните имена 3.2.4 Образуване на прилагателни имена 3.2.5 Преход на прилагателни имена в съществителни имена 3.3 ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ 3.3.1 Склонение на числителните имена 3.3.2 Склонение на редните числителни имена 3.3.3 Особености в склонението на числителните имена 3.4 МЕСТОИМЕНИЕ 3.4.1 Лични местоимения 3.4.2 Възвратно местоимение 3.4.3 Притежателно местоимение 3.4.4 Показателно местоимение 3.4.5 Определително местоимение 3.4.6 Отрицателно и неопределително местоимение 3.5 Глагол 3.5.1 Инфинитив на глагола 3.5.2 Форми за сегашно време от изявително наклонение (I спрежение) 3.5.3 Частицата б (би) 4 Литература 5 Изучаване на украински език в България 6 Бележки 7 Външни препратки Азбука [ редактиране | редактиране на кода ] В украинския език се използват 33 букви. Те са: А а Б б В в Г г Ґ ґ Д д Е е Є є Ж ж З з И и I і Ї ї Й ѝ К к Л л М м Н н О о П п Р р С с Т т У у Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Щ щ Ь ь Ю ю Я я Украинският език е много близък до руски и беларуски език . Сходството помежду им е това, че имат еднакво построена граматична схема. Например, и в трите езика съществуват падежи, склонения и др. Между украински и български език съществуват много езикови разлики, но тъй като и двата произхождат от праславянски език , имат много думи, които са близки по произношение и значение, напр. неділя (неделя), червоний (червен), любов (любов) . В украински език съществуват и думи с прабългарски характер, което е едно доказателство за хипотезите, че волжки българи са живели и по земите около река Днепър . Украинските диалекти имат в речниковия си запас значителен брой думи от полски и тюркски произход. Фонетика [ редактиране | редактиране на кода ] 1. Азбука на украинския език Азбуката на украинския език съдържа 33 букви. В украинския език има и апостроф. Той се използва за омекотяване на думата, напр.: м’який, з’ єднанi. 1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език: Ґґ [г] Є є [йе] I і [и] Ї ї [йи] Щ щ [шч] 1.2. В украинския език буквата Г г се произнася като звучното съответствие на звука [х]. 1.3. Буквата И и се произнася [ъй], или близко до ы в руския език: запитання [запъйтання] риба [ръйба] Морфология [ редактиране | редактиране на кода ] СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ [ редактиране | редактиране на кода ] Съществителното име е дума, с която се назовава конкретна или абстрактна същина. Съществителните имена в украински език (iменники) имат род, изменят се по число и падеж, групират се в склонения и разряди. Род на съществителното име [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език съществителните имена принадлежат към един от трите рода: мъжки род, женски род и среден род. Граматически род нямат съществителните, които са само в множествено число, напр.: канiкули, уста, меблi и пр. При съществителните имена има и т. нар. общ род. Той се определя синтактически или по формата на съгласуване с останалите думи, напр.: круглий сирота – кругла сирота. N.B.! Съществителните имена, които означават професия, са само от мъжки род, напр.: iнженер, асистент, пiлот. Число на съществителното име [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език (а също и в български език) има две форми за число – единствено число (однина) и множествено число (множина). В някои славянски езици (в т.ч. украински и български език) има съществителни, които имат форма само за множествено число. Ето един пример: укр. штани – рус. брюки. Има и съществителни имена, които в украински език се употребяват и в двете форми. Този вид е най–разпространен: зошит, зустрiч, доба и пр. Съществителни имена, които се употребяват само в единствено число: розвиток, туга, юнiсть. Особености на падежните окончания в II склонение [ редактиране | редактиране на кода ] Определени трудности възникват при склонение на съществителни с афикс -р. Те могат да се изменят по типа на меката, твърдата и смесената група. В родителен падеж единствено число на съществителните от мъжки род имат окончание -у (-ю), а част от тях – окончание -а. Окончание -у (-ю) имат съществителните, които обозначават явленията на природата, абстрактните понятия, наименованията на учреждения и обществени служби. Съществителните имена, отбелязващи лица, конкретни единични предмети, географски названия и др., имат окончания -а (-я). Особености на съществителните имена от III склонение [ редактиране | редактиране на кода ] Към II склонение спадат съществителните от женски род с основа на мека и твърда съгласна, а също и съществителното мати. В именителен падеж болшинството от съществителните имена имат мека съгласна: сiль, осiнь, тiнь. Има и някои съществителни, които в именителен падеж, единствено число имат твърда съгласна: кров, розкiш, стiл. В творителен падеж, единствено число съгласните се удвояват, ако те стоят след гласна буква: нiччю, тiнню. Не се удвояват съгласните б, в, м, п, р и ф: верф’ю, кiновар’ю. Особености на съществителните имена от IV склонение [ редактиране | редактиране на кода ] Единствено число. В именителен, винителен и звателен падеж, съществителните имена имат афикс –а и –я (след меки съгласни). Суфиксите –ат (-ят), -ен, се появяват в родителен и дателен падеж, а в творителен отсъстват. Множествено число. В именителен падеж след суфиксите –ат (-ят), -ен те приемат окончание -а (-я). Във винителен падеж названията на неодушевените предмети имат форми, общи с тези на именителен падеж и родителен падеж. Звателен падеж [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език съществителните имена имат седми падеж, по – специфичен от другите. Това е звателен падеж. Такава форма с окончание –е имат всички собствени имена. Ако името се състои от име и презиме, то тогава окончанията са съответно:-е/-у (за м.р.) и — є/ -о. ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ [ редактиране | редактиране на кода ] Прилагателното име е дума, с която се назовава признак, качество или свойство на предмет. Прилагателните имена в украински език (прикметники), се изменят по род, число и падеж и също така се съгласуват със съществителните имена, към които се отнасят. Също така те имат сравнителна и превъзходна степен, пълна и кратка форма. Степени на сравнение [ редактиране | редактиране на кода ] Повечето от качествените прилагателни имат две степени на сравнение – сравнителна и превъзходна (вищий i найвищий). Простата форма се образува с помощта на суфиксите (наставките) -ш- и –iш-: веселий — веселiший, здоровий – здоровiший. Пълна и кратка форма [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език прилагателните имена имат по правило пълна форма, но само някои от тях притежават и кратка форма. Пълната форма съществува в два варианта – стяжен (зелений, зелена, зелене, зеленi) и нестяжен (зеленая, зеленеє, зеленiї). Най–употребяваните форми са пълните стяженни форми за прилагателно име. Прилагателните имена от женски и среден род в именителен и винителен падеж попадат и в т.нар. нестяженна форма (синяя, синєє и за мн.ч. синiї). Нестяженните форми се използват и във фолклора. Кратките форми в украински език се използват се употребяват само в именителен и винителен падеж (зелен сад, славен народ). Те не се изменят по род, число и падеж. Склонение на прилагателните имена [ редактиране | редактиране на кода ] По характер на основата на думата прилагателните имена се разделят на две групи: твърда и мека. Към твърдата група принадлежат по–голямата част от украинските прилагателни имена. В именителен падеж, единствено число те имат окончание –ий (мъжки род) и –а (женски род), -е (среден род): бiлий, бiла, бiле. Към меката група спадат прилагателните имена, които в именителен падеж имат окончание –iй (-їй), -я, -є: нижній, нижня, нижнє. Образуване на прилагателни имена [ редактиране | редактиране на кода ] Голяма част от украинските прилагателни са вторични думи. Основните начини за тяхното образуване са: С префикси: гарний – прегарний, високий – зависокий. Със суфикси: синiй – синявий, зима – зимовий. Префиксално – суфиксално: садиба – присадибний, берег – прибережний. Със сложни основи: бiлий камiнь – бiлокам’янний, сiрий i зелений – сiрозелений. N.B.! Образуването на прилагателни имена от съществителни имена с помощ на суфикса -ськ- се съпровожда със звукови изменения: при наличие на буквите г, ж, з + -ськ(ий) - -зьк(ий). при наличие на буквите к, ч, ц + -ськ(ий) - -цьк(ий). при наличие на буквите х, ш, с + -ськ(ий) - -ськ(ий). съществуват и изключения, при които това правило не важи, напр.: герцогський, казахський. Преход на прилагателни имена в съществителни имена [ редактиране | редактиране на кода ] Някои прилагателни имена имат способност да се променят и граматически да се превърнат в съществителни имена. Те специфични прилагателни имена са групирани по следния начин: названия на лица. названия на животни. названия на помещения. названия на абстрактни понятия. ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ [ редактиране | редактиране на кода ] Числителното име (числiвники) е неизменяема част на речта, която означава численост и се употребява като пояснение на съществителното име (по – рядко – самостоятелно). Числителното име се дели по значение и форма, а също така и на количествени и редни. По състав се делят на сложни и съставни. Количествените числителни се разделят на дробни, събирателни и неопределено – количествени. Числителните имена се скланят по падеж (без думите мало, немало, чимало и др.) Формите за род и число преобладават при отделни думи: один, одна, одно и одне, однi. два (м.р., ср.р.), пiвтори (ж.р.) и др. В украинския език количествените числителни имена могат да имат и друго граматическо значение, напр. съществителни (трiйка), глаголи (потроїти), наречия (тричi). Склонение на числителните имена [ редактиране | редактиране на кода ] Числителните имена в украински език се скланят нееднотипно. 3.1.1. Склонение на числителното име ОДИН И. один одна одно одні Р. одного однієї одного одних Д. одному одній одному одним В. один и одного одну одно одні и одних Т. одним однією одним одними П. (на) одному (на) одній (на) одному (на) одних 3.1.2. Склонение на числителните имена ДВА, ТРИ, ЧОТИРИ И. два, дві три чотири Р. двох трьох чотирьох Д. двом трьом чотирьом В. аналогично на И. или Р. аналогично на И. или Р. аналогично на И. или Р. Т. двома трьома чотирма П. (на) двох (на) трьох (на) чотирьох 3.1.3. Склонение на числителните имена 5 – 20, 30, 50, 60, 70, 80 И. п'ять сім вісім Р. п'яти, п'ятьох семи, сімох восьми, вісьмох Д. п'яти, п'ятьом семи, сімом восьми, вісьмом В. п'ять, п'ятьох сім, сімох вісім, вісьмох Т. п'ятьмя, п'ятьома сьома, сімома вісьма, вісьмома П. (на) п'яти, п'ятьох (на) семи, сімох (на) восьми, вісьмох И. одинадцять двадцять Р. одинадцяти, одинадцятьох двадцяти, двадцятьох Д. одинадцяти, одинадцятьом двадцяти, двадцятьом В. одинадцять, одинадцятьох двадцять, двадцятьох Т. одинадцятьма, одинадцятьома двадцятьма, двадцятьома П. (на) одинадцяти, одинадцятьох (на) двадцяти, двадцятьох И. п'ятдесят сімдесят Р. п'ятдесяти, п'ятдесятьох сімдесяти, сімдесятьох Д. п'ятдесяти, п'ятдесятьом сімдесяти, сімдесятьом В. п'ятдесят, п'ятдесятьох сімдесят, сімдесятьох Т. п'ятдесятьма, п'ятдесятьома сімдесятьма, сімдесятьома П. (на) п'ятдесяти, п'ятдесятьох (на) сімдесяти, сімдесятьох 3.1.4. Склонение на числителните имена 200 - 900 И. двісті триста чотириста Р. двохсот трьохсот чотирьохсот Д. двомстам трьомстам чотирьомстам В. двісті, двохсот триста, трьохсот чотириста, чотирьохсот Т. двомастами трьомастами чотирмастами П. (на) двохстах (на) трьохстах (на) чотирьохстах И. п'ятсот дев'ятсот Р. п'ятисот дев'ятисот Д. п'ятистам дев'ятистам В. п'ятсот дев'ятсот Т. п'ятьмастами, п'ятьомастами дев'ятьмастами, дев'ятьомастами П. (на) п'ятистах (на) дев'ятистах Склонение на редните числителни имена [ редактиране | редактиране на кода ] Редните числителни имена се скланят аналогично на прилагателните имена. В съставните редни числителни имена се скланя само последната дума, напр.: сто сорок п’ятий – сто сорок п’ятого, сто сорок п’ятому и пр. Особености в склонението на числителните имена [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език при числителните имена, започващи с числата два, три, чотири (а също и тези, които са с проследен компонент два, три, чотири), съществителните имена се употребяват само в именителен падеж, напр.: два онуки, три учнi, чотири дочки и пр. Числителните имена, които започват с пет, в именителен и винителен падеж в комбинация със съществително име, се употребяват с формата за родителен падеж, единствено число: п’ять синiв, сiм вiдсоткiв. МЕСТОИМЕНИЕ [ редактиране | редактиране на кода ] Местоимението (займенники) е дума, която се употребява вместо съществително, прилагателно или числително име. В украински език местоименията се делят на следните разряди: лични, възвратни, притежателни, указателни, въпросително-относителни, определителни, отрицателни и неопределени. Лични местоимения [ редактиране | редактиране на кода ] В групата на личните местоимения влизат: ЛИЧНИ МЕСТ. ЛИЧНИ МЕСТ. ЕД. Ч. МН. Ч. Я Ми Ти Ви Вiн Вони Вона - - - - Воно - - - - И. я ти Р. мене тебе Д. менi тобi В. мене тебе Т. мною тобою П. (при) менi тобi В следващите четири таблици са представени особеностите на склоненията на горепосочените лични местоимения. И. вiн вона Р. його, (у) нього її, (у) неї Д. йому їй В. його, (на) нього її, (на) неї Т. ним нею П. (при) ньому, (при) нiм (при) нiй И. ми ви Р. нас вас Д. нам вам В. нас вас Т. нами вами П. нас вас N.B.! Местоименията вiн, вона, воно във формите си във винителен и родителен падеж в съчетание с предлог получават допълнителна буква –н. В украински език е прието да се употребява местоименната форма Ви при разговор с по-възраст или ранг. Подчертава също уважение и вежливост. Възвратно местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Възвратното местоимение в украински език се скланя по следния начин: И. --- Р. себе Д. собi В. себе Т. собою П. (при) собi Притежателно местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Към притежателните местоимения в украински език принадлежат: мiй, твiй, свiй, наш, ваш, їхнiй. Местоименията мiй, твiй, свiй се скланят по следния образец: И. мій моя моє мої Р. мого моєї мого моїх Д. моєму моїй моєму моїм В. мій, мого мою моє моїх, мої Т. моїм моєю моїм моїми П. (на) моєму, (на) моїм (на) моїй (на) моєму (на) моїх, (на) моїм Показателно местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Към показателните местоимения спадат следните местоимения: той (отой), цей (оцей), такий (отакий), стiльки. По-долу е представена таблица с образец за склонението на този вид местоимения. И. той та те ті Р. того тієї, тої того тих Д. тому тій тому тим В. той, того ту те, того тих, ті Т. тим тiєю тим тими П. (на) тому, (на) тiм (на) тій (на) тому, (на) тім (на) тих N.B.! : Местоимението цей се употребява при посочване на близки обекти, а той се използва при по-далечни или далечни обекти. Определително местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Към определителните местоимения принадлежат: весь, сам, самий, всякий, iнший и др. Местоименията като например весь, се скланят като прилагателните имена от твърдата група. В украински език определителните местоимения могат да се употребяват във форма с ласкателни (умалителни) суфикси: всенький, кожненький и др. Местоимението кожний има и кратка форма кожен. Местоименията хто, що, який, чий, котрий, скiльки се явяват въпросителни и относителни местоимения. Отрицателно и неопределително местоимение [ редактиране | редактиране на кода ] Отрицателните и неопределителните местоимения се скланят така както и въпросителните местоимения, от които те са образувани. Отрицателните местоимения се образуват с помощта на префикса ні-: нiхто, нiщо и пр. Неопределителните местоимения се съставят с помощта на партикулата (частицата) де, аби, сь (пишат се заедно) и с помощта на будь-, -небудь, казна- и пр. Неопределителното местоимение якийсь във формата си за родителен и предложен падеж пред частицата -сь получават звук [о]: якийсь – якихось. Глагол [ редактиране | редактиране на кода ] Глаголът (дієслово) е част на речта, която обозначава действие. В украински език съществуват спрегаеми и неспрегаеми глаголни форми. Към неспрегаемите форми на глагола спадат инфинитив (інфінітив), причастие (дієприкметник) и деепричастие (дієприслівник). Неспрегаемите форми не се изменят по лице, време и наклонение. Инфинитив на глагола [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език основната форма на глагола (инфинитив) има суфикс -ти: жити, розмовляти, іти. Съществува форма -ть, която се използва главно във фолклора и художествената литература. Форми за сегашно време от изявително наклонение (I спрежение) [ редактиране | редактиране на кода ] В украински език, глаголите от изявително наклонение (дійсного способу) има форма за сегашно, минало и бъдеще време. Глаголите от сегашно и бъдеще време се изменят по лице. Различават се две спрежения на глаголите. По-долу е представен образец за спрягане на глаголите от I спрежение. Ед. ч. Мн. ч. розмовля-ю, пиш-у розмовля-єте, пиш-ете розмовля-єш, пиш-еш розмовля-ємо, пиш-емо розмовля-є, пиш-е розмовля-ють, пиш-yть N.B.! При образуване на лични форми въз основа на глаголи от I спрежение, се получава редуване на следните съгласни: г, к, х – ж, ч, ш з, с – ж, ш т – ч ск – щ [шч] г — гн Следващата таблица е образец за спрягане на глаголи от II спрежение: Ед. число Мн. число леж-у, нош-у леж-имо, нос-имо леж-иш, нос-иш леж-ите, нос-ите леж-ить, нос-ить леж-ать, нос-ять N.B.! При образуване на лични форми въз основа на глаголи от II спрежение, се получава редуване на следните съгласни: б, п, в, м, ф – бл, пл, вл, мл, фл (за 1 л. ед. ч. и 3 л. ед. ч.) д – дж, з – ж, с – ш, т – ч (1 л. ед. ч.) г – ж (във всички лица) Частицата б (би) [ редактиране | редактиране на кода ] Глаголите от т. нар. умовного способу (условно наклонение) се образуват от формите за минало време с помощта на частицата б (би). Литература [ редактиране | редактиране на кода ] Изучаване на украински език в България [ редактиране | редактиране на кода ] Украински език в Република България се изучава в СУ 'Св. Климент Охридски'. Преподаватели там са Албена Стаменова, Валентина Драгулева, Лидия Терзийска, Райна Камберова и Владимир Колев. [1] През 2008 г. беше издаден първият в България учебник по украински език за българи, с автори Албена Стаменова и Райна Камберова. [2] Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ http://www.bgukrainistika.com/bg/i/?plID=1&scID=6 (посетен на 16.01.2014 г.) ↑ http://www.bgukrainistika.com/bg/?plID=1&scID=53&page=PageLayout&lang=bg (посетен на 16.01.2014 г.) Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Украинският език на Ethnologue Уикипедия на украински п б р Славянски езици Източнославянски староруски † • древноновгородски † • руски • старобелоруски/староукраински † (~ западноруски, рутенски ) • белоруски • украински ( русински • западнорусински ) Западнославянски чешки • кнаански † • словашки • полски ( силезийски • кашубски ) • поморянски † • словински † • полабски † • лужишки † ( горнолужишки • долнолужишки ) Южнославянски старобългарски † • среднобългарски † • български ( банатски български • македонски ) • сърбохърватски • бошняшки • хърватски ( молишки хърватски • градишчански ) • сръбски ( славяносръбски † • черногорски ) • словенски ( прекомурски • резиянски ) Други праславянски † • църковнославянски • русенорски † • междуславянски ° • новославянски ° • словио ° † отмрели езици, ° конструирани езици, в скоби - езикови норми със спорен възглед 'език или диалект' Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Украински_език&oldid=8356836 “. Категория : Украински език Скрита категория: Статии за редактиране Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Аҧсшәа Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية مصرى Asturianu Авар Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Boarisch Žemaitėška Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ Bislama বাংলা བོད་ཡིག Brezhoneg Bosanski Буряад Català Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн Cebuano کوردی Corsu Qırımtatarca Čeština Kaszëbsczi Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Français Nordfriisk Frysk Gaeilge Gagauz Gàidhlig Galego Gaelg 客家語/Hak-kâ-ngî עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Hornjoserbsce Magyar Հայերեն Bahasa Indonesia Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 ქართული Qaraqalpaqsha Қазақша Kalaallisut ភាសាខ្មែរ 한국어 Къарачай-малкъар Kurdî Коми Kernowek Кыргызча Latina Lëtzebuergesch Limburgs Ligure Lumbaart Lietuvių Latviešu Мокшень Олык марий Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu Эрзянь Plattdüütsch नेपाली नेपाल भाषा Nederlands Norsk nynorsk Norsk Occitan Ирон ਪੰਜਾਬੀ Papiamentu Polski Piemontèis پنجابی Português Runa Simi Română Русский Русиньскый Саха тыла Sardu Scots Davvisámegiella Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Gagana Samoa Shqip Српски / srpski Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் Тоҷикӣ ไทย Türkmençe Tagalog Türkçe Татарча/tatarça Twi Удмурт ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vepsän kel’ Tiếng Việt Volapük Walon მარგალური ייִדיש Yorùbá 中文 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 11:39, на 30 януари 2018. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.softonic.com
  Безплатни изтегляния на софтуер и прегледи - Softonic Softonic in your language Español English Français Deutsch Italiano Português 中文 Polski Nederlands 日本語 Türkçe 한국어/조선말 Svenska Norsk עִבְרִית عربي Русский Dansk Suomi Bahasa Indonesia Bahasa Melayu Tiếng Việt Tagalog Română ภาษาไทย български език Magyar Ελληνικά Čeština Discover the New Softonic Apps 5 TURBO BOOSTER Speed up your Android device ... език Magyar Ελληνικά Čeština Discover the New Softonic Apps 5 TURBO BOOSTER Speed up your Android ... С най-добра оценка Последно добавен Изтегляне Изтегляне Лиценз изпробвайте Език Английски Adobe ... изпробвайте Език Английски Adobe Photoshop CC 2015.1 Изпробвайте богатия нов набор функции на Photoshop Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Adobe Reader XI 11.0.09 Adobe Reader 11: основният визуализатор за PDF Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз изпробвайте Език CACHE

Безплатни изтегляния на софтуер и прегледи - Softonic Softonic in your language Español English Français Deutsch Italiano Português 中文 Polski Nederlands 日本語 Türkçe 한국어/조선말 Svenska Norsk עִבְרִית عربي Русский Dansk Suomi Bahasa Indonesia Bahasa Melayu Tiếng Việt Tagalog Română ภาษาไทย български език Magyar Ελληνικά Čeština Discover the New Softonic Apps 5 TURBO BOOSTER Speed up your Android device Install FLIP BATTERY SAVER Flip your phone, save battery Install TECHMEAPP Android like you've never imagined Install DAILY POP Popular apps, daily Install WIFI PATROL Check your Wi-Fi signal level in real time Install Безплатен софтуер. Сигурни изтегляния. Търсене в Softonic Search: Windows Android Blog Категории Категории Windows Компютърни игри Браузъри Помощни софтуерни програми Сигурност Видео Аудио Комуникация Дизайн и фотография Персонализиране на работния плот Изтегляне Бизнес Наука и образование Разработка Мрежи Уеб сайтове и блогове Стрийминг на мултимедия Категории Най-чести търсения Най-честите търсения на нашите потребители viber / кули / gta / skype 4 / k2 player / gta8 / gta san andreas / imo / powerpoint / need for / fifa 2017 / игри с коли / зомбита / gom / nokia / nero / gta san andreas / minecraft / word / winrar / need for speed / Още популярни търсения Grand Theft Auto V Една от най-добрите игри за всички времена Изтегляне IObit Malware Fighter IObit Malware Fighter Изтегляне Spintires Добре дошли в ада на камионите Изтегляне ‹ › Най-новите прегледи на софтуер С най-добра оценка Последно добавен Изтегляне Изтегляне Лиценз изпробвайте Език Английски Adobe Illustrator CC 2015 Еталон при създаването на векторни графики Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз изпробвайте Език Английски Adobe Photoshop CC 2015.1 Изпробвайте богатия нов набор функции на Photoshop Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Adobe Reader XI 11.0.09 Adobe Reader 11: основният визуализатор за PDF Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз изпробвайте Език Английски WinRAR 5.40 Една от най-добрите програми за компресиране на файлове Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Picasa 3.9.141.259 Най-новата Picasa с много нови функции Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски VLC media player 2.2.4 Просто най-добрият мултиформатен мултимедиен плейър Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Skype 7.23.0.105 VoIP технология, чрез която да се обаждате по цял свят Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз изпробвайте Език Английски Half-Life 2 Demo Приключението няма да бъде лесно...очаквайте всичко Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Hamachi 2.2.0.303 Създайте сигурна частна мрежа между два компютъра Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Google Earth 7.1.5.1557 Изследвайте света Оценка 10/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език All Video Downloader 5.9.4.0 Теглете видеоклипове от над 190 сайта за поточно предаване на видео Оценка 8/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Fotor Photo Editor 2.0.3 Елегантен и лесен за използване редактор за снимки Оценка 7/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Google Chrome Beta 55.0.2883.21 Опитайте най-новите функции на Chrome в тази бета версия Оценка 8/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Microsoft Visual Basic Express Edition 2008 Нова версия на известната среда за програмиране Оценка 9/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски UC Browser 5.7.15533.1010 Популярният мобилен браузър пристига за Windows Оценка 8/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз изпробвайте Език Английски Windows 10 Windows 10 е тук, за да промени играта Оценка 0/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски City Racing Безплатна състезателна игра в тестова среда Оценка 4/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски 360 Total Security 7.6.0.1031 Антивирусна защита за много машини Оценка 8/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Nokia Suite (Nokia Ovi Suite) 3.8.48.0 Всичко, от което се нуждаете, за да синхронизирате вашия Nokia телефон с компютър Оценка 8/10 Изтегляне Изтегляне Лиценз безплатно Език Английски Free MP3 Cutter Joiner 10.8 Режете и свързвайте MP3 файлове, донякъде Оценка 4/10 Реклама Най-чести изтегляния: Windows Viber Връзка между десктоп компютър и мобилно устройство uTorrent Skype WinRAR KMPlayer Adobe Flash Player Winamp VLC media player GOM Media Player BitComet BS.Player Avast Free Antivirus CCleaner Microsoft PowerPoint DAEMON Tools Lite Minecraft Mozilla Firefox Photoscape Nero Burning ROM 2017 Microsoft Office 2010 Реклама Дейност на приятели Softonic Реклама Информация за Softonic За Softonic [en] Правна информация [en] Software Policy [en] Работа с нас [en] Клиентска поддръжка [en] Четете блога на компанията [en] Разработчици Качете и управлявайте Вашия софтуер [en] Рекламирайте Вашия софтуер [en] Продайте Вашия софтуер [en] Печелете допълнително пари от Вашите програми [en] B2B Рекламирайте със Softonic [en] Реклами в Softonic [en] Общност Станете фен на Softonic [en] Следвайте ни на @Softonic [en] Абонирайте се за нашите RSS емисии [en] Абонирайте се за нашия бюлетин [en] Името и логото на Softonic са регистрирани търговски марки на SOFTONIC INTERNATIONAL, S.L. Copyright SOFTONIC INTERNATIONAL S.L. © 1997-2017 - Всички права запазени. Softonic logo Без вируси [en] Softonic Най-доброто място за работа в Европа [en] Победители от Европейските награди за бизнес [en]



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD_%28%D0%B8%D0%BC%D0%B5%29
  Йоан (име) – Уикипедия Йоан (име) от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Вижте пояснителната страница за други значения на Йоан . Йоан е българско мъжко име, женската му форма е Йоана . Произхожда от еврейското име יוֹחָנָן (Yôḥanan), което означава „богопомазан“, „ Яхве е мислостив“, а според някои интерпретации – „верен на Бог“. Има множество форми на различни езици. ... единствено на гръцки език , затова еврейските имена били адаптирани в съответствие с гръцкото ... Ιωан. Варианти на името Йоан в различните езици [ редактиране | редактиране на кода ] албански език Gjon английски език John, Sean, Ewan арабски език يحيى (Yahya, в Корана ), يوحنا (Yuhanna, в Библията ) арменски език Հովհաննես (Hovhanes) беларуски език Iван, Янэк босненски език Ivan български език Йоан, Иван, Иво грузински език იოანე (Йоанес) гръцки език Ιωάννης (Yoannis), Γιάννης (Yannis) датски CACHE

Йоан (име) – Уикипедия Йоан (име) от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Вижте пояснителната страница за други значения на Йоан . Йоан е българско мъжко име, женската му форма е Йоана . Произхожда от еврейското име יוֹחָנָן (Yôḥanan), което означава „богопомазан“, „ Яхве е мислостив“, а според някои интерпретации – „верен на Бог“. Има множество форми на различни езици. [1] Това е едно от най-често срещаните имена в европейските държави. Йоан притежава изключителна популярност заради големия брой императори , крале , папи , патриарси , политици , както и български царе , носели това име в различните му варианти. Това е името на двама от най-важните християнски светци : Йоан Кръстител и Йоан Богослов , който е автор на „ Откровението “. Първоначално, това било предпочитано име сред гърците, но се разпространило в цяла Европа след Първия кръстоносен поход . Съдържание 1 Произход 2 Варианти на името Йоан в различните езици 3 Известни личности 3.1 Християнски светци 3.2 Папи на Римокатолическата църква 3.3 Български царе 3.4 Други прочути личности 4 Географско понятие 5 Източници Произход [ редактиране | редактиране на кода ] Йоан е видоизменена форма на латинското име Ioannes и гръцкото Ιωάννης, които на свой ред произхождат от еврейското יוחנן (Йоханан), кратка форма на дългото име יְהוֹחָנָן (Йехоханан). По време на периода на Втория храм в Израел Йоханан било името на много изтъкнати равини като Йоханан бен Закай и Йоханан бен Нури . Името било спечелило популярност сред евреите в Юдея и Галилея още преди областите да се превърнат в провинция на Римската империя през 6. век пр.Хр. Йоханан Гирхан (יוחנן הורקנוס) бил първият цар от Династията на Хасмонеите , а Йоханан бен Зекариах е рожденото име на еврейския пророк и християнски светец, познат на български като Йоан Кръстител . Името продължило да се използва сред евреите, включително и в съвременен Израел . Въпреки това то е по-рядко срещано в сравнение с обществата, изповядващи или повлияни от християнството , тъй като в еврейската практика съществува предпочитание към имената на важни фигури от Тората (например равини, царе и пророци). Новият завет първоначално бил преведен единствено на гръцки език , затова еврейските имена били адаптирани в съответствие с гръцкото произношение. Така името Ιωάννης станало изключително популярно сред ранните християни, а сред носителите му имало много изтъкнати членове на ранната църква като Йоан Златоуст . Името влязло в употреба в другите части на християнизираната Римска империя . В западните ѝ провинции се говорел латински , а не гръцки , както в източните. В съответствие с това, в западната част името приело латинизираната форма Ioannes или Iohannes. Местните народи, населяващи тези територии на Римската империя от своя страна също променяли и опростявали латинските имена в съответствие със собствените си диалекти, включително премахвайки наставките -us и -es. В славянските страни като България и Русия , приели православното християнство от Византия , се появила народната форма Иван , еквивалент на църковнославянското Ιωан. Варианти на името Йоан в различните езици [ редактиране | редактиране на кода ] албански език Gjon английски език John, Sean, Ewan арабски език يحيى (Yahya, в Корана ), يوحنا (Yuhanna, в Библията ) арменски език Հովհաննես (Hovhanes) беларуски език Iван, Янэк босненски език Ivan български език Йоан, Иван, Иво грузински език იოანე (Йоанес) гръцки език Ιωάννης (Yoannis), Γιάννης (Yannis) датски език Jens, Jan, Jon, Johan естонски език Jaan, Juhan, Juho, Jaanus индонезийски език Yahya, Yuan иврит יוחנן (Yohanan) ирландски език Eoin, Seán, Seon исландски език Jan, Jóhann, Jón испански език Juan италиански език Giovanni, Gianni каталонски език Joan китайски език 約翰 (Yuehan) латински език Ioannes, Iohannes латвийски език Jānis литовски език Jonas малтийски език Ġwanni немски език Johannes, Johann, Jan норвежки език Jon, Johan, Johannes, Jan полски език Jan португалски език João руски език Иван, Иоанн румънски език Ion, Ioan словашки език Ján, Ivan словенски език Janez, Ivan сръбски език Jovan/Jован, Ivan/Иван турски език Yahya, Yuhanna, Jan уелски език Ieuan, Siôn, Ioan украински език Iван унгарски език János фински език Juha, Juho френски език Jean холандски език Jan, Johan, Johannes хърватски език Ivan чешки език Jan шотландски келтски език Iain, Eòin, Seathan шведски език Jon, Johan, Johannes японски език ヨハネ (Yohane) Известни личности [ редактиране | редактиране на кода ] Йоан Кръстител Св. Йоан Рилски цар Йоан Асен II Ян Хус, чешки национален герой Жана д'Арк Хуана I Кастилска Джон Ф. Кенеди Джон Ленън Джони Деп Жоао Перейра Йохана Ларсон Хуан Карлос I Джоан Роулинг Християнски светци [ редактиране | редактиране на кода ] Йоан Кръстител , известен и като Св. Йоан Предтеча – предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието предсказава пришествието на месията (на Христа). живял отшелнически живот в пустинята Йоан Богослов – един от 12-те апостоли на Иисус Христос, а както може да се съди според евангелския разказ – един от най-приближените му Йоан Рилски – най-известният български светец и отшелник, патрон и основател на Рилския манастир , небесен закрилник и покровител на българския народ Йоан Златоуст – една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата “светители” – „вселенски учители“, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Йоан Дамаскин – арабски християнски теолог, химнограф и светец, един от отците на Църквата, писал на гръцки език Йоан Кукузел – най-значителният средновековен български светец, църковен певец и композитор (13 – 14 в.), музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо Папи на Римокатолическата църква [ редактиране | редактиране на кода ] Йоан I (523-526) Йоан II (533-535) Йоан III (561-574) Йоан IV (640-642) Йоан V (685-686) Йоан VI (701-705) Йоан VII (705-707) Йоан VIII (872–882) Йоан IX (898–900) Йоан X (914–928) Йоан XI (931–935) Йоан XII (955–963) Йоан XIII (965–972) Йоан XIV (983–984) Йоан XV (985–996) Йоан XVII (1003) Йоан XVIII (1003-1009) Йоан XIX (1024-1032) Йоан XXI (1276-1277) Йоан XXII (1316-1334) Йоан XXIII (1958-1963) Български царе [ редактиране | редактиране на кода ] Йоан Владислав (1015-1018) Йоан Асен I (1190-1196) Калоян (1197-1207) Йоан Асен II (1218-1241) Иван Асен III (1279-1280) Иван Стефан (1330-1331) Йоан-Александър (1331-1371) Иван Асен IV (1336-1354) Иван Шишман (1371-1395) Иван Асен V (1371) Иван Срацимир (1355-1396) Други прочути личности [ редактиране | редактиране на кода ] Джон Роналд Руел Толкин – британски писател, смятан за основател на жанра фентъзи. автор на „Властелинът на пръстените“ Джони Деп – американски актьор, известен с изпълненията си на нестандартни, ексцентрични персонажи като Джак Спароу в „Карибски пирати“ Джон Кенеди – 35-ият президент на САЩ (1961-1963). най-младият американски президент, символ на либерализма Джоан Роулинг – английска писателка, автор на фентъзи поредицата за Хари Потър Жоао Перейра – португалски футболист, който играе в Спортинг Лисабон, в португалската първа дивизия и национания отбор на Португалия Хуан Карлос I – крал на Испания от 1975 г. Хуан Мартин дел Потро – аржентински професионален тенисист Жоан Миро – каталонски художник и скулптор – сюрреалист, роден в Барселона (Испания) Жана д'Арк – известна още като Орлеанската дева. национална героиня на Франция и католическа светица. Жан-Батист Поклен, сценично име Молиер – френски драматург, режисьор и актьор, един от майсторите на комичната сатира Йоханес Гутенберг – германски златар и печатар, основоположник на съвременното книгопечатане Йохан Себастиан Бах – немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история Ханс Кристиан Андерсен – датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки Географско понятие [ редактиране | редактиране на кода ] В разнообразните си форми Йоан присъства в имената на много географски обекти. Йоханесбург (Johannesburg) Сан Хуан (San Juan) Йоханесбург – най-големият град в Република Южна Африка и най-важният промишлен и финансов център на страната Сан Хуан – столица и най-голям град на Пуерто Рико Янина или Йоанина – град в Северозападна Гърция , център на административната област Епир и на ном Янина Жоао Песоа , Североизточна Бразилия . най-източният град в Америка Сен Жан – крепост в Марсилия, Франция . построена през XIII в. от рицарите от ордена на Йоанитите Сан Хуан (планински масив) – част от Скалистите планини в югозападната част на Колорадо , САЩ Източници [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ [^ Hanks, Patrick. Hardcastle, Kate. Hodges, Flavia (2006), A Dictionary of First Names, Oxford Paperback Reference (2nd ed.), Oxford: Oxford University Press, p. 146, ISBN 978-0-19-861060-1 ] Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йоан_(име)&oldid=8231240 “. Категории : Български имена Мъжки имена Скрита категория: Страници, използващи вълшебни препратки ISBN Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Беларуская Deutsch English Français Norsk Русский Simple English Редактиране Последна редакция на страницата: в 17:50, на 1 ноември 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ATree_expanded_parrent.gif
  Файл:Tree expanded parrent.gif – Уикипедия Файл:Tree expanded parrent.gif от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Файл История на файла Използване на файла Не е налична версия с по-висока разделителна способност. Tree_expanded_parrent.gif ‎ (12 × 12 пиксела, големина на файла: 847 bytes, MIME-тип: image/gif ) Този файл е от Общомедия и може да се използва от други проекти. ... препращат към файла. На разположение е и пълният списък . Азербайджански език Аймара Албански език Амхарски език Английски език Арабски език Арменски език Африканс Беларуски език Бенгалски език Бирмански език Бислама Бошняшки език Български език Венда Виетнамски език Волоф Германски езици Горногермански езици Гренландски език Грузински език Гръцки език Гуарански език Дари Датски език Дзонгкха Дивехи Диула Долногермански езици Есперанто Естонски език Западногермански езици Зулуски език Иврит Идо CACHE

Файл:Tree expanded parrent.gif – Уикипедия Файл:Tree expanded parrent.gif от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Файл История на файла Използване на файла Не е налична версия с по-висока разделителна способност. Tree_expanded_parrent.gif ‎ (12 × 12 пиксела, големина на файла: 847 bytes, MIME-тип: image/gif ) Този файл е от Общомедия и може да се използва от други проекти. Следва информация за файла, достъпна през оригиналната му описателна страница . Описание [ редактиране ] Описание Tree expanded parrent.gif English: small interface icon to mark an expanded parrent nore Дата 24 август 2008 Източник Собствена творба Автор Dimotika Лицензиране [ редактиране ] Аз, носителят на авторските права над тази творба, я публикувам тук под следните лицензи: Предоставя се разрешение за копиране, разпространение и/или модификация на този документ според Лиценза за свободна документация на ГНУ , в своята версия 1.2 или някоя следваща версия, издадена от Фондацията за свободен софтуер . без непроменими раздели, без текст на предната подвързия и без текст на задната подвързия. Копие на този лиценз е приложено в раздела Лиценз за свободна документация на ГНУ . http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html GFDL GNU Free Documentation License true true This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International , 3.0 Unported , 2.5 Generic , 2.0 Generic and 1.0 Generic license. Можете свободно: да споделяте – да копирате, разпространявате и излъчвате произведението да ремиксирате – да адаптирате произведението Съгласно следните условия: признание на авторството – Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас). споделяне на споделеното – В случай, че промените, видоизмените или използвайки като основа произведението, го надградите, то полученото производно произведение може да се разпространява само съгласно условията на същия, на подобен на този или на съвместим договор. https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0-3.0-2.5-2.0-1.0 CC BY-SA 4.0-3.0-2.5-2.0-1.0 Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0-3.0-2.5-2.0-1.0 true true Можете да изберете лиценз по Ваш избор. История на файла Избирането на дата/час ще покаже как е изглеждал файлът към онзи момент. Дата/Час Миникартинка Размер Потребител Коментар текуща 20:23, 24 август 2008 12 × 12 (847 bytes) Dimotika {{Information |Description={{en|1=small interface icon to mark an expanded parrent nore}} |Source=Собствена творба (Own work of the uploader) |Author= Dimotika |Date=2008-08-24 |Permission= |other_versions= }} <!--{{ImageU Използване на файла Към този файл препращат повече от 100 страници. Списъкът по-долу показва само първите 100 страници, които препращат към файла. На разположение е и пълният списък . Азербайджански език Аймара Албански език Амхарски език Английски език Арабски език Арменски език Африканс Беларуски език Бенгалски език Бирмански език Бислама Бошняшки език Български език Венда Виетнамски език Волоф Германски езици Горногермански езици Гренландски език Грузински език Гръцки език Гуарански език Дари Датски език Дзонгкха Дивехи Диула Долногермански езици Есперанто Естонски език Западногермански езици Зулуски език Иврит Идо Индонезийски език Ирландски език Исландски език Испански език Италиански език Кабовердиански език Казахски език Каталонски език Кечуа (език) Киргизки език Кирибатски език Китайски език Коморски език Корейски език Кхмерски език Кхоса (език) Лаоски език Латвийски език Латински език Литовски език Люксембургски език Маврицийски език Македонска литературна норма Малайски език Малгашки език Малтийски език Мандарин Маорски език Маршалски език Науруански език Неаполитански език Немски език Непалски език Нидерландски език Норвежки език Нюношк Нянджа Палауански език Полабски език Полски език Португалски език Пущунски език Романшки език Руанда (език) Румънски език Рунди (език) Русински език Руски език Самоански език Санго Свази Синдхи Синхалски език Славянски езици Словенски език Сръбски език Старобългарски език Фински език Френски език Хетски език Хърватски език Чешки език Шведски език Японски език Шаблон:Език Взето от „ https://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Tree_expanded_parrent.gif “. Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Файл Беседа Варианти Прегледи Преглед Преглед в Общомедия Добавяне на локално описание Добавяне на източник на локалното описание Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Инструменти Какво сочи насам Качване на файл Специални страници Информация за страницата На други езици Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8
  Семитски езици – Уикипедия Семитски езици от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници . Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Семитски езици Разпространение на семитските езици в оранжево ... езици . Най-широко разпространеният семитски език днес е арабският език (206 милиона говорещи ... Библиография Класификация [ редактиране | редактиране на кода ] Източносемитски езици † Акадски език † Еблаитски език † Западносемитски езици Централносемитски езици Северозападни семитски езици Аморейски език † Угаритски език † Ханаански език † Древноеврейски език † Иврит (един от официалните езици в Израел) Етеокипърски език † Финикийски език † Моавитски език † Арамейски език (и асирийски език ) Арабски CACHE

Семитски езици – Уикипедия Семитски езици от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници . Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Семитски езици Разпространение на семитските езици в оранжево Разпространение Близък изток , Северна Африка , Източна Африка Говорени от 370 000 000 души Систематизация по Ethnologue виж Афро-азиатски Семитски езици Семитски езици в Общомедия Семитските езици са езиково семейство , което се говори от повече от 370 милиона души в по-голямата част от Близкия изток , Северна и Източна Африка . Те съставят североизточното подсемейство на афро-азиатските езици . Най-широко разпространеният семитски език днес е арабският език (206 милиона говорещи). Семитските езици са сред езиците, които най-рано са имали писмена форма . Терминът „семитски“ за тези езици идва от Шем , син на Ной . Съдържание 1 Класификация 1.1 Исторически значими 2 Вижте също 3 Библиография Класификация [ редактиране | редактиране на кода ] Източносемитски езици † Акадски език † Еблаитски език † Западносемитски езици Централносемитски езици Северозападни семитски езици Аморейски език † Угаритски език † Ханаански език † Древноеврейски език † Иврит (един от официалните езици в Израел) Етеокипърски език † Финикийски език † Моавитски език † Арамейски език (и асирийски език ) Арабски език (класически и съвременни диалекти) Малтийски език Южносемитски езици Южноарабски (Източни южносемитски) езици Мехри Сокотрийски език Шехри Батхари Харсуси Хобйот Западни южносемитски езици Древни южноарабски езици † Минейски език † Сабейски език † Катабански език † Етиопски (етиосемитски) езици Геез † Амхарски език Тигре Тигриня Исторически значими [ редактиране | редактиране на кода ] От семитските езици в исторически ракурс съществена роля при формирането и в живота на цивилизациите в района на плодородния полумесец играят: финикийския с пуническия и сирийския , използвани от западносемитската група във Финикия , Ханаан , Древна Сирия с Киликия и във финикийските колонии по средиземноморието в II—I хилядолетие преди Христа. на основата на аморейския език , средно асирийският и късновавилонският халдейски език са широко разпространени в Древна Сирия и Месопотамия през II-то и I-то хилядолетие преди Христа. арамейски , използван в Древна Сирия и Месопотамия от началото на I-то хилядолетие преди Христа, бил и по времето на Христос лингва франка между народите в Близкия изток. арабски . иврит . новоасирийски език . юдео-арабски език . Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ] Прасемитски език Библиография [ редактиране | редактиране на кода ] Виктор Тодоров. Словоизменението в древните семитски езици. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2007. Тази статия, свързана с лингвистиката , все още е мъниче . Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите. Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Семитски_езици&oldid=8193841 “. Категория : Семитски езици Скрити категории: Статии без посочени източници Мъничета за лингвистика Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Аҧсшәа Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés العربية ܐܪܡܝܐ مصرى Asturianu Azərbaycanca Башҡортса Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ Brezhoneg Bosanski Català Čeština Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Føroyskt Français Nordfriisk Frysk Gaeilge Galego עברית हिन्दी Hrvatski Hornjoserbsce Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Ido Íslenska Italiano 日本語 ქართული Taqbaylit Қазақша 한국어 Kurdî Kernowek Latina Ladino Limburgs Lietuvių Latviešu Македонски मराठी Bahasa Melayu Plattdüütsch Nederlands Norsk nynorsk Norsk Occitan ਪੰਜਾਬੀ Polski Piemontèis Português Română Русский Sardu Scots Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Soomaaliga Shqip Српски / srpski Seeltersk Svenska Kiswahili தமிழ் ไทย Türkçe ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Tiếng Việt მარგალური ייִדיש Yorùbá 中文 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 10:09, на 16 октомври 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Коптски език – Уикипедия Коптски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници . Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Коптски език met rem en kēmɪ Страна Египет Брой говорещи използва ... Коптски език – Уикипедия Коптски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация ... изтриването на цялата статия или раздел. Коптски език met rem en kēmɪ Страна Египет Брой говорещи ... Коптски език в Общомедия Част от поредицата относно Копти Култура Архитектура · Изкуство · Календар ... · Католицизъм Евангелисти · Други протестанти Език Египетски език · Коптски език Писмени системи Йероглифи · Йератическа Демотическа · Коптска п • б • р Коптският език е последната фаза от развитието на CACHE

Коптски език – Уикипедия Коптски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници . Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Коптски език met rem en kēmɪ Страна Египет Брой говорещи използва се само за литургии Систематизация по Ethnologue Афро-азиатски Египетски езици Коптски Официално положение Официален в --- Контролиран от --- Кодове ISO 639 -1 няма ISO 639-2 cop ISO 639-3 cop Коптски език в Общомедия Част от поредицата относно Копти Култура Архитектура · Изкуство · Календар Коптология · Кръст · Постене Флаг · История · Идентичност · Литература Музика · Монашество · Гонение Региони Египет · САЩ · Канада Африка · Азия · Австралия Европа · Южна Америка Религии Православие · Католицизъм Евангелисти · Други протестанти Език Египетски език · Коптски език Писмени системи Йероглифи · Йератическа Демотическа · Коптска п • б • р Коптският език е последната фаза от развитието на древния египетски език . Той произлиза пряко от древния език, изписван с египетски йероглифи , йератическо и демотическо писмо . Коптската азбука е леко изменена форма на гръцката азбука , като са добавени няколко букви (които са различни за различните диалекти), които са взети от демотическото писмо. Като говорим език, коптският бележи разцвета си от около 200 до 1100 г. Последните сведения, по които се съди кога за последно е бил говорен са от 17 век . Коптският език се е съхранил и до днес като литургичен език в Коптската православна църква , а египетският арабски език е официалният говорим език в днешен Египет . Съдържание 1 Класификация 2 Географско разпространение 2.1 Официален статут 3 Речник 4 Писмена система Класификация [ редактиране | редактиране на кода ] Коптският език е част от Афро-азиатско езиково семейство от подсемейството на египетските езици . На сахидски диалект езикът е известен като met ən rəm ən kēmə (език на хората от Египет) и met kuptaion (египетски език). В по-късни времена се среща в гръцката форма met aiguption . Изразът logos ən aiguptios (египетски език) също е на сахидски, но logos и aiguptios са от гръцки произход. Коптският език се изписва с коптска азбука . Географско разпространение [ редактиране | редактиране на кода ] Коптският египетски език е бил говорен само в Египет и от историческа гледна точка има малко влияние извън Египет, с изключение на няколко манастира в Нубия . Най-забележимото влияние е оказано на различните диалекти на египетския арабски език , където са запазени голям брой думи от коптския речник , а така и много морфологични , синтактични и фонологични съответствия. Съществуват и значителен брой думи с коптски произход, които са навлезли в Класически арабски . Например: timsāḥ تمساح „крокодил“ (на коптски təmsah „крокодилът“) ṭūbah طوبة „brick“ (сахидски to'bə . бохаирски to:bi . така навлиза в испанския език ( през андалуски арабски език ) като adobe , откъдето преминава в американски английски език wāḥah واحة „оазис“ (сахидски wahə , бохаирски wehi ) Няколко думи с коптски произход са открити в гръцкия , някои от които са навлезли и в други европейски езици (например barge от коптското bari „малка лодка, баржа“). Трябва да се отбележи, че повечето думи с египетски произход, които навлизат в гръцкия език, а оттам и в други европейски езици, произлизат директно от староегипетски език (често демотика ), а не от коптски. Пример за това е гръцката дума ὄασις оазис , която навлиза директно от египетското WḤ3T или демотическото WḤỈ , а не от коптското wahə . Коптският език заема няколко староегипетски думи през гръцкия език. Например и сахидската и бохаирската дума ebenos е взета от гръцкото ἔβενος „абанос“, като думата е староегипетска ( HBNY ). Старонубийският език (и съвременните нубийски езици ) заемат много думи с коптски произход. Официален статут [ редактиране | редактиране на кода ] Като отмрял език, коптският език няма никакъв официален статут. Средновековният бохаирски диалект днес се използва като език за литургии в коптската православна и католическа църкви (наравно с арабски и гръцки ). Речник [ редактиране | редактиране на кода ] Основният речников фонд на коптския език произлиза от древния египетски език , като е най-близо (и свързан) с демотическата фаза на езика. Около една трета от коптския речник е взета от гръцки език , но заемките не винаги са били изцяло адаптирани към коптската фонологична система, а често имат и семантични различия. Има коптски текстове, които съдържат цели пасажи, които лексикално са изцяло съставени по начина, по който са съставяни гръцките текстове. По-голямата част от коптските текстове са директни преводи на гръцки творби. Писмена система [ редактиране | редактиране на кода ] Камък с коптски надписи Основна статия: коптска азбука Коптският език използва писменост, почти изцяло произлязла от гръцката азбука , като са добавени няколко допълнителни букви – шест в Сахидския диалект – чийто произход е от демотическия египетски език . Съществуват няколко вариации в броя и формите на тези демотически знаци, в зависимост от диалекта, към който се добавят. Някои от буквите в коптската азбука, които са с гръцки произход, се използват основно в думи, които също са с гръцки произход. Повечето коптски текстове не съдържат разделение между отделните думи. Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка . Можете да се включите към Уикипроект „Африка“ . Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коптски_език&oldid=8177056 “. Категории : Афро-азиатски езици Езици в Египет Копти Скрита категория: Статии без посочени източници Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Afrikaans Alemannisch Aragonés العربية مصرى Asturianu Azərbaycanca Башҡортса Беларуская Brezhoneg Català Čeština Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Dolnoserbski Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Français Nordfriisk Frysk Gaeilge Galego עברית हिन्दी Hrvatski Hornjoserbsce Magyar Հայերեն Bahasa Indonesia Ilokano Íslenska Italiano 日本語 Basa Jawa ქართული 한국어 Коми Latina Lietuvių Latviešu Malagasy മലയാളം Malti Nederlands Norsk nynorsk Norsk Occitan Kapampangan Polski Piemontèis پښتو Português Română Русский Sicilianu Scots Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenščina Српски / srpski Sranantongo Svenska Tagalog Türkçe Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Tiếng Việt 中文 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 23:37, на 13 октомври 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ATree_spacer.gif
  Файл:Tree spacer.gif – Уикипедия Файл:Tree spacer.gif от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Файл История на файла Използване на файла Не е налична версия с по-висока разделителна способност. Tree_spacer.gif ‎ (12 × 12 пиксела, големина на файла: 825 bytes, MIME-тип: image/gif ) Този файл е от Общомедия и може да се използва от други проекти. Следва информация за файла, ... . Азербайджански език Аймара Албански език Алтайски езици Амхарски език Английски език Арабски език Арменски език Африканс Беларуски език Бенгалски език Бирмански език Бислама Бошняшки език Български език Венда Виетнамски език Волоф Германски езици Горногермански езици Гренландски език Грузински език Гръцки език Гуарански език Дари Датски език Дзонгкха Дивехи Диула Долногермански езици Есперанто Естонски език Западногермански езици Зулуски език Иврит Идо Индоевропейски езици Индонезийски език CACHE

Файл:Tree spacer.gif – Уикипедия Файл:Tree spacer.gif от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Файл История на файла Използване на файла Не е налична версия с по-висока разделителна способност. Tree_spacer.gif ‎ (12 × 12 пиксела, големина на файла: 825 bytes, MIME-тип: image/gif ) Този файл е от Общомедия и може да се използва от други проекти. Следва информация за файла, достъпна през оригиналната му описателна страница . Описание [ редактиране ] Описание Tree spacer.gif English: small ibterface element for providing spacing when using or Дата Източник Собствена творба Автор Dimotika Лицензиране [ редактиране ] Аз, носителят на авторските права над тази творба, я публикувам тук под следните лицензи: Предоставя се разрешение за копиране, разпространение и/или модификация на този документ според Лиценза за свободна документация на ГНУ , в своята версия 1.2 или някоя следваща версия, издадена от Фондацията за свободен софтуер . без непроменими раздели, без текст на предната подвързия и без текст на задната подвързия. Копие на този лиценз е приложено в раздела Лиценз за свободна документация на ГНУ . http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html GFDL GNU Free Documentation License true true This file is licensed under the Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International , 3.0 Unported , 2.5 Generic , 2.0 Generic and 1.0 Generic license. Можете свободно: да споделяте – да копирате, разпространявате и излъчвате произведението да ремиксирате – да адаптирате произведението Съгласно следните условия: признание на авторството – Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас). споделяне на споделеното – В случай, че промените, видоизмените или използвайки като основа произведението, го надградите, то полученото производно произведение може да се разпространява само съгласно условията на същия, на подобен на този или на съвместим договор. https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0-3.0-2.5-2.0-1.0 CC BY-SA 4.0-3.0-2.5-2.0-1.0 Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0-3.0-2.5-2.0-1.0 true true Можете да изберете лиценз по Ваш избор. История на файла Избирането на дата/час ще покаже как е изглеждал файлът към онзи момент. Дата/Час Миникартинка Размер Потребител Коментар текуща 10:47, 24 август 2008 12 × 12 (825 bytes) Dimotika {{Information |Description={{en|1=small ibterface element for providing spacing when using Tree folded.gif or Tree expanded.gif }} |Source=Собствена творба (Own work of the uploader) |Author= Dimotika |Date= |Permiss Използване на файла Към този файл препращат повече от 100 страници. Списъкът по-долу показва само първите 100 страници, които препращат към файла. На разположение е и пълният списък . Азербайджански език Аймара Албански език Алтайски езици Амхарски език Английски език Арабски език Арменски език Африканс Беларуски език Бенгалски език Бирмански език Бислама Бошняшки език Български език Венда Виетнамски език Волоф Германски езици Горногермански езици Гренландски език Грузински език Гръцки език Гуарански език Дари Датски език Дзонгкха Дивехи Диула Долногермански езици Есперанто Естонски език Западногермански езици Зулуски език Иврит Идо Индоевропейски езици Индонезийски език Ирландски език Исландски език Испански език Италиански език Кабовердиански език Казахски език Каталонски език Кечуа (език) Киргизки език Кирибатски език Китайски език Коморски език Корейски език Кхмерски език Кхоса (език) Лаоски език Латвийски език Латински език Литовски език Люксембургски език Маврицийски език Македонска литературна норма Малайски език Малгашки език Малтийски език Мандарин Маорски език Маршалски език Науруански език Неаполитански език Немски език Непалски език Нидерландски език Норвежки език Нюношк Нянджа Палауански език Полабски език Полски език Португалски език Пущунски език Романшки език Руанда (език) Румънски език Рунди (език) Русински език Руски език Самоански език Санго Свази Славянски езици Словенски език Сръбски език Старобългарски език Фински език Френски език Хетски език Хърватски език Чешки език Шведски език Японски език Шаблон:Език Взето от „ https://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Tree_spacer.gif “. Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Файл Беседа Варианти Прегледи Преглед Преглед в Общомедия Добавяне на локално описание Добавяне на източник на локалното описание Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Инструменти Какво сочи насам Качване на файл Специални страници Информация за страницата На други езици Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



http://globalschool-bg.com
  Център за чуждоезиково обучение | GLOBAL SCHOOL Контакти Начало Нашата програма Учебна година 2017 / 2018 : Английски език Учебна година 2017 / 2018 : Руски език Учебна година 2017 / 2018 : Немски език Нашите курсове Английски език : Курсове по английски за възрастни: Курсове по английски за ученици: Руски език: Курсове по руски за възрастни: Курсове по руски за ученици: Немски език: Курсове по немски ... / 2018 : Английски език Учебна година 2017 / 2018 : Руски език Учебна година 2017 / 2018 : Немски език Нашите курсове Английски език : Курсове по английски за възрастни: Курсове по английски за ученици: Руски език: Курсове по руски за възрастни: Курсове по руски за ученици: Немски език: Курсове по немски за възрастни: Курсове по немски за ученици: Индивидуално обучение Английски език: Руски език: Немски език: Испански език: Френски език: Италиански език: Румънски език: Гръцки език: Китайски CACHE

Център за чуждоезиково обучение | GLOBAL SCHOOL Контакти Начало Нашата програма Учебна година 2017 / 2018 : Английски език Учебна година 2017 / 2018 : Руски език Учебна година 2017 / 2018 : Немски език Нашите курсове Английски език : Курсове по английски за възрастни: Курсове по английски за ученици: Руски език: Курсове по руски за възрастни: Курсове по руски за ученици: Немски език: Курсове по немски за възрастни: Курсове по немски за ученици: Индивидуално обучение Английски език: Руски език: Немски език: Испански език: Френски език: Италиански език: Румънски език: Гръцки език: Китайски език : Български език: Специализирана подготовка Английски език: Подготовка за сертификати: Бизнес английски: Английски за ХОРЕКА: Разговорен английски: Английски за лекари: Английски за медици: Руски език: Подготовка за сертификати: Делово общуване: Руски за ХОРЕКА: Разговорен руски: Немски език: Подготовка за сертификати: Немски за бизнес цели: Немски за сектор ХОРЕКА: Разговорен немски: Немски за лекари: Немски за медици: Български език: Български за 7. клас: Български за 12. клас: Основи на творческото писане: Въведение в журналистиката: Нека да знаем... Global School предлага обучение по следните чужди езици Английски език Немски език Испански език Френски език Гръцки език Руски език Китайски език Шведски език Румънски език Български език Безплатни курсове Бюлетин Абонирайте се за нашия бюлетин Име E-mail: Новини Учебна година 2017 / 2018 : Английски език 15.08.2017 Global School: Учебна 2017-2018 година. Английски език Стартират курсове за ученици и възрастни по английски … виж още Учебна година 2017 / 2018 г : Руски език 15.08.2017 Global School: Учебна 2017-2018 година. Руски език Стартират курсове за ученици и възрастни по руски … виж още Учебна година 2017 / 2018 : Немски език 15.08.2017 Global School: Учебна 2017-2018 година. Немски език Стартират курсове за ученици и възрастни по немски … виж още Виж всички новини Предстоящи курсове Курс: Английски език за ниво А1 21.02.2018 за повече информация... виж още Курс: Английски език за ниво А2 20.02.2018 за повече информация... виж още Курс: Руски език за ниво А1 04.02.2018 за повече информация... виж още Курс: Руски език за ниво А2 04.02.2018 за повече информация... виж още Курс: Немски език за ниво А1 23.10.2017 за повече информация... виж още Виж всички предстоящи курсове Обща европейска референтна езикова рамка За нас Нашите преподаватели Кариери Партньори Чуждоезиково обучение Сертификати Copyright © 2014, Global School Ltd. Всички права запазени Top



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Арумънски език – Уикипедия Арумънски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Арумънски език armãneashce Страна Гърция , Република Македония , Албания Регион Македония , Тесалия , Епир Брой говорещи 100-250 хил. [1] Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Романски Източноромански Арумънски Официално положение Официален в - Контролиран от - Кодове ISO 639 -1 - ... Арумънски език – Уикипедия Арумънски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Арумънски език armãneashce Страна Гърция , Република Македония , Албания Регион ... - ISO 639-2 rup ISO 639-3 ruq Карта на арумънското наречие Арумънският език (armãneashce, limba armãneascã, armãneashti) , известен и като влашки , цинцарски и куцовлашки език , е източноромански език , който принадлежи към индоевропейските езици и се говори от арумъните на Балканите . Съдържание 1 CACHE

Арумънски език – Уикипедия Арумънски език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Арумънски език armãneashce Страна Гърция , Република Македония , Албания Регион Македония , Тесалия , Епир Брой говорещи 100-250 хил. [1] Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Романски Източноромански Арумънски Официално положение Официален в - Контролиран от - Кодове ISO 639 -1 - ISO 639-2 rup ISO 639-3 ruq Карта на арумънското наречие Арумънският език (armãneashce, limba armãneascã, armãneashti) , известен и като влашки , цинцарски и куцовлашки език , е източноромански език , който принадлежи към индоевропейските езици и се говори от арумъните на Балканите . Съдържание 1 История 2 Диалекти 3 Литература 4 Външни препратки История [ редактиране | редактиране на кода ] Въпросът за произхода и отношението на арумънския към съвременния румънски език е изключително дискусионен, предвид спора за произхода на румънците . Най-близко до арумънския е мъгленорумънският , считани от някои лингвисти за наречия на един и същ език (виж език или диалект ). Арумънският език също така е близък до румънския език, което е и причината много лингвисти (особено румънски) да приемат този език, ведно с мъгленорумънския, не за отделен език, а за диалект на румънския. Първите опити за създаване на писмен език на арумъните датират от края на XVIII век и са въз основа на гръцката азбука , а от началото на XIX век – на базата на латиницата . През втората половина на XIX век по инициатива на Румъния са отворени в Македония, Тесалия и Епир арумънски училища. Те съществуват в Гърция допреди Втората световна война, а в Албания и Югославия са затворени, като сред ограничените арумънски общности в тези страни се насърчава изучаването на румънски език. През XIX век и в началото на ХХ век в Румъния и Османската империя излизат публикации във вестници и списания на арумънски език на автори като Константин Белемаче , Андрей Багаву , Нуши Тулиу и т.н. През 1980-те години възниква спонтанно движение за отделен книжовен арумънски език, на който започват да се издават списания по румънския правопис , но със специфична арумънска азбука (предложена през 1813 г. от М. Бояджи), заимствала елементи от гръцката азбука и гръцкия език. Диалекти [ редактиране | редактиране на кода ] Разграничени са 6 диалекта, обособени в 2 групи – северна и южна: Северни фаршеротски москополски мюзекерски Южни пиндски грамостенски олимпски Литература [ редактиране | редактиране на кода ] Източноромански езици Простонароден латински език Субстрат Трако-римска култура Румънски ( Молдовски , Влашки в Сърбия ) Граматика | Имена | Глаголи Числителни | Фонология | Лексика Регулатори Румънска академия Молдовска академия на науките Арумънски Мъгленорумънски Истрорумънски Граматика Нарумов Б. П. Арумынский язык/диалект // Романские языки. М., 2001. Черняк А. Б. Арумынский язык // Основы балканского языкознания: Языки балканского региона. Л., 1990, ч. 1 Bibliografia macedo-română. Freiburg, 1985 Dahmen W., Kramer J. Aromunischer Sprachatlas. Atlasul lingvistic aromân / Red. J. Kroemer. Hamb., 1985, Bd. 1 Kramer J. Rumänisch: Areallinguistik II. Aromunisch // Lexikon der romanistischen Linguistik / Hrsg. von G. Holtus, M. Metzeltin, Ch. Schmitt. Tübingen, 1991, Bd. 3 Bara M., Kahl Th., Соболев А. Н. Южноарумынский говор села Турья (Пинд). Синтаксис. Лексика. Этнолингвистика. Тексты. München: Biblion Verlag, 2005. Κατσάνης, Ν. – Ντίνας, Κ., “Γραμματική της Κοινής Κουτσοβλαχικής”, Αρχείο Κουτσοβλαχικών Μελετών 1, Θεσσαλονίκη 1990. Siokis, Nikolaos Dimokratous. Aromanian Zoonymica from Kleisoura (prefecture of Kastoria) . Zeitschrift für Balkanologie 43 (2007), 1. с. 68-78. Посетен на 2014-07-21. Речници Papahagi T. Dicţionarul dialectului aromân general şi etimologic. Ed. a doua. Bucureşti, 1974 Vrabie E. An English-Aromanian (Macedo-Romanian) dictionary: with two introductory sketches on Aromanian. University, MS, 2000 Νικολαϊδης, Κωνσταντίνος, (πρώην γυμνασιάρχης), 'Ετυμολογικόν Λεξικόν της Κουτσοβλαχικής Γλώσσης', τύποις Π.Δ. Σακελλαρίου, Εν Αθήναις 1909 Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Macedon Armans Council Macedon Armans Association from France Consiliul A Tinirlor Armanj, webpage about Youth Aromanians and their projects Южнодунавски диалекти на румънския език (произход, формиране, статус) Страница на Румънското радио на арумънски език п б р Романски езици Западни Ибероромански Астуро-леонски Астурски Кантабрийски Естремадурски Леонски Мирандски Галисийско-португалски Португалски Европейски Бразилски Африкански Азиатски и океански Галисийски Еонавски Фала Юдеопортугалски Португалски калао Португалски креоли Испански (кастилски) Испански (кастилски) Американски Филипински Екваториалногвинейски испански Полуостровен Староиспански Ладински Испански кало Испански креоли Други Наваро-арагонски Арагонски Юдеоарагонски Мозарабски Окситаноромански Каталонски Източен Алгерски Балеарски Централен Северен Западен Северозападен Валенсиански Юдеокаталонски Каталонски кало Окситански Овернски Гасконски Арански Лангедокски Лимузенски Провансалски Нисардски Ментонаски Вивароалпийски Староокситански Юдеопровансалски Галоромански Ойл Бургундски Шампански Франконтоански Френски Стандартен Африкански Камбоджански Канадски Индийски Лаоски Виетнамски Старофренски Среднофренски Юдеофренски Френски креоли Гало Лотарингски език Нормандски Пикардски Поатийски Сентонжонски Валонски Други Франкопровансалски Реторомански Реторомански Фриулски Ладински Романшки Северни италиански диалекти Галоиталийски Лигурски Бригаски Генуезки Интемелийски Монегаски Западноломбардски Източноломбардски Емилиански Болонски Пармиджански Романьолски Пиемонтски Юдеопиемонтски Сицилийски галоиталийски Венециански Итало-далматински , Сардински и Източни Итало-далматински Италиански Италиански Централен Тоскански Корсикански Галурски Сасарски Юдеоиталиански Южноиталиански Неаполитански Севернокалабрийски Сицилиански Южнокалабрийски Други Далматински Истрийски Сардински Сардински Кампидански Логудорски Източни Румънски Молдовски Сръбски влашки Други Арумънски Истрорумънски Мъгленорумънски Курсив показва мъртъв език . получер – езици с над 5 милиона говорещи . в скоби са разновидности на езика вляво. Портал „ Македония “ Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арумънски_език&oldid=7776695 “. Категория : Арумънски език Скрита категория: Портал:Македония/Тематични статии Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Afrikaans Aragonés العربية Asturianu Azərbaycanca تۆرکجه Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ Brezhoneg Català Čeština Чӑвашла Dansk Deutsch Ελληνικά English Esperanto Español Euskara فارسی Suomi Français Nordfriisk Galego Gaelg עברית Fiji Hindi Hrvatski Magyar Interlingua Bahasa Indonesia Ido Italiano 日本語 한국어 Kernowek Latina Limburgs Lietuvių Македонски മലയാളം Plattdüütsch Nederlands Norsk nynorsk Norsk Occitan Polski Piemontèis پنجابی Português Română Armãneashti Русский Slovenčina Shqip Српски / srpski Svenska தமிழ் ไทย Tagalog Türkçe Українська Tiếng Việt 中文 Bân-lâm-gú Редактиране Последна редакция на страницата: в 06:01, на 10 февруари 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8
  Южнославянски езици – Уикипедия Южнославянски езици от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Държави с национални Южнославянски езици Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици . Те произлизат от предполагаем южен праславянски макродиалект, оформил се по време на второто разчленяване на праславянския език. Съдържание 1 Обща характеристика ... макродиалект, оформил се по време на второто разчленяване на праславянския език. Съдържание 1 Обща ... развитие на праславянския език, част от които са общи и за източнославянските езици : опростяване на ... писмен език – старобългарският , който достига разцвет през 10 век и чрез различните си редакции става ... подгрупи: западна и източна . За българския език , който е от източната подгрупа, до 12 век е ... мнозинство малцинство Старобългарски език †. Редакции на старобългарския език : Глаголическа CACHE

Южнославянски езици – Уикипедия Южнославянски езици от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Държави с национални Южнославянски езици Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици . Те произлизат от предполагаем южен праславянски макродиалект, оформил се по време на второто разчленяване на праславянския език. Съдържание 1 Обща характеристика 2 Исторически развой 3 Източна група 4 Западна група 5 Бележки 6 Вижте също 7 Използвана литература 8 Външни препратки Обща характеристика [ редактиране | редактиране на кода ] Южнославянските езици представляват най-нехомогенната група славянски езици, поради вътрешното си делене на две подгрупи: западна и източна . Отличителна черта на източната подгрупа е запазването на различното звучене на еровите гласни , а западната подгрупа се характеризира с окончание - ga в родителен падеж единствено число мъжки и среден род на прилагателните имена и окончание – mo при глаголите в първо лице множествено число. Южнославянските езици имат и няколко общи стари фонетични черти от късния период на развитие на праславянския език, част от които са общи и за източнославянските езици : опростяване на консонантните групи * dl > l и * tl > l : * radlo > ralo , pletlъ > plelъ . промяна на консонантните групи * kv > cv и * gv > dzv пред ě 2 : cvětъ , dzvězda . промяна * ch > s ’ вследствие втора и трета палатализация : vьchь > vьsь , mouchě > mousě . Отделни общи особености свързват южнославянските езици и с някои западнославянски ( чешки и словашки ): промяната на праславянските групи *C or C и *C ol C в C ra C и C la C: * gordъ > gradъ . * golva > glava . Освен споменатите черти, които са общи и за езици от другите две групи славянски езици, съществуват и такива, които са типични само за южнославянските езици: окончание – omъ /- emъ в дателен падеж множествено число на съществителните имена : rabomъ , krajemъ (понастоящем живо само в словенски ). окончание - ę в родителен падеж единствено число при съществителни имена от ja -основи: doušę , и във винителен падеж множествено число при съществителни от ja - и jo -основи: kon’ę (в източнославянски е ě 3 ). окончание - y (= ы ) в именителен падеж единствено число мъжки род на сегашните деятелни причастия (в западнославянски и източнославянски е - a ): nesy , vědy (в съвременните южнославянски езици тази форма не съществува). Исторически развой [ редактиране | редактиране на кода ] Общите черти, характерни за южнославянските езици, са много малко, за да се направи заключение за съществуване на южнославянски праезик през периода 5 - 7 век , когато южнославянските племена се заселват на Балканския полуостров . Архаичната топонимия по тези земи свидетелства за точно обратното: през този период вече съществува езиково обособяване сред южните славяни . То се дължи както на разпространението им на големи територии и на прекъсване връзките между отделни племена, така и на различната езикова среда в новите поселища. През 9 век със създаването и развитието на българославянската писменост, глаголица и кирилица, и превода на църковните книги от гръцки, възниква и първият унифициран славянски писмен език – старобългарският , който достига разцвет през 10 век и чрез различните си редакции става основа на много други славянски книжовни езици. През 11 век южнославянските езици се обособяват в две подгрупи: западна и източна . За българския език , който е от източната подгрупа, до 12 век е характерен широк изговор на ě , който остава и до днес в източнобългарските диалекти. В останалите южнославянски диалекти ě има различни рефлекси: e , ije , je , i . Друг признак за обособяването на двете подгрупи сред южнославянските езици е възникване на корелация палаталност / непалаталност при всички съгласни в български, докато в западната подгрупа тази корелация е ограничена само до няколко съгласни: l : l ’ и n : n ’ (и исторически — d : d ’ > đ и t : t > ć ). Но фонетичните особености не са толкова показателни, още повече, че западнобългарските диалекти по тези признаци могат да се причислят към западната подгрупа. Най-съществени различия между двете подгрупи настъпват в областта на морфологията и синтаксиса. През средновековието южнославянските езици претърпяват сериозни промени, но те са най-силно изразени в български: изчезване на падежната система. възникване на постпозитивен определителен член при съществителните имена. поява на аналитични форми за степенуване при прилагателните . изчезване на инфинитива и супина при глаголите и замяната им с да -конструкции (в литературния словенски все още се прави разлика между инфинитив и супин). В западната подгрупа пък се опростява глаголната система, която в източната се запазва и развива. В западната подгрупа постепенно изчезват аорист и имперфект . Източна група [ редактиране | редактиране на кода ] Географски обхват на българо-македонския диалектен континуум . Региони, където българо-македонските диалекти се говорят от мнозинство малцинство Старобългарски език †. Редакции на старобългарския език : Глаголическа писменост на старобългарски език (от 855 г до X в.) Старобългарска писменост на кирилица ( Климент Охридски ) Руска редакция на старобългарския език от Х век Църковнославянски език /въведен в Русия/ (Остромирово евангелие от 1056 г. [1] ) Сръбска редакция на старобългарския език (края на XII век) Новобългарски език Среднобългарски език (начален етап: XII - XIV век) † Езикова реформа на Патриарх Евтимий Търновски (втората половина на XIV век) Развитие на новобългарския език след въвеждането на гражданския шрифт (руска кирилица) от Петър I (1708-1710 г.) Славяносръбски език † (до писмeната реформа на Копитар / Караджич от 1808-1818 г.) / сръбска кирилица / Правописна реформа на българския език от 1899 г. - Иванчeвски правопис Правописна реформа на българския език от 1945 г. Съвременен български език : Български книжовен език [2] Македонски литературен език [3] Литературна норма на банатските българи Западна група [ редактиране | редактиране на кода ] Словенски език [4] Сръбски език [5] Хърватски език [6] Босненски език [7] Черногорски език [8] Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ http://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=190 |Oстромирово евангелие от 1056 г. ↑ Официален език в България ↑ Официален език в Република Македония , смятан от официалната българска наука за регионален книжовен език, базиран на български диалекти, а от други за отделен южнославянски език ↑ Официален език в Словения ↑ Официален език в Сърбия , Черна гора и Босна и Херцеговина ↑ Официален език в Хърватия , Босна и Херцеговина и Автономна област Войводина ↑ Официален език в Босна и Херцеговина ↑ Официален език в Черна гора Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ] Балкански езиков съюз Използвана литература [ редактиране | редактиране на кода ] Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979) Увод в изучаване на южнославянските езици , БАН, С. 1986 Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Андрей Н. Соболев Южнославянските езици в балканския ареал (на руски, в PDF формат) Фредерик Кортлант Ранно диалектно разнообразие в южнославянски (на английски, в PDF формат) Южнославянски езици п б р Славянски езици Източнославянски староруски † • древноновгородски † • руски • старобелоруски/староукраински † (~ западноруски, рутенски ) • белоруски • украински ( русински • западнорусински ) Западнославянски чешки • кнаански † • словашки • полски ( силезийски • кашубски ) • поморянски † • словински † • полабски † • лужишки † ( горнолужишки • долнолужишки ) Южнославянски старобългарски † • среднобългарски † • български ( банатски български • македонски ) • сърбохърватски • бошняшки • хърватски ( молишки хърватски • градишчански ) • сръбски ( славяносръбски † • черногорски ) • словенски ( прекомурски • резиянски ) Други праславянски † • църковнославянски • русенорски † • междуславянски ° • новославянски ° • словио ° † отмрели езици, ° конструирани езици, в скоби - езикови норми със спорен възглед 'език или диалект' Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Южнославянски_езици&oldid=8109238 “. Категория : Южнославянски езици Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Afrikaans العربية Asturianu تۆرکجه Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ Bosanski Català Čeština Kaszëbsczi Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski Ελληνικά English Esperanto Español فارسی Suomi Français עברית Hrvatski Hornjoserbsce Magyar Bahasa Indonesia Ido Íslenska Italiano 日本語 Basa Jawa ქართული 한국어 Kurdî Македонски Nederlands Norsk nynorsk Polski Português Română Русский Sardu Srpskohrvatski / српскохрватски Slovenčina Slovenščina Српски / srpski Svenska தமிழ் Türkçe Українська اردو 中文 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 07:10, на 12 септември 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0
  Арабска азбука – Уикипедия Арабска азбука от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Тъмнозелено: страни, в които арабската азбука е единствената официална писменост. Светлозелено: страни, в които се използва арабската, както и други форми на писменост Арабската азбука е писменост , използвана от множество езици в Азия и Африка , като арабски и урду . Тя се изписва от дясно ... арамейския език . Най-старият запазен текст, използващ арабската азбука, е надпис от Джабал Рам в Йордания ... персийският език (фарси) и урду . За да се приспособи към фонетиката на другите езици, към азбуката се добавят букви и други символи. Заради разпространението си, арабският език има 8 диалекта, от които най ... писменост на Република Турция . Езици, използващи арабската азбука и в наши дни Език Общ брой говорещи езика Бележки Китайски език &&&&&01300000000.&&&&&0 1 300 000 000 Главно сред мюсюлманите в Китай CACHE

Арабска азбука – Уикипедия Арабска азбука от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Тъмнозелено: страни, в които арабската азбука е единствената официална писменост. Светлозелено: страни, в които се използва арабската, както и други форми на писменост Арабската азбука е писменост , използвана от множество езици в Азия и Африка , като арабски и урду . Тя се изписва от дясно наляво, с курсивен стил, и включва 28 основни букви. Тъй като някои гласни се отбелязват с незадължителни символи, арабската азбука се класифицира като абджад . Първоначално използвана в арабския, арабската азбука става писмеността, послужила за написването на Корана , свещената книга на мюсюлманите, и с разпространението на исляма тя започва да се използва от множество разнородни езици в Стария свят. За да се приспособи азбуката към нуждите на тези езици, към първоначалния набор от букви се добавят нови символи. Съдържание 1 История 2 Езици, използващи арабската азбука 3 Съгласни 4 Гласни 5 Допълнителни букви 6 Цифри 7 В компютърната техника 8 Бележки История [ редактиране | редактиране на кода ] Еволюция на ранната арабска калиграфия: (1) Началото на 9 век: без точки или диакритични знаци. (2) и (3) 9-10 век, Абасидски период: системата на Абу ал-Асуад въвежда червени точки на местата на късите гласни, а по-късно е създадена система с черни точки за разграничаване на букви като фа и каф . (4) 11 век: в системата на Ал-Фарахиди , която се използва и днес, точките са заменени с малки знаци, които са подобни на буквите, използвани за изписването на съответните дълги гласни. Арабската азбука произлиза от набатейската , използвана за писането на набатейския диалект на арамейския език . Най-старият запазен текст, използващ арабската азбука, е надпис от Джабал Рам в Йордания от края на 4 век, а най-старият, съдържащ точна дата (512 година) - триезичен надпис от Зебед в Сирия . Епиграфските паметници от този период, използващи арабската азбука, са изключително редки, като са известни едва 5, за които е сигурно, че са от предислямския период. Тъй като арамейският има по-малко фонеми от арабския и някои обособени арамейски букви с времето стават неразличими, в ранните текстове с 15 знака трябва да бъдат обозначавани 28 звука. По-късно са добавени точки над и под буквите, за да бъдат разграничени съответните фонеми. Най-старият запазен документ, който със сигурност използва такива точки, е и най-старият арабски папирус , датиран към април 643 година. Използването на точките дълго време остава незадължително. През втората половина на 7 век, преди появата на подобни форми в другите семитски абджади, в арабската азбука започват да се използват допълнителни означения за гласните звуци. Първоначално това става със система от червени точки, за която се смята, че е създадена по заповед на управителя на Ирак Хаджадж ибн Юсуф : точка отгоре съответства на а , точка отдолу - на и , точка в реда - на у , а двойната точка е знак за нунация . Тази система създава объркване, поради възможността за смесване на точките, означаващи гласни, с тези, служещи за разграничаване на съгласни. В края на 8 век тя е заменена от съвременната система на Ал-Фарахиди . Първата печатна книга, използваща арабската азбука, е издадена през 1514 година от Грегорио де Грегории във Венеция и представлява молитвеник, предназначен за католическите църкви в Близкия изток. В края на 16 век Робер Гранжон постига голям напредък, създавайки елегантни и четливи арабски шрифтове. Първите арабски печатни книги в Близкия изток са отпечатани от маронитски монаси в Ливан , но те използват не арабската азбука, а транслитерация със сирийски букви . За пръв път книга с арабски букви е отпечатана от ливанския православен монах Абдаллах Захир през 1706 година. [1] Езици, използващи арабската азбука [ редактиране | редактиране на кода ] Заради Корана , свещената книга на исляма , която е написана на тази азбука, влиянието на тази писменост се разпростира с исляма. В резултат арабската азбука се използва за записване на много други езици — дори и на езици, които принадлежат на езикови семейства , различни от семитското . Пример за не-семитски езици, изписвани с арабска азбука, са персийският език (фарси) и урду . За да се приспособи към фонетиката на другите езици, към азбуката се добавят букви и други символи. Заради разпространението си, арабският език има 8 диалекта, от които най-често срещан и най-познат на 'не-арабите' е египетския. Всеки диалект има различен начин на изписване и съответно - и на изговаряне на думите. В рамките на Османската империя се е използвала арабската писменост. През 1928 г. Ататюрк отменя арабската писменост и въвежда латиницата като официална писменост на Република Турция . Езици, използващи арабската азбука и в наши дни Език Общ брой говорещи езика Бележки Китайски език &&&&&01300000000.&&&&&0 1 300 000 000 Главно сред мюсюлманите в Китай . Арабски език &&&&&&0280000000.&&&&&0 280 000 000 Панджабски език &&&&&&&088000000.&&&&&0 88 000 000 В Пакистан . в Индия се използва деванагари и гурмукхи . Урду &&&&&&&065000000.&&&&&0 65 000 000 Персийски език &&&&&&&063700000.&&&&&0 63 700 000 С изключение на бившия Съветски съюз , където се използва кирилица . Малайски език &&&&&&&040000000.&&&&&0 40 000 000 В Бруней . в Индонезия и Сингапур се използва латиница , а в Малайзия - успоредно латиница и арабска азбука. Азербайджански език &&&&&&&030000000.&&&&&0 30 000 000 С изключение на Азербайджан , където се използва латиница. Хауса &&&&&&&025000000.&&&&&0 25 000 000 Успоредно с латиница. Синдхи &&&&&&&021000000.&&&&&0 21 000 000 В Пакистан . в Индия се използва успоредно с деванагари . Пущунски език &&&&&&&019000000.&&&&&0 19 000 000 Кюрдски език &&&&&&&016000000.&&&&&0 16 000 000 В Иран и Ирак . в Турция , Сирия и Армения се използва латиница, а в Азербайджан - кирилица. Фула &&&&&&&013000000.&&&&&0 13 000 000 Успоредно с латиница. Белуджки език &&&&&&&&08000000.&&&&&0 8 000 000 Казахски език &&&&&&&&08000000.&&&&&0 8 000 000 С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица. Уйгурски език &&&&&&&&08000000.&&&&&0 8 000 000 Волоф &&&&&&&&05300000.&&&&&0 5 300 000 Успоредно с латиница. Мандинка &&&&&&&&05300000.&&&&&0 5 300 000 Успоредно с латиница. Кашмирски език &&&&&&&&04600000.&&&&&0 4 600 000 Индуистите използват деванагари. Киргизки език &&&&&&&&04500000.&&&&&0 4 500 000 С изключение на бившия Съветски съюз, където се използва кирилица. Беджа &&&&&&&&01200000.&&&&&0 1 200 000 Съгласни [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Контекстни форми Изолирана Наименование Романизация Фонетична стойност ( IPA ) Изключения Край Среда Начало ـا ‎ — — ا ‎ ʾalif ʾ / ā различна, включително /aː/ ـب ‎ ـبـ ‎ بـ ‎ ب ‎ bāʾ b /b/, също /p/ в някои заемки ـت ‎ ـتـ ‎ تـ ‎ ت ‎ tāʾ t /t/ ـث ‎ ـثـ ‎ ثـ ‎ ث ‎ ṯāʾ ṯ /θ/ ـج ‎ ـجـ ‎ جـ ‎ ج ‎ ǧīm ǧ /dʒ/ ـح ‎ ـحـ ‎ حـ ‎ ح ‎ ḥāʾ ḥ /ħ/ ـخ ‎ ـخـ ‎ خـ ‎ خ ‎ ḫāʾ ḫ (също kh , x ) /x/ ـد ‎ — — د ‎ dāl d /d/ ـذ ‎ — — ذ ‎ ḏāl ḏ (също dh , ð ) /ð/ ـر ‎ — — ر ‎ rāʾ r /r/ ـز ‎ — — ز ‎ zāy z /z/ ـس ‎ ـسـ ‎ سـ ‎ س ‎ sīn s /s/ ـش ‎ ـشـ ‎ شـ ‎ ش ‎ šīn š (също sh ) /ʃ/ ـص ‎ ـصـ ‎ صـ ‎ ص ‎ ṣād ṣ /sˤ/ ـض ‎ ـضـ ‎ ضـ ‎ ض ‎ ḍād ḍ /dˤ/ ـط ‎ ـطـ ‎ طـ ‎ ط ‎ ṭāʾ ṭ /tˤ/ ـظ ‎ ـظـ ‎ ظـ ‎ ظ ‎ ẓāʾ ẓ /ðˤ/ ـع ‎ ـعـ ‎ عـ ‎ ع ‎ ʿayn ʿ /ʕ/ ـغ ‎ ـغـ ‎ غـ ‎ غ ‎ ġayn ġ (също gh ) /ɣ/ (/ɡ/ в много заемки, в Египет обикновено се използва <ج>) ـف ‎ ـفـ ‎ فـ ‎ ف ‎ (в Северозападна Африка ڢ ) fāʾ f /f/, също /v/ в някои заемки ـق ‎ ـقـ ‎ قـ ‎ ق ‎ (в Северозападна Африка ) qāf q /q/ ـك ‎ ـكـ ‎ كـ ‎ ك ‎ kāf k /k/ ـل ‎ ـلـ ‎ لـ ‎ ل ‎ lām l /l/, (/lˤ/ само в думата Аллах) ـم ‎ ـمـ ‎ مـ ‎ م ‎ mīm m /m/ ـن ‎ ـنـ ‎ نـ ‎ ن ‎ nūn n /n/ ـه ‎ ـهـ ‎ هـ ‎ ه ‎ hāʾ h /h/ ـو ‎ — — و ‎ wāw w / ū / aw /w/, /uː/, /au/, понякога /u/, /o/ или /oː/ в заемки ـي ‎ ـيـ ‎ يـ ‎ ي ‎ (в персийския ى ) yāʾ y / ī / ay /j/, /iː/, /aj/, понякога /i/, /e/ или /eː/ в заемки Гласни [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Допълнителни букви [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Цифри [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . В компютърната техника [ редактиране | редактиране на кода ] Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите . Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ ( (en) ) Lunde, Paul. Arabic and the Art of Printing . // Saudi Aramco World, 1981. Посетен на 27 февруари 2011. п б р Писменост Видове Логографически египетска · канджи · китайска · клинописно писмо · писменост на маите Сричкови катакана · хирагана · черокска Абджади арабска · еврейска · финикийска Абугиди бенгалска · брахми · деванагари · геез · кхмерска · лаоска · тайска Азбуки арменска · глаголица · грузинска · гръцка · кирилица · латиница · хангъл Калиграфия · Стенография · Типография Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арабска_азбука&oldid=7831810 “. Категории : Абджади Арабски език Скрита категория: Раздели мъничета Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés العربية ܐܪܡܝܐ مصرى Asturianu Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Boarisch Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ Bahasa Banjar বাংলা Brezhoneg Bosanski Буряад Català Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн Cebuano کوردی Čeština Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Føroyskt Français Nordfriisk Gaeilge 贛語 Gàidhlig Galego Gaelg עברית हिन्दी Hrvatski Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 Basa Jawa ქართული Taqbaylit Адыгэбзэ Қазақша 한국어 Къарачай-малкъар Kurdî Кыргызча Latina Лезги Limburgs Lietuvių Latviešu Baso Minangkabau Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu Nederlands Norsk nynorsk Norsk Occitan ਪੰਜਾਬੀ Picard Polski Piemontèis پنجابی Português Runa Simi Română Tarandíne Русский Русиньскый Саха тыла Scots Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Shqip Српски / srpski Basa Sunda Svenska Kiswahili தமிழ் Тоҷикӣ ไทย ትግርኛ Tagalog Türkçe Татарча/tatarça Тыва дыл ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Tiếng Việt Walon Winaray 吴语 მარგალური ייִדיש 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 18:35, на 19 март 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
  Езикознание – Уикипедия Езикознание от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Лингвистика Основни ( Предписателна (нормативна, прескриптивна) лингвистика ) Език · Книжовен език Фонетика и лингвоакустика · Фонология Морфология · Морфофонология · Морфосинтаксис · Синтаксис Семантика · Прагматика Стилистика и стилометрия · Диалектология Правопис Теоретична лингвистика Когнитивна ... , търсене Лингвистика Основни ( Предписателна (нормативна, прескриптивна) лингвистика ) Език · Книжовен език Фонетика и лингвоакустика · Фонология Морфология · Морфофонология · Морфосинтаксис ... граматика Придобиване на езика Придобиване на втори език Оценяване на езика Развитие на езика ... по-общ смисъл на университетска дисциплина на изучаване на език и литература. Първото текстово ... закони на „развитие и функциониране на езика“. проблема за „връзката между език и общество“, „език и CACHE

Езикознание – Уикипедия Езикознание от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Лингвистика Основни ( Предписателна (нормативна, прескриптивна) лингвистика ) Език · Книжовен език Фонетика и лингвоакустика · Фонология Морфология · Морфофонология · Морфосинтаксис · Синтаксис Семантика · Прагматика Стилистика и стилометрия · Диалектология Правопис Теоретична лингвистика Когнитивна лингвистика Генеративна лингвистика Количествена (квантитативна) лингвистика Функционални теории на граматиката Граматология , графемика и графетика Речник · Прагматика Описателна (дескриптивна) лингвистика Антропологична лингвистика Социолингвистика Сравнителна лингвистика Историческа лингвистика Лексикология Лексикография Лексика Етимология Лингвометодология Лингвистична география Интерлингвистика Лингвографология Паралингвистика Лингвоконтактология Лингвотипология Класификационна лингвистика Лингвостранознание Приложна лингвистика и експериментална лингвистика Компютърна лингвистика Математическа лингвистика Еволюционна лингвистика Контрастивна лингвистика Криминоложка лингвистика Интернет лингвистика Лингвистична антропология Невролингвистика и Невросемантика Психолингвистика и Менталингвистика Философия на езика (лингвофилософия) (Езикова) семиотика Допълнителни статии Филология и литература Книжовна норма История на лингвистиката и Лингвистична историография Универсална граматика Придобиване на езика Придобиване на втори език Оценяване на езика Развитие на езика Произход на езика и история на писмеността Образование за езика Лингвисти Нерешени проблеми в лингвистиката Портал за лингвистика п • б • р Езикознанието (лингвистиката) е наука [1] [2] , изучаваща естествените езици . [3] [4] Тя обхваща няколко подобласти, най-общо разделяни на изследване на структурата на езика ( граматика ) и на смисъла на езиковите единици ( семантика и прагматика ). Най-често се приема, че езикознанието спада към социалните и хуманитарните науки, но то е сложна дисциплина, която включва много поддисциплини, като някои от тях използват методи от естествените науки (например фонетиката и лингвоакустиката разчитат на изследвания по физика (включително биофизика и психофизика)) и от формалните науки (например в езиковата морфология, в компютърната лингвистика и в математическата лингвистика намират приложение методи от логиката , математиката и информатиката ). Граматиката включва морфологията (образуването и състава на думите), синтаксиса (правилата, по които думите се съчетават в изрази и изречения) и фонологията (звуковите системи и абстрактните звукови елементи). Фонетиката е свързана с фонологията, клон на езикознанието, занимаващ се със свойствата на говорните звуци (фонеми), неговорните звуци и механизмът, по който те се създават и възприемат. Други подобласти на езикознанието са еволюционната лингвистика (изучава произхода на езиците), историческата лингвистика (промените в езиците), социолингвистиката (връзката между вариантите на езика и структурата на обществото), психолингвистиката (психологическото интерпретиране на езика), невролингвистиката (физиологичното интерпретиране на езика в мозъка) и други. Съдържание 1 Историческо развитие и школи 2 Общо и частно езикознание 3 Деление 4 Методи и приложения 5 Бележки 6 Литература 7 Вижте също 8 Външни препратки Историческо развитие и школи [ редактиране | редактиране на кода ] Макар че изучаване на езика имаме още от времето на Аристотел , съвременната наука за езика се развива от ренесансовия бум на хуманитарните науки, като тогава названието е било филология , което в България днес е придобило по-общ смисъл на университетска дисциплина на изучаване на език и литература. Първото текстово споменаване на думата „филология“ датира от 1716 г., а лингвист , като някой, който изучава езика, датира от 1641 , а първо споменаване на лингвистика има от 1847 . Основните принципи на съвременното езикознание започват да се изясняват още през 19 в. Ян Бодуен дьо Куртене изгражда първата теория за фонемата. Смята се, че Фердинанд дьо Сосюр е основател на системно-структурния подход и синхронизма в езикознанието. В първата половина на 20 в. е оформен сбор от много школи, представящи структурното езикознание , което разчленява езика на слоеве, всеки от които се изучава от дадена дисциплина. Едно от основните негови направления е Функционалната лингвистика ( Пражки лингвистичен кръжок , Вилем Матезиус , Андре Мартине , Роман Осипович Якобсон , княз Николай Сергеевич Трубецкой ), която разглежда езиковите явления от гледна точка на функцията, която изпълняват, без да се пренебрегва смисловата им страна. Глосематиката ( Копенхагенска школа ) разглежда езика като система на „чисти отношения“, без оглед на материалната субстанция. Трето голямо направление е американският структурализъм , насочен утилитарно в своите езиковедски изследвания — дескриптивна лингвистика ( Леонард Блумфийлд ), генеративна граматика и транформационен анализ ( Ноам Чомски ). Лондонска лингвистична школа признава за функционално значимо само това, което има формално изразяване. Общо и частно езикознание [ редактиране | редактиране на кода ] Виж още Теоретична лингвистика . В езикознанието се изучават общите особености на езика. „Общото езикознание“ изследва „същността и природата на езика“ (понятия като същност и природа на каквото и да е било са отхвърлени от модерната философия — виж деконструкция и Дерида в частност по въпроса същност и природа на езика). „проблема за произхода“ ( Шлайхер ). общите закони на „развитие и функциониране на езика“. проблема за „връзката между език и общество“, „език и мислене“ (виж статията за Език ). „произход и развитие на писмото“ ( Писменост ). „езика като знакова система“. намира мястото на езика сред останалите знакови системи (виж семиотика ). изучава елементите, от които се изгражда знаковата система. правилата, според които се установяват връзките между елементите на системата, методите за използване и определяне границите на тяхното приложение. Частното езикознание изучава конкретен отделен език или още група от близкородствени езици. Например руски или съответно славянски езици. Начините на изучаване са: „синхронно“ (описателно) - даден език на определен етап от неговия развой, понятие въведено за пръв път от Фердинан дьо Сосюр , (вижте „ Структурно езикознание “). „диахронно“ (историческо) - проследява развитието на езика през по-продължителен период от време. В неговите рамки се обособява сравнително-историческото езикознание, което разкрива историческото минало на близкородствените езици по пътя на съпоставянето им. Диахронното изучаване на езика става особено значимо около работите на младограматиците. Тъй като езикознанието или науката въобще за езика съществува още от древността, например - тогава езикът се е изучавал само синхронно. „сравнително“ - обикновено се има предвид сравнително-историческо, но има и сравнително-синхронно. Деление [ редактиране | редактиране на кода ] Изследване на „езика в същността му“ като език-явление и разкриване на началната му природа, разбирана като негова иманентна същност — лингвофилософия , или може също от страна на философията като Философия на езика ( менталингвистика — език и съзнание, език и мислене. по-модерният и по-специфичен вариант на менталингвистиката е невросемантиката , която се занимава със структурите на езика и влиянието им върху съзнанието, лингвосемиотика — език и действителност, език и материален свят, дума и предмет), лингвономинация (изследва проблемите на означаването. ономасиология ), лингвоакустика . Изследване на „езиковата система като структура“, т.е. езика и неговата системно-структурна същност. разкрива се функцията на всеки езиков елемент спрямо останалите — фонология с фонетика . морфология и синтаксис — обединени от граматика , лексикология , семантика . Според различните течения в езикознанието семантика или се поставя извън от или се интегрира в другите големи категории — лексикология, морфология, синтаксис. По същия начин някои лингвисти предпочитат да говорят за морфосинтаксис , отколкото напълно да разделят областите морфология и синтаксис, на базата на които се правят училищните граматики. Класически се говори за нива на езика — лексикално, морфологично и т.н. И тези нива се изучават от съответните дисциплини. Стилистика — изследва „езиковите единици във функционален план“ (начин на използване и разслояване) и реализацията им на речеви единици (като резултат на подбор) — функционална стилистика (изследва и описва системата от стилове на езика), лингвостилистика (стилистика на езиковите единици), текстостилистика, стилистика на художествената реч. Изследване на езика в неговите „съотношения с други системи“ — неезикови (социални, психофизиологични), езикообслужващи (жестове и мимики, писменост), езикоподобни (изкуствен език) — социолингвистика , психолингвистика , лингвистична география (ареална лингвистика/лингвогеография), диалектология , лингвографология , паралингвистика (неезикови средства, участващи в речевото съобщение), интерлингвистика (с предмет изкуствените езици). Изследване на езика в „съотношението му с друг език“ на родствена или неродствена основа — лингвогенеалогия (съпоставя език и език на родствена основа), лингвоконтактология (език/език на контактна основа), лингвотипология (език/език на неродствена основа), класификационна лингвистика (класифицира езиците на неродствена основа), универсална граматика . Методи и приложения [ редактиране | редактиране на кода ] Лингвометодология — езикът като обект на лингвистиката се изследва чрез определени методи — компаративна (сравнителна) методика (същността на сравнително-историческия метод, откъм неговата теоритично-приложна същност), математическа лингвистика (възможностите с математически методи да се изучава и описва езика), глотометрия (измерване на езика чрез математически методи), експериментална лингвистика . Приложна лингвистика — възможностите за приложение на постижения на лингвистиката в практиката — традиционно-приложно езикознание (чрез различни конкретни дисциплини се решават практически задачи за използване на езика), съвременно-приложно езикознание, лингводидактика (методика на обучение по роден и чужд език), усвояване на езици , езиково развитие , невролингвистика , компютърна лингвистика . Лингвистична историография — история на езикознанието. Лингвистична систематика — определя езика като предмет на езикознанието, възможните аспекти на неговото изследване като обект, изяснява съотношението между лингвистичните дисциплини и въз основа на определени критерии ги обединява в раздели и клонове. Бележки [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ ( (en) ) Fromkin, Victoria и др. Linguistics: An Introduction to Linguistic Theory. Oxford, Blackwell, 2000. ISBN 0631197117 . с. 3. ↑ ( (en) ) Martinet, André. Elements of General Linguistics. London, Faber, 1960. с. 15. ↑ ( (en) ) Halliday, Michael A. K. и др. On Language and Linguistics. Continuum International Publishing Group, 2006. ISBN 0826488242 . с. vii. ↑ ( (en) ) Greenberg, Joseph. Linguistics and ethnology. // Southwestern Journal of Anthropology 4. 1948. с. 140–47. Литература [ редактиране | редактиране на кода ] Владимир Георгиев , Иван Дуриданов . Езикознание: Учебник за университетите. – София: Наука и изкуство, 1959. – 354 с. (първо издание) Victoria Fromkin , Robert Rodman, Nina Hyams. An Introduction to Language . 9th Edition. Cengage Learning, 2010. ISBN 9781428263925 . Мария Попова , Борислав Попов, Екатерина Петкова, Кристияна Симеонова, Адриана Христова. Терминологичен речник по хуманитарни науки. Издателство “Наука и изкуство”. С., 2007, 497 стр. Лилия Илиева . Увод в общото езикознание . Благоевград, Университетско издателство 'Неофит Рилски', 2000 г. Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ] Език Книжовен език Дума Лингвистични методи Част на речта Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за Езикознание . ( (bg) ) Българска електронна лингвистична библиотека ( (en) ) http://linguistlist.org/ п б р Социални науки Антропология · Демография · Икономика · Информационни науки · История · География · Културология · Лингвистика · Международно развитие · Мениджмънт · Медийни изследвания · Образование · Политология · Право · Психология · Социология Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Езикознание&oldid=8075300 “. Категория : Лингвистика Скрита категория: Страници, използващи вълшебни препратки ISBN Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية مصرى Asturianu Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Žemaitėška Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ भोजपुरी Bamanankan বাংলা བོད་ཡིག Brezhoneg Bosanski Català Нохчийн Cebuano کوردی Corsu Čeština Kaszëbsczi Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Thuɔŋjäŋ Zazaki Dolnoserbski ދިވެހިބަސް Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Võro Føroyskt Français Nordfriisk Furlan Frysk Gaeilge Gàidhlig Galego Avañe'ẽ Gaelg עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Hornjoserbsce Kreyòl ayisyen Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Interlingue Ilokano Ido Íslenska Italiano ᐃᓄᒃᑎᑐᑦ/inuktitut 日本語 La .lojban. Basa Jawa ქართული Taqbaylit Қазақша ភាសាខ្មែរ ಕನ್ನಡ 한국어 Къарачай-малкъар Kurdî Kernowek Кыргызча Latina Ladino Lëtzebuergesch Limburgs Lumbaart ລາວ Lietuvių Latgaļu Latviešu Мокшень Malagasy Олык марий Baso Minangkabau Македонски മലയാളം मराठी Bahasa Melayu မြန်မာဘာသာ Nāhuatl Plattdüütsch Nedersaksies नेपाली Nederlands Norsk nynorsk Norsk Novial Nouormand Occitan Ирон ਪੰਜਾਬੀ Norfuk / Pitkern Polski Piemontèis پنجابی Ποντιακά پښتو Português Runa Simi Romani Română Armãneashti Русский Русиньскый संस्कृतम् Саха тыла Sardu Sicilianu Scots سنڌي Srpskohrvatski / српскохрватски සිංහල Simple English Slovenčina Slovenščina Shqip Српски / srpski Seeltersk Basa Sunda Svenska Kiswahili தமிழ் Тоҷикӣ ไทย Tagalog Tok Pisin Türkçe Татарча/tatarça Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vèneto Vepsän kel’ Tiếng Việt Walon Winaray ייִדיש Zeêuws 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 07:18, на 3 септември 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



http://complexeffect.com
  Начало - Образователен Комплекс Ефект Вход Регистрация Начало Курсове и обучения Чуждоезиково обучение Английски език Немски език Гръцки език Френски език Италиански език Испански език Руски език Български език за чужденци Компютърно обучение Учебни предмети 1–12 клас Математика Български език и литература Химия Биология Физика История География Други учебни предмети Актуално Галерия Кариери Контакти ... обучение Английски език Немски език Гръцки език Френски език Италиански език Испански език Руски език Български език за чужденци Компютърно обучение Учебни предмети 1–12 клас Математика Български език и ... Английски език Немски език Гръцки език Френски език Италиански език Испански език Руски език Български език за чужденци Компютърно обучение Учебни предмети 1–12 клас Математика Български език и литература ... по учебните предмети за 1-12 клас - Математика Български език и литература, Химия, Биология, Физика CACHE

Начало - Образователен Комплекс Ефект Вход Регистрация Начало Курсове и обучения Чуждоезиково обучение Английски език Немски език Гръцки език Френски език Италиански език Испански език Руски език Български език за чужденци Компютърно обучение Учебни предмети 1–12 клас Математика Български език и литература Химия Биология Физика История География Други учебни предмети Актуално Галерия Кариери Контакти ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ Начало Регистрация Вход Начало Курсове и обучения Чуждоезиково обучение Английски език Немски език Гръцки език Френски език Италиански език Испански език Руски език Български език за чужденци Компютърно обучение Учебни предмети 1–12 клас Математика Български език и литература Химия Биология Физика История География Други учебни предмети Актуално Галерия Кариери Контакти ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ Търсене... Качествено обучение за деца и възрастни! В Образователен комплекс ЕФЕКТ се провеждат целогодишно различни по интензивност и продължителност обучения по чужди езици, компютърни обучения, корпоративни обучения и др. Компютърни и чуждоезикови обучения за деца и възрастни Обучения по учебните предмети за 1-12 клас - Математика Български език и литература, Химия, Биология, Физика, История, География и др. За образователен комплекс Ефект Образователен комплекс ЕФЕКТ функционира целогодишно и предлага образователни програми за деца, ученици и възрастни . Комплексът разполага с оборудвани по предназначение учебни кабинети и се помещава в сграда на ет.1 и ет. 2 гр. Петрич, ул.“ Сандо Китанов “ 22. Чуждоезиково обучениe Английски език, Немски език, Гръцки език, Френски език, Италиански език, Испански език, Руски език и др. Компютърно обучение Дигитална компетентност - MS Windows, MS Word, MS Exel и Internet. Специализирани курсове (по област на приложение)- Power Point, Access, AutoCad, CorelDraw, Photoshop и др. Обучение по учебните предмети 1-12 клас Математика Български език и литература Химия Биология Физика История География и др. Комплексът предлага обучения с различна интензивност и продължителност по чужди езици и други учебни предмети: Курсове Уроци Помощ за училище Подготовка за изпити, матури, кандидатстване Подготовка за национално външно оценяване и др. Образователен комплекс ЕФЕКТ е доставчик на услуги по различни проекти, отнасящи се до предлаганите в комплекса услуги – обучение и преводи. Може да ни се доверите, защото при нас ще откриете: Коректно и отговорно отношение. Професионален подход. Класически и съвременни методи на обучение. Квалифицирани специалисти. Обучение в група или индивидуално, според нивото на знание или възрастта. Постоянно сформиране и стартиране на нови групи. Учебни системи, одобрени от МОН и помагала на престижни издателства. Удобни графици. Добри цени. Разсрочено плащане. Удостоверение за завършен курс / ниво. Twitter Чуждоезиково обучение Английски език Немски език Гръцки език Френски език Италиански език Испански език Руски език Учебни предмети от 1-12 клас Математика Български език и литература Химия Биология Физика История География Други Компютърно обучение Български език за чужденци Copyright © 2018. Образователен Комплекс Ефект. Desktop Version



http://center-maxima.com
  Курсове в Пловдив - Център Максима За нас – Курсове в Пловдив Галерия Контакти Преподаватели Вие питате Go to ... За нас – Курсове в Пловдив Галерия Контакти Преподаватели Вие питате Go to ... График курсове Езикови курсове - Курсове по Английски език - Курсове по Немски език - Курсове по Френски език - Курсове по Испански език - Курсове по Руски език - Курсове по Италиански език - Курсове по Гръцки ... to ... График курсове Езикови курсове - Курсове по Английски език - Курсове по Немски език - Курсове по Френски език - Курсове по Испански език - Курсове по Руски език - Курсове по Италиански език - Курсове по Гръцки език - Курсове по Турски език - Курсове по Португалски език - Курсове по Скандинавски езици - - Курсове по Норвежки език - - Курсове по Шведски език - - Курсове по Холандски език - - Курсове по Финландски език - Курсове по Арабски език - Курсове по Японски език - Курсове по Китайски език CACHE

Курсове в Пловдив - Център Максима За нас – Курсове в Пловдив Галерия Контакти Преподаватели Вие питате Go to ... За нас – Курсове в Пловдив Галерия Контакти Преподаватели Вие питате Go to ... График курсове Езикови курсове - Курсове по Английски език - Курсове по Немски език - Курсове по Френски език - Курсове по Испански език - Курсове по Руски език - Курсове по Италиански език - Курсове по Гръцки език - Курсове по Турски език - Курсове по Португалски език - Курсове по Скандинавски езици - - Курсове по Норвежки език - - Курсове по Шведски език - - Курсове по Холандски език - - Курсове по Финландски език - Курсове по Арабски език - Курсове по Японски език - Курсове по Китайски език - Целогодишно езиково обучение за ученици - Български език за чужденци - Руски език в туризма Компютърни курсове - Курсове по Компютърна грамотност за начинаещи - Курсове по Компютърна грамотност за напреднали - Photoshop - CorelDRAW - Курсове по Графичен дизайн, предпечат и реклама - Курсове по WebDesign - Курсове по 3D Studio Max в Пловдив - Курсове по AutoCAD - ArchiCAD - SolidWorks - Машинопис - Dreamweaver - Устройство на хардуера - SEO Оптимизация на сайтове - Офис асистент Професионални курсове - Фирмено счетоводство - Машинопис - Офис асистент - Журналистика и PR - Касиер с ЕКО - Екскурзовод - Аниматор - Photoshop - CorelDRAW - Курсове по Графичен дизайн, предпечат и реклама - Курсове по WebDesign - Курсове по 3D Studio Max в Пловдив - Курсове по AutoCAD - ArchiCAD - SolidWorks - Dreamweaver - Руски език в туризма - SEO Оптимизация на сайтове Видове обучения - Индивидуално - Групово - Корпоративно - Целогодишно езиково обучение за ученици Сертификати - FCE, CAE, CPE - IELTS - TOEFL - DSH - Test DaF - DELE - DELF и DALF Онлайн тестове Курсове по Английски език Курсове по Немски език Курсове по Испански език Курсове по Компютърна грамотност за напреднали Курсове по Английски език Курсове по Компютърна грамотност за начинаещи Курсове по Немски език Курсове по Френски език Курсове по Испански език Курсове по Руски език Курсове по Италиански език Курсове по Гръцки език Курсове по Турски език Курсове по Португалски език Курсове по Скандинавски езици Курсове по Норвежки език Курсове по Шведски език Курсове по Холандски език График курсове Езикови курсове Курсове по Английски език Курсове по Немски език Курсове по Френски език Курсове по Испански език Курсове по Руски език Курсове по Италиански език Курсове по Гръцки език Курсове по Турски език Курсове по Португалски език Курсове по Скандинавски езици Курсове по Норвежки език Курсове по Шведски език Курсове по Холандски език Курсове по Финландски език Курсове по Арабски език Курсове по Японски език Курсове по Китайски език Целогодишно езиково обучение за ученици Български език за чужденци Руски език в туризма Компютърни курсове Курсове по Компютърна грамотност за начинаещи Курсове по Компютърна грамотност за напреднали Photoshop CorelDRAW Курсове по Графичен дизайн, предпечат и реклама Курсове по WebDesign Курсове по 3D Studio Max в Пловдив Курсове по AutoCAD ArchiCAD SolidWorks Машинопис Dreamweaver Устройство на хардуера SEO Оптимизация на сайтове Офис асистент Професионални курсове Фирмено счетоводство Машинопис Офис асистент Журналистика и PR Касиер с ЕКО Екскурзовод Аниматор Photoshop CorelDRAW Курсове по Графичен дизайн, предпечат и реклама Курсове по WebDesign Курсове по 3D Studio Max в Пловдив Курсове по AutoCAD ArchiCAD SolidWorks Dreamweaver Руски език в туризма SEO Оптимизация на сайтове Видове обучения Индивидуално Групово Корпоративно Целогодишно езиково обучение за ученици Сертификати FCE, CAE, CPE IELTS TOEFL DSH Test DaF DELE DELF и DALF Онлайн тестове Курсове по Английски език Курсове по Немски език Курсове по Испански език Курсове по Компютърна грамотност за напреднали Курсове по Английски език Курсове по Компютърна грамотност за начинаещи Курсове по Немски език Курсове по Френски език Курсове по Испански език Курсове по Руски език Курсове по Италиански език Курсове по Гръцки език Курсове по Турски език Курсове по Португалски език Курсове по Скандинавски езици Курсове по Норвежки език Курсове по Шведски език Курсове по Холандски език Social Profiles Новини Курсове по ОП „Аз мога повече“ Отстъпки и промоции Учебни програми Учебни програми Последни коментари aylin за Отстъпки и промоции Емилия Димитрова за Вие питате Даниела Николова за Курсове по Английски език Мария за Курсове по Холандски език ДоДа за Вие питате Категории Без категория Видове обучения Езикови курсове Компютърни курсове Новини Професионални курсове Сертификати Учебни програми За нас – Курсове в Пловдив Заповядайте в новия ни модерен офис в град Стара Загора на адрес: ул.“Иван Мирчев“ №8, етаж 2 МЕСЕЦ НА ИСПАНСКИЯ ЕЗИК ОКТОМВРИ 2017 15 години работим за Вас и се доказваме като професионалисти в сферата на езиковото, компютърно и професионално обучение. Отговор на всичко, което правим са успехите на нашите курсисти! Предлагаме езикови курсове , компютърни курсове , професионални курсове , интензивни курсове,Подготовка за Сертификати FCE, CAE, CPE, IELTS, TOEFL, DSH, Test DaF, DELE, DELF и DALF . Усилията ни са съсредоточени към гъвкаво и ефективно обучение за постигане на максимални резултати. Правим най-добрия подбор от квалифицирани и мотивирани преподаватели, които поднасят учебния материал по достъпен, интересен и запомнящ се начин. За вашия комфорт и удобство сме създали модерна, приветлива и предразполагаща обстановка като част от материалната ни база. Едно от предимствата ни е организиране на групи с малък брой курсисти /4-7 човека/, с възможност за прилагане на индивидуален подход при работа с всеки един от групата, съобразявайки се с личния стил на учене, предпочитания и възможности. Използваме едни от най-добрите системи на обучение, съчетавайки традиционни и модерни методи за постигане на максимален ефект от цялостната подготовка. Съобразявайки се с вашата натовареност и забързан начин на живот, се стремим да работим гъвкаво и приспособимо,за това сме осигурили много възможности за посещение на курсовете: дневни, вечерни и съботно/неделни варианти. Предлагаме ви различни видове отстъпки, както и възможност за разсрочване на плащането, без допълнително оскъпяване на таксата. Издаваме ви легитимен сертификат, след успешно преминаване на изпитен тест в края на обучението. Лицензирани сме към МОН и Националната Агенция за квалификация и преквалификация към МС. Изберете МАКСИМА, за да постигнете МАКСИМАЛНИ РЕЗУЛТАТИ! Гласувайте за този сайт тук Календар на публикации октомври 2017 П В С Ч П С Н « юни 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 Свържете се с нас: гр.Пловдив, Цар Борис III Обединител 140 A 032 26 06 55 0895 622 473 centermaxima@abv.bg skype: centermaxima гр. Стара Загора ул.Иван Мирчев №8, ет. 2 тел.: 042 23 0586, 0893 55 65 50 Къде сме ние Вижте по-голяма карта Copyright © 2017 Център за Образование и Наука Максима Designed by CollegeFocus , thanks to: InMotion Hosting Coupon , Midwives and Free WordPress auto themes



https://bg.wikipedia.org/wiki/Python
  Python – Уикипедия Python от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Python Парадигма обектно ориентиран , процедурен , функционален Реализиране през 1990 г. Автор Python Software Foundation Типизация на данните динамична Програмни диалекти Cython , RPython , Stackless Python Повлиян от ABC, Modula-3 , Icon , C , Perl , LISP , Smalltalk , Tcl Повлиява Ruby , Boo Уебсайт ... -ориентиран език за програмиране , създаден от Гуидо ван Росум в началото на 90-те години. Кръстен е на ... да се превърне в наследник на ABC (език за програмиране, от своя страна вдъхновен от SETL), който да ... -библиотеки като Тк, както и много други. Тъй като Python е език, който се интерпретира, се спестява ... тестването на дадено приложение. Освен това, бидейки интерпретируем език с идеология сходна с тази на Java ... език, използващ такъв начин на подредба, е Haskell ). не са необходими декларации на променливи или CACHE

Python – Уикипедия Python от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Python Парадигма обектно ориентиран , процедурен , функционален Реализиране през 1990 г. Автор Python Software Foundation Типизация на данните динамична Програмни диалекти Cython , RPython , Stackless Python Повлиян от ABC, Modula-3 , Icon , C , Perl , LISP , Smalltalk , Tcl Повлиява Ruby , Boo Уебсайт http://www.python.org Python в Общомедия Python е интерпретируем, интерактивен, обектно-ориентиран език за програмиране , създаден от Гуидо ван Росум в началото на 90-те години. Кръстен е на телевизионното шоу на BBC „ Monty Python’s Flying Circus “ . Често бива сравняван с Tcl , Perl , Scheme , Java и Ruby . Съдържание 1 История 2 Структура и функционалност 3 Версии 4 Примерна програма 5 Аритметични операции 6 Преглед на функциите 6.1 Комплект (tuple) 6.2 Списък (list) 6.3 Речник (dictionary/map) 7 Управляващи конструкции 7.1 If-конструкция 7.2 For цикъл 7.3 While цикъл 8 Дефиниране на функции 9 Употреба 10 Източници 11 Външни препратки История [ редактиране | редактиране на кода ] Идеята за Python се заражда в края на 1980-те [1] , като реалното осъществяване започва през декември 1989 г. [2] от Гуидо ван Росум в CWI (Centrum Wiskunde & Informatica – международно признат изследователски институт по математика и компютърни науки, базиран в Амстердам, Холандия). Python имал за цел да се превърне в наследник на ABC (език за програмиране, от своя страна вдъхновен от SETL), който да бъде способен да обработва изключения и да е съвместим с операционната система Amoeba [3] . Ван Росум е основният автор на Python, а неговата продължаваща централна роля в развитието на езика е ясно отразена в титлата, дадена му от Python общността – „пожизнен доброжелателен диктатор“ (benevolent dictator for life (BDFL)). Структура и функционалност [ редактиране | редактиране на кода ] „Python“ предлага добра структура и поддръжка за разработка на големи приложения. Той притежава вградени сложни типове данни като гъвкави масиви и речници, за които биха били необходими дни, за да се напишат ефикасно на C . Python позволява разделянето на една програма на модули, които могат да се използват отново в други програми. Също така притежава голям набор от стандартни модули, които да се използват като основа на програмите. Съществуват и вградени модули, които обезпечават такива неща като файлов вход/изход ( I/O ), различни системни функции, сокети ( sockets ), програмни интерфейси към GUI-библиотеки като Тк, както и много други. Тъй като Python е език, който се интерпретира, се спестява значително време за разработка, тъй като не са необходими компилиране и свързване ( linking ) за тестването на дадено приложение. Освен това, бидейки интерпретируем език с идеология сходна с тази на Java, приложение, написано на него, е сравнително лесно преносимо на множеството от останали платформи (или операционни системи ). Програмите, написани на Python, са доста компактни и четими, като често те са и по-кратки от еквивалентните им, написани на C/C++. Това е така, тъй като: наличните сложни типове данни позволяват изразяването на сложни действия с един-единствен оператор. групирането на изразите се извършва чрез отстъп, вместо чрез начални и крайни скоби или някакви други ключови думи (друг език, използващ такъв начин на подредба, е Haskell ). не са необходими декларации на променливи или аргументи. Python съдържа прости конструкции, характерни за функционалния стил на програмиране, които му придават допълнителна гъвкавост Всеки модул на Python се компилира преди изпълнение до код за съответната виртуална машина. Този код се записва за повторна употреба като .pyc файл. Програмите написани на Python представляват съвкупност от файлове с изходен код. При първото си изпълнение този код се компилира до байткод, а при всяко следващо се използва кеширана версия. Байткодът се изпълнява от интерпретатор на Python. Строго типизиран (strong typing) – При несъответствие между типовете е необходимо изрично конвертиране. Динамично типизиран (dynamic typing) – Типовете на данните се определят по време на изпълнението. Работи на принципа duck typing – Оценява типа на обектите според техните свойства. Използва garbage collector – вътрешната реализация на езика се грижи за управлението на паметта. Блоковете се формират посредством отстъп. Като разграничител между програмните фрагменти използва нов ред. Версии [ редактиране | редактиране на кода ] Езикът се обновява често. Версия 3 съдържа много промени и поради това е несъвместима с по-старите реализации на езика. Повечето налични библиотеки и програми са написани и работят за версия 2. Примерна програма [ редактиране | редактиране на кода ] Това е сорс кодът на една примерна програма на python, която разпечатва на екрана Hello Python! #!/usr/bin/python print ( 'Hello Python!' ) Аритметични операции [ редактиране | редактиране на кода ] Python притежава обичайните аритметични оператори ( + , - , * , / , % ), като ** е допълнителен оператор , който се използва за степенуване , например 5**3 == 125 . Поведението на операцията за деление се променя значително с течение на времето [4] : Python 2.1 и по-ранни версии заимстват делението от езика C . Операторът / изпълнява целочислено деление, ако и двете операнди са цели числа, и деление с плаваща запетая в противния случай. Целочисленото деление закръглява към нулата, например 7 / 3 == 2 и -7 / 3 == -2 . Python 2.2 променя целочисленото деление, така че да осъществява закръгляването надолу (към минус безкрайност), например 7 / 3 == 2 и -7 / 3 == -3 . В тази версия е въведен операторът // , който извършва деление със закръгляване надолу (към по-ниската целочислена стойност). Неговото поведение може да се подразбере от следните примери: 7 // 3 == 2 , -7 // 3 == -3 , 7.5 // 3 == 2.0 и -7.5 // 3 == -3.0 . Python 3.0 променя оператора / , така че той винаги да изпълнява ролята на деление с плаваща запетая. Обобщено, във версиите преди Python 3.0 / представлява „класическо деление“, докато във версия 3.0 / е деление на реални числа , а // е деление със закръгляване надолу (към по-ниската целочислена стойност). Макар и в противовес с повечето други езици, закръгляването надолу (в посока отрицателна безкрайност) придава постоянство на изпълняваните операции. Например, това означава, че равенството (a + b) // b == a // b + 1 е винаги вярно. Също така означава, че равенството b * (a // b) + a % b == a е валидно, както за положителните, така и за отрицателните стойности на a . Въпреки това, поддържането на валидността на това равенство, означава че докато резултатът от a % b е в интервала [0, b ), където b е положително число, то трябва да бъде в интервала ( b , 0], когато b е отрицателно [5] . Python предлага round функция за закръгляване на десетични към цели числа. Версиите преди Python 3.0 използват закръгляване далеч от нула: round(0.5) би дало като резултат 1.0 (закръгляване нагоре), съответно round(-0.5) връща −1.0 (закръгляване надолу) [6] . Python 3.0 използва закръгляване към най-близко четно число: round(1.5) връща като резултат 2, съответно round(2.5) отново е равно на 2 [7] . Python позволява използването на булеви изрази с множество отношения на равенство, по начин, който е в съответствие със стандартната употреба на равенства в математиката. Например, изразът a < b < c проверява дали a е по-малко от b , и дали b е по-малко от c . Езиците, произхождащи от C, интерпретират този израз по различен начин: първо се пресмята a < b , връщащо като резултат 0 или 1, след което тази стойност се сравнява със c . Поради своята богата математическа библиотека , Python често е използван като скриптов език с научна насоченост, с цел да помага при проблеми от сорта на обработка и управление на числови данни. Преглед на функциите [ редактиране | редактиране на кода ] За разлика от много други езици Python не изисква декларации на променливи , те се създават при инициализацията им. Python разполага с вградени в самия език структури като: комплект (tuple), списък (list) и речник **(dictionary/map). Типът на променливата се определя от типа на присвоените стойности, в това отношение прилича на BASIC и се различава от много други програмни езици. Присвояването на различни стойности е коректно и това води до промяна на типа на променливата спрямо последната и присвоена стойност. Комплект (tuple) [ редактиране | редактиране на кода ] Комплекта се състои от елементи, които могат да бъдат произволни: прости константи или обекти. Елементите на комплекта не е задължително да са еднородни. Комплектите (подобно на символните низове ) са непроменливи: не е възможно да се присвои стойност на даден елемент от комплекта. Възможно е създаването на комплект, който съдържа в себе си променливи обекти – например списък (list). Комплектите могат да бъдат вложени един в друг. Дефинират се чрез изброяване със запетайка, поставени в кръгли скоби. (1, 4, 1, 78) (3.14, ‘ string ’, -5) Всички елементи са индексирани от нулата. За получаването на i-тия елемент трябва да се посочи името на комплекта и след това индексът i в квадратни скоби. Пример: t = (0, 1, 2, 3, 4) print t[0], t[-1], t[-3] Резултат: 0 4 2 По този начин комплектът може да се нарече вектор – константа, ако елементите му са били еднородни. Списък (list) [ редактиране | редактиране на кода ] Списъците са съставен (compound) тип данни, групиращ стойности (елементи), които сами по себе могат да бъдат от различен тип и могат да бъдат подменени след тяхната декларация. Възможно е присвояване на изрезки, като това може да промени и размера на списъка. Може да се вмъква друг списък в настоящия, да се добавят единични елементи, премахват и т.н. Дефинира се чрез изброяване на елементите със запетая, поставени между квадратни скоби. Пример: [2, 4.87, ‘s’] [‘string’, (2,4,1), [5,8]] Достъп до елементите се осъществява както и в комплекта. Пример: list = [1, ‘w’, (2,8), [0,3,4]] print list[0], list[1], list[-2], list[-1][0] Резултат: 1 w (2,8) 0 Речник (dictionary/map) [ редактиране | редактиране на кода ] Речникът е неподредено множество от двойки (ключ, стойност), като ключа е константа от всеки тип (най-вече символни низове). Комплекти могат да бъдат използвани за ключове само в случай, че не използват променливи обекти. Не може да се използва списък (list), тъй като той притежава възможността да се променя. Основните операции са: Съхраняване на стойност под някакъв ключ (съхраняването на две стойности под един и същи ключ е невъзможно, запазва се втората такава подадена със съответния ключ). Извличане на стойността при подаване на ключа. Премахване на двойка ключ – стойност чрез „del“. Методът keys() на обект от тип речник връща списък с всички използвани ключове, а has_key() проверява дали даден ключ е в речника. Чифт големи скоби „{ }“ създават празен речник. Пример: d = {'a': 1, 'b': 3, 5: 3.14, 'name': 'John'} d['b'] = d[5] print d['a'], d['b'], d[5], d['name'] Резултат: 1 3.14 3.14 John За да добавите нова двойка „ключ“:'стойност', е достатъчно да присвоите на елемент с нов ключ съответната стойност: d['new'] = 'new value' print d Резултат: {'a':1, 'b':3, 5:3.14, 'name':'John', 'new':'new value'} Python не поддържа указатели, динамична памет и адресна аритметика (подобно на Java ). Присвояване от една променлива към друга (Пример: a = 2. b = a.) има своите особености в Python. В случаи на присвояване на обекти от тип числа или низове се създава нов обект (под „нов обект“ да се разбира памет за съхранение на стойност от всеки тип). Копираното съдържание се присвоява от променливата 'а' в променливата 'b'(семантика на копирането – променливите от двете страни на оператора значат два независими обекта). Ако от дясната страна стои стойност от тип клас, списък, речник или комплект присвояваме само връзката (указателя) към адреса, където е стойността на обекта, двата обекта сочат към една и съща памет – при промяна на стойността на едната се променя и другата (семантика на указатели). Пример: a = 5. b = a. b = 3 print ' семантика на копирането: a=', a, 'b=', b a = [2,5]. b = a. b[0] = 7 print ' семантика на указателите: a=', a, 'b=', b Резултат: семантика на копирането: a = 5 b = 3 семантика на указателите: a= [7,5] b= [7,5] Управляващи конструкции [ редактиране | редактиране на кода ] If-конструкция [ редактиране | редактиране на кода ] Пример: >>> # x = int(raw_input('Моля, въведете едно число: ')) >>> if x < 0: ... x = 0 ... print ’Отрицателно, сменено на нула’ ... elif x == 0: ... print ’Нула’ ... elif x == 1: ... print ’Едно’ ... else: ... print ’Повече’ ... if <условие1>: <оператор1> [ elif <условие2>: <оператор2>]* [ else: <оператор3> ] При истина на <условие1> , ще се изпълни <оператор1> и ще се игнорират клоновете elif и else . В противен случай, ако е вярно <условие2>, ще се изпълни <оператор2>, а клонът else ще се игнорира. Иначе ще се изпълни <operator3>. Ключовата дума elif е съкращение от else-if , може да има няколко elif части, else не е задължителна. Поредица от if – elif може да замени switch - case конструкцията, която откриваме и в други езици. For цикъл [ редактиране | редактиране на кода ] В Python операторът for итерира върху елементите на каквато и да е редица (напр. символен низ или списък ) по реда на елементите в редицата. Пример: ...list = ['чета', 'статия', 'в УикипедиЯ'] >>> for element in list: ... print element, len(element) ... чета 4 статия 6 в УикипедиЯ 11 Не е безопасно да се променя редица, върху която се итерира в цикъл. Ако трябва да се променя редица, върху която се итерира (например списък), трябва това да се итерира върху негово копие. Конвенцията за изрязване улеснява това частично. Пример: >>> for element in list[:]: #Прави копие чрез изрязване ... if len(element) > 6: list.insert(0, element) ... >>> list ['в УикипедиЯ', 'чета', 'статия', 'в УикипедиЯ'] While цикъл [ редактиране | редактиране на кода ] while <условие>: <оператор1> [else: <оператор2>] Цикъл „докато“: <Оператор1> ще се изпълнява, докато е истина <условие>. При нормално завършен цикъл, т.е. без прилагане на break , ще се изпълни <оператор2>. Пример: Числа на Фибоначи ... a, b = 0, 1 >>> while b < 10: ... print b ... a, b = b, a+b ... 1 1 2 3 5 8 Дефиниране на функции [ редактиране | редактиране на кода ] Ключовата дума def въвежда дефиниция на функция . Тя трябва да бъде последвана от име и списък от параметри, поставени в скоби. Тялото на функцията започва на следващия ред и трябва да бъде с отстъп. Първият ред оператори може да бъде символен низ ( документационен символен низ – docstring), който представлява документацията (описанието) на функцията. Можем да създадем функция, която изписва числата на Фибоначи в произволна граница: >>> def fib(n): # изписва числата на Фибоначи до n ... „Изписва числата на Фибоначи до n“ ... a, b = 0, 1 ... while b < n: ... print b, ... a, b = b, a+b ... >>> # Сега да извикаме току-що дефинираната функция: ... fib(2000) 1 1 2 3 5 8 13 21 34 55 89 144 233 377 610 987 1597 Употреба [ редактиране | редактиране на кода ] От 2003 г. насам, Python се класира в топ 10 на най-популярните езици за програмиране според TIOBE Programming Community Index . От септември 2015 г. той заема пета позиция. Обявен е за език за програмиране на годината през 2007 г. и 2010 г. Това е третият най-популярен език, чийто граматически синтаксис не е базиран предимно на С , както е при С++ и Objective-C . За сведение С# и Java имат само частично сходство на синтаксиса със С, като например използването на къдрави скоби, и са по-близки помежду си отколкото със С. Практиката доказва, че скриптовите езици като Python са по-продуктивни от конвенционалните такива (C и Java), що се отнася до разрешаването на програмни проблеми като манипулацията на низове и търсене в речник. Количеството използвана памет често е по-малко отколкото при Java и не много повече отколкото при C и C++. Част от големите организации, които използват Python са Google , Yahoo! , CERN , NASA , както и някои по-малки като ILM и ITA. Python може да се използва като скриптов език за уеб приложения , например чрез mod_wsgi за Apache . С уеб сървъра Gateway Interface , стандартният Приложно-програмен интерфейс се подобри, за да може да обслужва тези приложения. Софтуерните рамки за уеб приложения като Django, Pylons, Pyramid, TurboGears, web2py, Tornado, Flask, Bottle and Zope помагат на разработчиците при дизайна и поддръжката на по-сложни приложения. Pyjamas и IronPython могат да се използват при програмирането на клиентската страна (Client-side) на приложенията, базирани на Ajax. SQLAlchemy може да се използва при мапване на данни от сходни база данни. Twisted е софтуерна рамка за програмиране на комуникацията между компютрите и се използва от Dropbox. Библиотеки като NumPy, SciPy и Matplotlib позволяват ефективното използване на Python за научни изчисления. Sage е математически софтуер, който е написан предимно на Python и обхваща много аспекти на математиката, включително алгебра , комбинаторика , теория на числата и др. Python е внедрен успешно като скриптов език в редица софтуерни продукти, включително в такива използващи метода на крайните елементи като Abaqus, FreeCad, програми и инструменти за 3D анимации като 3ds Max, Blender, Cinema 4D, Lightwave, 2D програми за обработка на изображения като GIMP, Inkscape, Scribus and Paint Shop Pro. GNU Debugger (GDB) използва Python за визуализация на сложни структури като С++ контейнери за елементи. ESRI представя Python като най-добрия избор на скриптов език за ArcGIS. Също така се използа във видео игри и е единият от трите възможни езика за програмиране, приети от Google App Engine, другите два са Java и Go. Като скритпов език с модулна архитектура, прост синтаксис и богат набор инструменти за обработка на текст, Python се използва при проекти, свързани с изкуствен интелект и компютърна обработка на човешки език (ОЕЕ). Python се използва широко и в сферата на информационната сигурност . По-голямата част от софтуера Sugar за One Laptop per Child XO, който се разработва в Sugar Labs, е написан на Python. Той е главен език за програмиране и в проекта Raspberry Pi, разработващ едноплаткови компютри. LibreOffice включва Python и възнамерява да замени Java с него. Python Scripting Provider заема възлова позиция след излизането на версия 4.0 на 07.02.2013 г. Източници [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ Venners, Bill (13 January 2003). 'The Making of Python' . Artima Developer . Artima. Retrieved 22 March 2007. ↑ van Rossum, Guido (20 January 2009). 'A Brief Timeline of Python' . The History of Python . Google. Retrieved 20 January 2009. ↑ 'Why was Python created in the first place?' . General Python FAQ . Python Software Foundation. Retrieved 22 March 2007. ↑ Zadka, Moshe. van Rossum, Guido (11 March 2001). 'PEP 238 – Changing the Division Operator' . Python Enhancement Proposals . Python Software Foundation. Retrieved 23 October 2013. ↑ 'Why Python's Integer Division Floors' . Retrieved 25 August 2010. ↑ 'round' , The Python standard library, release 2.7, §2: Built-in functions , retrieved 14 August 2011 ↑ 'round' , The Python standard library, release 3.2, §2: Built-in functions , retrieved 14 August 2011 Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Официалният сайт на Python Български превод на ръководството за Python Уики за Python A Byte of Python – свободна книга за Python Книга за Python под GNU лиценз за свободна документация Свободен курс по програмиране с Python във ФМИ към СУ Ръководство по Питон 2.0.1 Превод на „Python Tutorial“ на български език от Калоян Доганов Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Python&oldid=8221623 “. Категория : Езици за програмиране Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Afrikaans Alemannisch Aragonés العربية অসমীয়া Asturianu Azərbaycanca تۆرکجه Беларуская বাংলা Bosanski ᨅᨔ ᨕᨘᨁᨗ Català Cebuano کوردی Čeština Dansk Deutsch Ελληνικά English Esperanto Español Eesti Euskara فارسی Suomi Français Galego ગુજરાતી עברית हिन्दी Hrvatski Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Íslenska Italiano 日本語 La .lojban. ქართული Қазақша ភាសាខ្មែរ 한국어 Latina Lumbaart Lietuvių Latviešu Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu မြန်မာဘာသာ Plattdüütsch नेपाली Nederlands Norsk nynorsk Norsk ଓଡ଼ିଆ Polski پنجابی Português Română Русский Scots Srpskohrvatski / српскохрватски සිංහල Simple English Slovenčina Slovenščina Shqip Српски / srpski Svenska தமிழ் తెలుగు Тоҷикӣ ไทย Tagalog Türkçe Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Tiếng Việt 吴语 中文 Bân-lâm-gú 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 10:52, на 28 октомври 2017. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
  Русински език – Уикипедия Русински език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Русински език Страна Украйна , Словакия и други в Източна Европа Брой говорещи 610 000 Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Славянски Източнославянски Русински Официално положение Официален в --- Контролиран от --- Кодове ISO 639 -1 ry ISO 639-2 sla ISO 639-3 RUE Уикипедия на Русински ... Русински език – Уикипедия Русински език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Русински език Страна Украйна , Словакия и други в Източна Европа Брой говорещи 610 000 ... Русински език Русински език в Общомедия Русинският език се говори в няколко централно- и ... има статут на малцинствен език, с изключение на Украйна, където официалната политика е непризнаване на съществуването на русинско малцинство и език. През 1991 г. бива проведен референдум в CACHE

Русински език – Уикипедия Русински език от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Русински език Страна Украйна , Словакия и други в Източна Европа Брой говорещи 610 000 Систематизация по Ethnologue Индоевропейски Славянски Източнославянски Русински Официално положение Официален в --- Контролиран от --- Кодове ISO 639 -1 ry ISO 639-2 sla ISO 639-3 RUE Уикипедия на Русински език Русински език в Общомедия Русинският език се говори в няколко централно- и източноевропейски държави: Украйна , Полша , Унгария , Словакия , Австрия , Румъния , Сърбия и Хърватия , както и от голям брой емигранти в Северна Америка и Австралия . Във всички страни той е признат официално и има статут на малцинствен език, с изключение на Украйна, където официалната политика е непризнаване на съществуването на русинско малцинство и език. През 1991 г. бива проведен референдум в Задкарпатието, на който 78% гласуват за автономия на русините, но официалните власти в Украйна не се съобразяват с резултатите. Поради липсата на единна държава, русинският език не е унифициран и съществува под формата на много различни варианти. В повечето от страните, където се използва от русинското малцинство, русинският език е кодифициран като книжовен, според нормите на диалекта, говорен в дадената страна. Затова различията в отделните варианти на русинския език понякога са доста големи. Те се състоят както в графичната и правописната система, така и във фонетиката, морфологията, синтаксиса и лексиката. Русинският език е не напълно изучен. Един от трудовете, в които се говори за русинския език е: Супрун А. Е. и Калюта А. М., Введение в славянскую филологию , Минск ( 1981 ). По произход русинският език е източнославянски . Той е най-близко сроден с украинския , защото, за разлика от руския , във всички диалекти на русинския не се наблюдава преминаване на неудареното о в а . Въпреки това, много от русините наричат себе си руснаци , а езика си – руски . Русинският език се дели на два основни диалекта: карпато-русински и панонски русински . Панонският русински притежава много от особеностите на западно славянските езици и предизвиква спорове, дали русинският е източно славянски или западно славянски език. Съдържание 1 Кратък исторически преглед 2 Особености на русинския език 2.1 Графична система и правопис 2.2 Фонетични особености 2.3 Морфологични особености 2.4 Лексикални особености 2.4.1 Полски заемки 2.4.2 Западнославянски заемки 2.4.3 Словашки заемки 2.4.4 Южнославянски заемки 2.5 Синтактични особености 3 Източници 4 Изследвания 5 Външни препратки Кратък исторически преглед [ редактиране | редактиране на кода ] Известният славист Свен Густавсон прави преглед на историята и съвременното състояние на русинския език в реферата си „Русинският език в Югославия – диахрония и синхрония“ [1] , изнесен в Прешов на 6 октомври 1983 г. В него д-р Густавсон казва: „Имало е и все още има много различни мнения или теории за произхода на русините и русинския език, като се започне от това, че русините по произход са украинци и се завърши с това, че русинският език представлява словашки диалект. Има и различни преходни форми между тези мнения. Тази разнородност на теориите има своите корени в сложната езикова, етническа и политическа ситуация в прародината на русините, т.е. в Карпатска или Унгарска Рус. В тези райони не е имало ясни етнически и езикови граници. Тук се пресичат и смесват източнославянски и северни (т.е. лехитски) и южни западнославянски изоглоси … До тези райони достигат и някои южнославянски изоглоси и някои балканизми. Именно тази сложна езикова ситуация е дала повод за дискусия за езиковата основа на източнословашките диалекти“ . Дълго време русините били считани за словаци и при изучаване на източно словашките диалекти не са вземани пред вид различните етноси – словаци и русини. Теорията за източно славянската, т.е. украинската основа на източно словашките диалекти бива лансирана още в началото на 20 век. Полски слависти през 30-те години на 20 век считат, че основата на източно словашкия диалект е лехитска, т.е. полска , което значи, че тези диалекти отначало са били лехитски, а след това се словакизирали. По-късно тази теория бива отхвърлена. След Втората световна война известният руски славист Сергей Бернщейн прави компромис между двете теории. Той твърди, че в основата на източно словашкия диалект лежи и източно славянски, и лехитски. Словашките диалектолози и лингвисти, разбира се твърдят, че основата на източно словашкия диалект е словашка. Обаче, именно на тяхната територия може да се открие словакизация на изконни източно славянски, т.е. русински диалекти. Русините извън рамките на Царска Русия винаги са били в ръцете на различни политически сили и са се намирали под влиянието на различни политически течения. Поради това политическите домогвания у русините често са били противоречиви, а националното им самосъзнание – доста слабо. Това е основната причина те все още да нямат общ книжовен език. В Русия сега е популярна тезата, че русините са всъщност задкарпатски руснаци, които говорят руски език. Будителят на русините от 19 век Александър Духнович в Русия е считан за руски просветител. Обаче самият Духнович се е считал за русин и в едно стихотворение, написано на русински, твърди: „ Я русин був, есмь і буду, / Я родився русином, / Чесний свой род не забуду, / Останусь його сином .“ (Бил съм русин, съм и ще бъда, родил съм се русин, честния си род не ще забравя, ще остана негов син). Особености на русинския език [ редактиране | редактиране на кода ] Поради оскъдната информация за русинския език, по-долу се дават, в общи линии, особеностите на русинския език, използван на територията на Румъния и бивша Югославия (Сърбия и Хърватия). Графична система и правопис [ редактиране | редактиране на кода ] Русините използват кирилица в няколко различни варианта: руска кирилица, със запазен ы , украинска кирилица с и = ы , и і = и и ї = йи , є = йе , както и русинска кирилица. Напоследък се налага опростената русинска кирилица с и = ы и ї = и или йи , є = йе . В русински се прави разлика между г = γ и ґ = g – обикновено в чужди думи и имена: Ґуставсон, Заґреб, Евґения. Правописът в русински е умерено морфологичен, като отклоненията се правят при отразяване на стари фонетични промени: нашлїдство , а не наслїдство , чаше , а не часє и т.н. Буквата й се използва и за означаване на меко или йотувано о : у енциклопедийох (в енциклопедиите), ураховйован (причисляван). Фонетични особености [ редактиране | редактиране на кода ] В своята фонетика русинският език съхранява множество влияния от езиците на народите, сред които са живели русините в течение на векове. Най-характерно е полското влияние върху фонетиката на русините извън Задкарпатието, което се състои в омекотяване на с и з непосредствено пред меки гласни или в консонантни групи пред такива гласни: час (време) – у тим чаше (в това време), рижни (разни), швет (свят), нашлiдство (наследство) и т.н. Западнославянски влияния във фонетиката на русински се срещат и: в думи като вше (все), шицки (всички) (пол. wszyscy ), където в източните и южните славянски езици на мястото на х след 2-ра и 3-та палатализация има с . на мястото на праславянските tј ‚ kt , dj се откриват ц , дз или дж : врацац (връщам), ноц (нощ), медзи (между), но и меджа (межда). в праславянските kv gv пред ят , които са запазени: квет (цвят), гвизда (звезда). в началното је , което е запазено: єден (един), єшень (есен), докато в източнославянски преминава в о . Словашко или южнославянско влияние има в случаи като драга , глас , бреза , млєко , където в източнославянски има дорога , голос , береза , молоко . Праславянското о в затворени срички или става и (като в украински) ( рижни < розни ), или се запазва война . Обаче в различни варианти на русинския тази промяна е непоследователна, дори и в един и същ текст: меджi двома швiтовима войнами и меджi двома швiтовима вiйнами . Морфологични особености [ редактиране | редактиране на кода ] При имената е запазена падежната система, като се забелязват следните особености: в родителен падеж, при съществителните от мъжки род единствено число се среща окончание или – а , или у : язик реґионалного характера (език с регионален характер), остаток першобутного славянского народу (остатък от изконния славянски народ), на початку того вику (в началото на този век). в дателен и местен (предложен) падеж при съществителните от мъжки род единствено число, обозначаващи хора, окончанието е – ови : при Якимови Сабадошови , по аналогия от западнославянските езици. във винителен и творителен падеж при имената от женски род има еднакво окончание – у : жадам дац общу представу (искам да дам обща представа). кладзе знак єднакосци медзи етнїчну и язичну припадносцу (слага знак на равенство между етническа и езикова принадлежност). в местен (предложен) падеж при съществителните от мъжки род единствено число се срещат две окончания: – е (- є ) и – у (- ю ): у периодзе (в периода), у тим чаше (в това време), о терминє (за термина), у єдним своїм есею , теория о карпатским язичним союзу (теорията за карпатския езиков съюз). в родителен и местен (предложен) падеж множествено число при съществителните има типичното за русинския език окончание – ох : з даскелїх жемох (от няколко страни), у забитих крайох (в затънтени краища). в дателен падеж множествено число при съществителните окончанието е – ом (западнославянско влияние): ураховйовани ґу восточнославянским язиком (причислявани към източнославянските езици). в творителен падеж при прилагателните има окончание – ма , остатък от праславянското двойствено число: зоз домашнима челядами (с домашни прислужници). При глаголите наблюдаваме следите особености: инфинитивното окончание обикновено е – ц (в зависимост от възприетия правопис може да бъде и – ть ): буц (съм), хаснуц (използвам). в 3 лице единствено и множествено число сегашно време е отпаднало окончанието – т : хаснує (използва), хасную (използват), ма (има), маю (имат), є (е) (но и: єст ), су (са), сце (иска), сцу (искат). бъдеще време се образува или от сегашно време на глаголи от свършен вид: дам ище єден приклад (ще дам още един пример), или с помощта на спомагателния глагол мац , както в украински: ма обявйовац (ще публикува). Лексикални особености [ редактиране | редактиране на кода ] Лексиката на русинския език също е отражение на многовековното съжителство на русините с редица славянски и неславянски народи. Освен типичната източнославянска лексика, срещат се много заемки от полски и словашки, а също така и от сръбски и хърватски. По-долу са дадени някои примери за заемки в русински: Полски заемки [ редактиране | редактиране на кода ] розпатриц < rozpatrzyć (да разгледам, да обсъдя) барз < bardzo (много) друковац < drukować (отпечатвам) потримац < potrzymać (да подкрепя) Западнославянски заемки [ редактиране | редактиране на кода ] Това са думи, които са близки в полски и словашки, поради което е трудно да се каже от кой език са заети: приклад (пример) становиско (гледна точка) Словашки заемки [ редактиране | редактиране на кода ] похопенє < pochopenie (разбиране, схващане) жадац < žiadať (искам, изисквам, моля) Южнославянски заемки [ редактиране | редактиране на кода ] Това са думи предимно от сръбски език , които са навлезли най-вече в русинския език, използван на територията на бивша Югославия: уметнїцки < umetnički (художествен, свързан с изкуство) поклопйованє < poklapanje (съвпадение) спрам < spram (според) Синтактични особености [ редактиране | редактиране на кода ] В синтаксиса на русинския език също могат да се забележат различни влияния: Мястото на възвратната частица ше < се се измества възможно по-напред в изречението и пред глагола (в източно славянските езици мястото ѝ е непосредствено след глагола): У югославянских жридлох на английским язику Руснаци означени як Ruthenianѕ або Rutheneѕ, але ше тиж стрета и назва Ruѕinianѕ або Ruѕynѕ . (В югославските източници на английски език русините са наречени Ruthenianѕ или Rutheneѕ, но също се среща и наименованието Ruѕinianѕ или Ruѕynѕ). Професор Штибер ше познєйше одрекол од тей теориї (По-късно професор Щибер се отказа от тази теория). Има тенденция за изместване на творителния падеж след предлози като медзи с родителен, като предлозите стават от типа спомедзи : Спомедзи других менох мож навесц… (Между другите имена можем да посочим), …наймладши язик спомедзи славянских литературних язикох… (най-младият език между книжовните славянски езици) (вместо: наймладши язик медзи славянскима литературнима язиками ) Източници [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ Реферат на Свен Густавсон Изследвания [ редактиране | редактиране на кода ] Геровский Г.Ю. Язык Подкарпатской Руси (1934 – Прага (чешки език) – 1995 – Москва – руски език) Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] Русинският език на Ethnologue п б р Славянски езици Източнославянски староруски † • древноновгородски † • руски • старобелоруски/староукраински † (~ западноруски, рутенски ) • белоруски • украински ( русински • западнорусински ) Западнославянски чешки • кнаански † • словашки • полски ( силезийски • кашубски ) • поморянски † • словински † • полабски † • лужишки † ( горнолужишки • долнолужишки ) Южнославянски старобългарски † • среднобългарски † • български ( банатски български • македонски ) • сърбохърватски • бошняшки • хърватски ( молишки хърватски • градишчански ) • сръбски ( славяносръбски † • черногорски ) • словенски ( прекомурски • резиянски ) Други праславянски † • църковнославянски • русенорски † • междуславянски ° • новославянски ° • словио ° † отмрели езици, ° конструирани езици, в скоби - езикови норми със спорен възглед 'език или диалект' Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русински_език&oldid=8352408 “. Категории : Източнославянски езици Русини Езици в Словакия Езици в Сърбия Езици в Украйна Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Afrikaans العربية Azərbaycanca تۆرکجه Žemaitėška Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ Bosanski Català Čeština Kaszëbsczi Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Dansk Deutsch Dolnoserbski Ελληνικά English Esperanto Español Eesti فارسی Suomi Võro Français Nordfriisk Frysk Galego 客家語/Hak-kâ-ngî עברית Hrvatski Hornjoserbsce Magyar Bahasa Indonesia Italiano 日本語 ქართული 한국어 Коми Latina Lëtzebuergesch Limburgs Ligure Lietuvių Latviešu Македонски Nederlands Norsk Occitan Polski Piemontèis Português Română Русский Русиньскый Sardu Scots Srpskohrvatski / српскохрватски Simple English Slovenčina Slovenščina Српски / srpski Svenska Türkçe Удмурт Українська 中文 粵語 Редактиране Последна редакция на страницата: в 10:22, на 27 януари 2018. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



http://intenzivno.com
  Онлайн обучение по английски, немски, италиански, френски, турски, гръцки, корейски, български език | Intenzivno.com ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ INTENZIVNO.COM - Онлайн обучение Прескочи навигацията НАВИГАЦИЯ Начало Вход Регистрация Изпробвай безплатно ЕЗИЦИ Английски език Немски език Италиански език Френски език Гръцки език Испански език Китайски език Турски език Корейски език Български език за ученици ИНФОРМАЦИЯ ... език | Intenzivno.com ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ INTENZIVNO.COM - Онлайн обучение Прескочи навигацията НАВИГАЦИЯ Начало Вход Регистрация Изпробвай безплатно ЕЗИЦИ Английски език Немски език Италиански език Френски език Гръцки език Испански език Китайски език Турски език Корейски език Български език за ученици ... Италиански Испански Руски език Гръцки Китайски Български език Математика Онлайн курсове За възрастни ... » Записани реални уроци. Вижте тук » Започващи нива » Изпробвай безплатно АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НЕМСКИ CACHE

Онлайн обучение по английски, немски, италиански, френски, турски, гръцки, корейски, български език | Intenzivno.com ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ INTENZIVNO.COM - Онлайн обучение Прескочи навигацията НАВИГАЦИЯ Начало Вход Регистрация Изпробвай безплатно ЕЗИЦИ Английски език Немски език Италиански език Френски език Гръцки език Испански език Китайски език Турски език Корейски език Български език за ученици ИНФОРМАЦИЯ Индивидуално обучение Как работи Intenzivno.com Начало Езиково обучение Вашите преподаватели Цени и курсове Изпробвай безплатно За нас Контакти Езици Английски Немски Японски Турски Френски Италиански Испански Руски език Гръцки Китайски Български език Математика Онлайн курсове За възрастни За деца и ученици Индивидуално обучение Корпоративно обучение Разговорен английски Разговорен немски Отстъпки Сертификати Сертифициране по ОЕЕР Консултации за ученици и родители Допълнителни възможности Виртуална класна стая Файлове за сваляне Често задавани въпроси Видео Нашите видео съвети Видео галерия Кои сме ние? Нашите предимства Клиентите за нас Работа Блог 0 700 17 550 Вход / Регистрация Демо уроци Изпробвай безплатно Индивидуално обучение Нови групи от февруари 2018 г. Групово и индивидуално обучение с УЧИТЕЛ НА ЖИВО Фирмено обучение Онлайн подготовка за TOEFL , IELTS , FCE , CAE , CPE » Записани реални уроци. Вижте тук » Започващи нива » Изпробвай безплатно АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НЕМСКИ ЕЗИК РУСКИ ЕЗИК ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК ИСПАНСКИ ЕЗИК ФРЕНСКИ ЕЗИК ГРЪЦКИ ЕЗИК ТУРСКИ ЕЗИК ЯПОНСКИ ЕЗИК КИТАЙСКИ ЕЗИК БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Записани реални уроци на наши клиенти. Вижте сега НОВИНИ 19.02.2018 „Как да учим език ефективно' - първата книга на Анелия Атанасова 10.01.2018 Разговорен английски с носител на езика и с теми по Ваш вкус 06.12.2017 По-щастливи и по-ефективни с ТЕС ВСИЧКИ НОВИНИ ВИДЕО ИЗПРОБВАЙ БЕЗПЛАТНО КАК РАБОТИ ВЗЕМИ СВОЯ КУРС Банков превод Наложен платеж Често задавани въпроси | Правила за ползване | Карта на сайта | Контакти Уеб дизайн - ProWeb-BG Консултации ефективно учене | Английски | Немски | Японски | Турски | Френски | Италиански | Испански | Руски език | Гръцки | Китайски | Български език | Математика | Компютърно обучение copyright ©2013 Intenzivno.com



http://ekaterina-center.com
  Център Екатерина - 13 години обучение за деца и възрастни | Център Екатерина София Tелефон: 02/ 989 37 70, 0895/514215 Адрес: София, ул. Стара планина 15, партер Начало За нас Правила Работа с нас Мнения Контакти ☰ ОБУЧЕНИЕ ЗА ВСИЧКИ Курсове по турски език Обучения за начинаещи и напреднали. Висококвалифицирани преподаватели-филолози. Сертификат/ езиков паспорт след успешно завършване на нивото. Промоционална ... Мнения Контакти ☰ ОБУЧЕНИЕ ЗА ВСИЧКИ Курсове по турски език Обучения за начинаещи и напреднали ... . Промоционална такса за 1. ниво, начинаещи и 2. ниво: 290 лв. повече Курсове по гръцки език Курсове по общ, разговорен и бизнес гръцки език с практическа насоченост. Опитни преподаватели носители на ... Курсове за 7. клас по математика Курсове за матура по БЕЛ Курсове за матура по руски език Уроци по математика Курсове за възрастни Езикови курсове за възрастни Курсове по руски език Курсове по турски CACHE

Център Екатерина - 13 години обучение за деца и възрастни | Център Екатерина София Tелефон: 02/ 989 37 70, 0895/514215 Адрес: София, ул. Стара планина 15, партер Начало За нас Правила Работа с нас Мнения Контакти ☰ ОБУЧЕНИЕ ЗА ВСИЧКИ Курсове по турски език Обучения за начинаещи и напреднали. Висококвалифицирани преподаватели-филолози. Сертификат/ езиков паспорт след успешно завършване на нивото. Промоционална такса за 1. ниво, начинаещи и 2. ниво: 290 лв. повече Курсове по гръцки език Курсове по общ, разговорен и бизнес гръцки език с практическа насоченост. Опитни преподаватели носители на езика. Промоционална такса за 1. ниво, начинаещи и 2. ниво: 290 лв. повече ☰ График Курсове ☰ Курсове за ученици Курсове по БЕЛ и математика - 5. и 6. клас Курсове за 7. клас Курсове за 7. клас по БЕЛ Курсове за 7. клас по математика Курсове за матура по БЕЛ Курсове за матура по руски език Уроци по математика Курсове за възрастни Езикови курсове за възрастни Курсове по руски език Курсове по турски език Курсове по гръцки език Курсове по френски език Курсове по немски език Курсове по бизнес турски език Курсове по бизнес и юридически руски език Курсове и уроци по бизнес и специализиран френски Уроци по руски, турски, гръцки, френски и немски език Фирмено обучение Отстъпки и промоции Български за чужденци Онлайн курсове Курсове по английски Курсове по английски език Курсове по бизнес английски език Фирмено обучение по английски език Курсове за матура по английски език Кандидатстудентски курсове по английски език Подготовка за IELTS Английски език - сертификати на Cambridge Курсове Практически английски език - за работа и комуникация Уроци по английски език Детска езикова школа Детска езикова школа Английски език за деца и ученици Руски език за деца до 7 г. Руски език за ученици 1. - 4. клас Руски език за ученици 5. - 8. клас Немски език за деца до 7 г. Гръцки език за деца до 7 г. Детска забавачка Детска забавачка - английски, руски, гръцки Лятна забавачка Занималня за ученици Занималня Лятна занималня Занималня за ученици 1. - 4. клас през учебната година Речници Учебно помагало по турски език Турско-български речник Българо-турски речник X КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК - начинаещи КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК - 2. ниво, A2 - януари/ февруари/ март КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК - 3. и 4. ниво и подготовка за сертификат БИЗНЕС И ЮРИДИЧЕСКИ РУСКИ - уроци и график МАТУРА ПО РУСКИ ЕЗИК КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК ЗА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИ РУСКИ ЕЗИК ЗА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК ЗА УЧЕНИЦИ - учебна 2017/ 2018 година ЗАНИМАЛНЯ ЗА УЧЕНИЦИ - 2017/ 2018 уч. г. КУРСОВЕ ЗА КАНДИДАТ–ГИМНАЗИСТИ - външно оценяване и прием - 2017/ 2018 КУРСОВЕ ЗА 7 КЛАС ПО БЕЛ И МАТЕМАТИКА Външно оценяване, матури и прием след 7. клас ПОДГОТОВКА ЗА МАТУРИ 7. клас - БЕЛ ПОДГОТОВКА ЗА МАТУРИ 7. клас - математика МАТУРИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА - ДЗИ за 12. клас ПОДГОТОВКА ЗА МАТУРА (ДЗИ) БЕЛ - 12 клас Уроци по математика за кандидат-студенти ЕЗИКОВИ КУРСОВЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ - Политика ЕЗИКОВИ КУРСОВЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ С ОТСТЪПКА КУРСОВЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ - януари/ февруари/ март КУРСОВЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК 2. НИВО - декември/ януари/ февруари/ март КУРСОВЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК 3., 4., 5. И БИЗНЕС НИВО - декември/ януари/ февруари/ март ГРЪЦКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ Уроци по гръцки език с гръцки учители КУРСОВЕ ПО ГРЪЦКИ ЕЗИК - ДНЕВНИ ГРУПИ КУРСОВЕ ПО ГРЪЦКИ ЕЗИК - за напреднали и бизнес гръцки КУРСОВЕ ПО НЕМСКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ КУРСОВЕ ПО ФРЕНСКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ КУРСОВЕ ПО БИЗНЕС АНГЛИЙСКИ - график КУРСОВЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК - НАЧИНАЕЩИ (А1) КУРСОВЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК - вечерни КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК - начинаещи КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК - 2. ниво, A2 - януари/ февруари/ март КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК - 3. и 4. ниво и подготовка за сертификат БИЗНЕС И ЮРИДИЧЕСКИ РУСКИ - уроци и график МАТУРА ПО РУСКИ ЕЗИК КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК ЗА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИ РУСКИ ЕЗИК ЗА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ КУРСОВЕ ПО РУСКИ ЕЗИК ЗА УЧЕНИЦИ - учебна 2017/ 2018 година ЗАНИМАЛНЯ ЗА УЧЕНИЦИ - 2017/ 2018 уч. г. КУРСОВЕ ЗА КАНДИДАТ–ГИМНАЗИСТИ - външно оценяване и прием - 2017/ 2018 КУРСОВЕ ЗА 7 КЛАС ПО БЕЛ И МАТЕМАТИКА Външно оценяване, матури и прием след 7. клас ПОДГОТОВКА ЗА МАТУРИ 7. клас - БЕЛ ПОДГОТОВКА ЗА МАТУРИ 7. клас - математика МАТУРИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА - ДЗИ за 12. клас ПОДГОТОВКА ЗА МАТУРА (ДЗИ) БЕЛ - 12 клас Уроци по математика за кандидат-студенти ЕЗИКОВИ КУРСОВЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ - Политика ЕЗИКОВИ КУРСОВЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ С ОТСТЪПКА КУРСОВЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ - януари/ февруари/ март КУРСОВЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК 2. НИВО - декември/ януари/ февруари/ март КУРСОВЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК 3., 4., 5. И БИЗНЕС НИВО - декември/ януари/ февруари/ март ГРЪЦКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ Уроци по гръцки език с гръцки учители КУРСОВЕ ПО ГРЪЦКИ ЕЗИК - ДНЕВНИ ГРУПИ КУРСОВЕ ПО ГРЪЦКИ ЕЗИК - за напреднали и бизнес гръцки КУРСОВЕ ПО НЕМСКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ КУРСОВЕ ПО ФРЕНСКИ ЕЗИК ЗА НАЧИНАЕЩИ КУРСОВЕ ПО БИЗНЕС АНГЛИЙСКИ - график КУРСОВЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК - НАЧИНАЕЩИ (А1) КУРСОВЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК - вечерни Център Екатерина - 13 години обучение за деца и възрастни ! ЦЕНТЪР ЕКАТЕРИНА предлага качествено и ефективно обучение за деца, ученици, студенти и работещи хора повече от 12 години. Методологията при езиковите ни обучения е разработена в съответствие с Европейската езикова рамка и уменията и компетенциите, които трябва да развият курсистите в процеса на обучение. За учениците организираме и обучения по БЕЛ и математика за текуща подготовка и курсове за матури след 7. и 12. клас. Високият професионализъм на преподавателите ни, малките групи и индивидуалният подход са гаранция за успешното обучение на нашите курсисти и ученици. Курсове за матура по БЕЛ ЦЕНТЪР ЕКАТЕРИНА организира курсове за подготовка за матура по БЕЛ за 12-класници. Преподавателите са действащи учители с опит в подготовката и оценяването на матурите, преминали през специализирана методическа подготовка. Курсовете са целогодишни, съобразени с форма̀та на държавните зрелостни изпити. Обучението включва : теоретичен опреснителен курс по езикова култура, подробен преговор на материала от 11. клас по литература, упражнения върху писане на аргументатитивен текст (есе и ЛИС), текуща подготовка и надграждане на материала от 12. клас в училище. Занятията са в събота или в неделя. Средният успех на конкурсните изпити на нашите ученици е 5.05. повече Курсове за 7. клас ЦЕНТЪР ЕКАТЕРИНА започна записванията за курсовете за 7. клас по български език и литература (БЕЛ) и математика за 2017/ 2018 уч. г. Подготовката е целогодишна - от месец октомври до юни. Учебната ни система е съобразена с изискванията на МОН и форма̀та на изпитите. Сформираме малки групи до 8 ученика с цел индивидуална работа и изграждане на трайни и системни знания по учебния материал. Преподавателите ни са с дългогодишен педагогически стаж, запознати както с честите трудности при кандидат-гимназистите, така и с критериите за оценка на изпита. Средният успех на конкурсните изпити на нашите ученици е 5.25 . повече × Добави мнение * Вашето име: * Вашият e-mail: (Вашият e-mail няма да бъде публикуван) * Относно: * Вашето мнение: * Всички полета са задължителни e-book Книга за мнения и предложения Добави мнение Преглед на всички Матура за 7 клас Петя Златарева : ' Дъщеря ми беше тази година на курсове по български език и математика за 7 клас в център Екатерина. Изкара 5.66 по математика и 5.8... ' повече Курс по руски за деца Елеонора Пейчева : ' Вече 2 поредни години сина ми посещава курсове по руски за деца в Цебтър 'Екатерина'. Детето ходи с огромен ентусиазъм и много му ... ' повече Курс по руски за А1 и А2 ниво Калина Йорданова : ' Аз съм мениджър чуждестранни продажби и руският език е много ценен за работата ми. Нужно е да придобия работно ниво на владеене. Н... ' повече Уроци по гръцки език Павел Симеонов : ' Уча гръцки при Костас Маркетакис. Учитялт е много добър и освен това е грък, което много ми допада, защото трябва да се отпусна да... ' повече home Курсове по турски език Обучения за начинаещи и напреднали. Висококвалифицирани преподаватели-филолози. Сертификат/ езиков паспорт след успешно завършване на нивото. Промоционална такса за 1. ниво, начинаещи и 2. ниво: 290 лв. повече Курсове по гръцки език Курсове по общ, разговорен и бизнес гръцки език с практическа насоченост. Опитни преподаватели носители на езика. Промоционална такса за 1. ниво, начинаещи и 2. ниво: 290 лв. повече Курсове по английски език Курсове по турски език Курсове по руски език Курсове по френски език Курсове по гръцки език Курсове по немски език Курсове по бизнес английски език Курсове по бизнес турски език Курсове по бизнес и юридически руски език Курсове и уроци по бизнес и специализиран френски Уроци по руски, турски, гръцки, френски и немски език Детска езикова школа Created by: Copyright © 2004-2017 - www.ekaterina-center.com ®



https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0
  Черна гора – Уикипедия Черна гора от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Вижте пояснителната страница за други значения на Черна гора . Черна гора Црна Гора ( знаме ) ( герб ) Девиз : няма Национален химн : Ой, светла майска зоро Местоположение на Черна гора География и население Площ 13 812 km² ( на 161-во място ) Води 1,5% Граници • Албания • Косово • Сърбия • Босна ... .  /  42.783333° с. ш. 19.466667° и. д. 42.783333 , 19.466667 Официален език черногорски , сръбски ... 4.1 Религия 4.2 Език 5 Държавно устройство 5.1 Парламент 5.2 Президент 6 Административно деление 7 ... , че говорят босненски , мюсюлмани по националност , които предпочитат сръбския език и албанци ... , които живеят по крайбрежието, най-вече по Бока Которска . Език [ редактиране | редактиране на кода ] На преброяването ( 2003 ) 63,6% от населението е потвърдило, че говори сръбски език като майчин CACHE

Черна гора – Уикипедия Черна гора от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация , търсене Вижте пояснителната страница за други значения на Черна гора . Черна гора Црна Гора ( знаме ) ( герб ) Девиз : няма Национален химн : Ой, светла майска зоро Местоположение на Черна гора География и население Площ 13 812 km² ( на 161-во място ) Води 1,5% Граници • Албания • Косово • Сърбия • Босна и Херцеговина • Хърватия Климат средиземноморски Столица Подгорица 42°47′ с. ш. 19°28′ и. д.  /  42.783333° с. ш. 19.466667° и. д. 42.783333 , 19.466667 Официален език черногорски , сръбски Население (пребр., 01.01.2016) 622 218 [1] ( на 163-то място ) Гъстота на нас. 44,9 души/km² ( на 159-то място ) Управление Форма Парламентарна република Президент Филип Вуянович Министър-председател Душко Маркович Организации ООН , ОССЕ и др. История от Османската империя 13 юли 1878 г. от Сърбия и Черна гора 3 юни 2006 г. Икономика БВП (ППС, 2011 г.) 7 029 млн. [2] БВП на човек (ППС) 11 228 [2] ИЧР ( 2011 г.) 0,771 ( висок ) ( 54-то ) Валута Евро 1 ( EUR ) Други данни Часова зона CET Лятно време ( UTC+2 ) Интернет домейн .me Телефонен код 382 ( 1 ): Прието едностранно Черна гора (на черногорски : Црна Гора, Crna Gora , „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров . Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море . Държавна и административна столица е Подгорица (130 хил. ж.), а историческата столица на страната е Цетине . Площта ѝ е 13 812 km², от които 13 605 km² суша и 207 km² водна площ. Последният държавен глава , преди включването на Черна гора в състава на Югославия , е крал Никола I , който е прадядо на Симеон Сакскобургготски . Съдържание 1 Име 2 История 3 География 4 Население 4.1 Религия 4.2 Език 5 Държавно устройство 5.1 Парламент 5.2 Президент 6 Административно деление 7 Вижте също 8 Източници 9 Външни препратки Име [ редактиране | редактиране на кода ] Името Черна гора се появява за първи път през 1276 г. в една повеля на крал Стефан Милутин , с която се означава частта от т. нар. Сръбско поморие или приморие във владение на кралството, т.е. обаче само източната от Бар до Котор с планините над крайбрежието и по-точно от Румия и Суторман до Ловчен [3] , но не и западното херцеговинско (хумско) или дубровнишко крайбрежие от Бока Которска до делтата на Неретва , в т.ч. и Макарска до река Цетина . В латински извори името Montenegro се появява за първи път през 1348 г., а в дубровнишки – през 1379 г. От 15 век името Черна гора започва да се употребява за цялата прилежаща вътрешна област зад този планински венец, и по-точно за долината и прилежащата територия около река Зета , заменяйки средновековното име на областта Зета , както и античното име на тази област – Дукля . [4] История [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: История на Черна гора Земите на днешната Черна гора са населявани от илирите . По-късно стават част от Римската империя под наименованието Превалитания , а след това от Византия ( 395 ). По време на Великото преселение на народите тук се заселват славяни и авари , които се смесват с местното далматинско население. Създава се княжество Дукля . Основна статия: Дукля През по-голямата част от историята си Черна гора е независимо княжество, управлявано от няколко династии . До 14 век е назовавано като Зета , но след това е известно със сегашното си име . Основна статия: Зета (държава) През 1499 г. княжеството е покорено от турците . Тяхната власт в черногорските земи не е здрава, тъй като трудният планински терен и отдалечеността от Истанбул не позволяват упражняването на контрол. На Берлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост вследствие от т.нар. Източна криза ( 1875 – 1878 ). Кралство Черна Гора през 1913 г. На 28 август 1910 г. черногорският княз Никола I Петрович Негош се прогласява за крал . Черна гора участва в Балканската и Междусъюзническата война на страната на Балканския съюз и на Сърбия . През Първата световна война е на страната на Антантата , но е завладяна от австрийците . В периода 1918 – 1941 Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци . През 1941 г. е окупирана от италианците , а след излизането им от войната – от Германия . Черна гора е отново в състава на Югославия от 1945 г. Между 1945 и 1992 г. Черна гора е република на Социалистическа федеративна република Югославия , между 1992 и 2003 г. – република на Съюзна република Югославия , а от 2003 до 2006 г. е съставен дял от Сърбия и Черна гора . На 21 май 2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост от Сърбия и Черна гора , в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката . На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На 28 юни 2006 г. Черна гора става 192-рият член на ООН . [5] На 10 септември 2006 г. се провеждат първите парламентарни и местни избори след независимостта на Черна гора. Блокът на управляващите партии в Черна гора получава 41 места в новия 81-членен парламент. Така коалицията за европейска Черна гора , съставена от Демократическата партия на социалистите (ДПС) на премиера Мило Джуканович и Социалдемократическата партия (СДП) на председателя на парламента Ранко Кривокапич , си осигурява абсолютно мнозинство в новия законодателен орган на страната. География [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: География на Черна гора Черна гора е малка страна, разположена в западната част на Балканския полуостров , която има уникална природа. На територията ѝ има 40 езера , 293 km морска ивица, от която 52 km са пясъчни плажове. В Черна гора се намира заливът Бока Которска . Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 m), дефилета и проломи , реки и езера и красивото адриатическо крайбрежие . В северозападната част на Република Черна гора се простират Динарските планини , където е и най-високата част на Черна гора – връх Дурмитор (2522 m надморска височина). По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, сливи , череши и др. Население [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Население на Черна гора Етноси в Черна гора етноси процент Черногорци   43% Сърби   32% Бошняци и мюсюлмани (народ)   13% Други   12% След преброяване на населението в Черна гора през 2003 г., в страната живеят общо 620 145 души. Около 78% са се декларирали като християни, а 74,2% – като православни християни, 17,7% са потвърдили мюсюлманска принадлежност, 3% са други и хора неопределени на преброяването, а 1% са атеисти, според националната си принадлежност населението има следния състав: черногорци : 267 669 ( 43.16% ) сърби : 198 414 ( 31.99% ) бошняци : 48 184 ( 7.77% ) албанци : 31 163 ( 5.03% ) мюсюлмани по националност : 24 625 ( 3.97% ) хървати : 6 811 ( 1.1% ) цигани : 2 826 ( 0.46% ) [6] Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като черногорци или сърби през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту намаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си като етнографска група или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има и хора, които причисляват себе си само към една от двете групи. Близо над 270 000 граждани на Република Сърбия имат черногорско гражданство. Приблизително около 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, че етнонимът „ черногорец “ има различно значение в самата Сърбия . Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход . Религия [ редактиране | редактиране на кода ] Вероизповедания в Черна гора религии процент християнство   78% ислям   17.7% неопределени   3% други и атеисти   1.3% Над 74% от черногорците са православни християни , повечето последователи на Сръбската православна църква , има последователи и на самообявилата се за автокефална Черногорска православна църква . В Черна гора има 110 000 мюсюлмани , които съставляват 17,74% населението на страната. Тези мюсюлмани се разпределят в три главни етнически групи: бошняци , определили се, че говорят босненски , мюсюлмани по националност , които предпочитат сръбския език и албанци мюсюлмани. Албанците християни, главно католици населяват югоизточната част на страната, главно община Улцин , но се доближават и до Подгорица – Тузи . Бошняците, мюсюлманите по националност и албанците мюсюлмани живеят главно в Северна Черна гора в областта Санджак . В Черна гора има и малка група хървати , които живеят по крайбрежието, най-вече по Бока Которска . Език [ редактиране | редактиране на кода ] На преброяването ( 2003 ) 63,6% от населението е потвърдило, че говори сръбски език като майчин, 22% – черногорски език , 5,5% – бошняшки език , 5,3% – албански език и 3,7% не са определили майчиния си език [7] . Официалният език в Черна гора е йекавският стандарт на сръбския език , който заменя сърбохърватския език . Така е записано и в конституцията на страната, приета през 1992 г. Използваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход със сръбския , като между тях има и несъществени разлики, като сега съществува много силна тенденция и конституционно черногорският йекав диалект ( зетско-южносанджакски говор ) да бъде определен като отделен „ черногорски език “. Кирилската и латинска ортография са равноправни. Наред с близостта, съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – историческото минало , антропологически и етнически специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот, и пр. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означава черногорска идентичност , и другата – черногорското сръбство (или сръбското черногорство ). Въобще диалектите , на които говорят сърбите , черногорците , хърватите и бошняците , са много близки, и допреди разпадането на Титова Югославия всички говореха на сърбохърватски език . След кървавото ѝ разпадане обаче, по политико-исторически причини се обособиха отделни езици, като хърватски , босненски , а сега е на път да се обособи в самостоятелен език е и черногорският . Това не е прецедент за страните от Бивша Югославия – така се роди бошняшкият език в Босна и Херцеговина , македонският език в Република Македония . Подобни примери за езикова глотомия по политически съображения срещаме и в Република Молдова , където по поръка на Сталин румънският език се нарича „ молдовски “. Въобще проблемът за „ черногорския език “ може да се обвърже генерално с идентификацията на самите черногорци . В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване със Сърбия , или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Черна гора от 1991 и 2003 г. При сравняването им си личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През 1991 г., когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим, процентът на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процентът на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики относно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани с факта, че на половината от официалните уебстраници на правителствените институции като официален език е обявен сръбски , а на другата половина от сайтовете – като официален език е посочен „ черногорски “. Езици в Черна гора езици процент сръбски език   63.6% черногорски език   22% други   14.5% Държавно устройство [ редактиране | редактиране на кода ] Основна статия: Държавно устройство на Черна гора Според сегашната Конституция Черна гора е обявена за „ демократична , социална и екологично чиста държава “. Начело на държавата е президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган е Скупщина, избирана за 4 години. Изпълнителна власт – правителство. Правителството на Черна гора ( Влада републике Црне Горе ) се състои от министър-председател , вицепремиер и министри. Парламент [ редактиране | редактиране на кода ] Парламентът на Черна гора ( Скупштина Републике Црне Горе ) е законодателният орган в страната. Той приема всички закони, ратифицира международни споразумения, назначава министър-председателя, министрите от кабинета, както и съдиите във всички съдилища. Също така одобрява бюджета на страната и изпълнява други задължения, определени му според конституцията. Парламентът на Черна гора може да гласува вот на недоверие и с мнозинство на гласовете да свали правителството. На 6000 души се избира 1 депутат (представител), което води до промяна на общия брой на депутатите в народното събрание на Черна гора (настоящето народно събрание се състои от 78 представители, за разлика от предишното, което се състоеше от 71). Настоящият председател на парламента е Ранко Кривокапич. Президент [ редактиране | редактиране на кода ] Президентът на Черна гора се избира за 5-годишен мандат след преки тайни избори. Правомощията на президента са: да представлява страната в чужбина. да обнародва закони чрез укази . да свиква избори за парламент . да предлага за одобрение на парламента кандидата за министър-председател и назначаването на председателя и съдиите в Конституционния съд . да предлага на парламента свикването на референдум . да дава амнистия . да удостоява с държавни ордени и награди. да изпълнява всички останали задължения, предвидени в конституцията на страната. Президентът на Черна гора е и председател на Върховния съвет за сигурност и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Черна гора . Административно деление [ редактиране | редактиране на кода ] Административна карта на Черна гора Черна гора е разделена в административно отношение на 21 общини : Андриевица Бар Беране Биело поле Будва Даниловград Жабляк Колашин Котор Мойковац Никшич Плав Плужине Плевля Подгорица Рожайе Тиват Улцин Херцег Нови Цетине Шавник Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ] Въоръжени сили на Черна Гора Стара Черна гора Същински сръбски земи Стара Херцеговина Източници [ редактиране | редактиране на кода ] ↑ Евростат ↑ а б Montenegro . // International Monetary Fund. Посетен на 21 септември 2011. ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА. Подгорица, 2011, стр. 47 – 51, ISBN 978-9940-27-006-3 ↑ Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА. Подгорица, 2011, стр. 47 – 51, ISBN 978-9940-27-006-3 ↑ List of members to the United Nations by joining date ↑ [1] ↑ [2] Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ] discover-montenegro.com www.montenegro.com Недвижимость в Черногории Растко Бока Которска Фондация Растко-Бока Иде.ли? – Черна гора Недвижимость в Черногории п б р Страни и територии в Европа Държави Австрия Азербайджан 5 Албания Андора Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикан 6 Германия Грузия 5 Гърция Дания Естония Испания 2 Ирландия Исландия Италия 2 Казахстан 1 Кипър 5, 6 Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия 4 Норвегия Обединено кралство Полша Португалия 2 Република Македония Румъния Русия 1 Сан Марино Сърбия Словакия Словения Суверенен Малтийски орден Турция 1 Украйна Унгария Финландия Франция 2, 3, 4 Хърватия Черна гора Чехия 6 Швейцария Швеция Зависими територии Акротири и Декелия 5 ( Обединено кралство ) Гибралтар ( Обединено кралство ) Гърнси ( Обединено кралство ) Джърси ( Обединено кралство ) Ман ( Обединено кралство ) Фарьорски острови ( Дания ) Непризнати държави Косово 6 Приднестровие 6 Северен Кипър 5, 6 1 Частично в Азия 2 Частично в Африка 3 Частично в Южна Америка 4 Частично в Северна Америка 5 Категоризирана предимно в Азия 6 Частично призната п б р Страни на Балканския полуостров Албания • Босна и Херцеговина • България • Гърция • Косово 1 • Република Македония • Румъния 2 • Словения 2 • Сърбия • Турция 2 • Хърватия 2 • Черна гора Бележки: 1 Обявява независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. и е призната от 110 държави-членки на ООН . 2 Разположена основно извън Балканите. п б р Членове на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) Членове Албания · Белгия · България · Германия · Гърция · Дания · Естония · Испания · Италия · Исландия · Канада · Латвия · Литва · Люксембург · Нидерландия · Норвегия · Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия · Полша · Португалия · Румъния · САЩ · Словакия · Словения · Турция · Унгария · Франция · Хърватия · Черна гора · Чехия Кандидати Босна и Херцеговина · Грузия · Македония · Украйна Нормативен контрол WorldCat VIAF : 149551124 LCCN : n81032743 GND : 4040163-7 SELIBR : 154439 HDS : 41011 NDL : 01072580 Freebase : /m/056vv Взето от „ https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Черна_гора&oldid=8341037 “. Категория : Черна гора Скрити категории: Страници, използващи вълшебни препратки ISBN Уикипедия:Статии с нормативен контрол (VIAF) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (LCCN) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (GND) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (SELIBR) Уикипедия:Статии с нормативен контрол (Freebase) Навигация Лични инструменти Не сте влезли в системата Беседа Приноси Създаване на сметка Влизане Именни пространства Статия Беседа Варианти Прегледи Преглед Редактиране Редактиране на кода История Още Търсене Навигация Начална страница Случайна статия За Уикипедия Направете дарение Блог на Уикипедия Пишете ни! Участвайте Защо? Изпробване Помощ Последни промени Обсъждани статии Общи разговори Отпечатване/изнасяне Създаване на книга Изтегляне като PDF Версия за печат В други проекти Общомедия Инструменти Какво сочи насам Свързани промени Качване на файл Специални страници Постоянна препратка Информация за страницата Обект в Уикиданни Цитиране на статията На други езици Acèh Адыгабзэ Afrikaans Alemannisch አማርኛ Aragonés Ænglisc العربية ܐܪܡܝܐ مصرى Asturianu Авар Azərbaycanca تۆرکجه Башҡортса Boarisch Žemaitėška Bikol Central Беларуская Беларуская (тарашкевіца)‎ भोजपुरी Bislama বাংলা བོད་ཡིག বিষ্ণুপ্রিয়া মণিপুরী Brezhoneg Bosanski Буряад Català Chavacano de Zamboanga Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄ Нохчийн Cebuano ᏣᎳᎩ کوردی Corsu Qırımtatarca Čeština Kaszëbsczi Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ Чӑвашла Cymraeg Dansk Deutsch Zazaki Dolnoserbski डोटेली ދިވެހިބަސް Eʋegbe Ελληνικά Emiliàn e rumagnòl English Esperanto Español Eesti Euskara Estremeñu فارسی Fulfulde Suomi Võro Føroyskt Français Arpetan Nordfriisk Frysk Gaeilge Gagauz Gàidhlig Galego गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni ગુજરાતી Gaelg Hausa 客家語/Hak-kâ-ngî Hawaiʻi עברית हिन्दी Fiji Hindi Hrvatski Hornjoserbsce Kreyòl ayisyen Magyar Հայերեն Interlingua Bahasa Indonesia Interlingue Ilokano Ido Íslenska Italiano 日本語 Patois Basa Jawa ქართული Qaraqalpaqsha Адыгэбзэ Kongo Қазақша Kalaallisut ಕನ್ನಡ 한국어 Перем Коми Къарачай-малкъар Kurdî Коми Kernowek Кыргызча Latina Ladino Lëtzebuergesch Limburgs Ligure Lumbaart Lingála Lietuvių Latgaļu Latviešu Malagasy Олык марий Māori Македонски മലയാളം Монгол मराठी Bahasa Melayu Malti မြန်မာဘာသာ Эрзянь مازِرونی Dorerin Naoero Nāhuatl Napulitano Plattdüütsch Nedersaksies नेपाली Nederlands Norsk nynorsk Norsk Novial Nouormand Occitan Livvinkarjala Oromoo ଓଡ଼ିଆ Ирон ਪੰਜਾਬੀ Pangasinan Papiamentu Picard Norfuk / Pitkern Polski Piemontèis پنجابی Ποντιακά پښتو Português Runa Simi Română Armãneashti Tarandíne Русский Русиньскый Kinyarwanda Саха тыла Sardu Sicilianu Scots Davvisámegiella Srpskohrvatski / српскохрватски සිංහල Simple English Slovenčina Slovenščina Gagana Samoa ChiShona Soomaaliga Shqip Српски / srpski Sranantongo SiSwati Seeltersk Basa Sunda Svenska Kiswahili Ślůnski தமிழ் తెలుగు Tetun Тоҷикӣ ไทย Türkmençe Tagalog Türkçe Xitsonga Татарча/tatarça ChiTumbuka Тыва дыл ئۇيغۇرچە / Uyghurche Українська اردو Oʻzbekcha/ўзбекча Vèneto Vepsän kel’ Tiếng Việt West-Vlams Volapük Winaray Wolof 吴语 Хальмг მარგალური ייִדיש Yorùbá Zeêuws 中文 文言 Bân-lâm-gú 粵語 IsiZulu Редактиране Последна редакция на страницата: в 14:46, на 17 януари 2018. Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното . може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване . Поверителност За контакт с Уикипедия Предупреждение За разработчици Използване на „бисквитки“ Мобилен изглед



https://www.booking.com/content/offices.bg.html?aid=330369
  Booking.com: Офиси по света. R$ Зарежда Изберете предпочитания от вас език. Ние говорим български и още 42 езика. Всички езици English (UK) English (US) Deutsch Nederlands Français Español Español (AR) Català Italiano Português (PT) Português (BR) Norsk Suomi Svenska Dansk Čeština Magyar Română 日本語 简体中文 繁體中文 Polski Ελληνικά Русский Türkçe Български العربية 한국어 עברית Latviski Українська Bahasa Indonesia ... Booking.com: Офиси по света. R$ Зарежда Изберете предпочитания от вас език. Ние говорим български ... клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на френски език: Обслужване на холандски език: Поддръжка за ... език: Обслужване на руски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски ... Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Обслужване на руски език: Поддръжка за ... Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Обслужване на руски език CACHE

Booking.com: Офиси по света. R$ Зарежда Изберете предпочитания от вас език. Ние говорим български и още 42 езика. Всички езици English (UK) English (US) Deutsch Nederlands Français Español Español (AR) Català Italiano Português (PT) Português (BR) Norsk Suomi Svenska Dansk Čeština Magyar Română 日本語 简体中文 繁體中文 Polski Ελληνικά Русский Türkçe Български العربية 한국어 עברית Latviski Українська Bahasa Indonesia Bahasa Malaysia ภาษาไทย Eesti Hrvatski Lietuvių Slovenčina Srpski Slovenščina Tiếng Việt Filipino Íslenska Регистрирайте своето място за настаняване Регистрирайте се Влезте За Booking.com™ Юридическа информация Препоръки за правоприлагащите органи Офиси по света Свържете се с нас Пресцентър Възможности за кариера Booking.com Cares Добавете мястото си за настаняване Booking.com за Бизнес Влизане в Екстранет Станете партньор Офиси по света Booking.com B.V. (Амстердам) е компанията, която извършва услугите (напр. онлайн резервации. 'Услугите') и е собственик (контролиращ и управляващ орган) на уебсайта (www.booking.com. 'Уебсайтът'). Booking.com се подпомага от многество местни компании по света (вж по-долу. 'подпомагащи компании'), чиято функция е да: (a) подпомагат Booking.com, или (b) да подпомагат клиентите на Booking.com в съответствие с определени юрисдикции. подпомагащите компании нямат основна функция и не извършват Услугата, нито са собственик, управител или контролер на Уебсайта (и на никой друг уебсайт). Booking.com има един главен офис, и той е в Амстердам. Подпомагащите компании нямат прават и функциите на Booking.com. Данни за контакт с Booking.com и всяка подпомагаща компания: (резервациите се извършват само и единствено чрез Уебсайта): Континенти Европа Азия Северна Америка Централна Америка & Карибски острови Южна Америка Близкия Изток Африка Океания Европа Нидерландия Booking.com BV Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Холандски: 020 20 35 412 Амстердам - главен офис Факс: +31 (0) 20 7125609 Амстердам - Връзка с клиенти Австрия Booking.com (Oesterreich) GmbH Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Немски: 01 20 60 92 408 Виена Телефон: +43 (0) 1 20 55 50 (работно време) Факс: +43 1 20 5550 4798 Инсбрук (Tyrol) Телефон: +43 (0) 512 21910 6200 (работно време) Факс: +43 (0) 512 21910 6299 Залцбург Телефон: +43 662 890 404 00 (работно време) Факс: +43 662 890 404 25 Белгия Booking.com (Belgium) BVBA Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на френски език: Обслужване на холандски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Френски: 027 00 67 86 Поддръжка на Холандски: 027 00 67 87 Брюксел Телефон: +32 (0) 2 207 5800 (работно време) Факс: +32 (0) 2 207 5899 България Booking.com (Bulgaria) EOOD Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 00800 119 4468 София Телефон: + 359 2 425 3700 (работно време) Факс: +359 2 425 3749 Хърватия Booking.com d.o.o. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Хърватски: 0800 806 201 Загреб Телефон: +385 (0) 1 643 9200 (работно време) Факс: +385 (0) 1 643 9299 Кипър Booking.com (Cyprus) Ltd. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Гръцки: 8009 7501 Лимасол Чешка република Booking.com (Czech Republic) s.r.o. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Чешки: 239018306 Прага Телефон: +420 221 475 700 (работно време) Факс: +420 221 475 799 Дания Booking.com (Denmark) ApS Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Датски: 43 31 49 81 Копенхаген Телефон: +45 33 44 33 40 (работно време) Факс: +45 33 44 33 89 Естония Booking.com Estonia OU Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Обслужване на руски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 800 0111 667 Поддръжка на Руски: 800 0111 669 Талин Финландия Booking.com Finland OY CE Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Финландски: 0972519805 Хелзинки Телефон: +358 9 61 29 17 00 (работно време) Факс: +358 9 61 29 17 99 Франция Booking.com (France) SAS Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Френски: 01 57 32 92 65 Париж Телефон: +33 (0) 153251312 (работно време) Факс: +33 (0) 153251423 Лил-Tourcoing - Връзка с клиенти Бордо Телефон: +33 (0) 5 5791 1250 (работно време) Лион Телефон: +334 2683 2500 (работно време) Ница Телефон: +33 (0) 4 83 53 28 00 (работно време) Факс: +33 (0) 4 83 53 28 49 Рен Телефон: + 33 2 5685 5000 (работно време) Монпелие Телефон: +33 (0) 4 30 00 20 21 (работно време) Факс: +33 (0) 4 30 00 20 70 Шамони Мон Блан Страсбург Германия Booking.com (Deutschland) GmbH Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Мобилен: Възможни са допълнителни такси Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Немски: 069 29 95 71 950 Берлин - Връзка с клиенти Берлин Дюселдорф Телефон: +49 211 9098 5000 (работно време) Факс: +49 211 9098 5014 Франкфурт на Майн Телефон: +49 (0) 69 747 355000 (работно време) Факс: +49 (0) 69 747 355049 Фрайбург Хамбург Телефон: +49 (0) 40 52475 9600 (работно време) Факс: +49 (0) 40 52475 9666 Мюнхен Телефон: +49 (0) 89 206 063 330 (работно време) Факс: +49 (0) 89 206 063 349 Грузия Booking.com (Georgia) LLC Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски: +44 20 3320 2610 Тбилиси Гърция Priceline Booking.com Hellas Support services in the hotel market EPE Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Гръцки: 00800 127608 Атина Телефон: +30 210-8984460-480 (работно време) Факс: +30 210-8984400-401 Хераклион Телефон: +30 2811 108 400 (работно време) Факс: +30 2811 108 401 Солун Телефон: +30 2310 687200 (работно време) Факс: +30 2310 687299 Унгария Booking.com Hungary Kft Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Унгарски: 17777401 Будапеща Исландия Bookingdotcom ehf. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 800 8235 Рейкявик Ирландия Priceline Booking (Ireland) Ltd Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 01 907 5883 Дъблин Телефон: +353 (0) 1 4283000 (работно време) Факс: +353 (0) 1 4283099 Италия Booking.com (Italia) Srl. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Италиански: 02 912 94 971 Рим Телефон: +39 06 83 36 5700 (работно време) Факс: +39 06 83 36 5799 Катания Болзано Факс: +39 0244386071 Флоренция Телефон: +39 055 5395000 (работно време) Милано Телефон: +39 02 3046 8100 (работно време) Факс: +39 02 443 860 45 Римини Соренто Телефон: +39 081 5325800 (работно време) Венеция Латвия SIA Booking.com (Latvia) Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Обслужване на руски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 8000 4465 Поддръжка на Руски: 8000 4495 Рига Телефон: +371 6703 1950 (работно време) Факс: +371 6703 1999 Литва Booking.com (Lithuania) UAB Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Обслужване на руски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 8800 31673 Поддръжка на Руски: 8800 31675 Вилнюс Телефон: +370 5 210 0230 (работно време) Норвегия Booking.com (Norway) AS Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Норвежки: 23024709 Осло Телефон: +47 21 05 23 00 (работно време) Факс: +47 21 05 23 49 Полша Booking.com SP Z.o.o. (Poland) Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Полски: 0223060856 Варшава Телефон: +48 (0) 22 489 2000 (работно време) Факс: +48 (0) 22 489 2099 Краков Телефон: +4812 349 4000 (работно време) Факс: +4812 349 4099 Португалия Priceline Booking.com Viagens Online, Unipessoal Lda Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Португалски: 308 805 833 Лисабон Телефон: +351 (0) 211 208 000 (работно време) Факс: +351 (0) 211 208 099 Фаро Телефон: +351 289 127950 (работно време) Факс: +351 289 127998 Румъния Booking.com (Romania) Srl.: Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 0373 788 022 Букурещ Телефон: +40 31224 0200 (работно време) Русия Booking.com Russia LLC Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Руски: 499 271-87-38 Москва Факс: +7 (495) 664 7469 Санкт-Петербург Сочи Словакия Booking.com (Slovakia) S.R.O. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Чешки: 02 686 226 41 Братислава Телефон: +421 2 20992500 (работно време) Словения Booking.com Ljubljana d.o.o. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 0800 812 01 Любляна Испания Bookings Hispanica SL Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на испански език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: 91 27 68 934 Барселона Барселона - Връзка с клиенти Лас Палмас де Гран Канария Мадрид Малага Палма де Майорка Севиля Швеция Bookingdotcom Sverige AB Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Шведски: 08 59 36 63 02 Стокхолм Телефон: +46 (0) 8 5175 8000 (работно време) Факс: +46 (0) 8 5052 4797 Швейцария Booking.com (Schweiz) AG Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на немски език: Обслужване на английски език: Обслужване на френски език: Обслужване на италиански език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Немски: 0445 111 638 Поддръжка на Английски (Великобритания): 0445 111 631 Поддръжка на Френски: 0445 111 636 Поддръжка на Италиански: 0445 111 640 Цюрих Телефон: +41 (0) 44 200 38 50 (работно време) Факс: +41 (0) 44 200 38 99 Великобритания Booking.com Ltd Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 0203 684 7923 Бристол Кеймбридж Телефон: +44 (0) 20 8612 8000 (работно време) Факс: +44 (0) 20 8612 8005 Единбург Телефон: +44 (0) 20 8612 8000 (работно време) Факс: +44 (0) 131 247 3599 Лондон Телефон: +44 (0) 20 8612 8000 (работно време) Факс: +44 (0) 20 8612 8005 Манчестър Украйна Booking.com Ukraine LLC Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на руски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Руски: 0800 502 315 Киев Азия Камбоджа Booking.com Online Hotel Reservation (Cambodia) Ltd. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски: +44 20 3320 2610 Сием Реап Китай Booking.com (Shanghai) Limited Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на китайски език (кантонски): Обслужване на китайски език (мандарин): Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Тайвански: 400 882 2817 Поддръжка на Китайски (опростен): 400 882 2814 Шанхай Телефон: +86 21 6080 7200 (работно време) Факс: +86 21 6087 9087 Чънду Haikou Телефон: +86 0898 36601918 (работно време) Факс: +86 0898 36601917 Шанхай - Връзка с клиенти Пекин Факс: +86 10 5673 8699 Гуанджоу Телефон: +86 20 8353 8000 (работно време) Факс: +86 20 8353 8099 Qingdao Сиан Хонконг Booking.com (Hong Kong) Ltd Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Обслужване на китайски език (кантонски): Обслужване на китайски език (мандарин): Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 30775529 Поддръжка на Тайвански: 30775533 Хонг Конг Телефон: +852 2955 8700 (работно време) Факс: +852 2955 8799 Индия Booking.com India Support & Marketing Services Private Limited Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 000 8000 016 065 Мумбай Факс: +91 22 3314 3999 Bangalore Ню Делхи Индонезия Pt. Booking Indonesia Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Индонезийски: 007 803 011 0122 Джакарта Кута (Bali) Джокякарта Япония Booking.com Japan K.K. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Японски: 03 6743 1957 Токио Токио - Връзка с клиенти Фукуока Naha Осака Сапоро Малайзия Booking Dot Com Malaysia SDN BHD. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Местен телефон: Обслужване на китайски език (мандарин): Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 03-7724-4266 Поддръжка на Малайски: 03-7724-4261 Поддръжка на Китайски (опростен): 03-7724-4263 Куала Лумпур Телефон: +60-32296 7800 (работно време) Факс: +60-32296 7999 Филипини Booking.com Philippines Inc. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Когато се обаждате от мобилен телефон, могат да са в сила ограничения. Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 1800 111 42119 Манила Телефон: +63 2 988 2000 (работно време) Факс: +63 2 988 2099 Сингапур Booking.com (Singapore) Pte. Ltd Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 6415 5411 Сингапур Телефон: +65 66033400 (работно време) Факс: +65 6603 3496 Южна Корея Booking.com Korea Limited Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Корейски: 02 3483 3228 Сеул Шри Ланка Booking.com (Lanka ) Pvt Ltd. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 011 247 0223 Коломбо Тайван Booking.com (Taiwan) Limited Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Китайски (опростен): 02 8793 3063 Тайпей Телефон: +886 2 8726 8300 (работно време) Факс: +886 2 8726 8344 Тайланд Booking.com (Thailand) Ltd Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Тайски: 02 78 73 014 Банкок Факс: +66 2610 5899 Koh Samui Пукет Таун Виетнам Booking.com (Vietnam) Co. Ltd. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 120 116 38 Хошимин Факс: +84 839113479 Ханой Северна Америка Канада Canada Booking.com Online Reservations Inc. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Обслужване на френски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 1 (866) 492 3246 Поддръжка на Френски: 1 (866) 497 4619 Торонто Телефон: +1 647 777 4150 (работно време) Факс: +1 647 777 4190 Монреал Телефон: +1 514 228 4002 (работно време) Факс: +1 514 228 0204 Ванкувър Телефон: 1 778 374 2700 (работно време) Факс: +1 778 329 9837 Калгари САЩ Booking.com (USA) Inc Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на английски език: Обслужване на испански език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 1 (888) 850 4649 Поддръжка на Испански: 1 (866) 938 1298 Атланта Телефон: +1 (470) 363 2501 (работно време) Бостън Телефон: +1 857-702-4004 (работно време) Факс: +1 857-702-4009 Чикаго Телефон: +1 (312) 279 8600 (работно време) Факс: +1 (312) 577 0624 Далас Денвър Телефон: +1 (303) 389 4200 (работно време) Grand Rapids - Връзка с клиенти Хонолулу Телефон: +1 (808) 457 4800 (работно време) Факс: +1 (808) 457 4899 Хюстън Телефон: +1 (713) 357 1700 (работно време) Факс: +1 (713) 357 1842 Лас Вегас Телефон: +1 (702) 761 5400 (работно време) Факс: +1 (702) 761 5449 Лос Анджелис Телефон: +1 (323) 801 4200 (работно време) Факс: +1 (323) 801 4198 Miami Телефон: +1 (786) 542 8300 (работно време) Факс: +1 (305) 675 6334 Ню Йорк Телефон: +1 (212) 419 2618 (работно време) Факс: +1 (347) 438 3367 Ню Орлиънс Орландо - Връзка с клиенти Орландо Телефон: +1 (407) 587 3900 (работно време) Факс: +1 (407) 641 8697 Phoenix Телефон: +1 (602) 343 1821 (работно време) Сан Диего Сан Франциско Телефон: +1 (415) 633 4000 (работно време) Факс: +1 (415) 633 4099 Сиатъл Телефон: +1 (425) 456 3700 (работно време) Факс: +1 (425) 456 3779 Вашингтон Мексико Servicios Booking.com Mexico S.A. de C.V. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: (055) 2282 1778 Мексико Сити Телефон: +52 55 50471800 (работно време) Канкун Guadalajara Телефон: +52 333 5605001 (работно време) Централна Америка & Карибски острови Коста Рика Booking.com (Costa Rica) S.A. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: 0800 012 1801 Сан Хосе Доминиканска република Booking.com (Dominican Republic) SRL Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: 1888 7519 390 Санто Доминго Телефон: +1.849.622.2300 (работно време) Панама Booking.com (Panama) S.A. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: 001 800 507 2766 Панама Сити Пуерто Рико Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: 1888 680 5049 Поддръжка на Испански: 1888 6805 049 Сан Хуан Южна Америка Аржентина Booking.com (Argentina) Srl. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: 0351 587 0132 Буенос Айрес Телефон: +54 11 5296 5600 (работно време) Факс: +54 11 5296 5699 Бразилия Booking.com Brasil Servicos de Reserva LTDA Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Португалски: 11 4700 2484 Сао Паоло Телефон: +55 (11) 3956-4000 (работно време) Факс: +55 (0) 11 3055 4108 Натал Телефон: +55 (84) 2020 5350 (работно време) Факс: +55 (0) 11 3055 4108 Порто Алегри Рио де Жанейро Телефон: +55 (21) 3958-1900 (работно време) Салвадор Чили Booking.com Chile SpA Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: 02 239 37 370 Сантяго Сантяго (BookingSuite) Колумбия Booking.com Colombia S.A.S. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: 1 4192621 Богота Перу Booking.com (Peru) S.A. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Испански: 0800 54452 Лима Близкия Изток Египет Booking.com Egypt LLC Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Арабски: 0800 0000 458 Кайро Израел Booking.com Israel Online Hotel Reservations Ltd. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Иврит: 1809 213 038 Тел Авив Йордания Booking.com International B.V./Jordan P.S.C. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски: +44 20 3320 2610 Аман Саудитска Арабия Booking.com Saudi Arabia Ltd. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Арабски: 800 844 8517 Jeddah Турция Bookingdotcom Satis Destek Hizmetleri Limited Sirketi Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти За фиксирани линии или IP телефони: Моля, наберете също международния код, в случай че изплавате мобилен телефон. Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Турски: 00800 448 825 091 Истанбул Факс: +90 212 377 60 90 Анталия Измир Trabzon Обединени арабски емирства Booking.com FZ-LLC Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Обслужване на арабски език: Обслужване на английски език: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Арабски: 8000 444 1691 Поддръжка на Английски (Великобритания): 8000 444 1491 Дубай Телефон: +971 (0) 4 4358 200 (работно време) Факс: +971 (0) 4 4358 299 Африка Гана Booking.com (Ghana) Limited Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски: +44 20 3320 2610 Accra Телефон: +233 302 818 000 (работно време) Кения Bookingcom (Kenya) Ltd. Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски: +44 20 3320 2610 Nairobi Телефон: +254 207 653 400 (работно време) Мароко Booking.com Online Hotel Reservations Maroc SARL Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски: +44 20 3320 2610 Казабланка Телефон: +212 522795400 (работно време) Маракеш Нигерия Bookingdotcom Support Services Nigeria Limited Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски: +44 20 3320 2610 Лагос Телефон: +233 012 809 128 (работно време) ЮАР Booking.com South Africa Pty Ltd Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 086 020 9216 Кейптаун Телефон: +27 (0) 21 681 2520 (работно време) Факс: +27 (0) 21 681 2521 Йоханесбург Океания Австралия Booking.com (Australia) Pty Ltd Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 02 8228 1536 Сидни Телефон: +61 (0) 2 9255 9200 (работно време) Факс: +61 (0) 2 9255 9299 Мелбърн Нова Зеландия Booking.com (New Zealand) Ltd Връзка с клиенти Офиси Връзка с клиенти Местен телефон: Поддръжка за резервации за партньори Поддръжка на Английски (Великобритания): 09 915 2819 Оукланд Телефон: +64 9 300 4670 (работно време) Версия за таблети | Версия за мобилни телефони | Вашият акаунт Променете резервацията си онлайн Станете наш дистрибуционен партньор Booking.com за Бизнес Държави Области Градове Райони Летища Хотели Забележителности Ваканционни жилища Апартаменти Хотелски комплекси Луксозни вили Хостели Пансиони със закуска Къщи за гости Всички видове настаняване Отзиви Коли под наем Търсене на самолетни билети Резервации на маса в ресторант Booking.com за туристически агенции За Booking.com Споделете с нас какво мислите за уебсайта Помощ обслужване на клиенти Careers Пресцентър Правила и условия Лични данни и Бисквитки Свържете се с нас Авторско право © 1996–2018 Booking.com™. Всички права запазени. Booking.com е част от Priceline Group, световният лидер в онлайн туризма и съпътстващите услуги. Проверени отзиви от реални гости. Повече от 70 милиона отзива за места за настаняване и всички те са от реални, проверени гости . Как се случва всичко? 1 Първа стъпка - резервация Без резервация няма отзив. Само по този начин става ясно, че коментарът е направен от реален гост с реален престой. 2 Втора стъпка - пътуване Нашите гости се настаняват в хотела и проверяват дали са тихи стаите, дали храната е вкусна, дали персоналът е любезен и др. 3 Последна стъпка - отзив След пътуването гостите споделят с нас своя опит. Ние проверяваме отзива преди да го покажем на сайта на Booking.com. Отзивът не бива да съдържа цинизми! Ако сте направили резервация чрез нас и искате да напишете отзив, моля, първо се впишете. Впиши се и напиши отзив « » пн вт ср чт пт сб нд Затвори календара Влез Регистрирайте се Зарежда... Имейл Парола за Booking.com Забравили сте паролата си? Правете промени по резервацията си със своя номер на потвърждение и ПИН код Вписвайки се в профил, вие се съгласявате с нашите Правила и условия и Изявление за конфиденциалност Забравили сте паролата си? Въведете имейла си ние ще ви изпратим линк, чрез който да възстановите паролата си Имейл Назад Имейлът е изпратен Моля, проверете входящата си поща и кликнете на линка, за да възстановите паролата си Назад към начало Въведете имейл адреса си и ние ще ви изпратим потвърждението отново Моля, въведете валиден имейл адрес За последната ви резервация За най-много 5 от последните ви резервации Изпрати отново Изпратихме ви изисканите потвърждения на Получаването на имейла може да отнеме до 10 минути Затвори Съжаляваме, не успяхме да ви изпратим желаните потвърждения Моля, проверете въведения имейл адрес и опитайте отново Зарежда... Бързо, сигурно и безплатно! Променяте резервации Получавайте персонализирани оферти Резервирате по-бързо Имейл Създайте парола Интересувате се от Booking.com за Бизнес? Правете промени по резервацията си със своя номер на потвърждение и ПИН код Забравили сте паролата си? Въведете имейла си ние ще ви изпратим линк, чрез който да възстановите паролата си Имейл Назад Имейлът е изпратен Моля, проверете входящата си поща и кликнете на линка, за да възстановите паролата си Назад към начало Създавайки профил, вие се съгласявате с нашите Правила и условия , както и с нашето Изявление за конфиденциалност Дайте под наем вашето място през Booking.com. Публикувайте вашето място тук Вижте всички резервации Не се изисква регистрация Loading... Къде мога да намеря тази информация? Променете датите Променете информацията за гостите Свържете се с мястото за настаняване Ъпгрейд на стая Анулирайте резервация И още... Впишете се или създайте профил , за да видите всички ваши резервации Не можете да откриете имейла с потвърждение на резервацията? Ние ще ви го изпратим отново Въведете имейл адреса си и ние ще ви изпратим потвърждението отново Моля, въведете валиден имейл адрес За последната ви резервация За най-много 5 от последните ви резервации Изпрати отново Изпратихме ви изисканите потвърждения на Получаването на имейла може да отнеме до 10 минути Съжаляваме, не успяхме да ви изпратим желаните потвърждения Моля, проверете въведения имейл адрес и опитайте отново Назад Зарежда... Двуфакторна идентификация Смс с 6-цифрен код за потвърждение току-що беше изпратен на свързания с този профил телефонен номер. Моля, въведете своя код за потвърждение Изпратете отново код за потвърждение Други опции Зарежда... gogless 397806,380409,397885|1,394629,393910,396310,393937|1,400388,393937,397885,391047,400881,396702



http://borsabolid.com
  Онлайн книжарница - Онлайн книжна борса - www.borsabolid.com - Книги, 3D пъзели, образователни игри, играчки и много други! Cart Количка 0 арт. арт. 0,00 лв 0 арт. Към плащане No products Shipping 0,00 лв Total 0,00 лв Prices are tax included Cart Към плащане  НОВИ ПРОДУКТИ | ТОП офертичка | Филмчета | Музичка | Подаръчета | Новинки Добре дошли, Вход / Регистрация Вход / Регистрация Вашият профил ... Разговорници Самоучители Помагала АНГЛИЙСКИ ЕЗИК БИЗНЕС АНГЛИЙСКИ НЕМСКИ ЕЗИК БИЗНЕС НЕМСКИ ФРЕНСКИ ЕЗИК ИСПАНСКИ ЕЗИК ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК ПОРТУГАЛСКИ ЕЗИК ЧЕШКИ ЕЗИК РУСКИ ЕЗИК РУМЪНСКИ ЕЗИК ТУРСКИ ЕЗИК ГРЪЦКИ ЕЗИК БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КИТАЙСКИ ЕЗИК ЯПОНСКИ ЕЗИК ЛАТИНСКИ ЕЗИК СКАНДИНАВСКИ ЕЗИЦИ СЛАВЯНСКИ И ... -ПРОДАВАНИ УЧЕБНИЦИ И ПОМАГАЛА УЧЕБНИЦИ И УЧ. ТЕТРАДКИ 1 клас Английски език Безопасност на движението Български език Домашен бит и техника Изобразително изкуство Информационни технологии Музика Литература CACHE

Онлайн книжарница - Онлайн книжна борса - www.borsabolid.com - Книги, 3D пъзели, образователни игри, играчки и много други! Cart Количка 0 арт. арт. 0,00 лв 0 арт. Към плащане No products Shipping 0,00 лв Total 0,00 лв Prices are tax included Cart Към плащане  НОВИ ПРОДУКТИ | ТОП офертичка | Филмчета | Музичка | Подаръчета | Новинки Добре дошли, Вход / Регистрация Вход / Регистрация Вашият профил USD BGN Currency  Начало Книги Най-търсени Британика Учебници/Помагала 3D пъзели 0884 08 51 54 0882 47 74 57 пон-нед 8:00-23:00 пон-пет 9:00-17:00 Поръчвай вече и през скайп: ozon.bg Категории КНИГИ ДЕТСКA ЛИТЕРАТУРА БЪЛГАРСКИ ПРИКАЗКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ПРИКАЗКИ ЕНЦИКЛОПЕДИИ ДЕТСКИ РОМАНИ КНИГИ ИГРИ КНИГИ ПЪЗЕЛИ ПАНОРАМНИ КНИГИ КНИЖКИ ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ КНИЖКИ ЗА ДЕЦА КНИГИ СЪС ЗВУЦИ КНИЖКИ СЪС СТИКЕРИ СТИХЧЕТА И ГАТАНКИ КОМИКСИ И ЛЕКСИКОНИ БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА БЪЛГАРСКА КЛАСИКА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ БИОГРАФИИ ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЛИТЕРАТУРА АВТОМОБИЛИ И МОТОРИ РОМАНИ Исторически Криминални Любовни Приключенски Световна класика Съвременни Трилъри Фантастика Фентъзи Хорър ПУБЛИЦИСТИКА КНИГИ ЗА БЪЛГАРИЯ НАУКА ХУМАНИТАРНИ НАУКИ СОЦИОЛОГИЯ И ПОЛИТОЛОГИЯ ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ НАУЧНОПОПУЛЯРНА ЛИТЕРАТУРА ГЕОГРАФИЯ И ГЕОЛОГИЯ БИОЛОГИЯ И ЕКОЛОГИЯ ЕТНОЛОГИЯ И ДЕМОГРАФИЯ ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ АРХЕОЛОГИЯ ДРЕВНА ИСТОРИЯ СВЕТОВНА ИСТОРИЯ БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И ПРИЛОЖНА ПСИХОЛОГИЯ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ ПОПУЛЯРНА ПСИХОЛОГИЯ КНИГИ ЗА ОБЩУВАНЕТО ОКУЛТИЗЪМ И ЗАГАДКИ ЕЗОТЕРИКА ТАРО И ГАДАТЕЛСКИ КАРТИ РЕЛИГИИ И ВЯРВАНИЯ МИТОЛОГИЯ ТАЙНИ И ЗАГАДКИ ИЗТОЧНА МЪДРОСТ. ФЪН ШУЙ ЙОГА ПСИХОЛОГИЯ ФИЛОСОФИЯ ИЗКУСТВО КИНО ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА ТЕАТЪР МУЗИКА ФОТОГРАФИЯ КРАСОТА ЧЕТИВА ЗА ЖЕНИ-ЧИКЛИТ АСТРОЛОГИЯ И НУМЕРОЛОГИЯ АФОРИЗМИ И СЕНТЕНЦИИ ЗДРАВЕ И МЕДИЦИНА ДИЕТА ХРАНЕНЕ АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА МЕДИЦИНА КНИГИ ЗА РОДИТЕЛИ Книги за бебето Възпитание и Грижи Бременност Албуми и дневници ИКОНОМИКА И ПРАВО Право и юридическа литература Счетоводство и Финанси Икономика PR, Маркетинг и Реклама Бизнес и Мениджмънт КУХНЯ КОМПЮТРИ И ИНТЕРНЕТ КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА И ДИЗАЙН ПРОГРАМИРАНЕ И ЕЗИЦИ ОПЕРАЦИОННИ СИСТЕМИ ОФИС ПРИЛОЖЕНИЯ ИНТЕРНЕТ ЛИТЕРАТУРА АРХИТЕКТУРА И ДИЗАЙН.ИНТЕРИОР ТЕХНИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА ТУРИЗЪМ ПЪТЕВОДИТЕЛИ ПЪТЕВОДИТЕЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ ПЪТЕПИСИ ОЦЕЛЯВАНЕ: SURVIVAL СПОРТ ХУМОР И ВИЦОВЕ ЗА ДОМА И СЕМЕЙСТВОТО ЗА ЖЕНИ ЗА МЪЖЕ ЛЮБОВ И СЕКС ХОБИ ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ ДОМАКИНСТВО И БИТ АТЛАСИ И КАРТИ ЕНЦИКЛОПЕДИИ И СПРАВОЧНИЦИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ БРИТАНИКА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ Разговорници Самоучители Помагала АНГЛИЙСКИ ЕЗИК БИЗНЕС АНГЛИЙСКИ НЕМСКИ ЕЗИК БИЗНЕС НЕМСКИ ФРЕНСКИ ЕЗИК ИСПАНСКИ ЕЗИК ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК ПОРТУГАЛСКИ ЕЗИК ЧЕШКИ ЕЗИК РУСКИ ЕЗИК РУМЪНСКИ ЕЗИК ТУРСКИ ЕЗИК ГРЪЦКИ ЕЗИК БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КИТАЙСКИ ЕЗИК ЯПОНСКИ ЕЗИК ЛАТИНСКИ ЕЗИК СКАНДИНАВСКИ ЕЗИЦИ СЛАВЯНСКИ И РУСКИ ЕЗИЦИ ДРУГИ ЕЗИЦИ ЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ АЗИАТСКИ ЕЗИЦИ РЕЧНИЦИ Английски Арабски Български Гръцки Иврит Испански Италиански Немски Португалски Румънски Руски Турски Френски Чешки Японски Китайски Други езици Скандинавски езици Славянски и руски езици ДА ПАДНЕШ ОТ СТРАХ СТОПАНСТВО И ГРАДИНА РАСТЕНИЕВЪДСТВО ПЧЕЛАРСТВО СКОТОВЪДСТВО ГРАДИНА И ДВОР ПРОДУКЦИЯ ПОДАРЪЧНИ ИЗДАНИЯ ЛУКСОЗНИ ИЗДАНИЯ ПОЕЗИЯ БИОГРАФИИ И ГЕНЕАЛОГИИ Проза КОМПЛЕКТИ КНИГИ ПОРЕДИЦИ КНИГИ ДЕТСКИ КОМПЛЕКТИ КОЛЕКЦИИ КНИГИ НАЙ-ПРОДАВАНИ УЧЕБНИЦИ И ПОМАГАЛА УЧЕБНИЦИ И УЧ. ТЕТРАДКИ 1 клас Английски език Безопасност на движението Български език Домашен бит и техника Изобразително изкуство Информационни технологии Музика Литература Математика Немски